РЕШЕНИЕ
№ 7125
гр. * 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20231110146791 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.04.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На десети април две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар *
*
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
1
гражданско дело номер 46791 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т*” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. * ул. ”* с ЕИК * представлявано от изпълнителния директор * исковата
молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против Л*, с ЕГН
**********, от гр. * ул. „* № 24, и против И. Е. Ч., с ЕГН **********, от гр. * ул. „*“ № 1* и
А. Е. Ч., с ЕГН **********, от гр. * ул. „*“ № 1* последните двама в качеството им на
наследници на А. И. Г., починала на 17.02.2022 г. Ищецът, чрез процесуалния си
представител, твърди, че Л* и А. И. Г. са притежавали отопляван недвижим имот, находящ
се в гр. * ул. „*“ № 1* с абонатен № 20775, за който се дължи сумата от общо 1 778,96 лв., от
които: сумата 1 422,28 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 324,49 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 09.02.2022 г., сумата
от 25,71 лв. за главница за дялово разпределение за периода от месец април 2019 г. до месец
април 2020 г., и сумата от 6,48 лв. за лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 30.05.2019 г. до 09.05.2022 г. Твърди, че ответниците, като наследници на лице,
което е било потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот –
апартамент № 16, находящ се в гр. * ул. „*“ № 17, вх. А, ет. 4, за абонатен № 20775 за
периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., не са заплащали дължимата цена за
посочения период, като задължението възлиза на общо 1 778,96 лв. Излага твърдения, че
етажната собственост е сключила договор с „*” ЕООД за извършване услугата топлинно
счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране
на дължимата от ответника цена за предоставена топлинна енергия. По повод молба на
ищеца, с Определение № 3740 от 24.01.2024 г., на основание чл. 232 от ГПК, съдът е
прекратил производството по делото спрямо ответницата Л*. Сочи се, че съгласно чл. 150,
ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали
през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на
задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради
което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди И. Е. Ч. и А. Е. Ч., в качеството им на наследници на А. И. Г., починала на 17.02.2022
г., да заплатят разделно на „Т*” ЕАД – гр. * по 1/2 идеална част от сумата 711,14 лв. –
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец
май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 162,14 лв., представляваща законна лихва за
забава за периода от 15.09.2019 г. до 09.02.2022 г., сумата от 12,86 лв. за главница за дялово
разпределение за периода от месец април 2019 г. до месец април 2020 г., и сумата от *24 лв.
за лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.05.2019 г. до 09.05.2022
г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, а също и направените по делото разноски. Ангажира
2
доказателства.
С Определение № 3740 от 24.01.2024 г. производството по делото е прекратено по
отношение на ответницата Л* за 1/2 част от първоначално претендираните суми, поради
оттегляне на иска.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по
делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначения на ответника И. Е. Ч. особен представител, с който исковите претенции се
оспорват като неоснователни. Оспорва качеството на ответника на потребител на топлинна
енергия, както и наличието на облигационни отношения между страните. Твърди, че не са
ангажирани доказателства, установяващи качеството на ответника на наследник. Прави се
възражение за погасителна давност по отношение на претендираните суми за главница и
лихви. Излагат се подробни съображения във връзка с направеното възражение за
погасителна давност, позовава се на съдебна практика. Оспорва се предоставяне на услугата
дялово разпределение. Излагат се подробни съображения. Моли съда да отхвърли
предявените искови претенции като неоснователни, претендират се направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ответникът И. Е. Ч. не се явява, не се явява и назначеният му
особен представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба
от назначения на ответника А. Е. Ч. особен представител.
В съдебно заседание ответникът А. Е. Ч. не се явява, не се явява и назначеният му
особен представител.
С определение от 10.06.2024 г. „*” ЕООД е конституирано като трето лице – помагач
на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице помагач „*” ЕООД, редовно призовано, не изпраща
представител. По делото са ангажирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда
на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Т*” ЕАД на потребители в гр. * приети с Решение по Протокол
№ 7 от 23.10.2014 г. на СД на „Т*” АД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
3
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен
между ищеца и „*” ЕООД, се установява, че последното се е задължило да извършва
услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна
собственост, а “Т*” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на
тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото Договор № 2718 от 31.07.2002
г., сключен между „*” ЕООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. * ул. „*“
№ 17, е видно, че страните са се договорили дружеството да извърши доставка и монтаж на
индивидуални разпределители и термостатни вентили и извършване на индивидуално
разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата етажна собственост,
съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от представителите за собствениците в
сградата – етажна собственост от лице, избрано на проведено Общо събрание на
собствениците.
От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че „*” ЕООД
е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период относно сграда, в която
се намира процесния отопляван недвижим имот.
От представените по делото заверени преписи от писмени доказателства се
установява, че на 12.01.1999 г. * Г. е подала молба – декларация до ищеца за откриване на
партида на нейно име за двама ползватели за имот, находящ се на адрес: гр. * ул. „*“ № 1*
като след смъртта й, настъпила на 06.01.2000 г., същата е оставила за свои законни
наследници дъщерите си А. И. Г. и Л*. От изготвените служебни справки от НБД „*“ се
установява, че А. И. Г. е починала на 17.02.2022 г. и е оставила за свои законни наследници
по заместване децата на починалата си дъщеря * – ответниците в настоящото производство.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като от „*” ЕООД са били изготвени
изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна
инсталация и отопляем имот възлиза на 1 411,01 лв., от които начислената сума по фактури е
в размер на 1 802,74 лв., сума за връщане от изравнителните периоди – 391,73 лв. Вещото
лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати
от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е
преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на
Закона за измерванията, като не са били констатирани отклонения извън допустимите
стойности.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
4
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
абонатен № 20775, за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г. са в размер на
1 410,93 лв. – за главница с включени изравнителни сметки и с отразени плащания и 324,49
лв. – лихва за забава, като за процесния период са били издадени два броя изравнителни
сметки. Вещото лице също така установява, че няма данни за извършени плащания на
сумите, предмет на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “Т*” ЕАД е дружество, регистрирано по * с
предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия,
производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните
дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя
такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира процесния отопляван
недвижим имот – апартамент № 16, находящ се на адрес: гр. * ул. „*“ № 17, вх. А, ет. 4,, на
който адрес е открита партида на абонатен № 20775. По делото не се спори, че ответниците
са наследници на А. И. Г., последната наследник на ползвателя * Г., починала на 06.01.2000
г. Спори се за ползване на топлинна енергия от ответниците, както и за размера на
доставената топлинна енергия.
От събраните по делото писмени доказателства и по-точно от приетия заверен
препис от молба – декларация от 12.01.1999 г. се установява, че * Г. е била ползвател на
процесния отопляван недвижим имот. Правото на ползване се прекратява със смъртта на
ползвателя. Същевременно ищецът, чиято е доказателствената тежест по смисъла на чл. 154
от ГПК не представи доказателства установяващи качеството на ответниците на
собственици или на ползватели на процесния отопляван недвижим имот, съответно
притежавано право на собственост върху имота от праводателите на ответниците. Ето защо
за съда се налага извод, че ищецът не доказа и качеството на ответниците на потребители,
съответно на заварени потребители на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от
ДР на Закона за енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за
енергетиката. Ето защо исковата претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и предявеният
акцесорен иск, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Относно претендираната главница в размер на 12,86 лв. за разпределение на
топлинна енергия за периода от месец април 2019 г. до месец април 2020 г., съдът намира, че
същата сума не следва да се присъжда, тъй като се дължи за извършената услуга дялово
разпределение., и то от потребите, каквото качество не беше доказано, че притежават
ответниците в настоящото производство. Ето защо съдът намира, че исковата претенция
като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на *24 лв.
върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 30.05.2019 г. до
5
09.05.2022 г., съдът намира следното: С оглед неоснователността на главния иск,
неоснователен се явява и предявения акцесорен иск, поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и претенцията за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска -
22.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, поради което същата следва да
бъде отхвърлена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за неоснователно, поради което разноски в полза на ищеца не следва да бъдат
присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искови претенции от „**” ЕАД, с ЕИК * със седалище и
адрес на управление: гр. * район „*”, ул.”*” № 23Б, представлявано от изпълнителния
директор * против И. Е. Ч., с ЕГН **********, от гр. * ул. „*“ №** и А. Е. Ч., с ЕГН
**********, от гр. * ул. „*“ № 1* последните двама в качеството им на наследници на А. И.
Г., починала на 17.02.2022 г., с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, за осъждане на И. Е. Ч. и А. Е. Ч. да заплатят разделно на „Т*” ЕАД по 1/2 /една
втора/ идеална част от сумата 711,14 лв. /седемстотин и единадесет лева и четиринадесет
стотинки/ – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 162,14 лв. /сто шестдесет и
два лева и четиринадесет стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от
15.09.2019 г. до 09.02.2022 г., сумата от 12,86 лв. /дванадесет лева и осемдесет и шест
стотинки/ за главница за дялово разпределение за периода от месец април 2019 г. до месец
април 2020 г., и сумата от *24 лв. /три лева и двадесет и четири стотинки/ за лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 30.05.2019 г. до 09.05.2022 г., както и
законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на исковата молба - 22.08.2023 г.
до окончателното изплащане на сумите.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „*” ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. * район „*”, ул. ”*” № * с ЕИК *, представлявано от управителя *, в
качеството му на трето лице помагач на страната на *” ЕАД, с ЕИК *.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
6
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7