Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Гр. София, 09.07.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV- Д въззивен състав, в публичното заседание на
седемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
РОСИ
МИХАЙЛОВА
при
секретаря Eкатерина Калоянова ,
като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело
10753 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение № 113301 от 13.05.2019г.
по гр. д. № 75867/2018г. по описа на СРС, І ГО, 162 състав, съдът е признал за установено
по исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***, срещу „М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
с чл. 59 ЗЗД, че „М.“ ЕООД дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 534,77 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м.
10.2015г. - м. 04.2017г. за имот, находящ се в гр. София,
бул. „********, магазин, с абонатен номер 341456, както и сумата от 29,83 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода м. 10.2015г. - м. 04.2017г., с които ответникът неоснователно се е обогатил, ведно
със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението - 14.09.2018 г., до окончателното
им изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 26.09.2018 г. по гр.д.
№ 60601/2018 г. по описа на СРС, 162 състав, като е отхвърлил предявените от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** против „М.“ ЕООД с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление *** за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата по
исковете с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД за
разликата над уважения размер от 534,77лв. до пълния предявен размер от
535,32лв., представляваща стойност на потребена
топлинна енергия за периода м. 10.2015г. - м. 04.2017г., и за разликата над
уважения размер от 29,83лв. до пълния предявен размер от 32,97лв.,
представляваща такса за дялово разпределение за периода м. 10.2015г. - м.
04.2017г., както и исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
с чл. 86 ЗЗД за сумата от 103,23лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
31.08.2018г. до 03.09.2018г.
С решението ответното дружество „М.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 63,06 лв., разноски в заповедното производство, както и
сумата от 357,33 лв., разноски в исковото производство. С решението ищецът
„Т.С.”
ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „М.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 47,77 лв., разноски в исковото производство съобразно
отхвърлената част от исковете. В отхвърлителната
част решението не е обжалвано
и е влязло в сила.
Недоволен от решението е останал ответникът „М.“ ЕООД, ЕИК ********, който в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК обжалва решението в уважителната част с оплаквания за неправилност на първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част,
като неправилно и незаконосъобразно. Искането към въззивната
инстанция е да отмени решение № 113301 от 13.05.2019г. по гр. д. № 75867/2018г.
по описа на СРС, І ГО, 162 състав.
Въззиваемата страна „Т.С.”
ЕАД, ЕИК******** не депозира писмен отговор на вззивната
жалба по реда на чл.263, ал.1 от ГПК.
Третото лице - помагач на страната на ищеца „Т.С.”
ЕООД не взима становище по въззивната жалба и не
представя доказателства.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му –
само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Както това е разяснено с т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на
ОСГТК на Върховният касационен съд, въззивният съд се
произнася по обосноваността на фактическите констатации и правилността на
правните изводи само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания; относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци и ограничен от рамките на
заявеното искане, освен когато се касае до приложението на императивна материалноправна норма или до хипотеза, при която съдът
следи служебно за интереса на някоя от страните по делото.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен
съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от
закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка
със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното
съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно според настоящият въззивен състав по следните съображения:
Предявени пред първоинстанционният съд са установителни
искове при правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за дължимост на суми представляващи цената на доставеното
количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и таксата
за извършената услуга дялово разпределение.
Производството
се развива след постъпване на възражение по чл. 414 ГПК от „М.“ ЕООД, ЕИК ********
против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.” ЕАД, ЕИК********. Предвид
разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита,
предвид което производството се явява процесуално допустимо.
Предявени са при условията на
обективно кумулативно съединяване установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59,
ал. 1 и чл. 86 за признаване за установено, че „М.“ ЕООД, ЕИК ******** като
потребител на топлинна енергия за
стопански нужди дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК********. EАД сумата от 535,32 лева,
представляваща незаплатена стойност на потребена
топлинна енергия през периода от м. 10.2015г. до м. 04.2017г. в имот с абонатен
номер 341456, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, сумата от 103,23лв.,
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
31.08.2018г. - 03.09.2018г., както и сумата от 32,97лв., такса за дялово
разпределение за периода от м. 10.2015г. до м. 04.2017г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, с които ответникът неоснователно се е обогатил, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 26.09.2018г. по
гр.д. № 60601/2018г. по описа на СРС, 162 състав.
Издадена
е заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по която е постъпило възражение
в срок – обстоятелство обосноваващо правен интерес от установителната
искова претенция за ищеца.
От
представените писмени доказателства в първоинстанционното
производство и приетото заключение на Съдебно
техническа експертиза се установява, че процесният
имот е бил топлофициран и че сградата - етажна
собственост /в която се намира процесният имот/ е
била присъединена към топлопреносната мрежа. От
изводите на вещото лице е видно, че в имота не е била потребявана
реално топлинна енергия /в имота са разположени две отоплителни тела с
поставени индивидуални уреди за измерване на топлинна енергия, но показанията
им за процесния период са нулеви/, като претенцията
на ищеца касае единствено стойността на топлоенергията, отдадена от сградната инсталация, претендирана
при твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и наличието
на неоснователно обогатяване от ответника.
Съгласно
разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ потребител на
енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен
договор при общи условия, сключен между топлопреносното
предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. През процесния период е в
сила Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
приета на основание чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
По
делото е безспорно, че ответното дружество е ползвало процесния
обект като магазин за цветя и растения през посочения период от м.10.2015г. до
м.04.2017г. и че между страните не е подписан договор за продажба на топлинна
енергия - тези факти са потвърдени в отговора на исковата молба, като
ответникът изяснява, че регулярно е допускал в имота представители на третото
лице-помагач за отчитане на уредите за дялово разпределение, чиито показания
винаги са били нулеви. Следователно, ответното дружество фактически е ползвало
имота и при липсата на сключен договор с ищеца /доколкото ответникът не е
собственик на магазина, поради което не се явява по силата на закона клиент на
топлинна енергия по договор за продажба при общи условия/ дължи стойността на
доставената топлинна енергия на плоскостта на неоснователното обогатяване - тъй
като ищцовото дружество се е обеднило с нея, а
ответникът като фактически потребител се е обогатил. Макар да се установява, че
в имота не е била потребявана енергия за отопление и
топла вода, потребителят следва да заплати стойността на припадащата се към
имота топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация в сградата в режим на етажна собственост. Дори при преустановено
подаване на топлинна енергия към отделни имоти в сградата, която е топлофицирана и в която останалите жилища ползват топлинна
енергия /т.е. инсталацията функционира/, потребителят, който се е отказал от
услугите на ищцовото дружество, остава задължен за
съответна част от топлинната енергия за общите части на сградата - етажна
собственост, и на отдадената от сградната инсталация,
която също е обща част. Тези потребители обективно получават в имотите си част
от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикалните топлопроводи
на сградната инсталация, поради което не е налице
пълна липса на потребление на топлинна енергия, както се твърди в отговора на
исковата молба.
От приетото
заключение на Съдебно техническа
експертиза се установява, че размера на дължимите суми за ТЕ, потребена от ответника през процесния
период е обща стойност 534,77 лева.
Така по делото се установява
доставка на ТЕ за горепосочената сума, с която дружеството „Т.С.” ЕАД, ЕИК********.
е намалило имуществото си, поради това, че не е получило равностойността на
същата и обогатяване на ответника с посочената сума за сметка на ищеца.
Предвид изложеното
предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр.чл.
415 ГПК и чл. 422 ГПК във вр.чл. 59, ал. 1 ЗЗД за следва да бъде уважен за сумата от 534,77 лева, представляваща стойността на потребената
от ответното дружество топлинна енергия за процесния
период от м. 10.2015г. до м.04.2017г. за топлоснабдения
имот като бъде отхвърлен за разликата над уважения размер от
534,77лв. до пълния предявен размер от 535,32лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода м. 10.2015г. - м.
04.2017г., и за разликата над уважения размер от 29,83лв. до пълния предявен
размер от 32,97лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода м.
10.2015г. - м. 04.2017г., както и исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 103,23лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 31.08.2018г. до 03.09.2018г.
По изложените мотиви,
Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решението в ЧАСТТА, с която съдът е признал за установено по исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***, срещу „М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
с чл. 59 ЗЗД, че „М.“ ЕООД дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 534,77 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м.
10.2015г. - м. 04.2017г. за имот, находящ се в гр. София,
бул. „********, магазин, с абонатен номер 341456, както и сумата от 29,83 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода м. 10.2015г. - м. 04.2017г., с които ответникът неоснователно се е обогатил, ведно
със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението - 14.09.2018 г., до окончателното
им изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 26.09.2018 г. по гр.д.
№ 60601/2018 г. по описа на СРС, 162 състав.
Решението в отхвърлителната
част, като необжалвано от ищеца, е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.