РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 75114
гр. София, 17.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д.Б.А.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Частно гражданско дело №
20231110131697 по описа за 2023 година
Образувано е по заявление от /фирма/ с ЕИК: ********* за издаване на заповед
за изпълнение срещу В. М. Д. с ЕГН: ********** за сумите 750,00 лева (седемстотин и
петдесет лева), представляваща главница за период от 23.02.2021 г. , ведно със законна лихва
за период от 08.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 52,14 лева (петдесет и два лева
и 14 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 26.07.2017 г. до 20.10.2017 г.,
сумата 446,92 лева (четиристотин четиридесет и шест лева и 92 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 26.07.2017 г. до 22.05.2023 г., 204,09лева (двеста и четири лева
и 09 стотинки), представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство за период от 23.02.2021 г. , сумата 115,47 лева (сто и петнадесет лева и 47
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 26.07.2017 г. до 22.05.2023 г.,
както и държавна такса в размер на 31,37 лева (тридесет и един лева и 37 стотинки) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева (сто лева).
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница и законна лихва,
лихва за забава, възнаградителна лихва, както и за разноските съобразно уважената
част от вземанията.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т.
3 ГПК при констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована
вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано вземане,
както и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК при противоречие на искането с
императивни материалноправни норми, съдът е длъжен да откаже издаване на заповед
за изпълнение за това вземане. Ако съдът констатира, че тази клауза противоречи на
закона, не отговаря на изискването за добросъвестност или води до значително
1
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва да
направи извод за нейната евентуална неравноправност.
В процесния случай заявителят претендира сумите 497,28 лева – непогасено
възнаграждение за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги и 17,41 лева –
лихва за забава върху възнаграждението за периода от 03.05.2020 г. до 31.03.2021 г. Като
разгледа клаузите от договора за допълнителни услуги, регламентиращи задължението за
заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги, съдът ги намира за нищожни на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. Противоречащи на
добрите нрави са уговорки, с които се цели постигане на неприсъщ резултат на конкретния
вид сделка, при който едната страна се обогатява неоснователно за сметка на другата,
използвайки икономически по-силната си позиция и подготвеност за участие в гражданския
и търговския оборот. С чл. 9 ЗЗД законодателят е предвидил възможност за страните по
сделките свободно да договарят съдържанието им, но е установил и ограничение на тази
свобода, като е постановил, че съдържанието не може да бъде договаряно в противоречие с
императивни правни норми и с добрите нрави. Нарушаването на тези изисквания води до
нищожност на сделките на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
В процесния случай /фирма/ е икономически по-силната и по-подготвена за участие в
съответния тип сделки страна, доколкото извършва същите по занятие. Размерът на
възнаграждението за допълнителни услуги, уговореното в негова полза и в тежест на
длъжника, е необосновано висок и несъразмерен с услугите, които е предвидено да бъдат
предоставени. Същият възлиза на 204.09 лева, при условие че сумата, която е дадена в заем е
750 лева, тоест размерът на възнаграждението за допълнителни услуги почти се равнява на
50 % от предоставения заем. Задължението за заплащане на тази сума е договорено да
възникне за длъжницата независимо дали ще ползва съответни услуги, както и независимо
от обстоятелството колко услуги ще ползва.
Възнаграждението за допълнителни услуги не е включено в годишния процент на
разходите, определен в договора за кредит на 50 %. Съдът намира обаче, че същото следва
да се включи в ГПР, тъй като съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Доколкото задължението за заплащане на
възнаграждение за допълнителни услуги е свързано неразделно с договора за кредит, тъй
като без последния не би било поето, следва да се приеме, че е част от общите разходи по
кредита. При включването на възнаграждението като компонент от ГПР обаче се стига до
резултат, при който ГПР надвишава предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум, поради което
и на основание ал. 5 от чл. 19 ЗПК следва да се приеме, че клаузите, регламентиращи
задължението за заплащане на възнаграждението, са нищожни.
Предвид изложеното заявлението следва да бъде отхвърлено в частта по претенцията
за сумата 204,09лева (двеста и четири лева и 09 стотинки), представляваща възнаграждение
2
по договор за предоставяне на поръчителство и сумата 115,47 лева (сто и петнадесет лева и
47 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 26.07.2017 г. до 22.05.2023 г.
върху галвницата.
На ищеца следва да бъдат присъдени и сторените разноски съобразно уважената
част от претенциите: държавна такса в размер на 24,98 лева (двадесет и четири лева и
деветдесет и осем стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 39,81 лева
(тридесет и девет лева и осемдесет и една ст.).лв., при определен размер на същото – 50
лв.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх.№ 161930/08.06.2023г. по описа на СРС, подадено от
/фирма/ с ЕИК: ************, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу В. М. Д. с ЕГН: ********** по отношение на 204,09лева (двеста и четири лева и 09
стотинки), представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и
сумата 115,47 лева (сто и петнадесет лева и 47 стотинки), представляваща мораторна лихва
за период от 26.07.2017 г. до 22.05.2023 г.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3