НОХД № 2154/2019 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подс. К. К.П., ЕГН ********** за
престъпление по чл.183 ал.1 от НК, а именно затова, че в с.Паталеница,
обл.Пазарджик, след като е била осъдена с Решение № 829/ 07.11.2016г. по
гражданско дело № 2872/2016г. на РС-Пазарджик, влязло в сила на 07.11.2016г.,
да издържа свои низходящи - непълнолетния К.П.Р., роден на ***г. и малолетната И.П.Р.,
родена на ***г., чрез техния баща и законен представител П.И.Р. ***, съзнателно
не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно тридесет и три месечни вноски по 120 лева за К.Р. и 110лв. за И.Р., за
периода от време от м. „ноември” 2016г. до м.”август” 2019г.,включително или
общо дължима сума в размер на 7590лева.
Представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Излага съображения. Не представя
нови доказателства и не прави нови искания.
Подсъдимата се явява лично в
съдебно заседание и дава обяснения, с
които на практика не отрича, че не плащала издръжка за децата си, но сочи, че
имала устна договорка с бившия си съпруг да не плаща такава за една голяма част
от инкриминирания период.
Районният съд обсъди и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
разпоредбите на чл.301 от НПК, като прие за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимата и св.П.Р. са бивши
съпрузи, чийто брак бил прекратен с Решение № 829/ 07.11.2016г. по гражданско
дело № 2872/2016г. на РС-Пазарджик, влязло в сила на 07.11.2016г., след
постигната спогодба да се разведат по взаимно съгласие. От брака им се родили
две деца – непълнолетния към момента К.Р., роден на ***г. и малолетната към
момента И.Р., родена на ***г. Със горецитираното решение било утвърдено
постигнато споразумение между двамата съпрузи относно родителските права върху децата,
режима на лични контакти с тях и плащането на издръжка, съгласно което подсъдимита
следвало да заплаща на двете си деца месечна издръжка в размер на 120 лева за К.
и 110 лева за И.. Двете деца останали да живеят при бащата в с.Паталеница, т.к.
съпрузите се разбрали той да упражнява родителските права, за майката бил
определен режим на лични контакти. Още когато постигали спогодбата за развода
по взаимно съгласие св.Р. казал на подсъдимата, че не желае тя реално да плаща
издръжка за децата им, въпреки че в спогодбата им такова задължение било
разписано.
След развода подсъдимата
не заплащала издръжка за децата си. През мес. септември 2018година обаче св.Р.
бил финансово затруднен, поради което поискал от подсъдимата да започне да плаща
издръжка за децата си, по макар и не в пълен размер ако няма такава
възможност. Тя обаче не започнала да плаща издръжка.
Единствено през пролетта на 2019г. дала сума в размер на 100 лева на сина им К.,
който ги представил на баща си.
С жалба от 27.052019г. св.Р. сезирал Районна
прокуратура-гр.Пазарджик затова, че подсъдимата не е изплатил дължимата
издръжка за децата си, след което бил отпочнато настоящото наказателно
производство.
Тази фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на обясненията на подсъдимата и показанията на св.Р., както
и от писмените доказателства,
инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
Тук веднага следва да се каже, че
съдът не обсъжда показанията на св.И.Р., т.к. този разпит бе проведен в
нарушение на НПК, допуснато неволно от страна на съда. Това е така, защото
разпитът на тази малолетна свидетелка бе проведен в т.нар. „синя стая”, като
съдебното заседание бе изнесено в сградата на КСУДС-гр.Пазарджик. За това
съдебно заседание подсъдимата бе надлежно уведомена, но не се яви. Съдът обаче
даде ход на делото и проведе разпитът в отсъствие на подсъдимата, без на същата
да бе назначен сл. защитник, а в тази хипотеза защита се явява задължителна
съобразно нормата на чл.94 ал.1, т.8 от НПК. С това реално бяха накърнени
правата на подсъдимата и бе допуснато съществено процесуално нарушение. Същото
обаче може да бъде игнорирано и по никакъв начин да не рефлектира върху правото
на защита на подсъдимата ако показанията на горепосочената свидетелка бъдат
изключени от доказателствения материал. Именно по тези причини съдът не намира
за необходимо да обсъжда показанията на св. И. Р..
Съдът кредитира изцяло обясненията на
подсъдимата, с които тя не отрича, че не е плащала никаква издръжка. Същата
обясни подробно, че бившият й съпруг бил много щастлив от това, че тя се
съгласила той да упражнява родителските права над децата след развода, поради
което й заявил, че не желае от нея да му
плаща реално издръжката, така както било по съдебното решение за развода по
взаимно съгласие. Заяви също така, че едва през месец септември 2018г. св.Р.
поискал от нея тя да започне да плаща издръжка за децата.
Св.Р. също потвърди, че такава
договорка – да не се праща издръжка от страна на П., наистина е имал с бившата си съпруга, но тя
била валидна само за един-два месеца след развода, т.е. докато горната „си
стъпела на краката”. Заяви, че след това поискал от П. да започне да заплаща
издръжка за децата.
Възникналите противоречия между подсъдимата и св.Р.
досежно това кога последният категорично е поискал от П. да започне реално
плащане на издръжката не бяха преодолени и в проведената между двамата очна
ставка.
Съдът
обаче не даде вяра на показанията на св.Р. в горния смисъл- че месец – два след
развода поискал от П. да започне да заплаща издръжка. Съдът намери, че ако това
наистина е било така, то разводът е бил през месец ноември 2016г., от което
следва, че някъде в края на месец януари следващата година Р. е поискал П. да
плаща издръжка. Стана ясно, че тя не е плащали никаква такава, при което няма
обективна причина св.Р. да подаде жалбата до прокуратурата за неплатената
издръжка чак в края на мес. май 2019г., т.е. почти две години и половина след
като е виждала, че не се плаща издръжка, а е искал това да се прави. По тази
причина и съдът даде изцяло вяра на обясненията на подсъдимата в смисъл, че едва
през месец септември 2018г. св.Р. поискал от нея тя да започне да плаща
издръжка за децата.
С оглед на всичко казано до тук съдът прие, че подс.
Ппопрелкова е осъществила от обективна и субективна страна признаците на
престъпния състав на чл.183 ал.1 от НК, тъй като в с.Паталеница,
обл.Пазарджик, след като е била осъдена с Решение № 829/ 07.11.2016г. по
гражданско дело № 2872/2016г. на РС-Пазарджик, влязло в сила на 07.11.2016г.,
да издържа свои низходящи - непълнолетния К.П.Р., роден на ***г. и малолетната И.П.Р.,
родена на ***г., чрез техния баща и законен представител П.И.Р. ***, съзнателно
не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно дванадесет месечни вноски по 120 лева за К.Р. и 110лв. за И.Р., за
периода от време от м. септември 2018г. до м. август 2019г.,включително или
общо дължима сума в размер на 3960 лева.
Авторството на деянието и другите
обстоятелства по времето и мястото на извършване се доказват по един несъмнен
начин. Подсъдимата е имала представа за всички обективни елементи на състава на
престъплението-съзнавала е, че е осъдена, с влязло в сила съдебно решение, да
заплаща ежемесечна издръжка на децата си, чрез техния баща и законен
представител. Макар и да е съществувала договорка между нея и бившия й съпруг,
тя реално да не заплаща никаква издръжка за един доста дълъг период от време
след развода, в крайна сметка през мес. септември 2018г. подс.П. е била
информирана от бащата на децата, че трябва да започне плащането на издръжката. Макар
и да е била финансово затруднена през процесния период, което се установи
безспорно, П. все пак е имала трудова заетост и съзнание за дължимата парична
престация под формата на издръжка, а като не я е плащала, набавяйки средства по
какъвто и да е друг законен начин е предвиждала конкретно настъпването на
общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване, т.е. действала е с
пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Съдът оправда подсъдимата по
първоначално повдигнатото обвинение, а именно за неизпълнение на задължението
да плаща издръжка за децата си в периода м. ноември 2016г. до м. август 2018
година. Вече се изложиха съображения, че в този период бащата не децата е казал
на подсъдимата, че не желае тя да плаща издръжка, при което неплащането, респ.
бездействието от нейна страна не е било виновно, т.е. тя не е имала съзнание,
че не плаща, но в същото време дължи.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимата за извършеното от нея
престъпно деяние, съдът се ръководи от разпоредбите на чл.36 от НК, относно
целите на наказанието и изискванията на чл.54 от НК - относно неговата
индивидуализация.
Съдът прецени обществената опасност на деянието, която
е висока, предвид това, че е насочено против интересите на рождени деца. Обществената опасност на самия деец е относително
ниска, с оглед на обстоятелството, че П. не е осъждана, не е криминално проявена
и е положително охарактеризирана.
Причината за извършеното престъпление е основно тежкото финансово състояние на подсъдимия.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие
чистото съдебно минало, направените самопризнания при депозирането на обяснения
добрите характеристични данни и тежкото материално положение и имотно състояние
на подсъдимата. Отегчаващо отговорността обстоятелство е фактът, че издръжката
не е плащана за две деца.
С оглед на горното и
като даде превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, съдът наложи на подсъдимата наказание пробация. При определяне
на конкретните пробационни мерки, съобразявайки разпоредбата на чл.42а ал.4 от НК и като отчете относителната тежест на смекчаващите отговорността обстоятелства,
съдът определи пробационни мерки по чл.42а ал.2, т.1 и т.2 от НК - задължителна
регистрация по настоящ адрес при честота на явяване два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител. Съдът наложи тези задължителни
мерки за срок от по десет месеца, с което намери, че ще се постигнат целите на
наказанието и ще е съответно на степента на вина на дееца.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: