№ 1208
гр. София, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно
гражданско дело № 20221100511199 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 7569/05.07.2022 г., постановено по гр. д. № 51031/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 65 състав, е отменена, на основание чл.
188, т. 1 КТ, вр. с чл. 187, ал. 1, т. 3, пр. първо КТ, Заповед № Д-168/22.07.2021 г. на
Директора на ППП София към „БДЖ – П.П.“ ЕООД, с която е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“ на Д. Я. Д..
На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ответникът „БДЖ – П.П.“ ЕООД,
Поделение за П.П. – гр. София, е осъден да заплати в полза на адвокат З.Н., САК, сумата в
размер на 600 лева – адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на ищеца пред Софийски районен съд, както и на основание чл. 78, ал. 6
ГПК – да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 80 лева –
държавна такса.
Срещу първоинстанционното решение, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, е депозирана въззивна жалба от ответника Поделение за П.П. – гр. София, към „БДЖ –
П.П.“ ЕООД, чрез старши юрисконсулт Р.Х.. Излагат се доводи за неправилност на
обжалваното решение, поддържайки се, че необосновано и в противоречие с доказателствата
по делото решаващият съд е приел, че извършеното от ищеца дисциплинарно нарушение не
е достатъчно ясно и точно индивидуализирано в процесната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание. В тази насока въззивникът сочи, че СРС не е взел предвид
своевременно ангажираните пред него писмени доказателства – извадка от дневник за
диспечерските заповеди, дневник за телефонограми и график за работата за месец юни 2021
г., при съвкупен анализ на които се установявало системното неизпълнение на задълженията
на служителя Д. Д. да вписва заповедите за нарушено ПКВ в дневника за диспечерските
заповеди. Обстоятелството, че името на последния не било посочено в доклад № 93-03-
58/10.06.2021 г. се дължало на преценката на изготвилите доклада лица да отбележат в него
само служителите, които изпълняват стриктно задълженията си, по аргумент за противното
– тези, които не били посочени, не изпълнявали задълженията си. Счита, че поведението на
служителя, изразяващо се в непредставяне на писмени обяснения съгласно чл. 193, ал. 1 КТ,
свидетелства за липсата на аргументи у същия, които да оправдаят допуснатите нарушения.
1
Сочи, че издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание отговаря изцяло на
изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, с оглед на което моли за отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна – Д. Я. Д., чрез адвокат З.Н., е
депозирала писмен отговор на въззивната жалба. Счита за неоснователни изложените в
жалбата доводи и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното за установено от
фактическа и правна страна, във връзка с конкретно наведените във въззивната жалба
пороци на оспорения съдебен акт:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК,
изхожда от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен съдебен контрол акт,
поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. При постановяване на същото не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на
предявения иск.
При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154
ГПК и при изпълнение на задълженията си, посочени в чл. 146 ГПК, първоинстанционният
съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон, поради което въззивният съд следва да разгледа доводите на
жалбоподателите във връзка с неговата правилност.
Във връзка с доводите относно неговата правилност, въззивният съд намира следно
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, вр. чл. 188, т. 1
КТ за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „забележка“ със Заповед № Д-
168/22.07.2021 г. на Директора на ППП София към „БДЖ – П.П.“ ЕООД.
С оглед процесуалното поведение на страните и доводите, наведени във въззивната
жалба, съобразно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира за
безспорни между страните на етапа на въззивното производство следните обстоятелства: 1.)
страните са се намирали в трудовоправна връзка по силата на безсрочен трудов договор, с
който ищецът Д. Я. Д. се е съгласил да полага труд при ответника на длъжността
„ръководител движение, ръководител смяна, Централна гара София“; 2.) със Заповед № Д-
168/22.07.2021 г. на Директора на ППП София към „БДЖ – П.П.“ ЕООД на Д. Я. Д. е било
наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за извършено дисциплинарно нарушение
по чл. 187, ал. 1, т. 3, пр. 1 КТ – „неизпълнение на възложената работа", изразяващо се в
това, че служителят „не е водил ежедневно заповедите за нарушено ПКВ в дневника за
диспечерските заповеди“.
По делото е представена Заповед № Д-168/22.07.2021 г. на Директора на ППП София
към „БДЖ – П.П.“ ЕООД. В мотивите на издадената заповед е посочено, че въз основа на
доклад изх. № 93-03-58/09.07.2021 г. на инж. Ф.П., началник МС София, адресиран до
директора на ППП София, се установило, че при проверка на 08.06.2021 г., извършена от
инж. А.Т. – гл. експерт ПМД и инж. Ц. З. – ст. експерт ПМД, отдел „ЕРО“ към ППП София,
се констатирало неизпълнение на възложената работа от страна на служителя Д. Я. Д., който
не водел ежедневно заповедите за нарушено ПКВ в дневника за диспечерските заповеди. В
заповедта е отразено, че от служителя са били изискани писмени обяснения с писмо изх. №
93-03-58/18.06.2021 г., получено от него срещу подпис на 23.06.2021 г., като същият не е
2
представил такива.
По делото е представено писмо изх. № 93-03-58/18.06.2021 г., с отбелязване за
получаването му от Д. Я. Д. срещу подпис, който не се оспорва. От съдържанието на
писмото се установява, че чрез него служителят се уведомява за извършена на 08.06.2021 г.
контролна проверка, при която се констатирало, че дневникът за диспечерски заповеди,
където трябва да се записват заповедите за нарушено ПКВ, не се води ежедневно. С писмото
служителя се кани в тридневен срок от получаването му да даде обяснения във връзка с
констатираните нарушения.
По делото е представен доклад изх. № 93-03-58/10.06.2021 г., изготвен от инж. А.Т. –
гл. експерт „Превозна и маневрена дейност“. В същия е отразено, че на 08.06.2021 г., между
10:45 ч. и 12:40 ч., е била извършена проверка на пост № 14 в Техническа гара Надежда и
Централна гара. Като резултат от проверката на Централна гара било установено, че
дневникът за диспечерските заповеди, където трябва да се записват заповедите за нарушено
ПКВ, не се води ежедневно, като единствено Л.Д. и Р.А. водят ежедневно заповедите.
Видно от писмо изх. № 93-03-58/09.07.2021 г. с него се уведомява директора на ППП
София, че във връзка с доклада на инж. А.Т., са изискани писмени обяснения от
служителите Б.Б., Д. Д., Д. К. и С.Г.. С писмото се прави предложение за налагане на Д. Д.
на дисциплинарно наказание „забележка“ на основание чл. 188, т. 1, вр. чл. 187, ал. 1, т. 3
КТ.
Приложени са по делото като доказателства дневник за диспечерски заповеди,
дневник за телефонограми и график за работа на ръководител движение, ръководител смяна
ЦГ София за м. май 2021 г. – м. юни 2021 г.
Ангажирана е по делото като писмено доказателство и длъжностна характеристика за
длъжност „Ръководител движение, ръководител смяна, Централна гара София“.
По делото не са ангажирани други доказателства, относими към спорния предмет.
Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на
задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово правоотношение
с работодателя. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се
налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции
или от друг орган, оправомощен със закон. Съгласно чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е
длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя
или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.
Разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ не съдържа правила за формално иницииране на
дисциплинарно производство, нито за форма на поканата на работодателя до работника,
както и за посочване в поканата, че тя следва да се счита за начало на дисциплинарно
производство. Необходимо и достатъчно условие за спазване на нормата на чл. 193, ал. 2 КТ
е преди налагане на наказанието работодателят да е поискал по разбираем за работника или
служителя начин обяснения за действията или бездействията, които счита за нарушения на
трудовите му задължения (така Решение № 198/02.10.2019 по гр. д. № 1480/2019 г. по описа
на ВКС, IV ГО), като преценката на работодателя на дадените от работника или служителя
обяснения не подлежи на съдебен контрол.
Съгласно нормата на чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено то, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Разпоредбата
на чл. 186 КТ дефинира нарушението на трудовата дисциплина, като „виновно
неизпълнение на трудовите задължения“, а чл. 187 КТ посочва по изчерпателен начин
видовете нарушения на трудовата дисциплина.
Съобразявайки цитираните законови разпоредби с оглед всички обстоятелства по
делото, въззивният съд намира, че атакуваната от ищеца заповед за налагане на
дисциплинарно наказание "забележка" е незаконосъобразна.
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание трябва да съдържа задължителни
реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ. Заповедта, с която се налага
дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана по такъв начин, че да са ясни
съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на
извършването му. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за
същността на фактическото основание, поради което се налага дисциплинарно наказание на
работника или служителя, за да има последният възможност да разбере причината, поради
която му се налага наказание, а съдът да може да извърши проверка и, въз основа на това, да
3
заключи дали наложеното наказание е законосъобразно. В случаите, когато мотивите са
изложени в друг писмен документ, с което само по себе си не се нарушава чл. 195, ал. 1
ГПК, същественото е този документ също да е станал достояние на работника или
служителя. Не е задължително този документ непременно да изхожда от работодателя.
Когато дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на определен период, а
спецификата на изпълняваната работа или характера на самото нарушение не позволява
откриване на точния ден и час на извършването му, а контролирането им е възможно само
като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на периода
на извършването му. Задължението за мотивиране на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за
еднократност на наказанието, както и с цел съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за
възможността на наказания работник или служител да се защити ефективно. Когато
изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта
отговаря на чл. 195 КТ /в този смисъл Решение № 857/25.01.2011 г. по гр. д. № 1068/2009 г.
на ВКС, ІV ГО, Решение № 278/19.05.2011 г. по гр. д. № 1276/2010 г. на ВКС, ІV ГО,
Решение № 78/11.04.2018 г. по гр. д. № 1835/2017 г. на ВКС, IV ГО и други/. Без значение е
дали в заповедта е посочена разпоредба от КТ, която е нарушена, съответно позоваването
точно ли е, правилно ли е квалифицирал (терминологично) работодателят вида нарушение.
Същественото за мотивирането на заповедта, както стана ясно, е индивидуализацията на
самото деяние (действие или бездействие) чрез неговите обективни и субективни признаци.
В аспекта на изложеното и с оглед конкретиката на разглеждания случай, настоящият
съдебен състав приема, че незаконосъобразността на наложеното на ищеца дисциплинарно
наказание „забележка“ произтича от нарушение на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, както
правилно е приел и районният съд. Още в исковата молба ищецът изрично навежда довод за
нарушение на визираната правна норма от страна на работодателя, като сочи, че процесната
заповед не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като в нея не е посочено кога е
извършено нарушението на трудовата дисциплина, за което му се налага наказание. Този
довод е основателен. Видно от съдържанието на Заповед № Д-168/22.07.2021 г. на
Директора на ППП София към „БДЖ – П.П.“ ЕООД, тя е издадена с мотив, че Д. Я. Д. „не е
водил ежедневно заповедите за нарушено ПКВ в дневника за диспечерските заповеди“. В
последната обаче липсва посочване на датата/датите, на които се твърди да е извършено
нарушението/нарушенията, за които се налага дисциплинарно наказание на служителя. Не е
налице дори посочване на период от време, за който са налице извършените нарушения,
което както се посочи е допустим начин за отразяване на времето на тяхното извършване,
когато спецификата на изпълняваната работа или характера на самото нарушение не
позволява откриване на точния ден и час на извършването му. В конкретния случай в
заповедта се съдържа препращане към доклад изх. № 93-03-58/09.07.2021 г. на инж. Ф.П.,
началник МС София, като се сочи, че въз основа на него е установено, че при проверка на
08.06.2021 г. са констатирани процесните нарушения, послужили като основание за
ангажиране на дисциплинарната отговорност на Д. Я. Д.. В доклада от 09.07.2021 г. също
липсва конкретизация на времето на извършване на твърдените нарушения на трудовата
дисциплина от страна на ищеца. В последния по същество се съдържа единствено
информация за иницииране на дисциплинарна процедура по отношение на него за
нарушения, констатирани с друг доклад – изх. № 93-03-58/10.06.2021 г. на инж. А.Т..
Информация относно времето на извършване на нарушенията не може да се извлече и от
доклада на последния. Нещо повече, видимо при отразената в този доклад контролна
проверка на 08.06.2021 г. на Централна гара София ищецът не е бил на смяна, поради което
не може да се приеме, че това е една от датите на извършване на нарушенията на трудовата
дисциплина. Допълнително следва да се посочи, че макар и да е допустимо мотивите за
налагане на дисциплинарно наказание да бъдат изложени в друг писмен документ,
същественото е този документ също да е станал достояние на работника или служителя,
което не се установява в настоящия случай. По делото не са ангажирани доказателства от
страна на ответника за връчване на доклади изх. № 93-03-58/10.06.2021 г. и изх. № 93-03-
58/09.07.2021 г. на ищеца, както и че последният е запознат с тяхното съдържание, поради
което поначало обсъждането на изложеното в тях и ангажирането на други доказателства по
обстоятелствата, визирани в тях, в хода на съдебния спор, не може да санира нарушението
на чл. 195, ал. 1 КТ. В тази насока въззивният съд намира за изцяло неоснователни доводите
на въззивника за необоснованост на обжалвания акт поради несъобразяване от страна на
решаващия съд на събраните по делото писмени доказателства, в т. ч. извадка от дневник за
диспечерските заповеди, дневник за телефонограми и график за работата за месец юни 2021
г., при съвкупна преценка на които се установявало времето на извършване на нарушенията.
4
По делото ответникът нито твърди, нито от приложената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание се установява, той да е довел до знанието на служителя
съдържанието на изготвените доклади, ведно с посочените дневници и графици, с оглед на
което не може да се приеме, че въз основа на тях са индивидуализирани по време
нарушенията, допуснати от Д. Я. Д.. При така установеното въззивният съд намира за
ирелевантни за правния спор и доводите на въззивника за конкретизиране на обективните и
субективните признаци на фактическото основание за ангажиране на дисциплинарната
отговорност на ищеца посредством изброените във въззивната жалба писмени
доказателства, представените едва в хода на инициираното от страна на служителя исково
производство. Същевременно непосочването дори само на времето на извършване на
нарушението/нарушенията представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност
на издадената заповед – в този смисъл и практиката на ВКС, обективирана в Решение №
94/25.07.2016 г. по гр. д. № 4449/2015 г. по описа на ВКС, IV ГО и др., поради което
правилен е крайният извод на СРС за основателност на предявения иск.
При горните мотиви, настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за
правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено на основание
чл. 271, ал. 1 ГПК.
Относно разноските във въззивното производство
С оглед изхода на делото право на разноски за настоящата инстанция има
въззиваемата страна. В конкретния случай се претендират разноски в полза на процесуалния
представител на въззиваемия – адвокат З.Н., САК, за адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, като такива следва да се присъдят в размер на сумата от 600 лева съгласно
чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в ред. към ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г. – макар в представения договор да не
се посочва дата на неговото сключване, съдът съобрази обстоятелството, че същият е
ангажиран ведно с отговора на въззивната жалба от 18.10.2022 г., респ. прие, че е сключен
преди тази дата/
Относно обжалваемостта на въззивното решение
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК настоящото решение е окончателно.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7569/05.07.2022 г. по гр. д. № 51031/2021 г. по описа
на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 65 състав
ОСЪЖДА „БДЖ – П.П.“ ЕООД, Поделение за П.П. – гр. София, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* да заплати в полза на адвокат
З.Г.Н., член на Софийска адвокатска колегия, сумата в размер на 600 лева, на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на въззиваемата страна във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5