РЕШЕНИЕ
№ 2615
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20221110216592 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на К. Р. Й. срещу наказателно постановление
/НП/ № 22-4332-023916/24.11.2022 г., издадено от началник група към Отдел
„Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 174,
ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 1000 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.
1 от ЗДвП.
С депозираната в срок жалба е изразено несъгласие с издаденото
наказателно постановление, като същото е преценено като неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че при издаването на оспореното НП били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
нарушаване правото на защита на санкционираното лице. На първо място в
издадения на водача талон за изследване не било упоменато кога лицето
следвало да се яви в съответното здравно заведение за извършване на
медицинско и химическо лабораторно изследване. Същевременно на лицето
не била предоставена и възможност да организира защитата си, доколкото
наказателното постановление било издадено преди изтичане на срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН за възразяване срещу констатациите в акта за установяване
на административно нарушение /АУАН/. Моли се за отмяна на обжалваното
НП.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично, представлява се от адв. В. с пълномощно по делото, който пледира за
отмяна на наказателното постановление и присъждане на направените по
делото разноски. Поддържа доводите, наведени с жалбата, позовавайки се на
допуснати формални нарушения, сред които неспазване на сроковете по чл.
44, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Споделя, че изслушаният в откритото съдебно
заседание свидетел имал отношение към жалбоподателя и дори бил
провокиран пред съда да даде показания в определена насока.
Въззиваемата страна – началник на група в О „ПП“ към СДВР, редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 17.11.2022 г. около 04:50 часа в гр. София по бул. „Тодор
Александров” с посока на движение от бул. „Константин Величков“ към бул.
„Царица Йоанна“ жалбоподателят К. Й. управлявал собствения си лек
автомобил марка „БМВ“, модел „Х3 3.0Д“ с рег. № В района срещу
хранителен магазин „Лидл“ водачът бил спрян за рутинна проверка от
служителите на реда – А. С. и К. Й., и двамата на длъжност „младши
автоконтрольор“ при СДВР, Отдел „Пътна полиция“. В хода на проверката
водачът бил тестван за концентрация на алкохол в кръвта чрез техническо
средство Алкотест Дрегер 7510 със сериен № ARPM0396, като взетата в 04:56
часа проба с № 619 отчела в издишания въздух положителен резултат от 1.04
(едно цяло и четири) промила на хиляда. На водачът бил издаден талон за
медицинско изследване с № 113546, с който му било указано да се яви в
МБАЛ „Света Анна“ с оглед извършване на медицинско и химическо
изследване.
За установеното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, свързано с
управление на МПС след употреба на алкохол, свидетелят А. С. съставил на
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение серия GA
с бланков № 823458/17.11.2022 г.
Въз основа на АУАН Г Б на длъжност „началник група“ към Отдел
„Пътна полиция“ при СДВР издала атакуваното наказателно постановление
№ 22-4332-023916/24.11.2022 г., с което на жалбоподателя на основание чл.
174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 1000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Видно от т. 3.10. от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра
на вътрешните работи началникът на група „Административнонаказателна
дейност“ към ОПП на СДВР е компетентен да издава наказателни
постановления за нарушения на ЗДвП, като съобразно Заповед № 8121К-
13140/23.10.2019 г. в процесния период такава длъжност е заемала Г Б и
същата е разполагала с компетентност по издаване на НП. Свидетелят С. пък
е назначен от директора на СДВР като „младши автоконтрольор“ при ОПП на
СДВР със Заповед № 513з-1802/01.03.2019 г. и е оправомощен да издава
2
актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП съгласно т.
2.2. във връзка с т. 1.3.2. от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра
на вътрешните работи.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, а именно: показанията
на свидетеля А. С., както и от събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от
НПК – АУАН серия GA с бланков № 823458/17.11.2022 г., талон за
медицинско изследване с № 113546 от 17.11.2022 г., разпечатка от техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабричен № ARPM0396, справка за
нарушения на водача К. Й., Заповед № 513з-1802/01.03.2019 г. на директора
на СДВР, Заповед № 8121К-13140/23.10.2019 г. и Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът се довери на показанията на свидетеля С., който непосредствено
е възприел факта, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка
„БМВ“, модел „Х3 3.0Д“ с рег. № в процесния участък. Пред съда свидетелят
заяви, че при спиране на водача за проверка същият е бил с неясен и
блуждаещ поглед и дъх на алкохол. От показанията на актосъставителя се
потвърждава, че лицето е било изпробвано с техническо средство за употреба
на алкохол, като пробата е била положителна, а именно – 1.04 промила на
хиляда. С. заявява още, че на водача е бил издаден талон с предписание за
явяване в медицинско заведение за изследване за определяне концентрацията
на алкохол в кръвта, както и че след отразяване на положителната стойност
на положителната проба в устройството, жалбоподателят Й. е предложил на
органите на реда известна парична сума, за да не бъдат предприемани
последващи действия от тяхна страна. В разрез с твърденията на защитата не
се установиха основания или каквито и да е индикации за предубеденост,
заинтересованост или специално отношение, проявено от свидетеля спрямо
жалбоподателя С.. Събраните гласни доказателства намират пълна подкрепа в
писмените такива, с оглед на което съдебният състав кредитира
доказателствената съвкупност изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, а по същество си се явява
неоснователна, като съображенията на настоящия съдебен състав в тази
насока са следните:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление изхождат от компетентни органи, видно от приобщените по
делото заповеди на министъра на вътрешните работи и на директора на СДВР.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът установи, че в
процедурата по ангажиране административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя са били спазени изцяло повелите на процесуалния закон –
АУАН и НП са издадени в изискуемата се от закона форма и при спазване на
предвидените формални изисквания. И в двата документа изрично е посочена
законовата разпоредба, която се твърди, че е била нарушена от
3
жалбоподателя. Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така че
да не възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от
състава на вмененото нарушение са изброени във фактическото описание, с
което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано. Налице е единство
между словесното описание на нарушението и правната му квалификация по
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Що се касае до изведеното с жалбата възражение за нарушаване на
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, съдът намира следното – посочената
разпоредба предвижда възможност за нарушителя в 7-дневен срок от
подписването на съставения му акт да направи писмени възражения срещу
него. Доколкото АУАН му е бил връчен на 17.11.2022 г., а наказателното
постановление е издадено на 24.11.2022 г., на лицето е била осигурена
възможността да упражни гарантираното му от закона право на възражение
срещу констатациите в акта. Несъобразяване с регламентирания в закона срок
действително е налице, но същото е с така незначително времево изражение,
че не би могло да засегне правото на защита на нарушителя. Жалбоподателят
е разполагал с необходимото техническо време да организира защитата си,
въпреки което в законоустановения срок не е депозирал писмените си
обяснения или възражения срещу АУАН. Необосновано е да се приеме, че
преждевременното издаване на НП в самия край на срока за входиране на
възражения би могло да накърни по някакъв начин правата на наказаното
лице, поради което и твърденията му в обратната насока съдът намира за
неоснователни.
Тук е моментът да се обсъди и наведеното от защитата твърдение за
формална незаконосъобразност на НП, произтичаща от несъобразяване с 14-
дневния срок по чл. 44, ал. 3 от ЗАНН. В съдебната практика еднозначно се
приема, че се касае за инструктивен срок, чиято функция е насочена към
дисциплиниране органите на власт своевременно да упражняват възложените
им правомощия. Неспазването на този срок не представлява процесуално
нарушение от категорията на съществените и не може да се отрази върху
законосъобразността на административнонаказателното производство.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав
приема, че К. Й. е осъществил от обективна и субективна страна нарушение
по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като е нарушил императивния законов запрет
да шофира под въздействието на алкохол. Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП въвежда забрана за участниците в движението по пътищата да
управляват пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда. В конкретния случай от събраните по делото доказателства по
безспорен и несъмнен начин се установи, че на 17.11.2022 г. около 04:50 часа
жалбоподателят К. Й. е управлявал собствения си л. а. марка „БМВ“, модел
„Х3 3.0Д“ с рег. № СВ 3198 РА в гр. София по бул. „Тодор Александров” с
посока на движение от бул. „Константин Величков“ към бул. „Царица
Йоанна“, като срещу магазин „Лидл“ е бил спрян за проверка, в хода на която
е установена концентрация на алкохол в кръвта му на стойност 1.04 (едно
цяло и четири) промила на хиляда, отчетена посредством техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 със сериен № ARPM0396.
4
С оглед на това са налице предпоставките на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, тъй като същият е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително чрез
измерване в издишвания въздух, а именно – 1.04 на хиляда, установено с
техническо средство.
За пълнота на гореизложеното следва да бъде отчетено като
неоправдано и безпочвено възражението, релевирано с жалбата от
процесуалния представител на нарушителя и поддържан от него в хода на
съдебните прения, касаещо отсъствието на елемент от съдържанието на
талона за изследване, който е бил предявен на жалбоподателя Й.. Издател на
талона е свидетелят С., който изразява сигурност в твърдението си, че е
посочил в какъв срок лицето е следвало да се яви в медицинското заведение,
но видимото му отсъствие от наличния по делото препис отдава на факта, че
се касае за документ, изготвян под индиго, поради което част от
съдържанието му не се било отбелязало върху листа. Дори и подобно
твърдение да не се приеме за правдиво обаче от значение е обстоятелството,
че крайният срок за явяване на лицето за изследване представлява законово
уреден реквизит от талона, чиято регламентация се съдържа в разпоредбата
на чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Посочената норма повелява, когато нарушението
е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото
за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на
медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или
химико-токсикологично лабораторно изследване, лицето да се яви в
предписаното му заведение в срок до 45 минути. Отделно от това няма как да
бъде пренабрегнат фактът, че процесният талон за медицинско изследване и в
точност неговото съдържание се явяват напълно ирелевантни за
съставомерността на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1, чийто фактически
състав от обективна страна се изразява в управлението на пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
Съображенията на защитата за отсъствие на елемент от съдържанието на
талона биха били евентуално относими при обвинение за нарушение по чл.
174, ал. 3, предл. 2, което предполага неизпълнение на предписание за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, каквото в случая
очевидно не е налице.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината
евентуален умисъл. Жалбоподателят е съзнавал задължението си да не
шофира след употреба на алкохол, съзнавал е общественоопасния характер на
деянието си, като е допускал, че концентрацията на алкохол в кръвта му
надвишава 0.5 на хиляда, при пряката си цел да управлява МПС.
На жалбоподателя в условията на кумулативност са наложени
административни наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от
5
дванадесет месеца и глоба в размер на 1000 лева. Санкционната норма на чл.
174, ал. 1 от ЗДвП предвижда диференциация на размера на
административните наказания в зависимост от съдържанието на алкохол в
кръвта на нарушителя. В процесния случай тъй като е установена
концентрация на алкохол в кръвта на Й. от 1.04 на хиляда/т.е. над 0.8 на
хиляда/, наказанията му са определени в абсолютно установените размери по
т. 2, съответно същите не подлежат на коментиране.
По изложените съображения атакуваното НП е законосъобразно и
правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Не са налице основания за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като
въззиваемата страна не е била представлявана в съдебното производство.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-
4332-023916/24.11.2022 г., издадено от началник група към Отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя К. Р. Й. на основание чл. 174,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер
на 1000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- София град в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че
решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6