№ 126
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20221110209239 по описа за 2022
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13. състав, в
открито заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е. Илиева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 9239 по
описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ххх“ ЕООД с ЕИК хххх срещу наказателно
постановление /НП/ № 39 от 25.05.2022 г. на председателя на Патентно Ведомство на
Република България, с което на жалбоподателя на основание чл. 81, ал. 1 от Закона за
марките и географските означения /ЗМГО/ (отм.) е наложена имуществена санкция в
размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушаване на чл. 13, ал. 2, т. 2 във връзка с чл.
13, ал. 1, т. 1 от ЗМГО (отм.). На основание чл. 127, ал. 5 от ЗМГО е постановено
1
отнемането на стоките, предмет на нарушението, в полза на държавата, и предаването
им за унищожаване.
Жалбоподателят обжалва така постановеното НП по съображения за неговата
незаконосъобразност, произтичащи от неправилно приложение на материалния закон,
както и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи, че не е
следвало да се образува административнонаказателното производство, тъй като били
изтекли давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Актът, с който нарушението е
било установено, бил съставен в отсъствие на свидетели и на законния представител на
санкционираното дружество и противоречал на чл. 42, т. 4 и т. 10 от ЗАНН, тъй като не
съдържал описание на предмета на нарушението, а отсъствал и опис на писмените
материали и иззетите от контролния орган вещи. Констатацията на наказващия орган
за сходство между знаците на стоките не съответствала на изискванията за извършване
на оглед и назначаване на вещо лице, което да даде експертното си заключение.
Навежда се още и довод за несъответствие между иззетите и приложени като
веществени доказателства стоки и тези, фигуриращи в протокола за изземване и
задържане, изготвен в досъдебното производство. Неправилно била приложена и
санкционната разпоредба от отменената редакция на нормативния акт, която
предвиждала нарушението да се извършва с изпълнителното деяние „предлагане за
продажба“, като в случая не било доказано, че жалбоподателят е продавал стоки със
знаци на защитена търговска марка без разрешение на маркопритежателя. На последно
място се твърди, че ощетеното от нарушението лице не е било уведомено за
неправомерното засягане на неговите права и интереси, което било ограничило
правото му да предяви обезщетение в рамките на производството. Мотивирайки
горните си доводи, жалбоподателят отправя искане за отмяна на атакуваното
наказателно постановление, а в условията на евентуалност – за прилагане на чл. 28 от
ЗАНН с оглед маловажност на процесния случай или за намаляване размера на
наложеното на дружеството наказание с разсрочване изплащането на така
определената имуществена санкция.
В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател не изпраща
представител. Упълномощеният му защитник депозира писмено становище, в което
поддържа жалбата по изложените в нея съображения и претендира присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна в съдебно заседание чрез своя процесуален представител
пледира за неоснователност на жалбата и моли за оставянето ѝ без уважение.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и възразява срещу прекомерността на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
С постановление на прокурор при Районна прокуратура – гр. Дупница от
04.02.2022 г. било прекратено наказателното производство по ДП № х/2020 г. по описа
2
на ДРП и ДП-х/2020 г. по описа на РУ – гр. Дупница. Решението за предприемане на
подобно действие е мотивирано с факта, че в хода на проведеното разследване не била
доказана по категоричен начин обективната страна на престъплението по чл. 172б, ал.
1 от НК, доколкото не било установено съгласие на притежателя на марка “Pхх” за
използването ѝ в търговската мрежа. В тази връзка препис от постановлението ведно с
копия от материалите от досъдебното производство били изпратено на Патентно
ведомство за извършване на преценка за налагане на административно наказание,
както и за разпореждане с иззетите веществени доказателства.
След извършена документална проверка, на 28.02.2022 г. свидетелят Н. б –
старши експерт в Патентно ведомство на Република България, съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 21 за
нарушение по чл. 127, ал. 1 от ЗМГО, който бил връчен на законния представител на
юридическото лице на 15.03.2022 г. Управителят И. А. подписал разписката без да
ангажира възражения или обяснения, а писмени такива не са постъпили и в срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 25.05.2022 г. председателят на Патентното ведомство на
Република България – проф. д-р Вб, издал наказателно постановление № 39 - предмет
на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на служебните си правомощия и в противовес с твърдението на
въззивника, заявено в писменото му становище по делото, съдът констатира, че АУАН
и НП са издадени от длъжностни лица, действащи в рамките на тяхната компетентност
– чл. 129 и чл. 133 от ЗМГО.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за допуснати в хода на
производството съществени процесуални нарушения, опорочили процедурата по
налагане на съответното административно наказание. Неправилно е позоваването на
чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, с който през призмата на производството по ЗАНН нормативно
е прогласено правилото ne bis in idem, ограничаващо възможността за кумулиране
средствата на наказателната репресия с тези на административнонаказателното
съдопроизводство, по този начин осигурявайки съблюдаването на принципното
положение, че никой не може да бъде съден два пъти за едно и също деяние, при
отчитане на залегналото в трайната съдебна практика виждане за приоритет на
наказателната отговорност над административната такава, както и на задължителното
тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 3/2015 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСНК на
ВКС. Виждането на защитника на наказаното лице не е съобразено с приложимото
процесуално правило на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, което предвижда възможността
административнонаказателна преписка да бъде образувана въз основа на
постановление на прокурор за прекратяване на наказателно производство, образувано
за същото деяние.
Горепосочената разпоредбата допуска процедурата по налагане на
административно наказание да бъде инициирана и без приложен акт за установяване на
административно нарушение. Поради това следва да се приеме, че давностните срокове
по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не следва да намерят приложение към настоящия случай.
Единствено срокът за издаване на НП по чл. 34, ал. 3 се явява релевантен за
разглежданата хипотеза, като в съдебната практика се споделя виждането, че същият
започва да тече от момента на постъпване на материалите при
административнонаказващия орган (в случая са приети под вх. № ВХ-803/16.02.2022 г.
по описа на ПВ на РБ), което дава основание да се приеме, че е спазено изискването за
издаването на наказателно постановление в 6-месечния срок.
Доколкото вече беше уточнено, че в хипотезата на прекратено наказателно
производство, издаването на АУАН не е задължителна процесуална предпоставка за
3
започване на административнонаказателно производство, следва да бъдат оценени като
несъстоятелни и доводите на жалбоподателя за допуснати процедурни пропуски при
съставянето на акта. Последният действително се характеризира с опороченост,
произтичаща от изискването за съставянето му в присъствие на свидетели, присъствали
при извършване или установяване на нарушението (чл. 40, ал. 1 от ЗАНН) или други
такива (чл. 40, ал. 3 от ЗАНН), и при невъзможност за издаването му в отсъствие на
свидетели (чл. 40, ал. 4 от ЗАНН). Установените нарушения обаче не се явяват
съществени и не се отразяват по никакъв начин на допустимостта на извънсъдебната
фаза от производството по налагане на административно наказание, по обсъдените
вече доводи.
Формата и съдържанието на НП съответства на изискванията на чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН, като е дадено подробно и еднозначно обстоятелствено описание на твърдяното
нарушение, придружено с обстойно описание на иззетите вещи, по отношение на
които е постановено отнемане в полза на държавата и унищожаване.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 03.10.2019 г.служители на Районното управление в гр. Дупница извършили
проверка в търговски обект – магазин „фз“, находящ се в гр. Дупница, ул. „хх,
стопанисван от дружеството-жалбоподател „ххх“ ЕООД. В хода на проверката било
установено, че в обекта се предлагат за продажба следните стоки, означени със знаци
на регистрираните марки както следва:
4 броя мъжки сака, означени със знаци “Pхх”;
1 брой мъжки елек, означен със знаци “Pхх”;
1 броя мъжки дънки, означени със знаци “Pхх”;
2 броя мъжки блузи, означени със знаци “Pхх”;
4 броя мъжки комплекти, състоящи се от панталон и блуза, означени със знаци
РР;
5 броя мъжки якета, означени със знаци РР.
Стоките били поставени на щендери, закачалки и рафтове, с поставени съответните
етикети върху тях..За стоките не били представени на място нито документи,
удостоверяващи техния произход, нито документи, доказващи съгласието на
притежателите на регистрираните марки или на друго лице, придобило правото да ги
ползва в търговската си дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО (отм.). Въз основа
на извършена документална проверка било установено, че по отношение на
отбелязаните знаци са налични идентични или сходни регистрирани комбинирани и
словни марки на ЕС. Горното обуславяло вероятност за объркване на потребителите,
изразяваща се във възможността за изграждане на погрешна представа, относно
действителния произход на стоките, а именно – че същите се предлагат за продажба от
или със съгласието или под контрола на притежателя на регистрираните марки
“PLEIN, PHILIPP”. Стойността на пазарния аналог на тези стоки възлизала на 24 690
лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на показанията на св. Н. б, събраните в хода на съдебното следствие писмени
доказателствени средства, както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
материали от преписката по ДП № х/2020 г. по описа на ДРП и ДП-х/2020 г. по описа
на РУ – гр. Дупница, като съдът кредитира целия събран доказателствен материал
предвид липсата на вътрешни противоречия между отделните му елементи, тяхната
достоверност и относимост към предмета на доказване по делото.
4
При така установената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
доказано, че търговско дружество „ххх“ ЕООД с ЕИК хххх е нарушило разпоредбата
на чл. 81, ал. 1 от ЗМГО (обн. ДВ, бр. 81 от 14.09.1999 г., в сила от 15.12.1999 г., отм.,
бр. 98 от 13.12.2019 г.), в редакцията на закона, действаща към момента на
осъществяване на процесното нарушение – 03.10.2019 г. (по аргумент от чл. 3, ал. 1 от
ЗАНН). Посочената разпоредба повелява, че „лице, което използва в търговската
дейност по смисъла на чл. 13 стоки или услуги, означени със знак, идентичен или
сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател, се наказва с
глоба от 500 до 1500 лв., а едноличните търговци и юридически лица - с имуществена
санкция в размер от 1000 до 3000 лв.“. В чл. 13, ал. 2 от отменения нормативен акт са
изброени лимитативно отделните проявни форми, с които се характеризира дейността
по използване правото на марка в търговска дейност на определен правен субект.
Изпълнителното деяние в случая се изразява в предлагането на стоките с този знак за
продажба, което съответства на т. 2, предложение 1 от посочената разпоредба.
Правилен е изводът на наказващия орган за осъществяването на подобно действие от
страна на търговеца, тъй като по делото бе установено, че процесните стоки са били
изложени на общодостъпно място в проверявания търговски обект чрез поставянето
им на щендери, закачалки и рафтове, като същите са били етикирани и приведени в
търговски вид, което позволява да се направи заключението, че същите са били
предназначени за продажба. Вещите са били подробно описани и протоколирани от
разследващите органи, подложени са на оглед за установяване идентификационните им
белези, а впоследствие са станали обект на съдебно-маркова и оценителна експертиза,
чието експертно заключение е установило, че върху всяка от дрехите са поставени
знаци, идентични или сходни на действащи в Република България марки на РР от
Швейцария, годни да объркат потребителите в автентичността на предлаганите стоки,
а след пазарно проучване на оригиналните стоки с посочените марки е определен
пазарния аналог на стоките, възлизащ на сумата от 24 690 лв. без ДДС.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, уреждащ съдържанието на изключителното
право върху марка, притежателят ѝ може да забрани на трети лица без негово съгласие
да използват в търговската дейност всеки знак за стоки и/или услуги, който е
идентичен или сходен на марката и е използван за стоки или услуги, идентични или
сходни на тези, за които марката е регистрирана, ако съществува вероятност за
объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с
марката. Сходството/идентичността между знаците, изобразени върху стоките и
горепосочените регистрирани марки в случая се дължи на визуалния идентитет между
словните и образните елементи, влизащи в състава на знаците, изобразени върху
стоките, и тези на регистрираните марки. Горното обуславя съществуващата
вероятност от объркване на потребителите, изразяваща се в погрешната представа,
която може да се създаде у тях относно действителния произход на стоките, а именно,
че те са произведени от или със съгласието или под контрола на притежателите на
регистрираните марки.
За извършване на нарушението е достатъчно от обективна страна да е
осъществено предлагане за продажба на стоки, означени с регистрирани марки, без
дадено разрешение от техните притежатели, което съдът счита за установено при
извършената проверка за спазване на законодателството, регламентиращо защитата на
интелектуална собственост.
Нарушението е формално по своя характер и за довършеността му не е
необходимо настъпване на общественоопасни последици извън самото деяние.
Доколкото имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт,
5
въведен като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните
търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при
осъществяване на тяхната дейност, не следва да се изследва въпросът за виновността в
поведението на дружеството-жалбоподател.
Наложената на жалбоподателя санкция е определена правилно, при спазване на
установените в чл. 27 от ЗАНН принципи, над минималния нормативно предвиден
размер. Приложимата за съответния период санкционна норма – чл. 81, ал. 1 от ЗМГО
предвижда на юридическо лице, осъществяващо посочената противоправна дейност,
да се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. В съдържанието на НП
подробно е мотивирано решението на АНО да наложи санкция, възлизаща на
законовия максимум. Следва да бъдат подкрепени изложените доводи за тежестта на
нарушението, произтичащи от високата стойност на оригиналните пазарни аналози на
задържаните стоки и големият брой на задържаните вещи. Въпреки законодателните
изменения, свързани с приемането на нов Закон за марките и географските означения
(Oбн., ДВ, бр. 98 от 13.12.2019 г.), в случая не би могло да се приложи правилото на чл.
3, ал. 2 от ЗАНН за определяне на санкцията спрямо последващата редакция на закона,
предвиждаща по-благоприятен за дееца режим. Такъв в случая не е налице, доколкото
аналогична на отменения чл. 81, ал. 1 от стария ЗМГО разпоредба се явява тази на чл.
127, ал. 1 от новия ЗМГО, в която за извършване на процесното нарушение е
предвидено да се налага санкция от същия вид, чийто минимален размер съответства
на наложеното с НП наказание. Според настоящата инстанция именно санкция в
определения от АНО размер ще постигне в пълна степен установените в чл. 12 от
ЗАНН цели.
Съдът намира, че отправеното от въззивника искане за разсрочване
изпълнението на настоящия съдебен акт, приключващ административнонаказателното
производство, следва да бъде оставено без уважение. По делото не бяха ангажирани
доказателства за настоящото имотното състояние на дружеството (приложения
счетоводен баланс не дава ясна индикация в тази насока, тъй като се отнася за
счетоводната 2018 година), като не се установиха и други обстоятелства, които да
послужат за материална основа за приложението на разглеждания институт.
За така констатираното нарушение не се установяват предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на
обществена опасност за нарушенията от този вид, с оглед вида и стойността на стоките,
предмет на нарушението.
Правилно е и постановено на основание чл. 127, ал. 5 от ЗМГО отнемане в
полза на държавата и предаване за унищожение на стоките, предмет на нарушението.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски и
своевременно претендира такива, поради което на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН
жалбоподателят следва да бъде осъден да й заплати сумата от 80.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 39 от 25.05.2022 г. на
6
председателя на Патентно Ведомство на Република България, с което на основание чл.
81, ал. 1 от ЗМГО (отм.) на „ххх“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на
3000 /три хиляди/ лева за нарушаване на чл. 13, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 1
от ЗМГО (отм.), а на основание чл. 127, ал. 5 ЗМГО е постановено отнемането на
стоките, предмет на нарушението, в полза на държавата, и предаването им за
унищожаване.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН „ххх“ ЕООД с ЕИК хххх да
заплати на в полза на Патентно ведомство на РБ сумата от 80.00 /осемдесет/ лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд - София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7