Р
Е Ш Е Н И Е
№
86
гр.
Елена, 31.12.2018
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският районен съд в
публичното заседание на седми ноември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: Пейо Приходков
при секретаря Йорданка
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 108 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
С НП № 5062/16.04.2018
г. на Началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ в Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
София за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за
пътищата във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 53, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата на С.С.С. с ЕГН ********** *** е наложено административно
наказание – глоба в размер на 1700.00 лв. (хиляда и седемстотин лева).
Постъпила е жалба от С.С.С., чрез
защитника му адв. Г. Н. П. от АК – Враца, против НП. Намира, че последното е
неправилно и незаконосъобразно, за което излага съображения. Счита, че при
съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди, че НК е издадено в противоречие със закона, т.к.
наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, касаеща
маловажния случай. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да
отмени атакуваното наказателно постановление.
Жалбоподателят С.С.С. и защитниците му
адв. Г. Н. П. от АК – Враца и адв. Я.И.Х. ***, редовно призовани, не се явяват в
съдебно заседание. Последният е представил писмени бележки, съдържащи искане за
постановяване на решение, с което да се отмени обжалваното наказателно
постановление.
Ответник-жалба Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София, редовно призован, се представлява в съдебно
заседание от правоспособния юрист М.Д.Р. – началник на отдел „Административно
обслужване“ в ОПУ – Велико Търново, чрез която взема становище в устна и
писмена форма. Същата намира жалбата за неоснователна. Счита, че от събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин, че е извършено нарушение
от жалбоподателя. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди
обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.
Районна прокуратура – Елена, редовно
призована, не се представлява в съдебно заседание.
Районният съд, като провери изцяло НП
и по повод направените в жалбата оплаквания, взе предвид становището на
страните, и обсъди и прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Жалба е допустима. Същата е подадена
по пощата на 23.04.2018 г. и е входирана в Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
София под вх. № 11-00-342/25.04.2018 г., т.е. в 7-дневния срок, визиран в чл.
59 от ЗАНН. Жалбата следва да се разгледа по същество.
Жалбоподателят С.С.С. ***. Същият е
правоспособен водач на МПС. Притежава КТ № ******* и СУМПС № *********/**.**.****г.
В последното са отразени категориите „А“, „В”, „СЕ“, „М” „С“, „АМ”, „ТКТ“ и
„ВЕ“. Като водач на МПС, С. се води на отчет в сектор “ПП” при ОД на МВР –
Ловеч. Жалбоподателят работи по трудово правоотношение на длъжността „шофьор,
тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ в „И.“ ООД с. Б., община Т., като за
полагания от него труд получава основно месечно трудово възнаграждение в размер
на една минимална работна заплата. Същият при упражняване на трудовата си функция
управлявал и осъществявал движение на състав от ППС с шест оси, а именно:
товарен автомобил „Скания Р 164 ГБ“ с рег. № ОВ **** ВН, с три оси, и прикачено
към него ремарке за товарен автомобил с рег. № ОВ ****ЕВ, с три оси,
собственост на „И.“ ООД с. Б., община Т.. Със същите превозвал товари по
републиканската пътна мрежа в България, вкл. и по път II-53,
който е част от нея и се управлява от администрацията, управляваща същата в
лицето на Агенция „Пътна инфраструктура“
гр. София.
На 26.03.2018 г.,
сутринта, жалбоподателят С.С.С. ***. Същият, след като му бил издаден пътен
лист сер. ВА № 443808/26.03.2018 г. от „И.“ ООД с. Б., община Т., се отправил с
управлявания от него състав от ППС с
шест оси, а именно: товарен автомобил „Скания Р 164 ГБ“ с рег. № ОВ **** ВН, с
три оси, и прикачено към него ремарке за товарен автомобил с рег. № ОВ ****ЕВ,
с три оси, собственост на „И.“ ООД с. Б., община Т., към с. Стара река, област
Сливен. Жалбоподателят пристигнал в посоченото населено място. В с. Стара река,
област Сливен на управлявания от С. състав от ППС, включващ товарен автомобил „Скания
Р 164 ГБ“ и прикачено към него ремарке за товарен автомобил били натоварени
дърва – трупи. Товарът в ремаркето бил извън габаритите му, т.к. натоварените
дърва – трупи били дълги и излизали извън ремаркето в задната му част. След
обед, след като приключила дейността по товаренето, жалбоподателят
се отправил с управлявания от него състав от ППС,
включващ товарен автомобил „Скания
Р 164 ГБ“ и прикачено към него ремарке за товарен автомобил
и намиращите в тях натоварени дърва – трупи от с. Стара
река, област Сливен към с. Б., община Т..
На 26.03.2018 г. свидетелите М.Д.К. – главен
инспектор в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа, и Н.М.Д. ***, ОПУ – В. Търново, двамата служители
в Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, се намирали на територията на
Община Златарица на път от републиканската пътна мрежа II-53,
при км 37, на 100 м преди разклона за гр. Златарица. Същите извършвали проверка
на движещите ППС и техните водачи по спазване на разпоредбите на Закона за
пътищата.
Около 17.30 часа на 26.03.2018 г. на
територията на Община Златарица по платното за движение по път от
републиканската пътна мрежа II-53,
при км 37, на 100 м преди разклона за гр. Златарица, към свидетелите – служители
на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, в посока от гр. Елена към гр.
Велико Търново, се придвижвал състав от ППС, включващ
товарен
автомобил „Скания Р 164 ГБ“ с рег. № ОВ **** ВН и прикачено към него ремарке за
товарен автомобил с рег. № ОВ ****ЕВ, с натоварени в тях дърва – трупи. Посоченият
състав от ППС бил управляван от жалбоподателя С.С.С.. Проверяващите служители М.Д.К.
и Н.М.Д. подали сигнал за спиране със стоп-палка на водача на състава от ППС. С.С.С.
се подчинил на командата и спрял състава от ППС. Същият представил на
служителите на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София лична карта № *********/**.**.****
г. на МВР – Ловеч, свидетелството за регистрация на МПС – Част
II № *********/**.**.****г., касаещ
товарен автомобил „Скания Р 164 ГБ“ с рег. № ОВ **** ВН, собственост на „*******“
ООД с. Б., община Т., свидетелството за регистрация на МПС – Част
II № *********/**.**.****г., касаещ ремарке
за товарен автомобил с рег. № ОВ ****ЕВ, собственост на „*******“ ООД с. Б.,
община Т., допълнително споразумение от 01.01.2018 г. към трудов договор №
0228/30.09.2018 г. и път лист сер. ВА № 443808/26.03.2018 г. от „И.“ ООД с. Б.,
община Т.. Свидетелите М.Д.К. и Н.М.Д. извършили проверка на състава от ППС,
управляван от жалбоподателя, при която констатирали, че същият е с общо 6 оси, а
именно товарният автомобил „Скания Р 164 ГБ“ е с 3 оси и прикаченото към него
ремарке за товарен автомобил е с 3 оси, както и че на състава от ППС били
натоварени дърва – трупи. Проверяващите видели, че товарът в ремаркето бил
извън габаритите му, т.к. натоварените дърва – трупи били дълги и излизали
извън ремаркето в задната му част. Същите в присъствието на жалбоподателя с
ролетка с идентификационен № Р 50, имаща калибровъчен знак 840А-15, за която е
издадено свидетелство за калибриране № 840А-Д-15/17.09.2015 г. на Лаборатория
„Метрология“ при Метрология холдинг гр. София, измерили дължината на състава от
ППС, включващ товарен автомобил „Скания Р 164 ГБ“, ремарке за товарен автомобил
и товар, при която се получил резултат от 19.30 м, при допустима максимална
дължина на размера на състава от ППС с товар 18.75 м за движение по пътя от
републиканската пътна мрежа II-53,
съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „д“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение
на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството. Проверяващите служители констатирали,
че съставът от ППС, управляван от жалбоподателя е извънгабаритен такъв по
смисъла на § 1, т. 1 във вр. с чл. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение
на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, т.к. е нарушен чл. 5, ал. 1, т. 3,
б. „д“ Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, касаещ допустимите максимални размери на ППС за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, а именно дължина на МПС с едно или
повече ремаркета със или без товар от
18.75 м. Свидетелите М.Д.К. и Н.М.Д. поискали на жалбоподателя С. да им
представи разрешение от администрацията управляваща пътя – Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София, респ. документ за платена такса, удостоверяваща
правото му да ползва пътя, т.к. управлявания от него състав от ППС с товара е
извънгабаритен. Последният им представил единствено квитанция №
110011020012099/19.03.2018 г., касаеща платени пътни такси в размер на 44.78
лв. за превишаване на допустима маса. С.С.С. не представил на проверяващите
разрешение от администрацията управляваща пътя – Агенция „Пътна инфраструктура“
гр. София, респ. документ за платена такса, удостоверяваща правото му да ползва
пътя с управлявания от него изнънгабаритен състав от ППС с товар. Същият им
обяснил, че за управлявания от него изнънгабаритен състав от ППС с товар не
притежава разрешение от администрацията, управляваща пътя – Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София (разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено
по реда на раздел Четвърти на Наредба № 11 от 3.7.2001 г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията, управляваща пътя – Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. София за дейност от специално ползване на пътя. Свидетелите
М.Д.К. и Н.М.Д. преснели представените им жалбоподателя документи. Същите
обяснили на С.С.С., че е извършил нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от
ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
На жалбоподателя бил съставен АУАН № 0006001/26.03.2018 г. от главен инспектор М.Д.К.,
оправомощен със Заповед № РД-11-42/29.01.2018 г. на Председателя на УС на
Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, издадена в изпълнение на Решение на
УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София по протокол № 18114/18 от
17.01.2018 г. Първият се подписал в акта и му бил връчен препис от него. С.С.С.
нямал възражения по акта и не направил такива. Свидетелят М.Д.К. след
съставянето на акта извършил допълнителна проверка в Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София, при която установил, че няма разрешение от
администрацията, управляваща пътя – Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София,
респ. няма документ за платена такса, удостоверяваща правото на С.С.С. да
ползва пътя с управлявания от него изнънгабаритен състав от ППС с товар. Въз
основа на АУАН против жалбоподателя било издадено атакуваното НП № 5062/16.04.2018
г. от Г.В.С.– Началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ в
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ на Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София, оправомощен с пълномощно № П-25/30.01.2018 г. на
Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, издадена в
изпълнение на Решение на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София по
протокол № 18111/18 от 17.01.2018 г. В същото като нарушени били посочени
разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1
от Наредба № 11/03.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от
министъра на регионалното развитие и благоустройството. На С.С.С. на осн. чл.
53 от ЗАНН и чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата било наложено
административно наказание – глоба в размер на 1700.00 лв. С известие за
доставяне с баркод R PS 1040 07CHU Y НП
било връчено на 18.04.2018 г. на последния.
Така описаната фактическа обстановка
се доказва по безспорен начин от показанията на свидетелите и приложените по
делото писмени доказателства.
С оглед установената фактическа
обстановка настоящата инстанция намира, че при съставянето на АУАН и издаването
на НП не са допуснати нарушения по ЗАНН, ЗП и Наредба № 11/03.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, които да налагат отмяна
на атакуваното наказателно постановление. НП се явява законосъобразно от
процесуалноправна страна. Същото е издадено от компетентен орган, в рамките на
правомощията му, спазени са формата и реда за издаването му и съдържа
изискуемите от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Не са допуснати нарушения
в адм.-наказателната процедура, отразената в акта за нарушение фактическа
обстановка е намерила съответен израз в издаденото постановление, което като
цяло определя неговата законосъобразност от формална страна.
При така установената фактическа обстановка,
възприета от съда като доказана, настоящата инстанция намира, че правилно и
законосъобразно органът, издал наказателното постановление, е реализирал
адм.-наказателната отговорност на жалбоподателя. Последният е нарушил нормата
на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството. В настоящия случай жалбоподателят
като водач на изнънгабаритен състав от ППС с товар не се съобразил с
изискването, посочено в чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП във вр. с чл. 37, ал.
1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от
министъра на регионалното развитие и благоустройството и е осъществил състава
на 53, ал. 1, т. 2 от ЗП. Жалбоподателят е запознат с правилата на ЗП и Наредба
№ 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и
въпреки това – не е счел за необходимо да се съобрази със същите. Съдът намира,
че констатираното нарушение е безспорно установено от обективна и субективна
страна. Същото е извършено виновно от С.С.С.. На жалбоподателя за извършеното
нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение
на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 53, ал.
1, т. 2 от Закона за пътищата е наложено административно наказание – Глоба в
размер на 1700.00 лв.
Настоящата инстанция намира, че
наказанието, наложено на жалбоподателя е правилно и законосъобразно определено
по вид, но не и по размер. Съгласно чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата размерът
на наказанието глоба е от 1000 до 5000 лева. Съдът намира, че при определяне на
размера на наказанието наказващият орган не се е съобразил с правилата на чл.
12 и чл. 27 от ЗАНН. Жалбоподателят е човек на средна възраст. Същият полага
труд по трудово правоотношение, като месечното му възнаграждение е в размер на
минималната работна заплата за страната. Освен това извършеното от него
нарушение е за първи път. Следва да се отчете, че същият е оказал пълно
съдействие на контролните органи при извършената му проверка. С. има
незначителен брой нарушения по ЗДвП. По тези съображения съдът намира, че
наказанието наложено на последния – глоба в размер на 1700.00 лв., е
несъразмерно тежко с оглед извършеното нарушение. При съвкупната преценка на
доказателствата настоящата инстанция намира, че справедливото наказание, което
следва да се наложи, съотв. да изтърпи жалбоподателя е глоба в размер на
1000.00 лв. С оглед изложеното съдът намира, че наказателното постановление
следва да се измени в частта, касаеща наказанието, наложено на нарушителя, като
се намали размера му, както следва: от глоба в размер на 1700.00 лв. на глоба в
размер 1000.00 лв.
Жалбата следва да се остави без
уважение. Същата се явява неоснователна. Направените в жалбата възражения не се
подкрепят от събраните по делото доказателства.
Съдът намира, че АУАН и НП са
надлежно съставени и съдържат всички реквизити по чл. 42, съотв. чл. 57 от ЗАНН. Не може да бъде споделено като основателно твърдението на жалбоподателя,
че НП е незаконосъобразно. Същото е постановено в съответствие както с
материалния закон, така и с процесуалния такъв. НП е и обосновано. Отразеното в
него се подкрепя от събраните по делото доказателства. Именно от последните
безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е
наказан. В случая е налице виновно поведение от страна на жалбоподателя.
Съдът не споделя твърдението на
жалбоподателя, че НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения.
При издаване на НП не се констатират допуснати съществени процесуални
нарушения. Същото е постановено в съответствие с кодификационния закон. Не са
налице процесуални нарушения, които да водят до наличие на основания на отмяна
на НП.
Следва да се подчертае, че АУАН и НП
са издадени от оправомощени за това длъжностни лица и в рамките на
компетентността им, определена в чл. 56, ал. 2, т. 1 и чл. 56, ал. 3, т. 1,
предл. второ от ЗП, видно от приложените по делото материали. Същите отговарят
на изискванията относно формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на
чл. 42, съотв. чл. 57 от ЗАНН, вкл. достатъчно подробно и ясно описание на
нарушението, а също и неговата правна квалификация. Не е налице противоречие
между АУАН и НП относно вида на процесния състав ППС, доколкото както в АУАН,
така и в НП е посочено, че става въпрос за извънгабаритно ППС по смисъла на §
1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Следва да се има предвид, че отмяна на основание допуснати
процесуални нарушения при съставянето на акта и постановлението може да има
само когато тези нарушения са довели до невъзможност на нарушителя да
организира защитата си по фактите или по правото в някоя от фазите на производството,
какъвто очевидно не е настоящият случай. Ето защо неоснователни са оплакванията
в жалбата, че в административната фаза на производството са били допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи незаконосъобразност на НП.
Настоящата инстанция счита, че НП е
постановено при правилно прилагане на разпоредбите на Закона за пътищата. Съгласно
чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП се забранява като дейност от специалното
ползване на пътищата без разрешение в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия, движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.
Налице са легални определения за „обществено ползване на пътищата“ и „специално
ползване на пътищата“, съгл. § 1, т. 7 и
8 от ДР на ЗП. Нормата на чл. 2 вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба №
11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
определя кои ППС или състави от ППС са извънгабаритни, в зависимост от допустимата
максимална широчина, височина и дължина на състава. От своя страна чл. 18 от ЗП
установява задължението специалното ползване на пътищата да се осъществява с
разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя, като
физическите и юридическите лица заплащат такси за специалното ползване на
пътищата, определени от МС за пътищата от републиканска пътна мрежа и от
общинските съвети – за общинските пътища. На последно място, както се каза по-горе,
чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП въвежда забрана за движението на
извънгабаритни ППС, като вид дейност от специалното ползване на пътищата, без
предварителното издаване на такова разрешение. Разрешението е позволяване
осъществяването на определено поведение или дейност, което позволяване може да
се осъществи или чрез издаване на разрешително или директно на база
реализацията на елементи от хипотезата на състава на специална правна норма,
която разрешава съответен тип поведение. Без реализацията на тези елементи от
състава на правната норма това поведение е забранено и за осъществяването му се
носи административнонаказателна отговорност (чл. 53, ал. 1 от ЗП). Деянието,
описано в издаденото от АНО наказателно постановление е именно движение на
посочения по-горе извънгабаритен състав от ППС без разрешение (разрешително или
квитанция за платена пътна такса) и то съответства на хипотезата на сочената
като нарушена правна норма.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя,
че същият не може да бъде субект на нарушението. В случая санкцията е наложена
на основание чл. 53, ал. 1 от ЗП, според която разпоредба се наказват с глоба
от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите
лица, нарушили разпоредбите на ... чл. 26, ал. 1, т. 1, букви „в“ и „г“, т. 2,
ал. 2 и ал. 5 ..., като именно за такова деяние е потърсена
административнонаказателна отговорност от С. Стафанов С.. Няма причини да се
счита, че отговорност в случая носи само превозвача или собственика на ППС. За
самия водач на ППС е налице забрана да управлява такова без издадено
разрешение, поради което и санкцията е предвидена да се наложи на физическо
лице, нарушило тази забрана. В допълнение на закона е и разпоредбата на чл. 37,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, която предвижда във вътрешността на страната съответните
служби за контрол при МВР и АПИ да спират и да съставят актове на водачи на
извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, на съпровождащото лице и
на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението на
извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва „без разрешително или документ за
платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3“ - т.е. без да е позволено от закона.
Предвид горното несъмнено жалбопадателят е от кръга на субектите на
нарушението.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя
С., че отговорността му следва да бъде ангажирана по реда на ЗДвП, а не по реда
на ЗП. В разпоредба на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП се предвижда санкция за лицата,
които управляват ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават
нормите, определени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,
без да спазват установения за това ред, като в случая обаче компетентността за
установяване на административните нарушения и санкционирането на нарушителите е
на лицата по чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, а не на длъжностните лица от
администрацията, която управлява пътя, съгласно чл. 19 от ЗП.
Административнонаказателната отговорност на водача е реализирана по реда и на
основание ЗП, регламентиращ обществените отношения, свързани със собствеността,
ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и
финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната
инфраструктура в Република България. ЗДвП има за основно предназначение
опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата, улесняване
на тяхното придвижване, опазване имущество на юридическите и физическите лица,
както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Целите
на тези нормативни актове са изрично регламентирани в самите тях по този начин,
съобразно тези дефиниции. При движение на извънгабаритно и/или тежко ППС без
разрешение по пътищата несъмнено се нарушават правните норми на ЗП, тъй като
пътищата са застрашени от увреждане. След като се нарушават негови правила, то
логично и в съответствие със закона е и отговорността да се търси на основание
на същите, от органите, контролиращи неговото изпълнение. В случая се изисква
или преценка от страна на оправомощените за целта органи дали едно ППС може да
се движи по пътищата в определена хипотеза или заплащането на такса, която се
набира във фонд, финансиращ ремонта на тези пътища, по аргумент на чл. 44, ал.
1, т. 2, във вр. с чл. 18, ал. 3 и чл. 44, ал. 2 от ЗП. В тази връзка,
наличието на противоречива съдебна практика по тълкуването и прилагането на
разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП при липсата на тълкувателен
акт, не влияе на правомощието на съда сам да прецени събраните по делото
доказателства и да даде свое тълкуване на приложимите правни разпоредби.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя
С. за неправилно измерване на ППС, доколкото измерването на дължината на
състава на ППС с товара е извършено в негово присъствие, поради което същият е
бил запознат с резултата от извършеното измерване. Отделно от това АУАН е
съставен на място в негово присъствие, поради което ако е имал някакви съмнения
относно извършеното измерване е можел да направи съответните възражения в
издадения АУАН. Освен че измерването е осъществено в присъствието на
жалбоподателя, то е и направено с ролетка с идентификационен № Р 50, имаща
калибровъчен знак 840А-15, за която е издадено свидетелство за калибриране №
840А-Д-15/17.09.205 г. на Лаборатория „Метрология“ при Метрология холдинг гр.
София.
Съдът намира, че извършеното от
жалбоподателя нарушение не е маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Такъв
извод е направен и от наказващия орган в издаденото НП, който се споделя от
настоящата инстанция. В случая е безспорно, че нарушението е такова на просто,
формално извършване, при което законът не изисква вредоносен резултат, с оглед
осъществяването на фактическия състав на нарушението. Жалбоподателят С. е бил
длъжен при поемане управлението на извънгабаритния състав от ППС с товар да се
убеди както в изправността на ППС, така и в наличието на разрешение (разрешително
или квитанция за платена пътна такса) от администрацията, управляваща пътя –
Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София. Съдът счита, че макар и
административното нарушение да е формално, а не резултатно, по своето естество
превишаването на нормите по чл. 5 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, касаещи допустимите максимални
размери на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване,
повишава рисковете от относно безопасността на движението, повреждане и
преждевременно износване на пътната инфраструктура. С оглед изложеното
настоящата инстанция не намира основание за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
Освен това, процесното административно нарушение не се отличава от всяко друго
такова, липсват каквито и да било специфични характеристики на случая, които
биха могли да го квалифицират като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
поради което и наказателното постановление е законосъобразно. В тази насока са
редица решения на административни съдилища, вкл. и на Административен съд –
Велико Търново.
Настоящата инстанция намира, че НП е
обосновано и законосъобразно. В хода на адм.-наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка кореспондира изцяло на обективната действителност.
Правилно е приложен материалния закон. Жалбата се явява неоснователна и като
такава следва да се остави без уважение. Не са налице основания за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
Воден от изложените съображения,
Районният съд
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 5062/16.04.2018 г., издадено от Началника на отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“
на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на С.С.С. с ЕГН **********
*** за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата
във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата е наложено административно
наказание – Глоба в размер на 1700.00 лв. (хиляда и седемстотин лева), в
ЧАСТТА, касаеща наказанието, като НАМАЛЯВА размера на същото, както следва: от
глоба в размер на 1700.00 лв. (хиляда и седемстотин лева) на ГЛОБА в размер на 1000.00
лв. (хиляда лева).
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок, считано
от съобщението до страните.
Районен
съдия: