М О Т И В И
Към присъда № 53 / 23.05.2018 година, постановена по
НОХД № 1561/2017 година по описа на РС-Хасково
Районна
прокуратура /РП/ - Хасково е повдигнала обвинение против
подсъдимия Р.Г.Д. с ЕГН: **********, роден
на *** ***, *******************, противозаконно присвоил чужда движима вещ, която
владеел - мобилен телефон „HUAWEI Р
9 Lite" с IMEI: *************, на стойност 195,80 лева, собственост на П.Д.Д. - престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
В
съдебно заседание РП - Хасково, чрез свой представител, поддържа изцяло
повдигнатото обвинение, което се доказвало по категоричен начин от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, че подсъдимият е извършил
престъплението, както и с оглед самопризнанията на същия и събраните по
досъдебното производство доказателства. Прокурора иска от съда да бъде наложено
на подсъдимия наказание при условията на чл.55 от НК, а
именно „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/
месеца, като на основание чл.66 от Нк изпълнението на така наложеното наказание
да се отложи за срок от три години.
Защитника на подсъдимия, адв.Р. пледира, че подзащитният му признава изцяло обстоятелствата и фактите,
изложени в обвинителния акт, като иска съдът да му
наложи административно наказание на осн.чл.218б
от НК, до колкото били на лице предпоставките за това.
Подсъдимият Р.Г.Д. се признава за виновен, признава изцяло
обстоятелствата и фактите, изложени в обвинителния акт,
иска делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие, съжалява за случилото се
, като се присъединява към казаното от адвоката си.
По делото няма предявен
граждански иск.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и във връзка със
самопризнанията на подсъдимия, приема за установено от фактическа страна следното: На
21.04.2017 год., св.Д. закупил от магазин на „Виваком"
нов мобилен апарат „HUAWEI Р 9 Lite", за сумата от 270 лева. Фабричният номер на телефона
бил: *********. Св.Д. и подс.Д. се познавали бегло,
като св.Д. знаел подс.Д. с прякора му - „********".
На 11.05.2017 год., по обед, двамата се видели пред залата за билярд, която се
намира в Ч. „З." в град Хасково. Подс.Р.Д.
поискал от св.П.Д. да му даде телефона си, за да се обади. Свидетеля Д. му
казал, че няма нищо против, но батерията на телефона му е изтощена. Тогава подс.Д. казал на св.Д., че ще зареди телефона му, ще се
обади, и след това ще му го върне. Св.Д. се съгласил и двамата отишли в игрална
зала „*****", намираща се в центъра на град Хасково. Р.Д. обяснил, че ще
остави телефона за да се зареди малко батерията му в казиното. Влязъл, носейки
със себе си мобилният апарат на св.Д., а именно: „HUAWEI Р 9 Lite" и го
оставил да се зарежда, а св.Д. останал отвън. Св.Д. постоял около половин час
пред казиното, след което отишъл до тоалетната. Като се върнал решил да влезе
вътре, за да потърси подс.Д. и да вземе телефона си.
Влязъл в казиното, но вътре не открил подс.Д., нито
телефона си - „HUAWEI Р 9 Lite". Подсъдимият Д. по - късно на същия ден - на
11.05.2017 год. продал телефона на св.Д. на непознато за него лице от ромски
произход за сумата от 80 лева. Според показанията на св.П.Д., от 16.08.2017
год./л.43/, на 15.08.2017 год. подс.Д. му е
възстановил стойността на телефона.
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена на база събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите П.Д., Н. Н., обясненията на подс.Д. в досъдебната фаза; справки от мобилните оператори,
действащи на територията на Република България, справка- съдимост,
характеристика, както и от самопризнанията на подсъдимия в съдебното следствие.
При така
изяснената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установено и доказано,
че от обективна и субективна страна подс. Р.Г.Д. с ЕГН: **********, роден на *** ***, **********************, е осъществил състава на престъплението по чл.206, ал.1 от НК, като
на 11.05.2017 год., в гр.Хасково, противозаконно присвоил чужда движима вещ,
която владеел - мобилен телефон „HUAWEI Р 9 Lite" с IMEI: ***********,
на стойност 195,80 лева, собственост на П.Д.Д..
От обективна
страна на горната дата подсъдимият Р.Д. е присвоил чужди движима
вещ която е владеел.
От
субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при пряк умисъл. Съзнавал е, е общественоопасния характер
на деянието си, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал тяхното настъпване. Налице е формиран пряк умисъл от подсъдимия
обхващащ всички елементи на извършеното престъпление. Субективната страна се
доказва от обективно установените факти по делото.
Във връзка с
горното съдът държи да отбележи, че от събраните и описани по горе доказателства по безспорен
начин се доказва по делото, че
подсъдимият Р.Д. е извършил престъплението за което е предаден на съд. Всички
свидетели в хода на досъдебното производство и най-вече, П.Д., Н.
Н.,сочат
за извършител именно подсъдимия. Всички тези показания се подкрепят от
събраните писмени доказателства по делото и не са противоречиви, поради което и
съдът ги кредитира изцяло. Показанията на свидетелите по делото се подкрепят и
от направените самопризнания на подсъдимия както в ДП така и в хода на
съдебното следствие. Той категорично заявява, че е присвоил мобилния телефон
предмет на обвинението за което съжалява. Всичко това налага извода, че
подсъдимият е извършил престъплението за което му е повдигнато обвинение.
Съдът обаче при произнасянето на
присъдата установи, че са на лице предпоставките на чл.218б, ал.1 от НК. В
случая видно от посочената стойност на предмета на престъплението , а именно
195.80 лева, същата е под две минимални работни заплати за страната към
инкриминираната дата. Освен това от изисканите справки от ОД МВР-Хасково се
установи, че на подсъдимият не е налагано наказание по реда на чл.218б, ал.1 от НК. Установи се че срещу него няма висящи досъдебни производства за
престъпления по чл.194, 206, 207 и за вещноукривателство.
Освен това от справката за съдимост се установи, че подсъдимият Д. е реабилитиран
по право и има наложено само едно административно наказание по чл.78а от НК, за
престъпление по чл.343в, ал.2 от НК. Тоест от горното се налага извода, че
подсъдимият не е извършил в продължение на една година две или повече деяния
общата стойност на предмета на които да е над сто лева и не е осъждан за такова
престъпление, и не му е налагано административно наказание за такова деяние в
продължение на една година от извършването му. Тоест безспорно са на лице
предпоставките за налагане на наказание глоба по административен ред, на
основание чл.218б, ал.1 от НК във връзка с чл305, ал.6, вр.
чл.301, ал.4 от НПК.
Водим от горното при определяне на
административното наказание глоба по отношение на подс.Р.Д.
, съдът взе предвид степента на обществената опасност
на деянието и на дееца, както и подбудите за извършването на деянието, смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът отчете като смекчаващи
вината му обстоятелства самопризнанията на подсъдимия, съдействието на
разследващите органи при разследването на деянието и разкриването на обиктивната истина и съжалението за извършеното деяние,
както и изключително ниската стойност на предмета на престъплението, който е
възстановен преди края на съдебното следствие. Отегчаващи отговорността обстоятелства са установените престъпни навици
на подсъдимия.
Поради горното
съдът определи наказанието при многобройни смекчаващите вината обстоятелства, а
именно административно наказание глоба в размер на 150 лева.
Така
индивидуализираното по вид и размер наказание, наложено на подсъдимия, съдът
счете,че ще съдействат за поправянето му и за постигане на поставените от
закона превантивни цели, както по отношение на същия,така и по отношение на
останалите членове на обществото- чл.36 ал.1 от НК.
Съдът осъди Р.Г.Д. с ЕГН: **********,
роден на *** ***, ********************************, да заплати в полза на държавата, по сметка на
ОДМВР– Хасково деловодни разноски в общ размер на 63.48 лв.
Мотивиран така,съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.