Р Е
Ш Е Н
И Е № 260359
гр. Пловдив,10.11.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и
осми юли,през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана
Изева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Стефанова
Мария Шишкова
при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 1340/19г.на
ПдОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е повторно разглеждане на спора след отменително решение на ВКС №
46/14.06.19г.по гр.д.№ 1913/18г.
Образувано е по три въззивни жалби на
ищцата в първоинстанционното производство Д.С.С.,ЕГН ********** против три решения на ПдРС,10-ти
гр.с.,постановени по гр.д. №
10147/2014г.както следва:
1.Против решение № 2553/20.07.2016г.,с което са отхвърлени като неоснователни предявените
от С. искове против Д.Х.А.,ЕГН-**********,Р.Х.А.,ЕГН-**********,
В.Р.А.,ЕГН-**********,М.Р.А., ЕГН-********** и Б.Р.А.,ЕГН-********** за:
-признаване на осн.чл.124,ал.1 от ГПК
по отношение на ответниците,че ищцата е собственик на 3,333% ид.ч.от малко
сутеренно помещение с площ от 9 кв.м.,разположено под стълбището в жилищна
сграда с идентификатор №56784.531.132.1 по КККР на гр. П.,находяща се на адрес
гр. *********, за което ищцата претендира, че представлява обща част от
сградата;
-за
отмяна на основание чл.537,ал.2 от ГПК на нотариален акт №188, том V, рег.
№6902, дело 963/19.11.2007г. на Нотариус ********,до размера на 3,333 % ид.ч.
от констатираното с него право на собственост върху гореописаното малко
сутеренно помещение;
-за прогласяване на осн. чл.26,ал.1,пр.второ от ЗЗД (липса на предмет) и при условията на евентуалност-на основание чл.26,ал.2,пр.първо
от ЗЗД (противоречие със закона),на нищожността на два договора за дарение: договор
за дарение на идеални части от недвижим имот от 19.11.2007г., обективиран в
Нотариален акт №189, том V, рег.№ 6903, дело 964/2007г. на нотариус **********
и договор за дарение на идеални части от недвижим имот,сключен на 28.08.2009г.
и обективиран в Нотариален акт №197, том ІІІ, рег.№ 6817, дело 574/2009г. на
нотариус *********** в частите им, с които се прехвърлят ид.ч.от право на
собственост и се запазва право на ползване върху малко сутеренно помещение с
площ от 9 кв.м.,разположено под стълбището в жилищна сграда с идентификатор
№56784.531.132.1, по кадастралната карта и кад. регистри на гр. П., одобрена
със Заповед № РД -18-48/03.06.2009г., находяща се на адрес гр. ************и е
осъдена Д.С.С. да заплати на Р.Х.А., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 400 лв.,
представляваща деловодни разноски и на Б.Р.А., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата
600 лв., представляваща деловодни разноски.
2.Против решение
№ 3151/25.10.2016 год. по същото дело, с което е оставено
без уважение искането й по реда на чл.250, ал.1 ГПК за допълване на
отхвърлителното решение, чрез произнасяне по истинността на документ -
инвестиционен проект;
3.Против решение № 924/23.03.2017г.по същото гр.д.на
РС-Пловдив,с което е отхвърлена молбата ѝ за поправка на очевидна
фактическа грешка относно бащиното и фамилното ѝ имена, изписани в
мотивите на решение № 3151/25.10.2016 г., постановено по същото дело по нейна
молба по реда на чл. 250 от ГПК за допълване на решение № 2553/27.07.2016г.
Решение
№
2553/20.07.2016г.се обжалва с
доводи за незаконосъобразност и неправилност като постановено в противоречие с
материалния закон и при допуснати процесуални нарушения и за необоснованост по
подробно изложени в жалбата съображения.Иска се отмяната му и постановяване на
друго,с което да се уважат предявените искове.Претендират се разноски за всички
инстанции.
Постъпил
е отговор от въззиваемите-ответници в първоинстанционното производство със
становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения,изложени в отговора.Претендират
се разноски.
Решение № 3151/25.10.2016 год.се атакува като незаконосъобразно и се
иска отмяната му и постановяване на друго,с което съдът да се произнесе по
същество или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.Не се претендират разноски.
Отговор по тази жалба е постъпил
само от Д.Х.А., с който се взема становище,че решението е правилно и
законосъобразно и се иска да се остави в сила, като се отхвърли жалбата на ищцата
за допълване на решението.Не се претендират разноски.
В жалбата против решение № 924/23.03.2017г.се
излагат съображения,че същото е неправилно и незаконосъобразно.Иска се отмяната
му и постановяване на друго, с което да се уважи молбата на С. за поправка на
очевидна фактическа грешка досежно името ѝ в мотивите на решението по
чл.250 от ГПК.Не се претендират разноски.
Няма
постъпил отговор от въззиваемите по отношение на тази жалба в законоустановения
срок.Същите изразяват в о.з.съображения за неоснователност на същата.
ПдОС намира жалбите за процесуално допустими.Подадени
са в законоустановения срок от легитимирана страна,имаща правен интерес от
обжалване на атакувания съдебен акт.
При разглеждането им по същество ПдОС намира за
установено следното:
Ищцата С. се легитимира като собственик на
апартамент,находящ се в гр.****************,(по документ втори жилищен),с площ
от 95кв.м.,ведно с прилежащите му изба с площ от 20 кв.м.,допълнително
помещение с площ от 6 кв.м.,таванско помещение с площ от 20 кв.м. и 3,333%
ид.части от общите части на сградата и
правото на строеж,като правото на собственост е придобито по силата на съдебна
делба,извършена по гр.д.№2498/06г.на ПдРС и в неин дял на осн.чл.292 от ГПК
(отм.)е разпределен описаният по-горе втори етаж с прилежащите му избени и
таванско помещения и идеални части от
общите части на сградата и на правото на строеж.
Ответниците са собственици и ползватели на
самостоятелен обект в същата сграда-трети жилищен етажи с прилежащи избени и
таванско помещение.
С НА №188,том
V, рег. №6902, дело 963/19.11.2007г. на Нотариус ************ за собственост
върху недв.имот,придобит по обстоятелствена проверка ответниците Б.Р.А.,В.Р.А.
и М.Р.А. са признати за собственици по давностно владение и наследство при
квоти по 1/6 ид.ч.за Б.А. и В.А. и 1/4 ид.ч.за М.А. на: трети жилищен
етаж,построен в жил.сграда от 3 етажа със сутерен в гр.************* в УПИ VII-132,кв.104 със застроена площ от 105,90 кв.м.,ведно с югоизточното сутеренно
помещение,състоящо се от две отделения с полезна площ от 18,70 кв.м.,ведно с малко
сутеренно помещение с полезна площ от 9
кв.м.,намиращо се под стълбището,както и таванско помещение от 24,40 кв.м.и
3,33% ид.ч.от общите части на сградата и правото на строеж.
С НА за дарение от 19.11.07г.№189, том V, рег.№ 6903, дело 964/2007г. на нотариус **********
ответницата М.А. дарила на внучките си Д.Х.А.
и Р.Х.А. по 2/12 ид.ч.от собствените
си 8/12 ид.ч. от проц.недв.имот,като запазила пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху своята част от имота,а Б.А. дарила на Д. и Р.,нейни дъщери,по 1/12 идеални части от
собствените си 2/12 ид.части от описания имот,вкл.малкото сутеренно помещение
от 9 кв.м.,намиращо се под стълбището.
На 28.04.09г.с НА за дарение №197, том ІІІ, рег.№ 6817,дело 574/2009г. на нотариус ************
М.А. дарила на дъщеря си В.Р.А. останалите си 4/12 ид.части от
имота,включително малкото сутеренно помещение под стълбището.Към момента на
изповядване на тази сделка жилището на третия етаж вече е кадастрално заснето с
идентификатор 56784.531.132.1.3.
Видно е от
приложените по делото писмени доказателства,че триетажната със сутерен сграда е
построена по стопански начин върху държавна земя по силата на отстъпено право
на строеж на С. И. Г. (праводател на ищцата),Р. З. А. (праводател на
ответниците) и Б. И.А. с решение от 06.01.1965г.на Изпълкома на ГОНС-Пловдив.Тримата
суперфициари е следвало да реализират отстъпеното им право на строеж по одобрен
архитектурен проект за триетажна сграда с три самостоятелни апартамента за
всеки от строителите,с общо ползване на дворното място и равно участие в
съсобствеността на общите части на сградата по чл.38 от ЗС,както и с право на
споразумение по отношение делбата на апартаментите и сервизните помещения (договор
от 03.02.1965г.на л.130 от първоинст.дело).
След като
бил построен сутеренния етаж и излята първата плоча,на 10.11.1966г.тримата
строители А.,Г. и А. с договор с нотариална заверка на подписите разпределили
етажите по жребий,уточнили извършването на отделните видове работа по
постройката и задълженията на строителите и
разпределили „за реално ползване“ помещенията в сутеренния етаж.Според
договора получилият втори етаж взел северното избено помещение и допълнително такова към него,през което
минават водопроводните и канализационни инсталации за всички апартаменти,а
получилият трети етаж взел югоизточното избено помещение и допълнителното
такова с размери 2…(не се чете),като
ползва и мястото под стълбището“.Договорът е вписан на 13.12.1971г.в СВ-гр.Пловдив.При тегленето
на жребий праводателят на ищцата С. Г. получил втория етаж от сградата,а
праводателят на ответниците-Р. А.-третия етаж.
С
реализирането на правото на строеж и построяването на сградата,безспорно същата
е в режим на етажна собственост между собствениците на самостоятелни обекти в
нея.Всички вещи лица,изготвили съдебно-технически заключения по делото са
категорични,че след построяването на сградата същата не е била приета от Държавна приемателна комисия и съответно не е
въведена в експлоатация.
Ищцата
твърди,че по архитектурния проект на сградата не е предвидено изграждането
на спорното помещение под стълбището и
същото като „място под стълбището“ представлява обща част съгл.чл.38 от ЗС и
като такова не може да се дели и да бъде обект на собственост,нито да се
придобива по давност.
Ответниците възразяват,че процесното сутеренно помещение
под стълбището никога не е било обща част на сградата,тъй като е предвидено за
индивидуално ползване с извършената с договора от 10.11.66г.делба;към момента
на подписването на договора това
помещение не можело да се опише като самостоятелен обект,тъй като
строителството не било довършено.Такова обособяване било направено по-късно от
архитекта,който нанесъл екзекутив върху проекта по време на строежа с
договорираното и нотариално завереното съгласие
на всички страни.С нанасянето на екзекутив в одобрения архитектурен
проект мястото под стълбището придобивало
характер на помещение с конкретно предназначение-санитарен възел,в който
са обозначени мивка и клекало.Помещението било изградено със съгласието на
останалите етажни собственици и било законно.Освен това ответниците твърдят,че
както техния праводател,така и те,са владели помещението в настоящия му вид още
с построяването му,повече от 40 години,поради което същото е придобито по давност.
Във връзка с
представения от ответниците арх.проект с отбелязване „Важи за екзекутив“ и
твърденията им,ищцата е оспорила истинността на проекта в екзекутивната му
част,като счита,че изявлението „Важи за екзекутив“ и положения до него подпис
не са направени и не са изпълнени от лицето,сочено като техен автор-арх.В.И.,което
е имало съответната дъжност и правомощията да одобрява проекти и
респ.екзекутиви към тях.В екзекутивната част липсвала и достоверна спрямо ищцата дата,като изобщо
липсвала каквато и да е дата,на която евентуално да е одобрен екзекутивът на
проекта.Във връзка с това оспорване е
изготвена и приета СгрЕ с вещо лице С.С.,който при съпоставка с
представения му от ответниците сравнителен материал от подпис стига до извод,че
текста и положен подпис-„арх.В-Ив+щрихи+параф“в инвестиционния проект в
оригинал и сравнителния материал от лицето арх.В.И. са изпълнение от едно и
също лице-арх.И.,но подписа след текста „Важи за екзекутив“ в инвестиционния
проект не е изпълнен от арх.В.И..
По отношение
на момента на обособяване на процесното помещение под стълбището са събрани
гласни доказателства.Разпитани са като
свидетели Р. Г. (свекърва на ищцата) и Н. К.,които дават противоречиви
показания.Според св.Г.по проекта мястото под стълбището не било определено за
баня и тоалетна и не било обособено като
такова с построяването на сградата.Там
собствениците държали велосипедите си и едва десет години по-късно била
направена тоалетна.Поддържа,че за това помещение не бил теглен чоп между
съсобствениците.Показанията на св.К. са в обратния смисъл.Същият е участвал при
строежа на сградата и поддържа,че къщата е строена през 1966г.,съсобствениците
хвърляли чоп,за да разпределят всички сутеренни помещения и сградата и така
било разпределено и процесното помещение под стълбите,което никога не било
използвано за оставяне на велосипеди в него и освен това било съществуващо към
1972г.,когато се изграждала главната канализация в квартала.
По делото са
изготвени и множество СТЕ.Според всички тях в одобрения проект на сградата не е
предвидено изграждането на помещение под стълбището за санитарен възел.Това е
направено с нанасянето на промяната върху
одобрения арх.чертеж с текст „Важи за екзекутив“.
Първата от СТЕ,изготвена
от в.л.Р.К. приема,че в одобрения проект на сградата не е имало предвидена
тоалетна,но това е направено с графична корекция от проектанта и текст „важи за
екзекутив“,с което той е оформил като самостоятелен обект с функционално
предназначение „тоалетна“.Със създаването на екзекутива се променяла функцията
на мястото под стълбището в процесното помещение.Обособяването на мястото под
част от стълбището в помещение за тоалетна било в съответствие с приложимите
строителни правила и норми.
Първата
комплексна СТЕ,изготвена от в.л.М.Б. и Д.В. е подписана с особено мнение от
в.л.Б.,която стига до същите изводи,като в.л.К.,а именно,че процесното
помещение е оформено като тоалетна с нанесените върху одобрения арх.проект
корекции и текст “Важи за екзекутив“с подпис на проектанта и това помещение
отговаря на законовите изисквания за самостоятелен обект.В.л.Д.В. обаче не
споделя това мнение,като дава заключение,че в одобрения арх.проект не се
предвижда тоалетна,а мястото под стълбището е предвидено за общо ползване.В
процеса на строителството,неизвестно по чие нареждане,се променя
предназначението на това място,като се затваря пространството под стълбището
чрез изграждане на тухлени зидове и се оформят две помещения-едното
предназначено за „тоалетна“ и още едно съседно на него,като тоалетната е
свързана с водопровод извън сградата,от уличното отклонение.След приключване на
строителството направените промени са нанесени единствено върху одобрения
арх.чертеж,с надпис „важи за екзекутив“,без дата на съставянето му и без
заверка от всички участници в
строителството-изпълнител,инвеститор,проектант.Няма нанесени промени във всички
части на проекта(Конструкции,Ел.част,ВиК част),т.е.липсва пълен комплект
екзекутивни чертежи,съгласуван между проектантите по всички части.След
съставянето на екзекутивния чертеж в.лице констатира,че е извършено ново
преустройство и промяна на предназначение,като двете обособени под стълбището
помещения са оформени като едно чрез премахване на междинния зид между тях и
новото помещение е предназначено за „баня и тоалетна“.Това преустройство е
извършено без разрешение и наличие на строителни книжа.
Повторната
комплексна СТЕ,изготвена от в.лица Ст.В. и Н.П. достига до същите констатации и
изводи,като на в.л.В.-непълна екзекутивна документация,без дата на извършване
на корекцията,липса на подписи на изпълнителя на строежа и възложителя
(собствениците),липса на съгласуване(одобряване)от страна на одобряващата
инстанция.
Вещото лице
Б.К.-Х.,изготвило приетата във въззивната инстанция СТЕ не само потвърждава
изводите на двете комплексни експертизи,но
и констатира,че създаването на помещение под стълбищната клетка е възможно
само,ако стълбищните рамена въртят обратно:не както е на чертеж „Разпределение
Първи етаж“ в дясно качване на стълбищната площадка за първия етаж,а обратно-в
ляво качване на стълбищната площадка за първия етаж,както е изпълнено на
място.Т.е.стълбищните рамена въртят не от дясно наляво,както е в одобрения
проект,а обратно-от ляво на дясно,което не
е отразено на чертежа с надпис „Важи за екзекутив“.А това, според
обясненията на вещото лице,дадени в с.з.на 28.07.20г.,е промяна,която касае
стабилността на сградата и е следвало да бъде отразена в част Конструкции.Съществените
промени-конструктивните промени пък е следвало да бъдат с одобрен проект,за
какъвто няма доказателства по делото да е
изготвен.Според вещото лице помещението под стълбището,използвано за
баня и тоалетна,няма никаква вентилация-нито естествена,нито
принудителна.Промяната от тоалетна в баня за къпане не е извършена с писменото
съгласие на всички съсобственици.Направената промяна в одобрения арх.проект,с
която е създадено помещение под стълбището е съществено отклонение от одобрения
арх.проект,което става по определен ред,за което няма данни,че е било
направено.
Въз
основа на събраните пред първата инстанция доказателства и при очертаната от нея фактическа обстановка,ПдРС
е стигнал до извод за неоснователност на претенциите на С..Приел е,че след осъществяването на правото на строеж и
извършване на разпределението на обектите относно сградата е възникнала етажна
собственост.Констатирал е,че общите части на сградата биват два вида- общи
части по естеството си и общи части по предназначение,като в конкретния случай е приел,че мястото под
стълбището е било разпределено на един от собствениците по силата на договора
от 1966г.,след което е било преустроено като санитарно помещение с извършеното
по време на строителството преустройство.Приел е за безспорно,че по
първоначалния проект пространството под стълбищната клетка се явява обща
част,но не по естеството си,а по предназначение и така може да се уговори вместо като
общо,помещението да се ползва само от някои от собствениците (чл.38,ал.2 от
ЗС),като в случая договорът относно
разпределението на сутеренните помещения,сключен пред 1966г.имал
характера на такава уговорка.Въз основа на това решение било извършено
преустройството на помещението в санитарен възел още при строителството на
сградата-през 1966г.Така сключеният договор не противоречал на закона и имал
действие между първоначалните участници в етажната собственост и съответно
обвързвал и техните правоприемници.Дори и
да се приемело,че сключеният между съсобствениците договор за делба от
1966г.не е имал пряко транслативно действие по отношение на собствеността върху
процесното помещение,то той обективирал волята на етажните собственици за
промяна на предназначението на тази обща част.Подобно решение било основание за
съответния съсобственик,към чийто обект е придадено помещението,да установи
върху него владение,като след изтичането на предвидения в чл.79,ал.1 от ЗС срок
да го придобие по давност,доколкото след промяната на предназначението на общата
част отпадала и забраната на чл.38,ал.3 от ЗС.
Първоинстанционният
съд е изложил мотиви и защо не споделя доводите на ищцата,че извършеното
преустройство представлява незаконно строителство.Позовал се е на първата СТЕ и
на устното становище на в.л.от повторната СТЕ арх.В. и е приел,че
преустройването на пространството под стълбището е било допустимо съгласно
действащите към момента на извършването-1966г.правила.Оттук е стигнал до
извода,че тъй като е осъществено преди 07.04.1987г.,то представлява търпим
строеж по см.на ЗУТ и не подлежи на премахване като незаконно.
I-По
първата въззивна жалба против решение
№ 2553/20.07.2016г.,с което са отхвърлени предявените от С.
искове следва да се отбележи следното:
1.По
отношение на предявеният иск по чл.124 от ГПК:
Настоящата
инстанция намира за правилни изводите на районния съд,че мястото под стълбището
по одобрения арх.проект представлява обща част,която е такава по предназначение,а не по естеството
си.Въззивният съд приема,че празното място по арх.проект е представлявало общ
незастроен обем под стълбището и стойността на този обем е разпределена между отделните обекти съобразно
идеалните им части.Следователно това празно място под стълбището е обща
част.Ако то има нужната височина,пространство и обем за изграждане (в случая) на
санитарен възел,то трябва да се приеме,че е обща част по предназначение.В този
смисъл е ТР № 34/1983г.на ВС,ОСГК по гр.д.№ 11/83г.Според цитираното
тълкувателно решение с оглед обема и характера на тази обща част (в случая-празното
място под стълбището),може да се промени нейното предназначение,но при
условия,допустими от закона и при спазване на законните изисквания.Промяната
следва да се извърши със съгласието на всички етажни собственици,като
съгласието може да се даде изрично или мълчаливо,с фактически или правни
действия,с договор за доброволна делба и
във всички случаи с преразпределяне на идеалните части от общите части
на сградата,така че да се предадат полагащите се съобразно чл.40,ал.1 от ЗС за
новосъздавания самостоятелен обект.
Основният
въпрос,около който е съсредоточен спора,е дали
направената промяна в предназначението на празното място под
стълбището,(което съдът приема,че е обща част),в помещение,представляващо
санитарен възел,е извършена в съответствие със законните изисквания на действащия към онзи момент закон.
Тук
следва да се отбележи на първо място,че и настоящата инстанция приема,че
преустройването на празното място под стълбището в помещение,(първоначално в
две помещения,едното от които за тоалетна според двете комплексни експертизи) е
станало при строежа на сградата през 1966г.В тази връзка се споделя изложеното
от районният съд относно свидетелските показания на двамата разпитани по делото
свидетели и кредитирането на показанията на св.К.,доколкото същите
кореспондират със заключенията на вещите лица,а показанията на другата
свидетелка…….не се подкрепят от останалите събрани доказателства,а и са
заинтересовани.От друга страна следва да се отчете и фактът,че преустройството
на процесното помещение е извършено на
два етапа,което се установява от
заключенията на в.л.В., на
повторната комплексна експертиза и на в.л.Б.К.-Х.,първият от които през
1966г.със затварянето на пространството под стълбището,като са обособени две
помещения,едното от които за тоалетна,а впоследствие,неизвестно кога, двете
помещения са обединени в едно,което е преустроено в баня и тоалетна.
По
делото е установено от всички изготвени заключения на СТЕ,че първоначалната промяна на
предназначението на мястото под стълбището в
тоалетна е извършено чрез нанасяне на корекции върху графичната част
от плановете,конкретно част архитектурна
със синьо мастило.Поставена е и забележка „важи за екзекутив“,разположена в
антетката и подписана от проектанта арх.И..Проектът в екзекутивната му
част,т.е.в текстовата му част,е оспорен от ищцата С.,като същата твърди,че
изявлението „Важи за екзекутив“и подписа до него не са положени от лицето,сочено за негов
автор,т.е.проектанта арх.В.И..В тази връзка настоящата инстанция не споделя
доводите на жалбоподателката С.,че от СГрЕ се установявало,че подписът не е
положен от арх.И..Съдът не кредитира СГрЕ,тъй като същата е изготвена чрез
сравняване на подписа на проектанта арх.И.
върху екзекутива с неин подпис върху документ,за който няма доказателства,че
действително е подписан от арх.И. и то към
1965-1966г.Това е така,защото сравнителният материал е представен от
ответниците на вещото лице,без да е ясно какво представлява този документ,тъй
като не е приложен по делото или към експертизата(снимана е в СГрЕ само частта
с положен подпис и името арх.И.),кога е съставен и дали действително е подписан
от арх.И..При това положение не може да се приеме категорично,че представеният
на експертизата сравнителен материал носи подписа на арх.В.И.,за да се приеме
за успешно проведено оспорването на ищцата.Ето защо настоящата инстанция
намира,че забележката „Важи за екзекутив“ и подписа след нея са на
проектанта,изготвил арх.проект-В.И..
Независимо
от това обаче настоящата инстанция намира,че извършената промяна в
предназначението на мястото под
стълбището от обща част в помещение за санитарен възел,което е придадено в
собственост на праводателя на ответниците,не е извършена законно.
На
първо място направените промени са нанесени
единствено върху одобрения арх.чертеж,с надпис „важи за екзекутив“,като самата
екзекутивна документация е непълна-липсва дата на съставяне,няма заверка от
всички участници в строителството-изпълнител и инвеститор,няма нанесени промени
във всички части на проекта(Конструкции,Ел.част,ВиК част),т.е.липсва пълен
комплект екзекутивни чертежи,съгласуван между проектантите по всички части.(В
този смисъл е заключението на повторната СТЕ).В чертежа с надпис „Важи за екзекутив“ не е отразена и друга
промяна от одобрения арх.проект-че рамената на стълбището въртят не от дясно
наляво,както е по проекта,а обратно-от ляво на дясно.Тази промяна е съществена,тъй като касае стабилността на
сградата и е следвало да се отрази в
част Конструкции на проекта,видно от заключението на в.л.К.-Х. и обясненията
ѝ, дадени в съдебно заседание.
На следващо място затварянето на
пространството под стълбището и превръщането му в тоалетна през 1966г.,както и
последващото изменение-превръщането му в баня и тоалетна,са направени като
съществени отклонения от одобрения арх.проект(видно от СТЕ,изготвена във
въззивното производство).Настоящата инстанция не приема доводите на
ответниците,че се касае за несъществена промяна,тъй като с превръщането на
пространството под стълбището в самостоятелен обект е извършена промяна в
предназначението на обща част от сградата.Според в.л.В. и П. екзекутивната
документация може да отрази само несъществените отклонения от одобреният архитектурен
и съгласуваните проекти,а в случая се касае за съществено отклонение.Тази
документация следва да се завери освен от проектанта,който е изготвил проекта,също
от инвеститора,(т.е.собственика на имота) и изпълнителя на строежа към
съответната дата.След това тази документация се внася за одобряване в
съответната администрация.В случая липсват подписи от инвеститор и
изпълнител,както и данни за съгласуване с администрацията.
При това положение не са спазени законните
изисквания за промяната на предназначението на общата част „пространство под
стълбището“ в санитарен възел чрез изграждане на самостоятелен обект.Освен това
за тази промяна е необходимо съгласието на всички етажни собственици.Както се
посочва в цитираното по-горе ТР съгласието може да се даде изрично или
мълчаливо,с фактически или правни действия,с договор за доброволна делба.В
случая районният съд е приел,че договорът от 10.11.66г.е договор за доброволна
делба и относно разпределението на сутеренните помещения има характера на
уговорка по чл.38,ал.2 от ЗС,като се е взело решение праводателя на ответниците
да ползва и пространството под стълбището.В
цитирания договор изрично се посочва,че „Третият етаж…ползва и местото под стълбището“.От
изложеното може да се приеме,че е постигнато съгласие от всички етажни
собственици относно промяната на
предназначението на пространството под стълбището,като дори и това да не
е станало с цитирания договор от 1966г.,то е станало мълчаливо,с фактически
действия,тъй като сред 1966г.в продължение на дълъг период от време
праводателят на ищцата и другият етажен собственик не са изразявали несъгласие
с направената промяна.Обаче не е спазено друго съществено изискване за
промяната на предназначението на мястото под стълбището като обща част-при
всички случаи е следвало да се извърши преразпределяне на идеалните части от
общите части на сградата,така че да се
предадат полагащите се съобразно чл.40,ал.1 от ЗС такива за
новосъздадения самостоятелен обект.Данни за такова преразпределение по делото
липсват.
Отделно от това след първоначалното
преустройство от място под стълбището в
тоалетна е извършено друго такова-преустройване от тоалетна в
баня-тоалетна,като не е установено по делото кога във времето е извършено
то,няма данни за него да е искано съгласието на останалите етажни собственици,а
и то не съответства на строителните изисквания,действали от 1965г.до сега
според заключението,изготвено от в.л.К.-Х.,тъй като няма нито естествена,нито принудителна вентилация.От
изложеното дотук се налага извода,че извършеното преустройство на пространство
под стълбището в санитарен възел е незаконно.
Настоящата инстанция не споделя изводите
на районния съд,че то представлява търпим строеж по см.на ЗУТ и не подлежи на
премахване като незаконно.Това е така,защото за да е налице търпим строеж,е
необходимо същият да е незаконен,да е построен преди 07.04.1987г.и да е
допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите,действали по време на извършването
му или съгласно ЗУТ.И ако в случая първите две предпоставки са налице-преустройството
е незаконно и е извършено преди 07.04.1987г.,то третата предпоставка липсва-от
работилата пред въззивната инстанция СТЕ,възприета от съда като компетентно
изготвена се установява,че помещението в пространството под стълбищната
клетка,изградено под стълбищното рамо за първия жилищен етаж,което се ползва за
санитарни нужди,не съответства на изискванията на строителните правила и
норми,действали през годините от 1965г.до сега.И това касае както последващото
преустройство от тоалетна в баня-тоалетна,така и първото
преустройство,направено по време на строежа,тъй като с него е извършена промяна
в одобрения проект,с която е създадено помещение в пространството под
стълбището,което е обща част на сградата,а това определя промяната като
съществено отклонение от одобрения
инвестиционен проект.Като съществено отклонение е следвало да се извърши
по определен ред,за което няма данни по делото да е направено.
С оглед на изложеното дотук се налага
извод за основателност на претенцията на С. по чл.124 от ГПК.Пространството под
стълбищната клетка,преустроена незаконно в сутеренно помещение от 9 кв.м.за
санитарен възел,представлява обща част по предназначение,но това предназначение не е променено при
спазване на законните изисквания за изграждане на помещение за санитарен
възел,което да се придаде към самостоятелния отделен обект на праводателя на ответниците.След като
помещението е обща част,то не може върху него да се установи владение и след изтичането на срока по чл.79,ал.1 от
ЗС да се придобие по давност от ответниците.Като е стигнал до обратния
извод,районният съд е постановил неправилно решение по отношение на иска по
чл.124 от ГПК и като такова същото следва да се отмени.Следва да се постанови
друго,с което да се признае за установено по отношение на ответниците,че ищцата
С. е собственик на 3,333% идеални части от мястото под стълбището на сутеренния
етаж,представляващо обща част от жилищната сграда,преустроено в сутеренно
помещение от 9 кв.м.за санитарен възел.
2. Относно искането на ищцата с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК - за частична отмяна на НА №188, том V, рег. №6902, дело
963/19.11.2007г. на Нотариус ********,с който ответниците Б.Р.А.,В.Р.А. и М.Р.А.
са признати за собственици по наследство
и давностно владение при квоти :за Б.Р.А.-1/6 ид.ч.,за В.А.-1/6 ид.част и за М.А.-4/6
ид.части,на 3,333 % ид.ч. от описаното в нотариалния акт малко сутеренно
помещение от 9 кв.м.под стълбището,съдът намира следното:
Констативният
нотариален акт е документ,който само установява,а не поражда права.В качеството му
на охранителен акт, той не се ползва със сила на присъдено нещо,затова всяко
трето лице, на което се противопоставя, може да доказва по смисъла на чл.537,ал.2
от ГПК, че лицето, легитимиращо се като собственик,не е собственик. В
конкретният случай посредством заявено с исковата молба искане, ищцата е оспорила частично правата на ответниците Б.,В. и М. А. по
констативния нот.акт, като по делото се установява,с оглед на
изложеното по-горе,че удостовереното с него,не отговаря на
действителното правно положение по отношение на процесното сутеренно помещение от
9 кв.м.под стълбищната клетка.Ето защо представеният
констативен нот.акт № 188/07г.предвид изложените по-горе доводи,не легитимира ответниците Б.,В. и М. А.
като единствени собственици на
процесното помещение,придобито по наследство и давностно владение,поради
което актът следва да бъде отменен до установените като собствени на ищцата 3,333% ид.ч. от него.По съществото си отмяната на нотариалния акт е законна последица от
уважаването на иска за собственост,която съдът присъжда служебно, ако за това
са налице основания, дори ищецът да не е направил искане в този
смисъл. Предвид възприетото по-горе от настоящия съдебен състав,че
ответниците В.,Б.
и М. А. не са придобили по давност процесните 3,333% ид.ч.,(който
процент съответства на дела на ищцата С.
в общите части на жилищната сграда в режим на етажна собственост) от процесното
малко сутеренно помещение под стълбището,следва
да се отмени
обжалваното решение в тази му част и да се постанови друго,с което да се уважи като основателно искането по чл.537 ал.2 от ГПК за частична отмяна
на №188, том V, рег.
№6902, дело 963/19.11.2007г. на Нотариус *********,до размера на 3,333 % ид.ч.
от констатираното с него право на собственост върху малко сутеренно помещение.
3.По
отношение на предявеният иск с правно основание чл.26,ал.2 от ЗЗД
за обявяване за нищожни поради невъзможен предмет на два договора за дарение: договор за дарение на идеални
части от недвижим имот от 19.11.2007г.,обективиран в Нотариален акт №189,том V,
рег.№ 6903,дело 964/2007г. на нотариус ********** и договор за дарение на
идеални части от недвижим имот,сключен на 28.08.2009г. и обективиран в
Нотариален акт №197, том ІІІ, рег.№ 6817, дело 574/2009г. на нотариус ********
в частите им, с които се прехвърлят ид.части от право на собственост на Д.Х.А.
и Р.Х.А. и се запазва право на ползване на М.Р.А. върху малко сутеренно
помещение с площ от 9 кв.м.,разположено под стълбището в жилищна
сграда,находяща се на адрес гр. ********** съдът намира,че искът е основателен.
Доколкото с
по-горните мотиви настоящата инстанция приема,че малкото сутеренно
помещение от 9 кв.м.под стълбището представлява обща част на триетажната
жилищна сграда,а общите части нямат самостоятелно юридическо съществуване,то те
не могат да бъдат и предмет на прехвърлителни сделки и придобивна
давност,следователно такива сделки са нищожни,тъй като са извършени при липса
на предмет.И в тази му част ,с която е отхвърлен иска,атакуваното решение
следва да се отмени и да се постанови
друго,с което да се обявят за нищожни двата
цитирани по-горе договора за дарение,обективирани в двата НА № 189/07г.
и № 197/09г.,на осн.чл.26,ал.2 от ЗЗД.
Искът
по чл.26,ал.1 от ЗЗД е предявен при условията на евентуалност и при уважаването
на иска по чл.26,ал.2 от ЗЗД не следва да се разглежда.
II-Що
се касае до атакуваното с втората
въззивна жалба решение № 3151/25.10.2016 год., с което е оставено без
уважение искането на С. по реда на чл.250, ал.1 ГПК за допълване на
отхвърлителното решение,чрез произнасяне по истинността на документ -
инвестиционен проект:
Открито е производство по чл.193 от ГПК с протоколно определение от
13.10.15г. по искане на ищцата С. досежно оспорване на положения подпис след
изписването на текста „важи за екзекутив“ в представения от ответниците
инвестиционен проект.Забележката е изписана върху копие на част от
архитектурния проект,без да е посочен автора ѝ,а е положен само
подпис.Доводите в молбата по чл.250 от ГПК за допълване на решение №
2553/20.07.16г.са,че оспорването на документ по реда на чл.193 от ГПК е
равнозначно на предявяване на инцидентен установителен иск и по него следва да
се формира СПН,поради което съдът следвало да се произнесе по оспорването с
изричен диспозитив.
Районният
съд е приел в мотивите си,че в случая характер на документ има само частта от
плана,която съдържа текст,а чертежът не представлява изявление,обективирано
чрез писмени знаци.Ответниците,представили документа (т.нар.екзекутив),са
твърдели,че той представлява официален документ,а искането на ищцата за
оспорването истинността на документа също почивала на подобно възприемане.Районният
съд е приел,че оспорения документ не отговаря на изискванията на чл.179,ал.1 от ГПК,за да се счита за официален.Изложил е доводи,че по начина, по който е направена забележката,не може да
се приеме,че тя представлява изявление на длъжностно лице,издадено в
предвидената за това форма и ред,и в кръга на службата му.Следователно
документът не може да се ползва с материалната доказателствена сила по
чл.179,ал.1 от ГПК,а това правело оспорването му ненужно,доколкото съдът не е
обвързан със съдържанието на документа.От друга страна оспорването на
авторството му в качеството на частен документ,нямало отношение към предмета на
доказване,тъй като изявлението е свидетелстващо,а частните свидетелстващи
документи не се ползват със силата на чл.179,ал.1 от ГПК.Поради горното съдът е
приел,че не дължи произнасяне по оспорването.
Настоящата
инстанция намира за правилни изводите на първостепенния съд,като счита,че
действително оспореният документ няма
характеристиките на официален по см.на чл.179,ал.1 от ГПК,а като частен документ текстът няма обвързваща
материална доказателствена сила.
С
оглед на горното решението като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
III-По отношение
на обжалваното решение № 924/23.03.2017г.:
С молба от ищцата е направено искане за поправка на ОФГ в решението по чл.250 от ГПК №№
3151/25.10.2016г.по реда на чл.247 от ГПК с твърдение,че бащиното и фамилното
ѝ имена са изписани погрешно в мотивите на решението-като „Д.Х.А.“ и
„ищцата А.“ вместо правилното изписване на името ѝ Д.С.С..
ПдРС е отхвърлил молбата на
ищцата,като е приел,че в диспозитивната част на решението името ѝ е
изписано правилно,а грешка е налице в изписването на името ѝ в мотивната
част на решението,но тъй като мотивите към съдебния акт не се ползват със СПН,то
спрямо тях процедурата не се прилага.
Този извод на районният съд е
правилен.Налице е константна съдебна практика,вкл.на ВКС,с която се приема,че очевидната фактическа грешка в мотивите
на решението не подлежи на отстраняване по реда на чл.247 ГПК.Ето защо и това решение на ПдРС следва да се потвърди като правилно.
Разноски:
С оглед изхода на делото на
жалбоподателката С. се дължат разноски по първата въззивна жалба за пред двете инстанции и ВКС в общ размер на 6082лв.по представен списък на разноските
както следва:
Пред първата инстанция сумата от 3400лв.,включваща ДТ и възнаграждения
за вещи лица в размер на 1800лв.(ДТ-205лв.
и 1595лв.за вещи лица) и адвокатско възнаграждение съобразно представен ДПЗС
и ф-ри за заплащането на възнаграждението по банков път в размер на
1600лв.
Пред втората инстанция в общ размер
на 1155лв. по в.гр.д.№1160/17г.по описа на ПдОС,от които 75лв.за ДТ и 1080лв.с
ДДС за адв.възнаграждение съобразно
представен ДПЗС и ф-ри за внасяне на възнаграждението по банков път,както
и сумата от 247лв.по в.гр.д.№ 1340/19г.по описа на ПдОС за СТЕ,или общо за
втората инстанция разноски в размер на 1402лв.
Пред касационната инстанция разноски
за ДТ (80лв.) и за адв.възнаграждение-1200лв.или общо в размер на 1280лв.
Въззиваемите по жалбата на С. против
решение №
2553/20.07.2016г.следва да бъдат осъдени да ѝ заплатят посочената сума от 6082лв.за съдебни разноски
пред трите инстанции.
По отношение на останалите две
въззивни жалби против решенията на ПРС по чл.250 от ГПК и по чл.247 от ГПК
разноски не са претендирани от страните и не се дължат.
Водим от горното, Пловдивският
окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло решение
№ 2553/20.07.2016 год.,постановено по гр.д. № 10147/2014 год. на ПдРС,10-ти
гр.с.,с което са отхвърлени като
неоснователни предявените от Д.С.С.,ЕГН-**********,*** искове против Д.Х.А.,ЕГН-**********,Р.Х.А.,ЕГН-**********,В.Р.А.,ЕГН-**********,М.Р.А.,ЕГН-**********
и Б.Р.А.,ЕГН-********** за:
-признаване за установено на осн.чл.124,ал.1
от ГПК по отношение на ответниците,че ищцата е собственик на 3,333% ид.ч.от
малко сутеренно помещение с площ от 9 кв.м.,разположено под стълбището в
жилищна сграда с идентификатор №56784.531.132.1 по КККР на гр. П.,находяща се
на адрес гр. ********** за което ищцата претендира, че представлява обща част
от сградата;
-за отмяна на основание чл.537,ал.2 от ГПК на нотариален акт №188, том V, рег. №6902, дело 963/19.11.2007г. на
Нотариус ********,до размера на 3,333 % ид.ч. от констатираното с него право на
собственост върху гореописаното малко сутеренно помещение;
-за прогласяване на осн. чл.26,ал.1,пр.второ от ЗЗД (липса на предмет) и при условията на евентуалност-на основание чл.26,ал.2,пр.първо
от ЗЗД (противоречие със закона),на нищожността на два договора за дарение: договор
за дарение на идеални части от недвижим имот от 19.11.2007г., обективиран в
Нотариален акт №189, том V, рег.№ 6903, дело 964/2007г. на нотариус **********
и договор за дарение на идеални части от недвижим имот,сключен на 28.08.2009г.
и обективиран в Нотариален акт №197, том ІІІ, рег.№ 6817, дело 574/2009г. на
нотариус ************ в частите им, с които се прехвърлят ид.ч.от право на
собственост и се запазва право на ползване върху малко сутеренно помещение с
площ от 9 кв.м.,разположено под стълбището в жилищна сграда с идентификатор
№56784.531.132.1, по кадастралната карта и кад. регистри на гр. ******,
одобрена със Заповед № РД -18-48/03.06.2009г., находяща се на адрес гр. *********
и е осъдена Д.С.С. да заплати на Р.Х.А., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 400
лв., представляваща деловодни разноски и на Б.Р.А., на осн. чл.78, ал.3 ГПК,
сумата 600 лв., представляваща деловодни разноски,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.124,ал.1 от ГПК по
отношение на Д.Х.А.,ЕГН-**********,Р.Х.А.,ЕГН-**********,В.Р.А.,ЕГН-**********,М.Р.А.,ЕГН-**********
и Б.Р.А.,ЕГН-**********,***,ЧЕ Д.С.С.,ЕГН-**********,*** е собственик
на 3,333% идеални части,(който процент идеални части съответства на дела на С.
в общите части на жилищната сграда в режим на етажна собственост,находяща се в
гр.********* от „място под стълбището
на сутеренния етаж на жилищната сграда,находяща се в гр.*********** по
одобрения архитектурен проект на сградата,описано като малко сутеренно
помещение с полезна площ от 9 кв.м. под стълбището при граници:на
изток-калкан,на юг-собствено помещение,на запад-коридор и на север-стълбищна
клетка,отгоре-първи жилищен етаж на И. Б. А.,в
НА за собственост върху недвижим имот,придобит по обстоятелствена
проверка № 188,том 5,рег.№ 6902,дело № 963/19.11.2007г. на нотариус ********* с
район на действие ПдРС, в НА за дарение на идеални части от недвижим имот №189, том 5, рег.№ 6903, дело 964/2007г. на нотариус ************
и в НА за дарение на идеални части от недвижим имот със запазено право на
ползване № 197,т.3,рег.№ 6817,дело № 574 от 28.08.09г.на нотариус ********** с
район на действие ПдРС.
ОТМЕНЯ
на основание чл.537,ал.2 от ГПК
нотариален акт за
собственост върху недвижим имот,придобит по обстоятелствена проверка № 188,том
5,рег.№ 6902,дело № 963/19.11.2007г.на нотариус ********** с район на действие
ПдРС в
частта му,с която са признати Б.Р.А.,ЕГН-**********,В.Р.А.,ЕГН-**********
и М.Р.А.,ЕГН-********** за собственици при квоти:1/6 ид.част за Б.Р.А.,1/6
ид.ч.за В.Р.А. и 4/6 ид.части за М.Р.А.,на
3,333% идеални части,(който процент идеални части съответства на дела на Д.С.С.
в общите части на жилищната сграда в режим на етажна собственост,находяща се в гр. ********** от
описаното в нотариалния акт малко сутеренно помещение с полезна площ от 9 кв.м.
под стълбището,при граници: на изток-калкан,на юг-собствено помещение,на
запад-коридор и на север-стълбищна клетка,отгоре-първи жилищен етаж на И. Б. А.,което
помещение представлява обща част на жилищната сграда, находяща се в гр.************.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на
осн.чл.26,ал.2,предл.първо от ЗЗД поради
невъзможен предмет на договор за дарение на идеални части от недвижим
имот,обективиран в НА №189, том 5, рег.№ 6903, дело 964/2007г. на нотариус ********* в
частта му относно дарението на идеални части върху 3,333% идеални части
от „малкото сутеренно помещение“,намиращо се на сутеренния етаж на жилищната
сграда с адм.адрес гр.*************,с полезна площ от 9 кв.м. при граници: на изток-калкан,на
юг-собствено помещение,на запад-коридор и на север-стълбищна
клетка,отгоре-първи жилищен етаж на И. Б. А.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на
осн.чл.26,ал.2,предл.първо от ЗЗД поради
невъзможен предмет на договор за дарение на идеални части от недвижим имот със
запазено право на ползване,обективиран в
НА № 197,т.3,рег.№ 6817,дело № 574 от
28.08.09г.на нотариус ********** с район на действие ПдРС в частта му относно
дарението на идеални части със запазено право на ползване върху 3,333% идеални
части от „малкото сутеренно помещение“,намиращо се на сутеренния етаж на
жилищната сграда с адм.адрес *************,с полезна площ от 9 кв.м. при граници: на изток-калкан,на
юг-собствено помещение,на запад-коридор и на север-стълбищна
клетка,отгоре-първи жилищен етаж на И. Б. А.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 3151/25.10.2016г.,постановено по гр.д. № 10 147/2014 год. на ПдРС,10-ти
гр.с.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 924/23.03.2017г.,постановено по гр.д. № 10 147/2014 год. на ПдРС,10-ти
гр.с.
ОСЪЖДА М.Р.А.,
ЕГН **********,В.Р.А.,ЕГН **********,Б.Р.А.,ЕГН **********,Р.Х.А.,ЕГН **********
и Д.Х.А.,ЕГН-********** да заплатят на
Д.С.С.,ЕГН ********** съдебни разноски за първата,въззивната
и касационната инстанции за адв.възнаграждение,държавни такси и съдебни
експертизи в общ размер на 6082(шест хиляди и осемдесет и два)лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: