№ 131
гр. Габрово, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радосвета Д. Станимирова
при участието на секретаря Ина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Радосвета Д. Станимирова Гражданско дело №
20234210101365 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД,
ЕИК831609046, гр. София, ул. Ястрсбец 23Б, представлявано от Александър Александров -
изпълнителен директор и Ивайло Епитроиов- Председател на Управителния съвет, чрез
процесуален представител юрк. Ф. И.; СРЕЩУ А. С. Г., ЕГН**********, с адрес: гр.
София, п.к. 1712, обл. София, общ. **********, ж.к. „********** 3", бл.304, вх.2, ет.7,
ап.А37; Адрес на топлоснабден имот: гр. София, п.к. 1712, обл. София, общ. **********,
ж.к. „********** 3", бл.304, вх.2, ег.7, ап.А37;
Правно основание: чл. 415, ал. 1 от ГПК, Във вр. с ч.гр.д.№ 726/2023;
Абонатен номер: 396516 IDномер:181685
Цена на иска: 343,03 лева
1.
1. 256,74 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2022г. за
реално потребена енергия,
ведно със законната лихва от 31.03.2023г. до изплащане на вземането,
2.
2. 40,25 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до
20.03.2023г.,
3. дялово разпределение- 38,94 лева главница за периода м.03.2020г.
до м.04.2022г.,
ведно със законната лихва or 31.03.2023г.. до окончателното изплащане на вземането,
1
1.
1. 7,10 лева - лихва за периода 16.05.2020г. до 20.03.2023г.,
ОТВЕТНАТА СТРАНА е представила писмен отговор в срока по чл.131 от
ГПК- чрез особен представител.
В ИСКОВАТА МОЛБА СЕ ТВЪРДИ,че цит. "На 31.03.2023г. дружеството ни е
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 89512 срещу
А. С. Г. с ЕГН:********** за сумата от 343,03 лева, от които 256,74 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до
м.04.2022г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 31.03.2023г. до изплащане на
вземането, 40,25 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 20.03.2023г., както и суми за
дялово разпределение- 38,94 лева главница за периода м.03.2020г. до м.04.2022г., ведно със
законната лихва от 31.03.2023г.. до окончателното изплащане на вземането, както и 7,10 лева -
лихва за периода 16.05.2020г. до 20.03.2023г., като претендираме и направените по делото разноски
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане, постановено по ч.гр.дело №
726/2023г.. по описа па Районен сьд - Габрово е уважено искането ни и е издадена заповед за
изпълнение срещу длъжника. Със съобщение, получено от дружеството ни на 09.08.2023г. съдията
докладчик ни указва, че можем да предявим иск относно вземането си в едномесечен срок, като
довнесем дължимата държавна такса. С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл.415. ал.
1 от ГПК. предявяваме иск за установяване на съществуването на вземането ни за консумирана и
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу А. С. Г. с ЕГН:**********. като клиент на ТЕ, за
•гоплоснабден имот: гр. София, п.к. 1712. обл. София, общ. **********, ж.к. „********** У',
бл.304. вх.2. ет.7, аи.А37 за процесния период. Основанията, обстоятелствата и фактите, от които
произтича вземането ни са следните: Ответникът, в качеството на собственик на процесния
топлоснабден имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/,
съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда. определени в
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на
нормативните актове, ответникът е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ
продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София АД на
клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от "Топлофикация София" ЕАД и се
одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен
срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3
2
ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от
"Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от
2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор" в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ -
„Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение", чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по
които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.ЗЗ от
ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1
и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока
по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплашат на продавача
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
дължимата сума за топлинна енергия. Ответникът, видно от приложеното извлечение от сметки за
аб. № 396516 е използвал доставяната от дружеството ни топлинна енергия през процесния период
и не е погасила задължението си. В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1396
от ЗЕ/ сградата- етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма "Бруната
България".Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия
между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имат са начислявани от
"Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата - "Бруната България" ООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за
топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68
от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от
24.04.2007г.). За топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, които прилагаме като
доказателство в подкрепа на твърденията ни, че сумите за топлинна енергия, са начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в
имота."
ИСКА ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. С. Г. с
ЕГН:**********, че дължи на „Топлофикация София" ЕАД сума за консумирана топлинна
енергия в общ размер на 343,03 лева, от които
1. 256,74 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2022г. за реално потребена енергия,
ведно със законната лихва от 31.03.2023г. до изплащане на вземането,
2. 40,25 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 20.03.2023г., както и
суми за
3. дялово разпределение- 38,94 лева главница за периода м.03.2020г. до
м.04.2022г.,
ведно със законната лихва or 31.03.2023г.. до окончателното изплащане на
вземането,
3
4. 7,10 лева - лихва за периода 16.05.2020г. до 20.03.2023г.,
и направените по делото РАЗНОСКИ за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78 от ГПК.
ОТВЕТНАТА СТРАНА- А. С. Г., ЕГН**********; чрез адв. М. С. Д.- ГАК-
особен представител; Съдебен адрес: гр. Габрово, ул. „Евтим Дабев" № 8. ег. 3, тел.:
0878/522188; ПРЕДСТАВЯ отговор в срок, в който взема следното становище: цит.
"Считам така предявените искове за неоснователни и недоказани поради следните съображения:
На първо място, от приложените по делото доказателства не се установява безспорно наличието
на облигационно отношение между ищцовото дружество и представляваното от мен лице. По
делото са приложени Нотариален акт за собственост на горепосочения имот от 2006 година.
Заявление-декларация и Декларация, но няма данни дали в действителност в процесния период г-
жа Г. е била собственик или ползвател на имота. Недоказването на обстоятелството, че
представляваното от мен лице е битов клиент влече след себе си неоснователност на исковата
претенция. На следващо място, дори и да се установи, че г-жа Г. е била собственик на имота в
процесния имот, то част от претенциите са неоснователни и на други основания. Една част от
вземанията са погасени по давност. Несъмнено, процесните вземания са за периодични плащания
и се погасяват с тригодишна давност - чл. 111,6. "в" от ЗЗД. - В този смисъл Тълкувателно решение
№ 3/ 2011 от 18.05.2012 г. ОСТТК на ВКС. По правило давността започва да тече от деня. в който
вземането е станало изискуемо. В случая се претендират задължения за доставена топлинна
енергия с начален момент 01.05.2019 г„ а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено в съда на 31.03.2023 г. Така погасени по давност са всички задължения, възникнали преди
повече от 3 години от датата на подаване на заявлението в съда. Потребителите на топлинна
енергия заплащат цената й на месечни вноски, съгласно чл. 155. ал. I от ЗЕ. Издаването на общата
фактура не променя падежа на общото задължение и същото не се дължи от датата на издаване на
общата фактура. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните вноски в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Така падежът на
месечните задължения за стойността на потребената топлинна енергия остава същият, посочен в
ОУ, като въз основа на общата фактура, отчитаща резултата от изравнителната сметка, единствено
би могло да възникие ново вземане за ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор на
фактурираните през целия период задължения /при резултат за доплащане от потребителя/, или
ново вземане за потребителя за сумата за връщане, в случай че фактурираното количество
топлинна енергия през целия отчетен период надхвърля реално потребсното, установено след отчет
на уредите за дялово разпределение. В случая сумите, начислени с посочените общи фактури,
касаят задължения от м.05.2019 г. до м. 04.2022 г. Независимо, че общите фактури за тях са
издадени по-късно, същите се отнасят за период, за част от който давността е изтекла. С оглед на
всичко гореизложено, неоснователна като погасена по давност е претенцията за дължимост на цена
на доставена топлинна енергия за периода от повече от три години преди депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда /В този смисъл Решение № 260381 от
27.02.2023 г. по в. гр. д. № 2764 /2021 г. на Възз. 11-а състав на Софийски градски съд/.
Неоснователността на главния иск, влече след себе си неоснователност и на акцесорното искане за
заплащане на лихва, начислена върху размера на погасената по давност главница.По-нататък,
изобщо не е ясно как е изчислена претендираната лихва, за кой период се отнася, върху цялата
главница ли е изчислена и ако е така защо началният период е 15.09.2020 г., след като се претендира
за задължения, възникнали през 2021 и 2022 г. Според чл. 33, ал. 1 от Общите условия купувачите
са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45-днсвен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, а в ал. 5 на същата разпоредба е предвидено, че при
неизпълнение на задължението в срок, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Отделно от това по делото липсва фактура за отчетен период след 30.04.2021 г., няма данни и дали
фактурите са връчени надлежно по реда на чл. 28 от Общите условия. По отношение на цената за
услугата дялово разпределение в чл. 22, ал.2 от Общите условия е предвидено, че Клиентите
заплащат на Продавача стойността на услугата „Дялово разпределение", извършвана от избрания
от тях търговец. В разпоредбата обаче липсва предвиден срок за плащане на услугата от страна
4
на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана -
арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което и акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна. /В този смисъл Решенке № 6532 от 10.04.2024 г. по гр. д. № 30478 / 2023 г. на
Софийски районен съд; Решение № 6220 от 07.04.2024 г. по гр. д. № 43358 / 2023 г. на Софийски
районен съд и др./Отделно от това, нито от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, нито
от исковата молба, става ясно как точно е изчислена претендираната лихва. Отново не се знае дали
е изчислена върху цялата главница и ако е така защо началният й период е 16.05.2020 г., при
положение, че се претендира за задължения възникнали през 2021 г. и 2022 г. С оглед
гореизложеното, моля да отхвърлите така предявените искове, като неоснователни и недоказани,
евентуално като погасени по давност.
Правна квалификация- Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск е за
установяване, че А. С. Г., ЕГН**********; постоянен адрес: ГР. ГАБРОВО, Б/УЛ.
********** № 27, ВХ. А, ЕТ. 5, АП. 5; посочен адрес - ГР. СОФИЯ, ЖК ********** 3,
БЛОК 304, ВХ. 2, ЕТ. 7, АП. А37; да заплати на кредитора „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ" ЕАД, ЕИК831609046 със седалище и адрес на управление: гр. СОФИЯ, 1680,
ОБЩ. КРАСНО СЕЛО, представлявано от пълномощник- юрк. ИЛИАНА МАНОИЛОВА
сумата:
256,74 лв.- ГЛАВНИЦА за незаплатена топлоенергия за периода от май 2019г. до
април 2022 г.;
със законната лихва от подаване на заявлението в Районен съд София на 31 март 2023
г. до окончателното и заплащане;
40,25 лв.- ЛИХВА за забава за периода от 15-9-2020 г. до 20-3-2023 г.;
38,94 лв.- ГЛАВНИЦА за незаплатено за дялово разпределение за периода от
март 2020 г. до април 2022 г.;
със законната лихва от подаване на заявлението в Районен съд София на 31март 2023
г. до окончателното и заплащане;
7,10 лв.- ЛИХВА за забава за периода от 16-5-2020 г. до 20-3-2023 г.;
като Вземането произтича от следните обстоятелства: незаплатена топлоенергия и за
дялово разпределение за имот в гр. СОФИЯ, АБ.396516;
за което е издадена ЗАПОВЕД за изпълнение № 327 от 15-5-2023 г. по ч. гр. д. 726/2023г.
на ГРС г. на основание чл.422 от ГПК.
Обстоятелствата, имащи значение за делото са:
съществуване на непогасено вземане от
256,74 лв.- ГЛАВНИЦА за незаплатена топлоенергия за периода от май 2019г.
до април 2022 г.;
38,94 лв.- ГЛАВНИЦА за незаплатено за дялово разпределение за периода от
март 2020 г. до април 2022 г.;
Настъпването на падежа на същите
Изпадането на ответника в забава;
Размера на законната лихва от датата на забава до предявяване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение-
40,25 лв.- ЛИХВА за забава за периода от 15-9-2020 г. до 20-3-2023 г.;
7,10 лв.- ЛИХВА за забава за периода от 16-5-2020 г. до 20-3-2023 г.;
5
ОСПОРВАНИЯ И ВЪЗРАЖЕНИЯ на ответника:
1. не се установява безспорно наличието на облигационно отношение между ищцовото
дружество и ответника, няма данни дали в действителност в процесния период г-жа Г.
е била собственик или ползвател на имота. Недоказването на обстоятелството, че тя е
битов клиент;
2. една част от вземанията са погасени по давност. Несъмнено, процесните вземания са
за периодични плащания и се погасяват с тригодишна давност- чл. 111,6. "в" от ЗЗД. -
В този смисъл Тълкувателно решение № 3/ 2011 от 18.05.2012 г. ОСТТК на ВКС. По
правило давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В
случая се претендират задължения за доставена топлинна енергия с начален момент
01.05.2019 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в съда на
31.03.2023 г. Така погасени по давност са всички задължения, възникнали преди
повече от 3 години от датата на подаване на заявлението в съда. Потребителите на
топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски, съгласно чл. 155. ал. I от ЗЕ.
Издаването на общата фактура не променя падежа на общото задължение и същото не
се дължи от датата на издаване на общата фактура. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите
условия клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят. Така падежът на месечните задължения за
стойността на потребената топлинна енергия остава същият, посочен в ОУ, като въз
основа на общата фактура, отчитаща резултата от изравнителната сметка, единствено
би могло да възникие ново вземане за ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор
на фактурираните през целия период задължения /при резултат за доплащане от
потребителя/, или ново вземане за потребителя за сумата за връщане, в случай че
фактурираното количество топлинна енергия през целия отчетен период надхвърля
реално потребсното, установено след отчет на уредите за дялово разпределение. В
случая сумите, начислени с посочените общи фактури, касаят задължения от м.05.2019
г. до м. 04.2022 г. Независимо, че общите фактури за тях са издадени по-късно, същите
се отнасят за период, за част от който давността е изтекла. С оглед на всичко
гореизложено, неоснователна като погасена по давност е претенцията за дължимост на
цена на доставена топлинна енергия за периода от повече от три години преди
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда /В този
смисъл Решение № 260381 от 27.02.2023 г. по в. гр. д. № 2764 /2021 г. на Възз. 11-а
състав на Софийски градски съд/.
3. Неоснователността на главния иск, влече след себе си неоснователност и на
акцесорното искане за заплащане на лихва, начислена върху размера на погасената по
давност главница.
4. Не е ясно как е изчислена претендираната лихва, за кой период се отнася, върху цялата
главница ли е изчислена и ако е така защо началният период е 15.09.2020 г., след като
се претендира за задължения, възникнали през 2021 и 2022 г. Според чл. 33, ал. 1 от
Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45-днсвен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а в ал. 5 на същата разпоредба е предвидено, че при неизпълнение на
задължението в срок, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва.
5. липсва фактура за отчетен период след 30.04.2021 г., няма данни и дали фактурите са
връчени надлежно по реда на чл. 28 от Общите условия.
6. По отношение на цената за услугата дялово разпределение в чл. 22, ал.2 от Общите
условия е предвидено, че Клиентите заплащат на Продавача стойността на услугата
„Дялово разпределение", извършвана от избрания от тях търговец. В разпоредбата
обаче липсва предвиден срок за плащане на услугата от страна на потребителя на
6
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана - арг. чл.
84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което и
акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна. /В този смисъл Решение №
6532 от 10.04.2024 г. по гр. д. № 30478 / 2023 г. на Софийски районен съд; Решение №
6220 от 07.04.2024 г. по гр. д. № 43358 / 2023 г. на Софийски районен съд и др./
7. Отделно от това, нито от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, нито от
исковата молба, става ясно как точно е изчислена претендираната лихва. Отново не се
знае дали е изчислена върху цялата главница и ако е така защо началният й период е
16.05.2020 г., при положение, че се претендира за задължения възникнали през 2021 г.
и 2022 г.
От събраните по делото писмени доказателства- Нотариален акт за
продажба на недвижим имот №132, том V, рег.№ 13650. дело №835/ 2006г.;
Удостоверение за идентичност на имот -2бр.; Молба-декларация за откриване на
партида; Съобщения към Общи фактури; Извлечение от сметки по месеци за процесния
период; Протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за
избор на фирма за дялово разпределение и списък на собствениците;Договор между
„Топлофикация София" ЕАД и фирма "Бруната България" ООД; Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на потребители в гр.
София; Договор между СЕС и „Бруната България'' ООД за предоставяне на услуга дялово
разпределение; и изготвените заключения на вещите лица К. М. И. и К. Ц. се
установява следното:
Ответницата притежава вещно право върху процесния топлоснабден имот
съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот №132, том V, рег.№ 13650. дело
№835/ 2006г..
Съгласно § 1, т. 42 от ДР от ЗЕ, потребител на енергия или природен газ за битови
нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия, т. е. за доставената енергия на обекта
отговаря винаги собственика или титуляра на вещното право на имота.
В случая се установява ответната страна има качеството на потребители на
топлинната енергия за битови нужди, тъй като притежава собственост или вещно право
върху имот в топлоснабдена сграда- етажна собственост, съгласно ЗЕ и Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители на "Топлофикация София"
ЕАД на потребители в гр. София.
Съгласно съдебно- техническа експертиза, основно и ДОПЪЛНИТЕЛНО
заключение на вещото лице К. М. данните за консумирана топлинна енергия са следните:
7
годинамесецТЕ СгрИ КвтчТЕСтойност на ТЕ
Абонат от СГРИ квтч
20191110908.196.989.9
20191223354.53207.6321.2
**********.94228.7723.35
**********.76174.4617.81
**********.79156.6515.99
**********.45101.79
8.59
96.84
**********.979.710.96
20201114024.96124.6912.28
2020 1215338.74136.3713.43
2021 118618.05165.5216.31 Изчисленията на законната лихва върху главницата
съгласно данните в съдеоно- техническай експертиза, считано
2021 214140.99125.7212.38
от датата на изпадане от ответника в забава до 20.03.2023 г.
2021 316290.8144.8314.27
общо и за отделните месеци е посочено в следната таблица:
2021 410500.6493.359.2
78.83
ОтоплителенТЕлихвамесецгодиназабележка
сезон
2019-202096,8426,21
2021 107137.9363.467.5
2020-202178,8313.34
2021 1111131.1698.9611.69
**********,386,20
2021 1215699.19139.5716.49
2022 117630.42156.7418.52
267,0545,75
8
2022 213454.71119.6214.14
фактурадяловолихвамесецгодиназабележка
разпределение
2022 314896.29132.4315.65
**********.390.4032020
2022 47037.5762.577.39
18000657631.390.3942020
91.38
110015С0901.390.3852020
267.05
**********.510.3962020
**********.510.3872020
17002716321.510.3782020
**********.510.3692020
**********.520.35102020
**********.510.34112020
**********.510.33122020
18005131611.510.3112020
**********.520.3022020
**********.510.2932021
180063С2571.510.2842021
**********.510.2752021
**********.510.2562021
17009488341.510.2272021
17010035591.510.2182021
11007704281.510.2192021
18009739331.510.18102021
17011993941.510.17112021
19008743281.510.18122021
18011344751.520.1612021
19009859851.510.1522021
**********1.520.1232022
18013147161.510.1142022
38.947.10
Общо:
305,9952,85
В съдебно засадание на 25 март 2025 г. вещото лице Кр. Ц. допълва, че:
9
Законната лихва за периода от 15.09.2020 година до 20.03.2023 година върху главницата от
8,59 лева е 2,22 лева. Тази сума трябва да бъде прибавена към сбора на лихвите вместо
сумата 26,21 лева - лихва за отоплителен сезон - 2019 - 2020 година с оглед възражението за
давност. Сумата за дяловото разпределение и за лихвите по него са изчислени отделно.
Потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски,
съгласно чл. 155. ал. I от ЗЕ. Издаването на общата фактура не променя падежа на общото
задължение и същото не се дължи от датата на издаване на общата фактура. Съгласно чл. 33,
ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Така падежът на месечните задължения за
стойността на потребената топлинна енергия остава същият, посочен в ОУ, като въз основа
на общата фактура, отчитаща резултата от изравнителната сметка, единствено би могло да
възникие ново вземане за ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор на фактурираните
през целия период задължения /при резултат за доплащане от потребителя/, или ново
вземане за потребителя за сумата за връщане, в случай че фактурираното количество
топлинна енергия през целия отчетен период надхвърля реално потребсното, установено
след отчет на уредите за дялово разпределение.
Процесните вземания са за периодични плащания и се погасяват с тригодишна
давност- чл. 111,6. "в" от ЗЗД. - В този смисъл Тълкувателно решение № 3/ 2011 от
18.05.2012 г. ОСТТК на ВКС. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо.
В случая се претендират задължения за доставена топлинна енергия с начален
момент 01.05.2019 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в съда
на 31.03.2023 г. Погасени по давност са всички задължения, възникнали преди повече от 3
години от датата на подаване на заявлението в съда.
В случая сумите, начислени с посочените общи фактури, касаят задължения от
м.05.2019 г. до м. 04.2022 г.
С оглед на всичко гореизложено, неоснователна като погасена по давност е
претенцията за дължимост на цена на доставена топлинна енергия за периода от повече от
три години преди депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда,
а именно вземания за топлинна енергия и дялово разпределение- преди 31-3-2020 г.
Не са погасени по давност взманията за топлинна енергия от 1-4-2020 г. до
април 2022 г. в размер на 8,59 лв.+78,83 лв.+ 91,38 лв. = общо 178,80 лв. и за дялово
разпределение за същия период в размер на 37,55 лв.
Мораторната лихва върху вземенето за топлинна енергия за претендирания
период от 15-9-2020г. до 20-3-2023 г. е 21,76 лв., а върху вземането за дялово разпределение
за периода от 16-5-2020 г. до 20-3-2023 г. е в размер на 6,71 лв.
Цената за услугата дялово разпределение в чл. 22, ал.2 от Общите условия е
10
предвидено, че Клиентите заплащат на Продавача стойността на услугата „Дялово
разпределение", извършвана от избрания от тях търговец.
В разпоредбата обаче липсва предвиден срок за плащане на услугата от
страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което претенция за мораторна лихва върху
вземането за дялово разпределение за периода от 16-5-2020 г. до 20-3-2023 г. е изцяло
неоснователна. /В този смисъл Решение № 6532 от 10.04.2024 г. по гр. д. № 30478 / 2023 г. на
Софийски районен съд; Решение № 6220 от 07.04.2024 г. по гр. д. № 43358 / 2023 г. на
Софийски районен съд и др/
В случая съдът намира за доказана дължимостта на следните вземания по
заповедта за изпълнение:
178,80 лв.- ГЛАВНИЦА за незаплатена топлоенергия за периода от април 2020г.
до април 2022 г.;
със законната лихва от подаване на заявлението в Районен съд София на 31 март 2023
г. до окончателното и заплащане;
21,76 лв.- ЛИХВА за забава за периода от 15-9-2020 г. до 20-3-2023 г.;
37,55 лв.- ГЛАВНИЦА за незаплатено за дялово разпределение за периода от
април 2020 г. до април 2022 г.;
със законната лихва от подаване на заявлението в Районен съд София на 31 март 2023
г. до окончателното и заплащане;
Съобразно гореизложеното предявените искове следва да се уважат в посочените
части, а в останалите да се отхвърлят.
РАЗНОСКИ
Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовата страна е
претендиранираните по сиписък по чл.80 от ГПК на лист 154 от делото съобразно
уважаването на предявените искове /69,94 %/, както следва:
разноски по заповедното производство в размер на 72,70 лв.
разноски по исковото производство в размер на 2150 лв.
Възражението за прекомерност на възнаграждението особения представител е
абсолютно неоснователно, тъй като разноските за особен представител на ответницата са
определени по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/09-07-2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно– за 4 иска по 400 лв.т.е в минимален размер.
Освен това делото се характеризира с фактическа сложност, което е видно както
11
от това, че са изслушани три експертизи, така от това, че са проведени 4 открити съдебни
заседания.
Самото искане се явява и недопустимо, тъй като е против интереса на ищеца да
му се присъдят вече направени от него разноски, не в действителния размер, а в редуциран
размер.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ А. С. Г., ЕГН**********, с адрес: гр. София,
п.к. 1712, обл. София, общ. **********, ж.к. „********** 3", бл.304, вх. 2, ет.7, ап.А37;
Адрес на топлоснабден имот: гр. София, п.к. 1712, обл. София, общ. **********, ж.к.
„********** 3", бл.304, вх.2, ег.7, ап.А37; дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД,
ЕИК831609046, гр. София, ул. Ястребец 23Б, представлявано от Александър Александров-
изпълнителен директор и Ивайло Епитропов- Председател на Управителния съвет, чрез
процесуален представител юрк. Ф. И.;
178,80 лв.- ГЛАВНИЦА за незаплатена топлоенергия за периода от април 2020г.
до април 2022 г.;
със законната лихва от подаване на заявлението в Районен съд София на 31 март 2023
г. до окончателното и заплащане;
21,76 лв.- ЛИХВА за забава за периода от 15-9-2020 г. до 20-3-2023 г.;
37,55 лв.- ГЛАВНИЦА за незаплатено за дялово разпределение за периода от
април 2020 г. до април 2022 г.;
със законната лихва от подаване на заявлението в Районен съд София на 31 март 2023
г. до окончателното и заплащане;
за незаплатена топлоенергия и за дялово разпределение за имот в гр. СОФИЯ,
АБ.396516; за което е издадена ЗАПОВЕД за изпълнение № 327 от 15-5-2023 г. по ч. гр. д.
726/2023г. на ГРС, на основание чл.422 от ГПК и ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ в
ОСТАНАЛИТЕ им ЧАСТИ като погасени по давност, неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА А. С. Г., ЕГН**********, с адрес: гр. София, п.к. 1712, обл. София,
общ. **********, ж.к. „********** 3", бл.304, вх.2, ет.7, ап.А37; Адрес на топлоснабден
имот: гр. София, п.к. 1712, обл. София, общ. **********, ж.к. „********** 3", бл.304, вх.2,
ег.7, ап.А37; да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК831609046;
разноски по заповедното производство в размер на 72,70 лв. и разноски по исковото
производство в размер на 2150 лв. , на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ГОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
12
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
13