Определение по дело №6525/2016 на Софийски градски съд

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е 

 

№…………

                                                      Гр. София, 13.11.2019 г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-2-ри състав в открити съдебни заседания състояли се на двадесет и шести юли и двадесет и осми август през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                               

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:   АТАНАС МАДЖЕВ

 

При участието на секретарите Стефка Александрова и Йоана Петрова, като разгледа т.д. № 6525 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.692, ал. 3 и следв. от ТЗ.

В откритото производството по несъстоятелност от страна на редица недоволни кредитори, респективно от длъжника са упражнени възражения срещу изготвените основни Списъци на приетите и неприетите предявени вземания предявени в сроковете по чл. 685, ал. 1, обявени в ТР на 27.05.2019 г., спрямо длъжник - „С.Е.Д.М.“ ООД /непл./. Всички възражения упражнения по посочената категория списъци бяха разгледани от съда по несъстоятелността с призоваване на съответните легитимирани страни в проведени две открити съдебни заседания.

            Съдът пристъпва към самостоятелното разглеждане на всяко едно от постъпилите по реда на чл. 690 ТЗ възражения, съобразявайки се с последователността на тяхното подаване по делото :

1./ По възражение с вх. № 69507/28.05.2019 г., подадено от „К.“ ЕАД и имащо за предмет оспорване на списъка на неприетите вземания на кредиторите на „С.Е.Д.М.“ ООД /непл./, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен на 20.05.2019 г. и обявен в Търговския регистър на 27.05.2019 г., в частта по т. 1, с която не е прието вземане, предявено от „К.“ ЕАД за сумата от 1 657 680 лв., представляващо неустойка, дължима съгласно чл. 10 от Предварителен договор за покупко-продажба от 10.09.2018 г., сключен между „К.“ ЕАД и „С.Е.Д.М.“ ООД /непл./. Кредиторът е несъгласен със съображенията за нищожност на неустоечната клауза, от която произтича предявеното вземане, мотивирали синдика да включи вземането в списъка на неприетите. Счита, че уговорената неустойка е валидна, съобразена е с обезпечителните, обезщетителни и наказателни функции на института без да излиза извън техните рамки.

В открито съдебно заседание за разглеждане на възражението управителят на неплатежоспособния длъжник – г-н В.Н.Г. и неговият пълномощник адв. Ш. – не застъпват категорична позиция по основателността на възражението. Изтъкват значението на активите, по отношение на които е сключен предварителният договор за продажба, за бъдещата дейност на длъжника и перспективите за оздравяване на предприятието.

На свои ред синдикът е депозирал подробно писмено становище по реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ, в което излага съображения за неоснователност на упражненото възражение. Счита, че неустойката, уговорена в чл. 10 от договора, сключен между „К.“ ЕАД и „С.Е.Д.М.“ ООД /непл./, като акцесорно на предварителния договор за продажба съглашение, е нищожна поради привидност на последния, в подкрепа на което изтъква обстоятелството, че същият е сключен след като по отношение на купувача вече е била подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност, както и че купувачът не би могъл да се ползва от активите, предмет на окончателния договор за продажба, защото е налице забрана за осъществяване на лицензионна дейност извън териториалния обхват на издадената лицензия – така чл. 43, ал. 2, т. 1 и 2 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. В допълнение синдикът мотивира съображения за нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави, с оглед отсъствието на краен предел за нейното начисляване. Друг аргумент за неоснователност на възражението е, че дори да се формира извод за действителност на уговорената неустойка, то по волята на страните възникването на вземане за такава е обвързано с обявяването на купувача по предварителното съглашение в несъстоятелност, което релевантно условие в случая не е настъпило.

Съдът по несъстоятелността, като взе предвид направеното възражение, съдържанието на списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл. 692, ал. 2 от ТЗ процесуални действия от засегнатите участници в производството, както и представените доказателства, приема следното :

 „К.“ ЕАД основава качеството си на кредитор спрямо длъжника – „С.Е.Д.М.“ ООД /непл./ при твърдение, че на 10.09.2018 г. между двете дружества е сключен предварителен договор за продажба, по силата на който „К.“ ЕАД и „С.Е.Д.М.“ ООД /непл./ са постигнали съгласие за сключване на окончателен договор за продажба на дълготрайни материални активи на цена в размер на сумата от 17 063 600 лв. Предвидено е, че  ако купувачът по тази сделка бъде обявен в несъстоятелност към момент преди сключване на окончателния договор, то предварителното съглашение се прекратява по право, а в тежест на купувача възниква задължение за заплащане на неустойка, възлизаща в размер на 276 280 лв. за всеки месец, считано от момента на подписване на предварителния договор, въз основа на който договаряните за прехвърляне активи са били предадени за ползване от продавача на купувача.

От ангажираните с молбата за предявяване на вземането по чл. 685 ТЗ  писмени доказателства действително се разкрива факта, че договор с посочените страни и съдържание е бил сключен. Отсъстват обаче доказателства, които да обосноват формиране у съда на заключение за привидност на съглашението за сключване на предварителния договор, което прави аргументите на синдика за подобен порок напълно произволни и хипотетични. Това, че сделката е реализирана към момент, когато е било вече висящо производство по подадена молба с правно основание чл. 625, ал. 1 ТЗ не може да се разглежда, като обстоятелство, което да рефлектира върху нейната валидност. За търговецът адресат на искане по чл. 625 ТЗ няма установени ограничения в търговската правоспособност, като същия може да встъпва във всякакви сделки, за които счита, че ще му донесат печалба, или ще подпомогнат стопанската му дейност. В този контекст не може да се правят предположения, че сключвайки предварителен договор за придобиването на дадени активи и уговарянето на неустойка за неговото неизпълнение, страните не са целели постигането на типичните правни последици на подобна сделка, а напротив преследвали са различен резултат.

Въпросът за евентуална  недействителността на сделката, от която възразилия кредитор черпи правата си не може да бъде повлиян и от това, дали страните участващи по нея имат качеството на свързани лица, защото подобна принципна забрана в позитивното гражданско и търговско право не съществува. Това, че в чл. 645-649 ТЗ са предвидени специални искове за защита правата на кредиторите на масата на несъстоятелността, чрез които по отношение на тях може да се обяви относителна недействителност на сключена сделка, вкл. и ако по нея страни са свързани лица, съвсем не означава, че тези правила се прилагат по принцип и при преценка общата валидност на правната сделка. Ако синдикът смята сделката да е такава увреждаща масата, то същия разполага с възможността да упражни такава защита, по която да постигне като резултат освобождаване на кредиторите на масата на несъстоятелността от обвързващото й действие, доколкото при позитивно разрешение тя ще се счита относително недействителна спрямо тях.     

На следващо място, като неоснователни трябва да се квалифицират и съображенията на синдика, изложени в подкрепа на поддържаната от него позиция за нищожност на уговорената неустойка заради противоречието и с добрите нрави, доколкото само по себе си обстоятелството, че тя е уговорена без краен предел и без срок, до който може да се начислява, не навежда извод за подобно противоречие.

 Основателно обаче в становището на синдика се изтъква, че прекратяването на предварителния договор и пораждането на задължението за заплащане на предявената в производството неустойка по чл. 10 от договора е обвързано с обявяването на длъжника в несъстоятелност. На настоящия етап от производството „С.Е.Д.М.“ ООД /непл./ все още не е обявено в несъстоятелност, поради което не е настъпила уговорената между страните предпоставка за прекратяване на предварителния договор, съответно за възникване на задължението за заплащане на уговорената в случай на неговото прекратяване неустойка. Предвид горното съдът по несъстоятелността възприема като правилно решението на синдика да отнесе предявеното от „К.“ ЕАД вземане за неустойка в размер на сумата от 1 657 680 лв. в списъка на неприетите вземания. В този контекст възражението на кредитора – „К.“ ЕАД следва да бъде оставено без уважение от съда по несъстоятелността в рамките на поверената му компетентност по чл. 692, ал. 4 ТЗ. 

  2./  По възражение с вх. № 69509/28.05.2019 г. : То изхожда от кредитор с неприето вземане - „Г.Т.2.“ ЕООД и има за предмет изготвения списък на неприетите вземания на кредиторите на „С.Е.Д.М.“ ООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ от дата - 20.05.2019 г. и обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г., в частта му, с която под № 3 е отнесено предявеното в срока по чл. 685 ТЗ от „Г.Т.2.“ ЕООД вземане за сумата в размер от 592 884,60 лв. – съставляващо равностойност на погасено чрез прихващане парично вземане за ликвидационен дял полагащ се на съдружника с прекратено по реда на чл. 45, ал. 1 ЗОЗ, във връзка с чл. 125, ал. 2 ТЗ участие в „С.Е.Д.М.“ ООД - П.П.П., което задължение вместо от длъжника „С.Е.Д.М.“ ООД е било изпълнено от „Г.Т.2.“ ЕООД в качеството му на оставащ съдружник желаещ да поеме овакантяваните от П.П.П. дружествени дялове. Субектът упражняващ възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ  изтъква, че решението на синдика да не приеме предявеното и надлежно описано по-горе негово парично вземане е неправилно и трябва да се ревизира от съдът по несъстоятелността. Подчертава се, че задължението, което на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ е обременявало правната сфера на длъжника „С.Е.Д.М.“ ООД, е било изпълнено вместо него от „Г.Т.2.“ ЕООД. Застъпва се позиция, че синдикът е формирал погрешни изводи в рамките на разглеждане на предявеното от „Г.Т.2.“ ЕООД вземане, като в противовес с изискването на чл. 23 от ЗТРР“ЛНЦ, във връзка с чл. 155 ГПК не е съобразил, че от актуалната информация за вписани обстоятелства по партидата на „С.Е.Д.М.“ ООД, възразяващия кредитор се явява единствен съдружник в капитала на длъжника, като притежава 27 060 дружествени дяла от него, като отново от данните в регистъра се констатира, че общия размер на капитала  на длъжника се състои от 54 120 дружествени дяла. Това правело изцяло несъстоятелно позоваването на синдика, че за извършеното погашение на дълга формиран по чл. 125, ал. 3 ТЗ в полза на бившия съдружник – П.П., чрез способа на прихващането осъществен от „Г.Т.2.“ ЕООД, последното дружество е било възмездено чрез  поемане на овакантените дружествени дялове в „С.Е.Д.М.“ ООД без да внася тяхната равностойност. Предвид това се иска постановяване на определение, с което изготвения списък на приетите вземания да бъде изменен, като в него бъде включено и вземането на „Г.Т.2.“ ЕООД, което е предявено за сумата от 592 884,60 лв., при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.   

Синдикът е депозирал писмено становище във връзка с коментираното възражение, където излага подробни аргументи по правото на вземане, за което „Г.Т.2.“ ЕООД се опитва да получи удовлетворяване в производството по несъстоятелност, чрез включването му в списъка с приети вземания. Признава се, че при проверка по партидата на „С.Е.Д.М.“ ООД ясно се вижда наличие на вписано заложно право в полза на „Г.Т.2.“ ЕООД върху дружествените дялове притежавани от П.П.П., както и пристъпването към изпълнение спрямо тях по реда на ЗОЗ, но тези вписвания сами по себе си не могат да се разглеждат, като такива формиращи извод за постигнато изпълнение в задължението за изплащане на ликвидационен дял, което е възникнало в полза на съдружника с прекратено участие по смисъла на чл. 125, ал. 3 ТЗ, а единствено говорят за пораждането на това субективно право на вземане в полза на П.. Отсъствали и доказателства, които да подкрепят твърденията на недоволния кредитор с неприето вземане, че изпълнението на задължението за изплащане на ликвидационен дял, чиято стойност е определена по процедурата разписана в чл. 125, ал. 3 ТЗ е постигнато, чрез извършено изявление за прихващане от „Г.Т.2.“ ЕООД, което разполагало с насрещно изискуемо и неудовлетворено вземане към бившия съдружник – П.. Неясна била и причината провокирала  „Г.Т.2.“ ЕООД да предприеме подобно прихващане целейки да постигне погасяване не на свои, а на чужд дълг – този на „С.Е.Д.М.“ ООД към съдружника с прекратено участие П.. Единствената изводима причина за подобно поведение се състояла в евентуалното поемане на овакантяваните от П. дружествени дялове в „С.Е.Д.М.“ ООД, и желанието те да бъдат поети от „Г.Т.2.“ ЕООД, в качеството му на действащ съдружник в същото. Добавен е и аргумент, че нито с молбата за предявяване, а още по-малко с възражението по чл. 690 ТЗ от възразяващия кредитор не е ангажирано доказателство за размера на ликвидационния дял следващ се в полза на П.П. на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, което компрометирало поддържаната теза, че размерът на същия е равен на сумата от  592 884,60 лв. и тя е била погасена, чрез прихващане. Последното не било възможен способ за погасяване на подобен вид парично задължение и нямало как чрез него да се постигне целения погасителен ефект поддържан от „Г.Т.2.“ ЕООД. Позицията на синдика се обогатява с това, че ако все пак от съда се приеме, че прихващането е произвело типичния си погасителен ефект спрямо вземането на П.П. за ликвидационен дял към „С.Е.Д.М.“ ООД, то „Г.Т.2.“ ЕООД не е останало без насрещна облага, защото е увеличило дела си в „С.Е.Д.М.“ ООД поемайки овакантените дялове на П.П. до размера на погасения от негова страна ликвидационен дял. Съгласно протокол от ОС на „С.Е.Д.М.“ ООД, което се е състояло на 06.08.2018 г. се установявало, че компетентния оран на дружеството е взел решение, според което освободените 27 060 дружествени дялове от напусналия съдружник П. се поемат от „Г.Т.2.“ ЕООД, като не се променя състоянието на внесения и осигурен капитал, нито броя на дяловете, нито тяхната стойност.  

В съдебно заседание по разглеждане на възражението, което се проведе на 26.07.2019 г. законният представител на длъжника „С.Е.Д.М.“ ООД заявява, че в търговските книги на дружеството действително съществува задължение към този кредитор в размер на сумата от 592 884,60 лв., като не се възразява соченият във възражението размер на вземане да бъде включен сред подлежащите на удовлетворяване в производството по несъстоятелност вземания на кредиторите.     

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл. 692 ал. 2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

По партидата на неплатежоспособния длъжник в търговския регистър на 27.05.2019 г. са обявени изготвените от синдика списъци на приетите и неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като вземането на „Г.Т.2.“ ЕООД за сумата от 592 884,60 лв., представляваща равностойност на ликвидационен дял формиран при прекратяване членство на съдружник /Пл. П./ в дружеството – длъжник, която е изплатена за сметка на адресата на задължението, който дължи нейното връщане, е отнесено от синдика в изготвения от него списък на неприетите вземания под т. 3.

Съдът намира, че възражението, упражнено от кредитора – „Г.Т.2.“ ЕООД е подадено в срок – на 03.06.2019 г. по пощата, от легитимиран участник в производството, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Разгледано по същество възражението е неоснователно.

Съвкупното изследване на ангажираните от кредитора с неприето вземане писмени доказателства към молбата му предявена по чл. 685 ТЗ, както и направената от съда по несъстоятелността справка за вписванията извършени по партидата на дружеството-длъжник, показва, че считано от 13.10.2017 г. е вписан особен залог върху дружествените дялове /27 060 броя/, които се притежават от съдружника – П.П. в капитала на „С.Е.Д.М.“ ООД. Ползващо се от правата по така учредения залог е дружеството „Г.Т.2.“ ЕООД /последното също има качеството на съдружник в длъжника/. Констатира се, че към 04.01.2018 г. заложния кредитор е пристъпил към изпълнение на правата си по учредения в негова полза залог върху дружествените дялове притежавани от П.П.. В този смисъл до последния в качеството му на заложен длъжник е било отправено уведомление с характера на изявление по чл. 125, ал. 2 ТЗ. Последвало е заявяване за вписване  от 15.05.2018 г. по партидата на „С.Е.Д.М.“ ООД на следното обстоятелство – заличаване на Пл. П., като съдружник, поради прекратяване на правото му на членство в дружеството – длъжник на основание чл. 45, ал. 2 ЗОЗ, във връзка с чл. 125, ал. 2 ТЗ. На 25.05.2018 г. по така депозираното заявление за вписване  е бил постановен отказ от ДЛР при ТР, като след обжалването му по съдебен ред, негативният охранителен акт е бил отменен с решение от 12.07.2018 г. на СГС, ТО, по т.д. № 1154/2018 г., като преписката е върната на АВ с изрични указания да се впише заличаването на Пл. П., като съдружник в  „С.Е.Д.М.“ ООД, което обстоятелство произтича от прекратяване на участието му, поради упражнено на основание чл. 45, ал. 1 ЗОЗ от „Г.Т.2.“ ЕООД изявление по чл. 125, ал. 1 ТЗ. Съгласно отразяване в изготвен протокол от провело се извънредно ОС на  „С.Е.Д.М.“ ООД датиращ от 06.02.2018 г. се установява вземане на решения със следния предмет : да се извърши намаляване на задължението на изключения съдружник – Пл. П. към „Г.Т.2.“ ЕООД със сумата от 592 884,60 лв., съставляваща равностойността на ликвидационния му дял; освободените 27 060 дружествени дялове от напусналия съдружник П. ще бъдат поети от съдружника - „Г.Т.2.“ ЕООД; не се променя състоянието на вписвания и осигурен капитал, нито се променя броя на дяловете на които е разпределен капитала, респективно тяхната стойност.

Въз основа на нотариална покана с рег.  № 859/06.02.2019 г. дружеството – „Г.Т.2.“ ЕООД е отправило изявление за прихващане към П.П., измежду насрещните им парични задължения /2 823702,67 лв. дължими от П.П./ и 592 884, 60 лв. /дължими от  „Г.Т.2.“ ЕООД/.  Изявлението за прихващане е получено от адресата му на 01.04.2019 г.  

Представени са справки и писма потвърждения от счетоводството на „С.Е.Д.М.“ ООД, че по счетоводните му отразявания съществуват данни за необслужено задължение към „Г.Т.2.“ ЕООД в размер на сумата от 592 884, 60 лв., съставляваща стойност на ликвидационен дял към 30.04.2018 г. на изключения съдружник – П.П..  

 При изложените фактически положения, и съпоставянето им с въведеното от „Г.Т.2.“ ЕООД вземане в размер от 592 884, 60 лв., съдът не намира, че подобно субективно имуществено право при поддържаното от кредитора основание се е породило и съществува в правната сфера на същия.

Съгласно разпоредбите на чл. 74 ЗЗД този който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това встъпва в правата на кредитора. От правото да се встъпи в правата на удовлетворения кредитор - т.е. от суброгационното право се ползва не всяко трето лице, което е изпълнило чужд дълг, а само това трето лице, което има правен интерес от изпълнението. Наличието на правен интерес за третото лице от изпълнението според трайно установената практика на ВКС означава, че облигационното отношение между кредитора и длъжника засяга конкретни имуществени права на третото лице. Никъде сред процесуалните изявления на „Г.Т.2.“ ЕООД, с които е упражнено предявяването, респективно оспорването на решението на синдика не се забелязва позоваване на конкретно основание, от което произтича интереса на този субект да изпълни чуждия дълг, което означава, че подобен интерес не е надлежно установено да съществува. Дори и да се приеме, че третото лице е разполагало с правен интерес да изпълни за сметка на длъжника, задължението на последния към кредитора – в случая П.П., защото от една страна има качеството на съдружник в длъжника, а от друга се явява обезпечен кредитор на П.П. и очаква изпълнение от същия, то „Г.Т.2.“ ЕООД не провежда необходимото доказване, че е титуляр на изискуемо парично вземане, което е очертано в изявлението му за прихващане, а освен това не се установява и размера на насрещното вземане на П.П., чието погасяване се преследва да бъде извършено, посредством този способ за заместващо изпълнение. Вземането за ликвидационен дял според правилото на чл. 125, ал. 3 ТЗ се определя, чрез изготвянето на счетоводен баланс към края на месеца, когато се е реализирало прекратяването. Подобни данни по делото отсъстват, което прави невъзможно индивидуализирането на пасивното вземане, с което се прихваща. Няма доказване и на активното вземане, за което „Г.Т.2.“ ЕООД настоява да е титуляр. Освен това, макар да не е извършено вписване в ТР на решенията от 06.02.2018 г., сред които е и това за поемане на овакантените дялове на съдружника – Пл. П. от „Г.Т.2.“ ЕООД в „С.Е.Д.М.“ ООД, то тези решения са произвели действия във вътрешните отношения между дружеството и „Г.Т.2.“ ЕООД, което означава, че дори и да е осъществен успешен погасителен ефект от манифестираното изявление за прихващане, то породеното като правна последица регресно вземане в полза на „Г.Т.2.“ ЕООД спрямо „С.Е.Д.М.“ ООД е било погасено, чрез заместващата облага по поемане на овакантените  дружествени дялове в длъжника. В този смисъл няма как „Г.Т.2.“ ЕООД да продължава да бъде титуляр на това субективно право на вземане и понастоящем, като иска включването му в списъка на приетите вземания изготвен от синдика, тъй като би се стигнало до двукратното му удовлетворяване, което неминуемо ще засегне интересите на останалите кредитори на масата на несъстоятелността, които също са заявили свои вземания спрямо неплатежоспособния длъжник. Присъствието на предявеното от „Г.Т.2.“ ЕООД вземане в размер от 592 884, 60 лв. в счетоводните записи на длъжника, не се разкрива да почива на първични счетоводни документи, които да подкрепят съществуването му, поради което този факт не би могъл да се разглежда, като достатъчен за да обоснове у съда по несъстоятелността обратен аргумент за наличие на неудовлетворено и понастоящем вземане в полза на „Г.Т.2.“ ЕООД.

  Съобразявайки така изложените фактически и правни положения, съдът намира, че отрицателното произнасяне на синдика относно приемането на  обсъденото вземане заявено от „Г.Т.2.“ ЕООД е напълно съответно на фактите и правата на засегнатите субекти, поради което то не следва да променя своето положение, чрез включването му в списъка с приети вземания, а напротив трябва да остане в този на неприетите такива, тъй като не се доказва да съществува в правната сфера на субекта, който го заявява в производството. Процесуална последица от това е оставяне без уважение на разглеждането възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ, което е подадено от „Г.Т.2.“ ЕООД.

  3./ По възражение с вх. № 69512/28.05.2019 г. Същото изхожда от длъжника - „С.Е.Д.М.“ ООД и има за предмет изготвения списък на приетите вземания на кредиторите на „С.Е.Д.М.“ ООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ от дата - 20.05.2019 г. и обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г., в частта му, с която са приети предявени от кредитор – „И.К.“ ЕООД вземания, както следва : в размер на сумата от 90 000 лв. – представляваща неиздължена главница по отпуснат паричен заем, въз основа на сключен договор за заем от 20.07.2018 .; в размер на сумата от 7 374,18 лв. – представляваща договорна лихва за ползването на заемната сума в размер на 1 % месечно върху стойността на дадения заем начислена за времето до 29.03.2019 г.; в размер на сумата от 14 606,13 лв. – представляваща неустойка за забава следваща се от уговорката по чл. 4 от сключен договор за заем от 20.07.2019 г., която е изчислена към 28.03.2019 г. и възлиза в размер от 15 % годишно върху просрочените главница и лихви по заема. Длъжникът възразява, че не е отговорен за заплащането на така предявените от „И.К.“ ЕООД и възприети от синдика парични вземания. Пояснява, че за първи път „С.Е.Д.М.“ ООД е разбрало за твърдения от кредитора договор за заем и допуснатото по него неизпълнение, едва с връчена на законния му представител на датата 27.12.2019 г. нотариална покана, в която е възпроизведено приканване към изпълнение. Прави се позоваване, че считано от 17.07.2018 г. лицето П.П. е изгубило качеството си на съдружник в дружеството-длъжник, а считано от 01.08.2018 г. той е сменен и като управител на „С.Е.Д.М.“ ООД чрез надлежно впиване в ТР, като още на 17.07.2018 г. ОС на дружеството е взело легитимно решение за неговото освобождаване и това е било заявено за вписване на 19.07.2018 г. Тоест към датата на сключване на договора за заем /20.07.2018 г./ бившия вече управител – П. не е бил материално легитимиран да договаря от името на дружеството-получател на заема. Сред предадената търговската и счетоводна документация на новия назначен управител на дружеството, което се е случило на 22.08.2018 г. не бил наличен договора за заем, от който кредитора с прието вземане черпи правата си за неговото съществуване. Навежда се оспорване, че договора за заем представен при предявяване на вземанията по чл. 685 ТЗ е с манипулирана дата. Привежда се и аргумент, че договорената със заемната сделка парична сума никога не е постъпвала по сметка на „С.Е.Д.М.“ ООД, а с оглед реалния характер на този вид сделка това е необходимо условие за нейното валидно сключване. При преценка действителността на коментираната сделка трябвало да се има предвид и това, че П.П. е съдружник с дружество което има качеството на едноличен собственик на капитала на кредитора с прието вземане - „И.К.“ ЕООД. Изхождайки от тези си доводи длъжникът иска от съда по несъстоятелността да ревизира решението на синдика по отношение приемане вземанията на „И.К.“ ЕООД, чрез включването им в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ, като ги изключи от упоменатия списък и ги отнесе в този на неприетите такива. 

 Синдикът е депозирал писмено становище по чл. 690, ал. 2 ТЗ във връзка с коментираното възражение, където излага подробни аргументи срещу неговата основателност. Напомня, че многократно е изисквал от законните представители на длъжника да му предадат търговските книги, но това не е било направено, вкл. и към момента на изготвяне на становището. В този смисъл синдикът не можел да изрази позиция за това, дали „И.К.“ ЕООД се води кредитор с изискуемо вземане към „С.Е.Д.М.“ ООД, съобразно информацията по търговските книги на същото. На следващо място се споменава, че е вярно изложеното във възражението, че сумата по заема не е преведена по сметка на дружеството-длъжник, но това е станало поради уговорката в т. 2 от договора за заем, която предвижда, че сумата по заема следва да се преведе на трето дружество – „К. Г.“ ООД по изрично посочване на банкова сметка. ***вало от ангажираното по делото извлечение от сметка на  „К. Г.“ ООД в „О.Б.“ АД. По отношение представителната власт на лицето договаряло от името на „С.Е.Д.М.“ ООД, а именно П.П., синдикът се позовава, че към датата – 20.07.2018 г. същият е бил вписан по партидата в ТР при АВ, като управител на длъжника, което е релевантно за отношенията създавани между този правен субект и третите лица и те следва да се смятат добросъвестни. Едва от 01.08.2018 г. е извършено впиване промяна на обстоятелството във връзка с представляващия С.Е.Д.А.“ ООД, а именно освобождаването на П. и назначаването на К. за управител. За изтъкнатата свързаност между управителя на „И.К.“ ЕООД и бившия управител на „С.Е.Д.М.“ ООД синдикът смята, че това не е факт с релевантно значение в процедурата по приемане на предявеното вземане. В обобщение синдикът, счита възражението за неоснователно, поради което съдът трябва да го остави без уважение, тъй като вземанията „И.К.“ ЕООД са доказани, както в своето основание така и по техните размери, респективно да одобри списъка на приетите вземания без да извършва ревизиране в съответната му част засягаща вземанията оспорени с обсъденото възражение.

Кредиторът с оспорено вземане - „И.К.“ ЕООД, чрез процесуалния си представител – адвокат К.също взема активно участие в производството, оспорвайки възражението с привеждане на подробни аргументи, че предявеното и прието вземане съществува, а оспорването на длъжника е неоснователно. Категорично се настоява, че към 20.07.2018 г. дружеството -  „С.Е.Д.М.“ ООД напълно редовно и в съответствие с ТЗ е било представлявано в отношенията му с третите лица от вписания негов управител – П.П.. Едва след впиването на заличаването на П., като управител в ТР, което се е реализирало на 01.08.2018 г. действията му по представителство могат да се категоризират, като необвързващи длъжника, а третите лица да носят риска от подобно договаряне, с оглед евентуално противопоставяне от субекта, от чието име е договаряно без представителна власт. Безпочвено било и възражението за антидатиране на договора за заем, защото е извършено нотариално удостоверяване на датата на същия, което е направено на 20.07.2018 г. Освен това събраните по делото доказателства ясно показвали извършване на превод на уговорената заемна сума, както и осчетоводяването на подобен дълг по счетоводните сметки на длъжника. Изпълнението по договора за заем било надлежно извършено от „И.К.“ ЕООД, защото преводът на заемната сума бил осъществен по упоменатата в договора банкова сметка. ***ника възражение създавал извод за неговата неоснователност, и поради това изготвеният и предложен за одобрения списък на приетите вземания не трябвало да се променя относно включените вземания на „И.К.“ ЕООД.

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл. 692 ал. 2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

По партидата на несъстоятелния длъжник в търговския регистър на 27.05.2019 г. са обявени изготвените от синдика списъци на приетите и неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като предявените от  „И.К.“ ЕООД парични вземания са отнесени в списъка на приетите вземания при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

Съдът намира, че упражненото от длъжника – „С.Е.Д.М.“ ООД възражение е подадено в разписания по чл. 690, ал. 1 ТЗ срок – на 28.05.2019 г., като същото изхожда от легитимиран да оспорва списъците участник в производството, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Разгледано по същество възражението е частично основателно.

„И.К.“ ЕООД извежда легитимацията си на кредитор относно вземания както следва : в размер на сумата от 90 000 лв. – представляваща неиздължена главница по отпуснат паричен заем, въз основа на сключен договор за заем от 20.07.2018 .; в размер на сумата от 7 374,18 лв. – представляваща договорна лихва за ползването на заемната сума в размер на 1 % месечно върху стойността на дадения заем начислена за времето до 29.03.2019 г.; в размер на сумата от 14 606,13 лв. – представляваща неустойка за забава следваща се от уговорката по чл. 4 от сключен договор за заем от 20.07.2019 г., която е изчислена към 28.03.2019 г. и възлиза в размер от 15 % годишно върху просрочените главница и лихви по заема. Соченият източник на облигационни права е с договорен характер, а именно сключен договор за заем. Същият е ангажиран пред съда по несъстоятелността, като видно от съдържанието му „И.К.“ ЕООД има качеството на заемодател, а  „С.Е.Д.М.“ ООД такова на заемополучател. С него е уговорено отпускането на междуфирмен заем в размер на 90 000 лв., като е предвидено, че тези средства се предоставят по разплащателната сметка на дъщерно на заеополучателя дружество – „К. Г.“ ООД  открита в „О.Б.“ АД. Датата – 20.02.2019 г. е възприета между страните по заемното правоотношение, като краен момент за връщане на отпуснатия заем. Уредено е и заплащане на възнаграждение за ползването на паричния ресурс в размер на 1 % месечно върху стойността на заема, а така също е разписана неустойка при забава в изпълнението на задълженията за заплащане на главница и договорна лихва, която е определена в размер на 15 % от стойността им. При сключването на тази сделка - „С.Е.Д.М.“ ООД е представлявано от управителя си – П.П.П.. Изразените във възражението резерви, че той не е могъл да договаря и задължава дружеството, защото вече е бил освободен от ОС на „С.Е.Д.М.“ ООД с решение от 17.07.2019г. и това обстоятелство е било заявено за вписване на 19.07.2018 г. не се споделят от решаващия състав. Релевантния момент, считано от когато третите лица са обвързани от решението за освобождаването на управителя на дадено търговско дружество е моментът, когато същият бъде заличен, като такъв в ТР. Това е така защото назначаването и освобождаването на управителя са обстоятелства, чието вписване е предпоставка за процедурата по завършването на фактическия им състав. Тоест касае се до вписването имащо конститутивен характер. Преди момента на това вписване всяко трето лице договаряло с търговеца, чрез неговия законен представител се смята за добросъвестно, а съгласието дадено за сключване на сделката от такъв законен представител за валидно обвързващо дружеството, което представлява. Действието на решението за освобождаване на управителя има обвързващ ефект от момента на неговото вземане единствено, когато се разглеждат вътрешните дружествени работи и отношенията между отделните съдружници, респективно органите на управление на дружеството. На следващо място при анализа на събраните доказателства съдът не съзира опора в позоваването на възразилия длъжник, че договора е с недостоверна дата. Видно от нотариалното удостоверяване с рег. номер 6122/20.07.2018 г. този документ е бил представен пред нотариус именно на датата – 20.07.2018 г.  от законните представители на двете дружества участници по сделката. Тоест оспорването на датата е напълно голословно и не може да бъде възприето при отчитане момента на сключване на сделката. Същият е датата – 20.07.2018 г.

Що се касае до това, дали „И.К.“ ЕООД е изпълнило надлежно поетото от него задължение за предоставяне на заемната сума от 90 000 лв., предвид това, че договорът за заем е реална сделка и за сключването му освен простото съгласие на страните е нужно да се установи реалното даване в заем на уговорената сума. Най-напред трябва да се посочи, че законовата уредба на договора за заем не ограничава по императивен ред възможността страните да уговорят, като проява на договорната си автономия, че заемната сума ще се предаде не на заемополучателя, а на друго посочено от него лице. В случая именно такава договорна воля е демонстрирана с подписания договор, тъй като сумата от 90 000 лв. е предвидено да се преведе по банкова сметка *** „К. Г.“ ООД, която е открита в „О.Б.“ АД. Фактът на изпълнението на задължението на „И.К.“ ЕООД да преведе сумата от 90 000 лв. по упоменатата банкова сметка ***, посредством ангажираните в кориците на делото – платежно нареждане за кредитен превод от 20.07.2018 г., както и извлечение от банковата сметка на  „К. Г.“ ООД в „О.Б.“ АД даващо сведение за движението по нея в периода 19.07.2018 г. – 20.07.2018 г. Следователно, считано от 20.07.2018 г. страните по договора за заем следва да се смятат за валидно обвързани с неговите правни последици, и най-вече с тези касаещи изпълнение на задължението да се върне отпуснатия кредит в срок до 20.02.2019 г. и да се плати уговореното възнаграждение за неговото ползване, а при забава да се носи и отговорност за заплащане на неустойка в предвидения по чл. 4 размер. Трябва да се добави, че възникването на паричното задължение в размер на сумата от 90 000 лв. намира отражение и в счетоводните записвания водени при „С.Е.Д.М.“ ООД, които се разкриват от приложените по делото оборотна ведомост, аналитичен регистър и хронологичен регистър, но дори и подобни записвания да липсваха доказването осъществено от „И.К.“ ЕООД във връзка с основанието на предявените от него вземания е напълно достатъчно по своя обем, че да се възприеме те да са валидно възникнали. По делото няма данни длъжника адресат на задължението за връщане на отпуснатия заем да го е изпълнил към 20.02.2019 г., когато е предвидено като дата настъпването на неговата изискуемост. Сведения за плащания липсват и по отношение на акумулираното договорно възнаграждение за ползване на отпуснатата сума, което се дължи в размер от по 1 % месечно, считано от 20.07.2018 г. При това развитие на материалното правоотношение между страните в правната сфера на „И.К.“ ЕООД се е породило и вземане за неустойка по смисъла на чл. 4 от договора. Неговият размер е ясно определен и възлиза на 15 % от стойността на забавените задължения за плащане на главница и договорна лихва, като моментът на възникване на това вземане за неустойка е датата 21.02.2019 г., тъй като съобразно чл. 5, ал. 2 от договора издължаването на главницата и лихвите става наведнъж, а вече се посочи, че крайният срок за издължаване на главницата /връщането на заема/ е датата – 20.02.2019 г. Тази дата е и моментът, до когато по силата на договора страните са обвързани от неговото действие, като след този момент кредитора няма право на договорно възнаграждение за ползване на заемния ресурс, а се сдобива с правото да получи неустойка за неизпълнение на задължението на длъжника за плащане на главница и натрупаните договорни лихви. В този смисъл договорната лихва следваща се на „И.К.“ ЕООД се дължи за периода от 20.07.2018 г. до 20.02.2018 г. и е в размер на 1 % месечно от отпуснатия заем от 90 000 лв., или сумата от 6 300 лв., а не както се твърди в молбата за предявяване на вземането – 7 374,18 лв. Във връзка с изчисляване размера на вземането за неустойка за забава, както вече се спомена това вземане има конкретно уреден размер от 15 %, подлежащ на начисляване върху стойността на неизпълнените на падеж главница /90 000 лв. и лихва /6 300лв./, което означава, че то възлиза на сумата от 14 445 лв., а не както кредиторът го претендира в размер на сумата от 14 606,13 лв. Предвид така направените заключения относно размерите на вземанията на „И.К.“ ЕООД за възнаградителна лихва и неустойка, изготвеният от синдика списък на приетите вземания подлежи на ревизиране, като от него се изключат приети за дължими вземания в размер от 1 074,18 лв. /разлика над сумата от 6 300 лв. до сумата от 7 374,18 лв. – съставляваща договорна лихва върху ползвана сума на заема, и в размер на 161,13 лв. /разлика над сумата от 14 445 лв. до 14 606,13 лв./ - съставляваща начислена неустойка за забава следваща се от уговорката по чл. 4 от сключен договор за заем от 20.07.2019 г., която е изчислена към 28.03.2019 г. и възлиза в размер от 15 % годишно върху просрочените главница и лихви по заема. В останалата му част списъкът по чл. 685, ал. 1 ТЗ на приетите предявени вземания, третиращ взеамнията на кредитора „И.К.“ ЕООД следва да бъде одобрен, в т.ч. и при установения ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, респективно възражението насочено спрямо него оставено без уважение.   

4./ По възражение с вх. № 72602/03.06.2019 г. , подадено от длъжника - „С.Е.Д.М.“ ООД /непл./ срещу списъка на приетите, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ вземания, изготвен на 20.05.2019 г. и обявен в Търговския регистър на 27.05.2019 г., в частта му по т. 2, където са приети вземанията, предявени от „Kорпоративна търговска банка“ АД (н.) с молба вх. № 46864/05.04.2019 г., съставляващи както следва : 1./ сума в размер на 2 390 000 лв. – главница по Договор за банков кредит от 09.11.2006 г., изменен с дванадесет анекса, сключени в периода от 28.09.2007 г. до 16.01.2014 г., ведно със законната лихва за периода от 07.03.2019 г. до окончателното му погасяване, сума в размер на 337 257,93 лв. – вземания за лихви и неустойки, сума в размер на 155 150,83 лв. – просрочени лихви върху просрочена главница съгласно чл. 12 от Договор за банков кредит от 09.11.2006 г., дължими за периода от 22.04.2015 г. до 25.08.2015 г., сума в размер на 67 906,85 лв. – неустойка върху просрочена лихва съгласно чл. 13 от Договор за банков кредит от 09.11.2006 г., дължима за периода от 22.04.2015 г. до 07.03.2019 г., сума в размер на 5 468,96 лв. – разноски по кредита за периода от 21.08.2015 г. до 07.03.2019 г., сума в размер на 857 372,69 лв. – законна лихва върху главницата, дължима за периода от 25.08.2015 г. до 07.03.2019 г., сума в размер на 4 430,60 лв. – законна лихва върху неустойка за периода до 07.03.2019 г., сума в размер на 41 258,87 лв. – присъдено юрисконсултско възнаграждение съгласно Заповед за изпълнение от 06.10.2015 г. въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 50636/2015 г. по описа на СРС, I ГО, 120-ти състав; 2./ сума в размер на 1 456 070,34 лв. – главница по Договор за банков кредит от 24.11.2008 г., изменен с петнадесет анекса, сключени в периода от 05.03.2009 г. до 28.05.2014 г., ведно със законната лихва за периода от 07.03.2019 г. до окончателното му погасяване, сума в размер на 45 773,67 лв. - вземания за лихви и неустойки, сума в размер на 94 523,23 лв. – просрочена лихва върху главница съгласно чл. 10 от Договор за банков кредит от 24.11.2008 г., дължима за периода от 22.04.2015 г. до 25.08.2015 г., сума в размер на 38 705,74 лв. – неустойка върху просрочена лихва съгласно чл. 13 от Договор за банков кредит от 24.11.2008 г., дължима за периода от 22.04.2015 г. до 07.03.2019 г., сума в размер на 5 468,96 лв. – разноски по кредита за периода от 21.08.2015 г. до 07.03.2019 г., сума в размер на 522 340,96 лв. – законна лихва върху главницата, дължима за периода от 25.08.2015 г. до 07.03.2019 г., сума в размер на 24 063,26 лв. – присъдено юрисконсултско възнаграждение съгласно Заповед за изпълнение от 08.09.2015 г. въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по гр. д. № 50699/2015 г. по описа на СРС, 76-ти състав; 3./ сума в размер на 7 999 962,80 лв. – главница по Договор за банков кредит от 11.03.2009 г., изменен с петнадесет анекса, сключени в периода от 23.10.2009 г. до 19.01.2014 г., ведно със законната лихва за периода от 07.03.2019 г. до окончателното му погасяване, сума в размер на 1 057 375,50 лв. - вземания за лихви, неустойки и такси, сума в размер на 546 664,13 лв. – просрочена лихва върху главница съгласно чл. 12 от Договор за банков кредит от 11.03.2009 г., сума в размер на 226 154,94 лв. – неустойка върху просрочена лихва съгласно чл. 13 от Договор за банков кредит от 11.03.2009 г., дължима за периода от 22.04.2015 г. до 07.03.2019 г., сума в размер на 5 468,96 лв. – разноски по кредита за периода от 21.08.2015 г. до 07.03.2019 г., сума в размер на 2 869 853,32 лв. – законна лихва върху главницата, дължима за периода от 25.08.2015 г. до 07.03.2019 г. и сума в размер на 136 390 лв. – присъдено юрисконсултско възнаграждение съгласно Заповед за изпълнение от 15.09.2015 г. въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по гр. д. № 50697/2015 г. по описа на СРС, 126-ти състав. Длъжникът отрича съществуването на приетите вземания като се позовава на погасяването им поради прихващане с насрещни негови вземания към „КТБ“ АД (н.), възлизащи в размер на сумата от 12 385 437,55 лв., придобити от „Б.“ ЕАД по силата на Договор за цесия № 2/04.11.2014 г., извършено от „С.Е.Д.М.“ ООД /непл./ с изявление вх. № 11273/06.11.2014 г., адресирно до квесторите на „KTБ“ АД (н.). При условие, че съдът намери, че така предприетото прихващане не е произвело правни последици, длъжникът счита, че предявените от „КТБ“ АД вземания трябва да бъдат включени в списъка на приетите вземания под условие, че предявените от банката по реда на чл. 422 ГПК установителни искове за съществуване на предявените вземания, както и по реда на чл. 3, ал. 3 ЗБН, чл. 59, ал. 3 ЗБН, чл. 59, ал. 5 ЗБН и чл. 26, ал. 2 ЗЗД във вр. с 59, ал. 2 ЗБН бъдат уважени.

Кредиторът с приетите вземания „КТБ“ АД (н.) оспорва възражението на длъжника, като излага подробни съображения срещу неговата основателност. Счита, че „С.Е.Д.М.“ ООД /непл./ не е разполагало с правото да извърши компенсация, поради което отправено до квесторите на банката изявление на длъжника за прихващане не е довело до погасяване на предявените с молбата по чл. 685 ТЗ вземания. В допълнение посочва, че дори да се приеме, че насрещните вземания са били погасени до размера на по-малкото от тях, доколкото вземанията на банката възлизат на стойност, надвишаваща тази на вземанията, с които е разполагал длъжникът, възражението би могло да бъде основателно единствено отчасти.

От страна на синдика е постъпило подробно становище от 17.06.2019 г. по възражението, в което се застъпва позиция за неговата неоснователност. Синдикът поддържа, че изявлението за прихващане на неплатежоспособния длъжник, адресирано до квесторите на „KTБ“ АД (н.), не е произвело правните последици на компенсацията, тъй като към онзи момент – 06.11.2014 г. – вземанията му към банката, заявени за прихващане, не са били безспорни, респ. длъжникът не е разполагал с правото да извърши прихващане поради отсъствието на ликвидност на активните вземания.

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на приетите вземания, изготвен от синдика по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ, извършените в съдебното заседание по чл. 692, ал. 2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

По партидата на несъстоятелния длъжник в Търговския регистър на 27.05.2019 г. са обявени изготвените от синдика списъци на приети и неприети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като вземанията на „КТБ“ АД (н.) по Договор за банков кредит от 09.11.2006 г., изменен с дванадесет анекса, сключени в периода от 28.09.2007 г. до 16.01.2014 г., възлизащи в общ размер на сумата от 3 858 846,73 лв., по Договор за банков кредит от 24.11.2008 г., изменен с петнадесет анекса, сключени в периода от 05.03.2009 г. до 28.05.2014 г., възлизащи в общ размер на сумата от 2 186 946,16 лв. и по Договор за банков кредит от 11.03.2009 г., изменен с петнадесет анекса, сключени в периода от 23.10.2009 г. до 19.01.2014 г., възлизащи в общ размер на сумата от 12 841 869,72 лв., са включени от синдика в списъка на приетите вземания.

От представените писмени доказателства към молба с вх. № 46864/05.04.2019 г. за предявяване на вземанията на „КТБ“ АД (н.) в производството по несъстоятелност на „С.Е.Д.М.“ ООД /непл./ се установява, че между банката, от една страна, и неплатежоспособния длъжник, от друга, са сключени три договора за банков кредит, както и че към 04.11.2014 г. задълженията на „С.Е.Д.М.“ ООД /непл./ към банката са възлизали в общ размер на сумата от 12 385 437,55 лв., както следва : сумата от  2 390 000 лв. – главница по Договор за банков кредит от 09.11.2006 г., изменен с дванадесет анекса, сключени в периода от 28.09.2007 г. до 16.01.2014 г., сумата от 120 847,09 лв. – възнаградителна лихва по същия договор, дължима за периода до 04.11.2014 г., сумата от 1 464 070,34 лв. – главница по Договор за банков кредит от 24.11.2008 г., изменен с петнадесет анекса, сключени в периода от 05.03.2009 г. до 28.05.2014 г., сумата от 57 799,10 лв. – възнаградителна лихва по същия договор, дължима за периода до 04.11.2014 г., както и сумата от 7 999 962,80 лв. – главница по Договор за банков кредит от 11.03.2009 г., изменен с петнадесет анекса, сключени в периода от 23.10.2009 г. до 19.01.2014 г. и сумата от 352 758,22 лв. – възнаградителна лихва по същия договор, дължима за периода до 04.11.2014 г.

От друга страна по делото се установява, че по силата на Договор за цесия № 2/04.11.2014 г., „БУЛГРАРГ.“ ЕАД е прехвърлило на „С.Е.Д.М.“ ООД /непл./ свои вземания към „КТБ“ АД (н.) по Договор за разплащателна сметка № 85238/01.11.2007 г., възлизащи в размер на сумата от 12 385 437,55 лв. По делото не е спорно, а и се установява, че прехвърлянето е съобщено на „КТБ“ АД (н.) от „БУЛГРАРГ.“ ЕАД с уведомление с вх. № 11271/06.11.2014 г., с което е произвело действие по отношение на банката и третите лица.

Не е спорно също така и че на 06.11.2014 г. в „КТБ“ АД (н.) е получено писмо от „С.Е.Д.М.“ ООД /непл./, адресирано до квесторите на банката, съдържащо изявление за прихващане на задълженията на „С.Е.Д.М.“ ООД /непл./ към „КТБ“ АД (н.), произтичащи от трите договора за банков кредит, сключени между тях, възлизащи в общ размер на сумата от 12 385 437,55 лв., както следва: сумата от 2 390 000 лв. – главница по Договор за банков кредит от 09.11.2006 г., изменен с дванадесет анекса, сключени в периода от 28.09.2007 г. до 16.01.2014 г., сумата от 120 847,09 лв. – възнаградителна лихва по същия договор, дължима за периода до 04.11.2014 г., сумата от 1 464 070,34 лв. – главница по Договор за банков кредит от 24.11.2008 г., изменен с петнадесет анекса, сключени в периода от 05.03.2009 г. до 28.05.2014 г., сумата от 57 799,10 лв. – възнаградителна лихва по същия договор, дължима за периода до 04.11.2014 г., както и сумата от 7 999 962,80 лв. – главница по Договор за банков кредит от 11.03.2009 г., изменен с петнадесет анекса, сключени в периода от 23.10.2009 г. до 19.01.2014 г. и сумата от 352 758,22 лв. – възнаградителна лихва по същия договор, дължима за периода до 04.11.2014 г., срещу насрещно вземане на длъжника за същата сума – 12 385 437,55 лв., произтичащо от Договор за разплащателна сметка № 85238/01.11.2007 г., придобито от „С.Е.Д.М.“ ООД /непл./ по силата на Договор за цесия № 2/04.11.2014 г., сключен с „БУЛГРАРГ.“ ЕАД.

Спорен по делото е въпросът дали изявлението за прихващане на „С.Е.Д.М.“ ООД /непл./, отправеното до квесторите на „КТБ“ АД (н.) с писмо с вх. № 11273/06.11.2014 г., е произвело правните последици на компенсацията, респективно дали прихващането е било достатъчно да погаси пълния размер на вземанията на „КТБ“ АД (н.) към неплатежоспособния длъжник.

Съдът не споделя съображенията на синдика и на кредитора с възразените вземания, че изявлението за прихващане на „С.Е.Д.М.“ ООД /непл./ не е довело до погасяване на насрещните вземания с които разполагат банката и неплатежоспособния длъжник до размера на по-малкото от тях, поради това, че „С.Е.Д.М.“ ООД /непл./ не е имало правната възможност да извърши прихващане. За да настъпят правните последици на прихващането не е необходимо извършването на каквото и да било действие от страната, разполагаща с пасивните вземания, и в частност – не е необходимо прихващането да бъде осчетоводено. Необходимо единствено е извършващият прихващането да разполага с изискуемо активно парично вземане по отношение на лице, което разполага с насрещно парично вземане към прихващащия, по отношение на което изискването за изискуемост не се прилага. Неоснователни в този смисъл са доводите на „КТБ“ АД (н.), че поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VIII от Закона за кредитните институции (ЗКИ), с налагането на мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ – спиране за определен срок изцяло или частично изпълнението на всички или на някои от задълженията на банката – води до отпадане на изискуемостта на нейните задълженията, респективно на правото на длъжниците на банката да извършат прихващане на задълженията си към нея с насрещни свои изискуеми и ликвидни вземания. Този извод се потвърждава от разпоредбата на чл. 59, ал. 5, т. 2 ЗБН, където поставянето на банката под специален надзор с налагането на мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ е условие за обявяване на прихващането за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество – последица, която предполага допустимост на прихващането в отношенията между страните. Неоснователно на следващо място от синдика се поддържа, че неплатежоспособният длъжник не е разполагал с правото да извърши прихващане, тъй като вземанията му към банката, придобити по силата на Договор за цесия № 2/04.11.2014 г., сключен с „БУЛГРАРГ.“ ЕАД, не били ликвидни. Само по себе си обстоятелството, че банката не е осчетоводила прихващането не обуславя извод за оспорване на предявените за прихващане вземания, поради което няма отношение към въпроса за тяхната ликвидност. Изложеното изолира доводите за отсъствието на успешно състоял се погасителен ефект, респективно прави необоснована позицията на банката, че правните последици на компенсацията не са настъпили поради неизискуемост на вземанията на „С.Е.Д.М.“ ООД /непл./. Предвид тези си съображения съдът приема, че в полза на „С.Е.Д.М.“ ООД /непл./ е възникнала правна възможност да извърши прихващане, която длъжникът е упражнил надлежно с отправянето на изявление за прихващане до „КТБ“ АД (н.), получено от квесторите на банката на 06.11.2015 г., считано от която дата вземания на страните по компенсацията са се погасили до размера на 12 385 437,55 лв., като компенсационният ефект се е реализирал по отношение на пълния размер на вземанията на „С.Е.Д.М.“ ООД, придобити по силата на Договор за цесия № 2/04.11.2014 г., сключен с „БУЛГРАРГ.“ ЕАД, както и по отношение на част от вземанията на „КТБ“ АД (н.), както следва: 1./ сумата от 2 510 847,09 лв., дължима по Договор за банков кредит от 09.11.2006 г., изменен с дванадесет анекса, сключени в периода от 28.09.2007 г. до 16.01.2014 г., от която 2 390 000 лв. – главница, и 120 847,09 лв. – възнаградителна лихва за периода до 04.11.2014 г., 2./ сумата от 1 521 869,44 лв., дължима по Договор за банков кредит от 24.11.2008 г., изменен с петнадесет анекса, сключени в периода от 05.03.2009 г. до 28.05.2014 г., от която 1 464 070,34 лв. – главница – и 57 799,10 лв. – възнаградителна лихва за периода до 04.11.2014 г., 3./ сумата от 8 352 721,02 лв.,, дължима по Договор за банков кредит от 11.03.2009 г., изменен с петнадесет анекса, сключени в периода от 23.10.2009 г. до 19.01.2014 г., от която 7 999 962,80 лв. – главница – и 352 758,22 лв. – възнаградителна лихва за периода до 04.11.2014 г. Съгласно чл. 104, ал. 2 ЗЗД, независимо, че компенсационното изявление е достигнало до банката едва на 06.11.2014 г., правните последици на прихващането са настъпили, считано от 04.11.2016 г., когато прихвашането е могло да бъде извършено, доколкото към тази дата насрещните вземания на страните по компенсацията са били ликвидни, а вземането на „С.Е.Д.М.“ ООД /непл/ е било изискуемо. С погасяването на остатъчните главници по трудте договора за банков кредит, неминуемо е отпаднаала материалната предпоставка за начисляването на акцесорни задължения върху тях в тежест на длъжника. Поради това съдът намира, че синдикът неправилно е приел за удовлетворяване в производството по несъстоятелност вземанията, предявени от „КТБ“ АД (н.) пред съда по несъстоятелността с молба вх. № 46864/05.04.2019 г., съставляващи такива за начислени лихви и неустойки, такси и разноски върху вземанията на „КТБ“ АД (н.) произтичащи от сключените три договора за банков кредит със „С.Е.Д.М.“ ООД /непл./, които са заявени за период след погасяване на главните вземанията /факт реализирал се на 06.11.2014 г./ върху които са начислявани, поради което същите трябва да бъдат изключени от списъка на приетите вземания.

Неправилно, на следващо място, синдикът е включил вземанията на банката, погасени посредством извършеното на 06.11.2014 г. прихващане, в списъка на приетите вземания като безусловни. Предприетата от синдиците на „КТБ“ АД (н.) съдебна защита на кредиторите на масата на несъстоятелността посредством предявяването на искове за прогласяване на извършеното на 06.11.2014 г. прихващане за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността по реда на чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН, не дава пряко отражение върху правните последици на реализиралия се погасителен способ, поради което и не е в състояние да възстанови вече погасените вземания на банката в правната ѝ сфера. От друга страна с успешното провеждане на някой от исковете, предявени по реда на чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН, извършеното прихващане се обявява за непротивопоставимо на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н.), като по отношение на тях ще се счита, че банката е запазила кредиторовото си качесество спрямо „С.Е.Д.М.“ ООД /непл./ за вземанията, предмет на осъщественото прихващане. По този начин пред  синдиците на банката се открива възможността за попълване на масата на несъстоятелността посредством предявяване на вземанията на банката, погасени посредством успешно атакуваното по реда на чл. 59, ал. 3 или ал. 5 ЗБН прихващане, по съдебен ред, а в хипотезата на открито по отношение на длъжника на банкта производство по несъстоятелност – да ги предявят пред съда по несъстоятелността по реда на Глава Четиридесет и трета от ТЗ. В същото време постигнатата посредством успешното провеждане на исковете по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН недействителност на прихващането по отношение на кредиторите на несъстоятелността се отнася единствено до вземанията, погасени посредством атакуваното прихващане, без да обхваща допълнителните последици, които биха възникнали за банката в случай, че прихващането не беше извършено, като евентуално уговорени неустойки, лихви за забава и др. Предвид изложеното списъкът на приетите вземания следва да бъде изменен като вземанията на „КТБ“ АД (н.), както следва – сумата от 2 390 000 лв. – главница по Договор за банков кредит от 09.11.2006 г., изменен с дванадесет анекса, сключени в периода от 28.09.2007 г. до 16.01.2014 г., сумата от 120 847,09 лв. – възнаградителна и наказателна лихва по същия договор, дължима за периода до 04.11.2014 г., сумата от 1 464 070,34 лв. – главница по Договор за банков кредит от 24.11.2008 г., изменен с петнадесет анекса, сключени в периода от 05.03.2009 г. до 28.05.2014 г., сумата от 45 773,67 лв. – възнаградителна и наказателна  лихва по същия договор, дължима за периода до 04.11.2014 г., както и сумата от 7 999 962,80 лв. – главница по Договор за банков кредит от 11.03.2009 г., изменен с петнадесет анекса, сключени в периода от 23.10.2009 г. до 19.01.2014 г. и сумата от 352 758,22 лв. – възнаградителна и наказателна  лихва по същия договор, дължима за периода до 04.11.2014 г. – следва да бъдат приети под отлагателното условие, че някой от предявените от синдиците на банката по реда на чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН за прогласяване на извършеното на 06.11.2014 г. прихващане за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н.) бъде уважен с влязло в сила съдебно решение.

На следващо място съдът намира, че синдикът неправилно е включил в списъка на приетите вземания като безусловни вземанията на „КТБ“ АД (н.) за юрисконсултско възнаграждение, както следва: 1/ сума в размер на 41 258,87 лв. – присъдено юрисконсултско възнаграждение съгласно Заповед за изпълнение от 06.10.2015 г. въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 50636/2015 г. по описа на СРС, I ГО, 120-ти състав, 2/ сума в размер на 24 063,26 лв. – присъдено юрисконсултско възнаграждение съгласно Заповед за изпълнение от 08.09.2015 г. въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 50699/2015 г. по описа на СРС, 76-ти състав и 3/ сума в размер на 136 390 лв. – присъдено юрисконсултско възнаграждение съгласно Заповед за изпълнение от 15.09.2015 г. въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 50697/2015 г. по описа на СРС, 126-ти състав. В законоустановения срок срещу всяка от трите заповеди за изпълнение е подадено възражение от длъжника по реда на чл. 414 ГПК, след което банката е предявила искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията по заповедите за изпълнение, по които са образувани искови производства, както следва – т.д. № 2428/2016 г. по описа на СГС, VI – 8-ми състав, за установяване на вземанията по Заповед за изпълнение от 06.10.2015 г. въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 50636/2015 г. по описа на СРС, I ГО, 120-ти състав, т.д. № 8217/2015 г. по описа на СГС, VI – 2-ри състав, за установяване на вземанията по Заповед за изпълнение от 08.09.2015 г. въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 50699/2015 г. по описа на СРС, 76-ти състав, и т.д. № 1303/2016 г. по описа на СГС, VI – 6-ти състав, за установяване на вземанията по Заповед за изпълнение от 15.09.2015 г. въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 50697/2015 г. по описа на СРС, 126-ти състав. Посочените вземания следва да бъдат включени в списъка на приетите вземания под отлагателно условие, че бъдат присъдени с влезли в сила съдебни решения, постановени в производствата, образувани по установителните искове, предявени от „КТБ“ АД (н.) по реда на чл. 422 ГПК. Това е така, защото отговорността за разноски може да се реализира единствено по установения от процесуалния закон ред, тоест с произнасяне на компетентния съд разглеждащ конкретния по реда на чл. 81 ГПК. Размерът на разноските за юрисконсулт определени в заповедите за изпълнение може да бъде променен от исковия съд по чл. 422 ГПК, доколкото същият е длъжен да прилага правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК и по отношение на разноските определени в заповедното производство, тоест длъжен е да присъди разноски съответни на уважената и отхвърлената част от исковете.

Останалите вземания, предявени от „КТБ“ АД (н.) пред съда по несъстоятелността с молба вх. № 46864/05.04.2019 г., съставляващи такива за лихви и неустойки върху вземанията на „КТБ“ АД (н.) за период след погасяване на главните вземания /04/11.2014 г./, следва да бъдат изключени от списъка на приетите вземания, защото „КТБ“ АД /н./ не се легитимира, като кредитор, в чиято полза подобни вземания са възникнали.

5./ По възражение с вх. № 72674/04.06.2019 г., подадено от Национална агенция по приходите срещу Списъка на приетите вземания на кредиторите на „С.Е.Д.М.“ ООД /непл./, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен на 20.05.2019 г. и обявен в Търговския регистър на 27.05.2019 г., относно частта по т. 10, отнасяща се 1./ до реда на удовлетворяване на приетите необезпечени публични вземания на Държавата за лихви върху вземания за данъци, акцизи и задължителни осигурителни вноски, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност; 2./ до реда на удовлетворяването на приетите обезпечени публични държавни вземания за главници и лихви по задължителни осигурителни вноски по т. 2.1 до т. 2.57, включително, т. 2.59, т. 2.62 и т. 2.63, както и 3./ до приемане на вземания на кредитор - „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност („KTБ“ АД (н.)) по Договор за банков кредит от 09.11.2006 г. като обезпечени с особен залог върху 66 дружествени дяла от „К.Г.“ ООД, всеки от които с номинална стойност от 50 лв., учреден с Договор за особен залог на дружествени дялове от 08.04.2008 г.

Във възражението се посочва, че основанията на обезпечените публичните държавни вземания за главници и лихви по задължителни осигурителни вноски по т. 2.1 до т. 2.57, включително, т. 2.59, т. 2.62 и т. 2.63 от молбата за предявяване на вземанията са описани коректно в списъка на приетите вземания с надлежно посочване на обезпеченията им, без обаче да е посочена произтичащата от това поредност за тяхното удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. На следващо място НАП поддържа, че предявените вземания за лихва върху необезпечените публични държавни вземания за данъци, акцизи и задължителни осигурителни вноски, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност трябва да бъдат предвидени за удовлетворяване също при поредност по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, доколкото привилегията, уредена в последната цитирана разпоредба се отнася до всички необезпечени публични вземания на държавата, независимо дали се касае за главница или за лихви, стига да са възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. На последно място Национална агенция по приходите възразява срещу приемането на вземанията на „KTБ“ АД (н.) като обезпечени с особен залог върху 66 дружествени дяла от капитала на „К.Г.“ ООД по съображения, че залогът не е вписан в Търговския регистър по партидата на дружеството учредило заложното право.

Синдикът е депозирала подробно писмено становище от 17.06.2019 г. по възражението, в което се солидаризира със съображенията на Национална агенция по приходите относно привилегията, с която трябва да се ползват обезпечените публични държавни вземания за главници и лихви по задължителни осигурителни вноски по т. 2.1 до т. 2.57, включително, т. 2.59, т. 2.62 и т. 2.63 и необезпечените публични вземания на държавата за лихви, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, и за произтичащия от това техен ред за удовлетворяване в производството по несъстоятелност, а именно - по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ и по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ. Синдикът изразява резерви по възражението в последната му част, което засяга възприето обезпечение в полза на друг кредитор „КТБ“ АД (н.) следващо от сключен договор за особен залог върху дружествени дялове от  капитала на „К.Г.“ ООД. Коментираният договор за особен залог на дружествени дялове по правната и същност бил консенсуален вид договор, което означава, че същия поражда правния си ефект в отношенията между страните по него, считано от момента на неговото сключване. Това означава, че впиването му в ТР не е елемент от фактическия състав по сключването му. Фактът на вписването според синдика касае единствено възможността правата по този договор да могат да бъдат противопоставени на трети лица, респективно липсата на вписване, или неговото подновяване не води до погасяване на самото заложно право. Във всеки един момент  „КТБ“ АД (н.) може да предприеме вписване на този договор, което ще създаде за нея нова поредност по чл. 30, ал.3 ЗОЗ, която няма да рефлектира по отношение тази по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Мотивиран от тези съображения синдикът намира, че предявените от „КТБ“ АД вземания, които са включени в списъка на приетите вземания наред с останалите вписани обезпечения трябва да се ползват и с обезпечението произтичащо от сключения договор за особен залог върху дружествени дялове от капитала на „К.Г.“ ООД. В този контекст упражненото от НАП възражение в тази му част се настоява да бъде оставено без уважение.      

В открито съдебно заседание за разглеждане на възражението управителят на неплатежоспособния длъжник – г-н В.Н.Г. – не заявява категорична позиция по основателността на възражението.

В открито съдебно заседание за разглеждане на възражението кредиторът с оспорено обезпечение по прието вземане – „KTБ“ АД (н.), представляван от адв. Божинов, се противопоставя на доводите на НАП в частта им, отнасяща се до съществуването на заложното право създаващо обезпеченост на вземанията на „KTБ“ АД (н.), като счита, че същите правилно са приети като обезпечени с особен залог върху 66 дружествени дяла от „К.Г.“ ООД.

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл. 692, ал. 2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Предявените от Национална агенция по приходите публични вземания на държавата за главници и лихви по задължителни осигурителни вноски, описани в т. 2.1 до т. 2.57, включително, т. 2.59, т. 2.62 и т. 2.63 от молбата за предявяване на вземанията, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, са включени от синдика в списъка на приетите вземания като обезпечени с наложени запори по реда на ДОПК и вписани в ЦРОЗ. Нормата на чл. 722, ал. 1 ТЗ има императивен характер, доколкото определя законоустановения ред за удовлетворяване на вземанията на кредиторите на несъстоятелността, който изключва общия ред на привилегиите, приложими при индивидуалното принудително изпълнение на частни и публични вземания. Съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ вземанията, обезпечени със залог или ипотека, както и със запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози се ползват с първа по ред специална привилегия по отношение на сумите, получени при реализацията съответните обезпечения. От изложеното следва, че публичните вземания на държавата за главници и лихви по задължителни осигурителни вноски, описани в т. 2.1 до т. 2.57, включително, т. 2.59, т. 2.62 и т. 2.63 от молбата за предявяване на вземанията, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, доколкото са обезпечени със запори, за които има ясни доказателства да са вписани надлежно по реда на ЗОЗ, при удовлетворяването им в производството по несъстоятелност се ползват с привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ при постъпления, получени от реализацията тези обезпечения. Предвид това, че в  списъка с приетите вземания синдикът е пропуснал да упомене реда за удовлетворяване на тези вземания, то задължение на съда по несъстоятелността е да извърши допълване на същия, като в съдържанието му изрично бъде отбелязано, че публичните вземания на държавата за главници и лихви по задължителни осигурителни вноски, описани в т. 2.1 до т. 2.57, включително, т. 2.59, т. 2.62 и т. 2.63 се удовлетворяват по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.

На следващо място предявените от Национална агенция по приходите необезпечени публични вземания на държавата за лихви върху вземания за данъци, акцизи и задължителни осигурителни вноски, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност се констатира, че не са отразени от синдика в изготвения от него списък на приетите вземания по чл. 685 ТЗ, като вземания ползващи се при ред на удовлетвореност по чл. 722, ал. 1, т. 6 ГПК.  Това е пропуск, който трябва да бъде преодолян чрез допълване на списъка с предвиждане на визирания ред на удовлетворение по отношение на акумулираните лихвени плащания върху публични вземания, защото нормата на чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ изрично предвижда, че публичните вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски и други, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Посоченото се отнася и до лихвите начислени до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. С оглед на изложеното възражението на НАП и в тази му част се явява основателно, като списъкът трябва да бъде приведен в съответствие с посочените по-горе правила за удовлетворяване на генерирани лихви по публични плащания.

По повод предприетото от НАП оспорване на решението на синдика затова  предявените от „КТБ“ АД (н.) вземания за главница, лихви, неустойка, разноски и възнаграждение за юрисконсулт, произтичащи от Договор за банков кредит от 09.11.2006 г., изменен с дванадесет на брой анекса, установени с изпълнителен лист от 06.10.2015 г., издаден по ч. гр. д. № 50636/2015 г. по описа на СРС, да бъдат включени в списъка на приетите вземания като обезпечени с особен залог върху 66 дружествени дяла от „К.Г.“ ООД, всеки от които с номинална стойност от 50 лв., учреден с Договор за особен залог на дружествени дялове от 08.04.2008 г., съдът по несъстоятелността, намира следното : Спорният процесуален въпрос е дали за вземанията по процесния договор за кредит, обезпечен с договор за особен залог от 08.04.2008 г., дават основание на кредитора "КТБ" АД /н./ да се ползва от привилегия за вземането си по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Съгласно горепосочената разпоредба в ред първи се удовлетворяват вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози. Следователно в самата норма на ТЗ е предвидено, че привилегията зависи от наличието на вписан залог по ЗОЗ. При служебна справка по електронната партида на „К.Г.“ ООД в търговския регистър се установява, че не е извършено вписване на особеният залог върху дружествените му дялове, в полза на какъвто и да е било правен субект, в т.ч. и в полза на „КТБ“ АД (н.). Изискването за вписване произтича от специалното правило на чл. 19, ал. 2 ЗОЗ, което регулира хипотезата на залог върху дял от търговско дружество, а именно - подлежащите на вписване по този закон обстоятелства относно залог на дял се вписват в търговския регистър по партидата на дружеството. Предвид това действието по  сключване на договора за особен залог върху дружествени дялове, макар да е в писмена форма и да създава облигационна връзка между страните по него, при липса на вписване на същия в ТР по партидата на дружество, чиито дялове са заложени води до това, че същият е непротивопоставим на третите лица, каквито несъмнено се явяват другите кредитори в производството по несъстоятелност.  Доводите на процесуалния представител на кредитора "КТБ" АД, че фактът на сключването на договорът за особен залог върху дружествени дялове притежавани от заложния длъжник в дружеството „К.Г.“ ООД е достатъчен за да обвърже кредитора и длъжника с правните последици на това заложно правоотношение е напълно съответен на позитивното ни действащо право към момента на сключван на заложната сделка. Сами по себе си обаче  тези правни последици не обуславят наличие на възникнало право на предпочитително удовлетворение по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ за този заложен кредитор, който не е изпълнил нужните предпоставки за създаване противопоставимост на възникналото в правната му сфера заложно право спрямо третите лица. Според нормата на чл. 12, ал. 3 от ЗОЗ подобна противопоставимост възниква едва, когато бъде изпълнено изискването за вписване на учредения залог и по партидата на дружеството, чиито дружествени дялове са негов предмет – в случая по партидата на „К.Г.“ ООД. Обратно, ако това законово изискване не бъде спазено от заложния кредитор и той извърши вписване на заложното си право единствено по Регистъра на особените залози при ЦРОЗ, то това ще съставлява пречка пред този кредитор да може да се ползва от учреденото му обезпечение, като се удовлетвори преди останалите кредитори на масата на несъстоятелността. Това е така, защото не би  могъл да противопостави своите заложни права върху 66 броя дружествени дялове от капитала на „К.Г.“ ООД на третите добросъвестни лица /останалите кредитори/, респективно ще бъде препятствана възможността му да получи удовлетворяване на вземанията си от сумите получени от реализацията на заложения актив, с преимущество пред останалите кредитори участващи в универсалното принудително изпълнение. В този смисъл макар и да е титуляр на заложно право по договор за особен залог сключен с длъжника, кредиторът „КТБ“ АД /н./ не може да упражни правата си по него в рамките на откритото производство по несъстоятелност на „С.Е.Д.М.“ ООД /непл./, защото не е в състояние да го противопостави валидно на останалите кредитори в производството. С оглед така изтъкнатите съображения отпада необходимостта  да се изследва въпроса, дали особения залог върху дружествени дялове вписан от „КТБ“ АД /н./ в ЦРОЗ е изтекъл, респективно дали е подновен по смисъла на чл. 30 ЗОЗ и какъв би бил ефекта от едно такова подновяване.    

Предвид горното съдът намира, че възражението на НАП е основателно и следва да бъде уважено, като по отношение на вземанията по гореописания договор за кредит, за които синдикът е посочил в списъка на приетите вземания, че са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1 т. 1 от ТЗ, следва да се допусне промяна, като се изключи възприетото по отношение на тях  обезпечение, имащо за свое основание сключен на 08.04.2008 г. договор за особен залог на дружествени дялове по ЗОЗ и два броя анекси към него, с които „С.Е.Д.М.“ ООД /непл./ е учредило в полза на КТБ“ АД /н./ особен залог върху 66 дружествени дяла с номинална стойност от 50 лв. – всеки, съставляващи 66 % от капитала на дружеството – „К..“ ООД, ЕИК *******.     

6./ По възражение с вх. № 73706/05.06.2019 г. /депозирано по пощата на 03.06.2019 г./, подадено от И.П.П. и имащо за предмет оспорване на списъка на неприетите вземания на кредиторите на „С.Е.Д.М.“ ООД /непл./, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен на 20.05.2019 г. и обявен в Търговския регистър на 27.05.2019 г., в частта по т. 4, с която не е прието вземане, предявено от И.П.П. за сумата в общ размер от 19 275,37 лв., обединяваща вземания за трудови възнаграждения /8 021,77лв./ дължими за периода от 01.08.2018 г. до 04.01.2019 г. и обезщетение /3 751,20 лв./ за неползван платен годишен отпуск за 40 дни по чл. 224, ал. 1 КТ. Кредиторът е несъгласен със съображенията мотивирали синдика за негативното произнасяне по предявените от П. вземания, като не споделя виждането, че ангажираните с молбата за предявяване по чл. 685 ТЗ доказателства са недостатъчни за да изведат възникване на задължения за заплащане в тежест на длъжника на трудови възнаграждения и обезщетения в размерите посочени по-горе, респективно да установят релевантните периоди за които подобни задължения съществуват в правната сфера на предявилия ги правен субект. Опонира се и по резервите на синдика относно начина за определяне на обезщетението за неползван платен годишен отпуск, и това дали е налице погасяване на някаква част от същото по отношение на предходни години. Оспорващият кредитор поддържа, че е индивидуализирал в нужната степен вземанията, които има към длъжника и очаква да удовлетвори в откритото производството по несъстоятелност. Независимо от това за целите на производството по оспорване и одобряване на списъците от съда, кредиторът П. внася допълнителни пояснения във връзка с начина на формиране на заявените за приемане нейни вземания за трудови възнаграждения и обезщетение за неползван платен годишен отпуск. В подкрепа на поддържаните свои имуществени права тя представя и допълнителни писмени доказателства. Във възражението се прави и подробен анализ на същите. Уточнено е, че с молбата за предявяване на вземания И.П. освен обезщетение полагащо се по реда на чл. 224, ал. 1 КТ е посочила, че е носител и на право да получи обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено от работодателя предизвестие, както и такова по чл. 222, ал. 1 КТ следващо се в хипотеза на оставане на работник без работа, поради приложено от работодателя прекратително основание – съкращение на щата. Отбелязва се, че всички предявени от служителя – П. вземания с източник трудово правоотношение между нея и длъжника са възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност и трябва да бъдат включени в Списъка на приетите вземания при ред на удовлетворяване – чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ.   

В открито съдебно заседание за разглеждане на възражението управителят на неплатежоспособния длъжник – г-н В.Н.Г. застава на позицията, че упражненото възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ е неоснователно, като вземанията които се преследва да бъдат възложени в тежест на длъжника са поредния пример за източване на дружеството от предходния му освободен управител. Пояснява се, че от тази служителка, считано от м.08.2018 г. до дружеството не са били депозирани никакви молби за полазване на платен или неплатен отпуска, както и болнични листове. Дружеството- длъжник в качеството му на работодател е правело редица опити да връчи на тази служителка предизвестие за прекратяван на трудовия й договор, но те не са били потърсени и получени от нея. Категорично се поддържа, че след 01.08.2018 г. Пашова не е работила ефективно нито един ден за работодателя длъжник. При тези доводи се иска съдът да остави без уважение подаденото от И. Пашова възражение, като предявените от нея вземания запазят правното си положение на неприети в производството по несъстоятелност.  

На свои ред синдикът е депозирал подробно писмено становище по реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ, в което излага съображения за неоснователност на упражненото възражение, като се иска от сезираният с неговото разглеждане съд да го остави без уважение.

Съдът по несъстоятелността, като взе предвид направеното възражение, съдържанието на списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл. 692, ал. 2 от ТЗ процесуални действия от засегнатите участници в производството, както и представените доказателства /писмени и гласни/, вкл. и изводите в приетото експертно заключение по допуснатата счетоводна експертиза приема следното :

Заявените за приемане от И.П. парични вземания в откритото производство по несъстоятелността са такива произтичащи все от учредено между нея и длъжника трудово правоотношение.

Според чл. 128 т. 2 КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. За да установи, че е титуляр на вземане от посочената категория в тежест на работника / служителя / е да докаже, че соченото от него неизплатено възнаграждение действително е било уговорено с работодателя, че то е било част от съдържанието на трудовото му правоотношение и че е отдал  реално уговорената работа, доколкото от тези положителни факти именно работникът черпи изгодни правни последици, а в тежест на работодателя е да докаже, че дължимото възнаграждение действително е било изплатено.

            Еднозначно от събраните доказателства се установява, че считано от 2011 г. И.П. е встъпила в трудово правоотношение с длъжника - „С.Е.Д.М.“ ООД, като страните по него са се съгласили служителя да изпълнява длъжността „Отчетник – счетоводство“, като са определили за място на работа – офиса на дружеството, намиращ се в гр. София, ул. „*******. Уговорено е, че работодателят ще изплаща в полза на служителя основно месечно трудово възнаграждение в размер равен на 1 600 лв., а основният годишен отпуск полагащ се на служителя е определен на 20 работни дни. В трудовият договор е установена изрична клауза според която същия се прекратява при условията разписани в КТ, както и с връчването на писмено предизвестие оправено до насрещната страна, със срок не по-малък от 90 дни. Съдържанието на така възникналото трудово правоотношение се констатира да е изменено по волята на страните с подписано през 2012 г. допълнително споразумение, с което е променен размера на основното трудово възнаграждение полагащо се на служителя, а именно от 1600 лв. е увеличен на 2000 лв. Същото е прекратено на основание чл. 328, ал.  1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, като този факт следва да се смята за настъпил, считано от 05.02.2019 г., защото  отправеното от работодателят едномесечно предизвестие до съкращавания служител се установява да е получено от него на 04.01.2019 г., а според правилата на чл. 326, ал. 2 и ал. 4 КТ срокът започва да тече, считано от деня следващ този на получаването му. През времето, за което кредитора – П. поддържа да е отдавала работната си сила на работодателя по цитираното трудово правоотношение /01.08.2018 г. -04.01.2019 г./ не се установява трудовият договор да е бил прекратен, респективно да е отпаднало задължението служителката да се явява на уговореното в него място на работа за да изпълнява възложените и трудови функции. Относно това, дали служителката П. през посочения период е отдавала реално работната си сила по учреденото и непрекратено трудово правоотношение следва най-напред да се посочи презумпцията въведена в чл. 8, ал. 2 КТ, а именно, че  добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното. Следователно, когато е налице валидно учредено трудово правоотношение, то основното трудово задължение на работника, а имено да се явява в рамките на уговореното работно време на установеното място на работа и да изпълнява възложените му от работодателя трудови функции се предполага за осъществено. Независимо от това, по делото се представиха значителен обем от доказателства, които създават у съда убеждението, че И.П. в рамките на изследвания период реално е изпълнявала възложената й от работодателя работа. В подкрепа на посоченият релевантен факт са показанията снети от свидетелката – М., която като непосредствен очевидец посочва, че до м.12.2018 г., когато самата тя е била освободена от работа е виждала ежедневно кредитора – П., която е изпълнявала поверената й работа на счетоводител, като това е било извършвано в офиса на дружеството, намиращ се на адрес - гр. София, ул. „*******. Свидетелката отрича колежката й П. да е ползвала през този период някакъв вид отпуск. Представените преписи от изготвени от работодателя ведомости за заплати показват, че на служителката П. са начислени трудови възнаграждения, както следва : м. 08.2018 г. – 1 812,18 лв. /БТВ/, като през този месец е отразено служителката да е ползвала 3 дни болнични, и 10 дни платен годишен отпуск; м. 09.2018 г. – 2 084,01 лв. /БТВ/, като през този месец няма отбелязване служителката да е била в отпуск или болнични; м. 10.2018 г. – 181,22 лв. /БТВ/, като през този месец е отразено служителката да е ползвала 2 дни платен годишен отпуск и  21 дни неплатен отпуск; м. 11.2018 г. – 0,00 лв. /БТВ/, като през този месец е отразено служителката да е ползвала 22 дни неплатен отпуск; и през м. 12.2018 г. – 0,00 лв. /БТВ/, като през този месец е отразено служителката да е ползвала 18 дни неплатен отпуск. Що се касае до начислени трудови възнаграждения през м.01.2019 г. по отношение на служителката Палова, по делото не са ангажирани никакви доказателства от страна на работодателя. Съобразявайки посочените начисления на трудови възнаграждения извършени от работодателя отнасящи се до м.август, октомври, ноември и декември, съдът по несъстоятелността намира , че те са несъответни на констатираните по делото факти свързани с упражнените от служителката трудови права в рамките на действалото към този период трудово правоотношение. Макар във ведомостите да е извършено вписване от работодателя, че служителката П. е ползвала платен, съответно неплатен годишен отпуск за определени дни от визираните месеци, то същото не се потвърждава от събраните по делото доказателства, тъй като правото на платен, респективно неплатен годишен отпуск всякога е последица от изричната воля на служителя, която трябва да бъде отнесена до работодателя в писмена форма чл. 160, ал. 1 и чл. 173, ал. 1 КТ. В кориците на делото няма нито едно писмено изявление на служителя, което да има характеристиката на искане за ползване на платен или неплатен отпуск и да се отнася до периода 01.08.2018 г. – 04.01.2019 г. Следователно за работодателят не може да възникне правомощието да разреши ползването на подобни отпуски, каквито е регистрирал в изготвената от него ведомост за работна заплата за съответните месеци. Без всякакво значение е и това, какви данни е декларирал пред НАП във връзка с начисляваните осигуровки  на служителя, вкл. и такива при редуцирано трудово възнаграждение заради ползване на неплатен годишен отпуск. Приобщената по делото заповед от 01.12.2018 г., с която работодателя е наредил служителката – И.П. да се води в неплатен отпуск, считано от 01.12.2018 г. несъмнено няма обвързващо действие спрямо коментирания служител, защото както вече се спомена, инициативата за ползване на неплатен отпуск всякога произхожда от служителя, а не от работодателя, тоест за да се разреши подобен вид отпуск работодателя трябва да е сезиран с писмено искане от служителя, а такова в случая не се наблюдава. Прочитът на мотива за издаването на заповедта показва, че всъщност работодателят е издал същата, тъй като И.П. не се явява на работа на адрес в гр. Петрич. Подобно основание за разрешаване на неплатен отпуск в КТ не е уредено, предвид което така издадената заповед не е произвела никакви правни последици в рамките на съществуващото между П. и „С.Е.Д.М.“ ООД трудово правоотношение. Служителката следва да се приеме, че е изпълнявала ефективно трудовите си функции през всеки за периода от 04.08.2018 г. до 04.01.2019 г. Единственото период на неизпълнение на същите е поради разрешен и за времето от 01.08.2018 г. до 03.08.2018 г. отпуск поради временна неработоспособност, в какъвто смисъл е издадения болничен лист от 03.08.2018 г., събран като писмено доказателство по развилия се спор във връзка с гледаното възражение. Следователно всички предпоставки за пораждане на вземане за изплащане на трудово възнаграждение в полза на И.П. са в достатъчна степен установени в производството по разглеждане на възражението, като относно размера на дължимото възнаграждение, настоящия състав предвид изложените по-горе аргументи, счита, че следва да възприеме дадения от вещото лице в експертното му заключение алтернативен вариант, където изчисленията са извършени при незачитане на ползван неплатен годишен отпуск, и полученият резултат за следващо се в периода от 01.08.2018 г. до 04.01.2019 г. нетно трудово възнаграждение в полза на служителя П. е за сума в размер от 6 545,28 лв.  За тази сума посоченото вземане подлежи на включване в списъка на приетите предявени вземания по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като редът за неговото удовлетворяване е този по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ. За разликата над  6 545,28 лв. до пълния предявен за приемане размер от 8 021,77 лв. вземането не се доказва да съществува, поради което решението на синдика да го отнесе в списъка с неприети вземания е правилно, а упражненото в тази си част възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ следва да се остави без уважение от съдът по несъстоятелността.   

            Във връзка със следващото заявено за приемане, респективно неприето от синдика вземане на служителя – П. за дължимо й от неплатежоспособния длъжник /работодател/ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, което е възникнало след прекратяване на трудовото и правоотношение, съдът по несъстоятелността намира следното : И.П. поддържа, че е носител на вземане срещу длъжника за очертания вид трудово обезщетение по чл. 224 КТ за 40 работни дни неизползван от нея платен годишен отпуск следващ й се за 2017 г. и 2018 г. Вече се посочи, че съобразно съдържанието на подписания трудов договор, уговорения между страните платен годишен отпуск възлиза на 20 работни дни. Същевременно по делото няма никакви данни служителят П. да е упражнила правото си на ползване на платен отпуск, било за 2017 г., било за 2018 г. Това означава, че към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение – факт реализирал се през м. 02.2019 г. тя е разполагала с 40 дни неползван платен годишен отпуск. Така акумулираният платен отпуск следващ отнасящ се за 2017 г. и 2018 г. не е бил погасен към момента на прекратяване на трудовото правоотношение със служителя /м.02.2019 г./, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 176а КТ „когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Приложено към правото на платен отпуск на служителката – П. тази нормативна регулация показва, че правото й на такъв за 2017 г. би се погасило едва с изтичането на 2019 г., а това за 2018 г. с изтичането на 2020 г. Следователно към датата на прекратяване на трудовия договор посочените права са съществували, и доколкото не са били упражнени от служителя, то са факта на прекратяване на трудовото правоотношение те са се трансформирали в правото на обезщетение по смисъла на чл. 224 КТ, което се полза на служителя. Отговорът за размера на това обезщетение е даден от вещото лице в приетото по делото експертно заключение, като изчислен съответно на правилата разписани в чл. 177 КТ този размер е равен на сумата от 4 168,00 лв. От работодателят не са представени доказателства за неговото плащане, поради което посоченото вземане трябва да се смята за съществуващо, а заявилият го кредитор има правото да го получи в рамките на откритото производство по несъстоятелност, като за тази цел, то подлежи на включване в списъка на приетите предявени вземания по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като редът за неговото удовлетворяване е този по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ.     

            Другото отклонено от синдика вземане, което е предявено от служителя П. се поддържа да има за свои източник чл. 220, ал. 1 КТ, а именно възникнало право на парично обезщетение за неспазено предизвестие, което възлиза на възнагражденията за три месеца. Позоваването на кредитора е, че според клаузите на трудовия му договор с длъжника необходимото предизвестие, което работодателя му дължи в хипотеза на пристъпване към прекратяване на трудовото правоотношение при основание съкращаване на щата е 90-днвено. При упражненото през м. 01.2019 г. прекратяване обаче работодателя не е дал никакво предизвестие на служителя, а е прекратил договора незабавно, което означавало, че тя се легитимира като носител на вземане за посоченото обезщетение в размер на сумата от 5 626,80 лв. /три брутни работни заплати/.  Обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ предполага упражнено от някоя от страните по трудовото правоотношение право да го прекрати с предизвестие или това са основанията по чл. 326 и чл. 328 от КТ. Обезщетението, предвидено в разпоредбата на чл. 220, ал. 1 от КТ е заместване на дължимата престация за спазване изтичането на предизвестието и от който момент според разпоредбата на чл. 335, ал. 2 т. 1 от КТ се прекратява трудовото правоотношеине съотв. определената от закона парична сума, която се равнява на възнаграждението, което работника би получил ако работодателя би спазил изтичане на срока на предизвестието респ. цената на труда отнесено към трудовото възнаграждение изплащано от работодателя и който не му се престира от работника. Насрещната страна по предизвестието не може да откаже заместващата престация, доколкото се касае за упражнено преобразуващо право. В разглеждания случай работодателят е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, което обстоятелство не е спорно между страните и видно от заповедта за уволнение. Съгласно представената по делото нотариална покана, в която е инкорпорирано изявлението на работодателя имащо характеристиката на предизвестие за прекратяване на договора му със служителя – П. се установява, че с него е дадено едномесечно предизвестие за прекратяване на правоотношението. Същевременно с трудовия договор страните изрично са уговорили, че дължимото предизвестие в подобна хипотеза на прекратяване на правоотношението е 90-днвено /три месечно/. Това означава, че упражнявайки преобразуващото си право на прекратяване на трудовото правоотношение работодателя не се е съобразил с тази част от съдържанието на договора, което създава за служителя правото да получи обезщетение за съответния неспазен срок на предизвестието. В случаят този срок е два месеца, тъй като се отбеляза, че с нотариалната покана е дадено едномесечно предизвестие. Следователно полагащото се в полза на служителя с прекратено правоотношение обезщетение по смисъла на чл. 220, ал. 1 КТ възлиза на сумата от 3 949,71 лв., като изчислението е осъществено на база изчисленията направени от вещото лице в изготвеното от него експертно заключение. От работодателят не са представени доказателства за неговото плащане, поради което посоченото вземане трябва да се смята за съществуващо, а заявилият го кредитор има правото да го получи в рамките на откритото производство по несъстоятелност, като за тази цел, то подлежи на включване в списъка на приетите предявени вземания по чл. 685, ал. 1 ТЗ, , като редът за неговото удовлетворяване е този по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ.       За разликата над  3 949,71 лв. до пълния предявен за приемане размер от 5 626,80 лв. вземането не се доказва да съществува, поради което решението на синдика да го отнесе в списъка с неприети вземания е правилно, а упражненото в тази си част възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ следва да се остави без уважение от съдът по несъстоятелността.

            Последното вземане от групата предявени от служителката – И.П. има за предмет право на обезщетение по смисъла на чл. 222, ал. 1 КТ, което се поражда в правната сфера на работника, когато спрямо него е реализирано основание за прекратяване на трудовото правоотношение почиващо на закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност. От И.П. се поддържа, че доколкото основанието довело до прекратяване на нейното правоотношение с длъжника „С.Е.Д.М.“ ООД е съкращаване на щата, то тя трябва да се ползва от това имуществено право на обезщетение, тъй като в период от 1 месец, считано от настъпване факта на прекратяването тя е останала без работа. Следователно за реализиране фактическия състав установен във връзка с пораждане правото на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ е необходимо служителят, които иска ангажиране отговорността на своя работодател пълно и главно да докаже, че трудовото му правоотношение с ответника е прекратено на основание съкращаване на щата и че е останал без работа за период от 1 месец, считано от прекратяването. Съдът вече имаше възможност да отбележи, че според ангажираната по делото заповед за прекратяване на трудовия договор на И.П., използваното от работодателя основание е това по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, а именно – съкращаване на щата. Следователно единственият нуждаещ се от установяване факт е този свързан с оставане на трудово освободеното лице без работа за месец, считано от момента на прекратяването. Съдът вече изложи съображения, че фактът на прекратяването на изследвания трудов договор е настъпил, считано от 05.02.2019 г., което означава, че за да придобие правото да бъде обезщетена по реда на чл. 222, ал. 1 КТ освободената служителка трябва да е останала без работа за времето от 05.02.2019 г. до 05.03.2019 г. От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства - заверено К. от трудовата книжка на кредитора П., и най-вече издадена от ТД на НАП –София справка за актуално състояние към 03.06.2019 г. на регистрираните по реда на чл. 62 КТ трудови договори, по които страна е И.П.П., може да се изведе заключението, че същата е останала без работа за период от един месец, считано от датата на прекратяване на трудовото й правоотношение, а като последица от работодателят се е обременил и със задължението да й заплати съответното обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ. Що се касае до размера на така заявеното обезщетение, то същият е изчислен от вещото лице на сумата от 1 677, 09 лв.  след приспадане на дължимите данъчни и осигурителни плащания. От работодателя не са ангажирани доказателства за неговото плащане, поради което посоченото вземане трябва да се смята за съществуващо, а заявилият го кредитор има правото да го получи в рамките на откритото производство по несъстоятелност, като за тази цел, то подлежи на включване в списъка на приетите предявени вземания по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като редът за неговото удовлетворяване е този по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ. За разликата над  1 677,09 лв. до пълния предявен за приемане размер от 1 875,60 лв. вземането не се доказва да съществува, поради което решението на синдика да го отнесе в списъка с неприети вземания е правилно, а упражненото в тази си част възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ следва да се остави без уважение от съдът по несъстоятелността.

            Предвид частичната основателност на упражненото от кредитора – И.П. възражение по смисъла на чл. 690, ал. 1 ТЗ, и като съобрази, че в рамките на производството по неговото разглеждане тя е освободена от заплащането на разноски за назначената счетоводна експертиза, които разноски са направени от бюджета на съда, то съответно на уважената част от възражението в тежест на масата на несъстоятелността на „С.Е.Д.М.“ ООД /в неплатежоспособност/ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК трябва да се възложи заплащането на разноски в размер от  414,89 лв.

  7./ По възражение с вх. № 73736/05.06.2019 г. /депозирано по пощата на 03.06.2019 г./. Същото изхожда от кредитор с неприето вземане - „Г.Т.2.“ ЕООД и има за предмет изготвения списък на неприетите вземания на кредиторите на „С.Е.Д.М.“ ООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ от дата - 20.05.2019 г. и обявен в търговския регистър на 27.05.2019 г., в частта му, с която под № 2 са отнесени предявените в срока по  чл. 685 ТЗ от „Г.Т.2.“ ЕООД вземания за сумата от 167 935,68 лв., съставляваща част от предявено и неприето общо вземане в размер на 363 860,64 лв. Субектът упражняващ възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ  изтъква, че поради стоящ у него технически пропуск не е ангажирал към молбата си по чл. 685 ТЗ договора за цесия на бъдещи покупки сключен между „Н.Т.“ АД и „А.О.Г.“ ЕООД, по силата на който първото дружество е прехвърлило в полза на второто свои вземания за бъдещи покупки на количества Г., както и договор сключен между „С.Е.Д.М.“ ООД и „Б.“ ЕАД, според което последното доставя в полза на длъжника природен Г.. Заявява, че преодолява този си пропуск, като ангажира тези документи към възражението си. Излагат се и фактически твърдения относно източника, от които произтича вземането на кредитора „Г.Т.2.“ ЕООД от неплатежоспособния длъжник. Претендира се за уважаване на подаденото възражение, като съдът по несъстоятелността извърши промяна в списъка на приетите вземания, като включи в него и вземания за сумата от 167 935,68 лв., чиито титуляр е  „Г.Т.2.“ ЕООД.  

Синдикът е депозирал писмено становище във връзка с коментираното възражение, където излага подробни аргументи по правото на вземане, за което „Г.Т.2.“ ЕООД се опитва да получи удовлетворение в производството по несъстоятелност, чрез включването му в списъка с приети вземания. Сочи, че с оглед вече представените с възражението два договора и допълнени фактически твърдения става ясно какво е основанието, а и размера на предявеното вземане, а именно трансформирано непарично вземане за доставка на определено договорено количество природен Г., в парично такова чиито размер е равен на сумата от 167 935,68 лв., като трансформацията на вземането произтича от законовата норма на чл. 617, ал. 2 ТЗ. Предвид това възражението на кредитора се явява основателно, като с определението си по чл. 692, ал. 4 ТЗ съдът трябва да включи вземането от 167 935,68 лв. в списъка на приетите вземания предявени в срока по чл. 685 ТЗ, при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. 

В съдебно заседание по разглеждане на възражението, което се проведе на 26.07.2019 г. законният представител на длъжника „С.Е.Д.М.“ ООД заявява, че в търговските книги на дружеството действително съществува задължение към този кредитор в размер около 167 хил. лв., като не се възразява соченият във възражението размер на вземане да бъде включен сред подлежащите на удовлетворяване в производството по несъстоятелност вземания на кредиторите.     

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл. 692 ал. 2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

По партидата на неплатежоспособния длъжник в търговския регистър на 27.05.2019 г. са обявени изготвените от синдика списъци на приетите и неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като вземането на „Г.Т.2.“ ЕООД за сумата от 363 860,64 лв., представляваща главница дължима по договор от 31.12.2018 г. сключен между „А.О.Г.“ ЕООД и „Г.Т.2.“ ЕООД и фактура № 40000001472/05.03.2019 г., е отнесено от синдика в изготвения от него списък на неприетите вземания под т. 2.

Съдът намира, че възражението, упражнено от кредитора – „Г.Т.2.“ ЕООД е подадено в срок – на 03.06.2019 г. по пощата, от легитимиран участник в производството, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Разгледано по същество възражението е основателно.

Съгласно Договор № 472-191 за доставка на природен Г. на изходен пункт на Г.опреносната мрежа от 30.08.2018 г. дружеството – „БУЛГРГ.“ ЕАД, като доставчик е поело договорен ангажимент спрямо клиента си -„С.Е.Д.М.“ ООД да му доставя количества природен Г., срещу насрещно задължение на клиента да приема и заплаща стойността на тази енергийна суровина по реда и при условията на договора.

Видно от договор сключен на 31.12.2018 г. дружеството „А.О.Г.“ ЕООД, в качеството му на доставчик се е договорило с „Г.Т.2.“ ЕООД, като потребител да доставя разпределените за снабдяване от краен снабдител количества природен Г., а потребителя на свои ред се е обременил с насрещното задължение да приема тези количества природен Г. и да ги заплаща на доставчика. Количеството природен Г., което „Г.Т.2.“ ЕООД е приел да закупува е 6 045 мВч. В изпълнение на този договор „А.О.Г.“ ЕООД през м.03.2019 г. продало на „Г.Т.2.“ ЕООД договорено количество за бъдеща доставка на Г. в размер от 6 045 мВч. при цена от 50,160 лв. за 1 мВч., или обща  цена от 363 860,64 лв. с вкл. ДДС, като по повод на тази стопанска операция била издадена фактура от 05.03.2019 г., чиито падеж на плащане е 29.06.2019 г.   

За да може да изпълни поетите по договора от 31.12.2018 г. задължения към своя клиент - „Г.Т.2.“ ЕООД, доставчикът -  „А.О.Г.“ ЕООД встъпил в договорно правоотношение с „Н.Т.“ АД, като въз основа на договор от 01.03.2019 г. „Н.Т.“ АД се задължило да продава в пункта на приемане-предаване - ГИС „Негру Вода“ 1/Кардам количества природен Г. /6 045 мВч./, срещу насрещното задължение на купувача да го приема и заплаща. На свои ред „Н.Т.“ АД за да може да осигури изпълнение по посочения договор от 01.03.2019 г. се обвързало със „С.Е.Д.М.“ ООД, като последното в качеството му на продавач се съгласило да му доставя в пункта на приемане-предаване - ГИС „Негру Вода“ 1/Кардам количества природен Г. равняващи се на 2 790 мвтч., срещу задължение на  „Н.Т.“ АД да го приема и заплаща. В тази връзка от „С.Е.Д.М.“ ООД била издадена фактура с № **********/01.03.2019 г. за сумата от 150 000 лв. с вкл. ДДС, в която е отразен падеж за плащане на 01.03.2019 г. и и получател на стоката -  „Н.Т.“ АД. Непосредствено след възникването на посоченото вземане в полза на „С.Е.Д.М.“ ООД се констатира, че дружеството се е разпоредило с него, като го е прехвърлило в полза на „Б.“ ЕАД и е уведомило своевременно длъжника по него - „Н.Т.“ АД, че занапред трябва да изпълнява спрямо новия кредитор -  „Б.“ ЕАД. „Н.Т.“ АД се е съобразил със субективната промяна на кредитора си по фактура № **********/01.03.2019 г. и съгласно ангажираното в кориците на делото преводно нареждане от 05.03.2019 г. е осъществил плащане в полза на „Б.“ ЕАД в размер на сумата от 150 000 лв.

На следващото място от приобщените по делото доказателства се установява, че след възникване на очертаните по-горе търговски правоотношения, чиито предмет е все доставка на бъдещи количества природен Г., от кредиторите на вземанията за доставка на бъдещи количества природен Г. били извършени разпореждания, чрез тяхното прехвърляне, както следва : на 05.03.2019 г. „Н.Т.“ АД е известило длъжника си - „С.Е.Д.М.“ ООД, че е транслирало своето вземане за доставка на бъдещи количества природен Г. /2 790 мвтч./ в полза на нов кредитор, а именно „А.О.Г.“ ЕООД. Последното дружество на свои ред също се е разпоредило с така придобитото от него вземане прехвърляйки го в полза на „Г.Т.2.“ ЕООД, като обвързването на длъжника с ефекта на така очертаната цесия е станало, считано от 28.03.2019 г., когато е бил надлежно уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Така след 28.03.2019 г. „С.Е.Д.М.“ ООД е придобило качеството длъжник спрямо „Г.Т.2.“ ЕООД относно задължението си по фактура № **********/01.03.2019 г. за доставка на количество природен Г. в размер от 2 790 мвтч., респективно „Г.Т.2.“ ЕООД се легитимира, като кредитор за очертаното вземане. 

Според законовата регулация дадена в чл. 617, ал. 2 ТЗ /норма предназначена да регулира изискуемостта и трансформацията на задълженията на длъжника в рамките на производството по несъстоятелност/ непаричното задължение се превръща в парично по пазарната му стойност към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Тоест, пренесено към разглеждания случай непаричното задължение на „С.Е.Д.М.“ ООД за доставка на бъдещи количества природен Г. - 2 790 мвтч., което се е породило по смисъла на договора за продажба на такава суровина сключен на 01.03.2019 г., считано от 07.03.2019 г., когато спрямо него е постановено решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност се е трансформирало от непарично в парично. Паричното изражение на това задължение е съответно на пазарната стойност на стоката, която е подлежала на бъдеща доставка /2 790 мвтч./. За нивото на тази пазарна стойност решаващият състав съди от приобщените по делото писмени доказателства, според които към 05.03.2019 г.  количеството на 1 мвтч. природен Г. без ДДС се е продавало за цена от 50,160 лв. Отчитайки тази единична цена, то задължението за доставка на 2790 мвтч. възлиза на сумата от 139 946,40 лв. без ДДС, респективно 167 935,68 лв. с вкл. ДДС. Въз основа на писмено потвърждение от 03.06.2019 г. законния представител на дружеството – длъжник „С.Е.Д.М.“ ООД е признал пред кредитор „Г.Т.2.“ ЕООД, че към датата – 31.03.2019 г.  има необслужено задължение към него в размер на сумата от  167 935,68 лв., съгласно получено уведомление.

Предвид изложеното дружеството „Г.Т.2.“ ЕООД успешно се легитимира, като субект носител на парично вземане спрямо неплатежоспособния търговец - „С.Е.Д.М.“ ООД в размер на сумата от 167 935,68 лв., което означава, че предявеното до посочения размер с молба по чл. 685 ТЗ негово вземане подлежи на включване в изготвения от синдика списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като предвид липсата на твърдения и доказателства за обезпечеността му, съдът намира, че то трябва да се ползва с ред на удовлетворение по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

С оглед осъщественото разглеждане на всички възражения постъпили срещу изготвените от синдика списъци на приети и неприети вземания, предявени от кредитори в срока по чл. 685 ТЗ, съдът намира, че следва да одобри списъка на приетите предявени в срока по чл. 685 ТЗ вземания, които е изготвен от синдика на 20.05.2019 г. и обявен по партидата на длъжника - „С.Е.Д.М.“ ООД /в неплатежоспособност/ на 27.05.2019 г., като в съответствие с възприетите в определението мотиви се внесат съответните промени, респективно се оставят без уважение тези възражения, или части от възражения, за които се формира извод за неоснователност. Предвид изискването на чл. 673, ал. 1 ТЗ с оглед завършилата процедура по проверка на изготвените от синдика списъци на приети и неприети вземания, предявени по чл. 685 са настъпили процесуални основания за насрочване на Събрание на кредиторите с дневен ред по чл. 677, т. 3 и т. 8 от ТЗ, а именно за избор на постоянен синдик, доколкото заради пречки от категорията на визираните в чл. 669, ал. 3 ТЗ не е било проведено първо събрание на кредиторите на неплатежоспособния длъжник, като на основание чл. 669, ал. 4 ТЗ назначения от съда временен синдик е продължил да изпълнява правомощията си. В дневния ред на свикваното събрание следва да се включи и точка отнасяща се до реда и начина за осребряване на имуществото попадащо в обхвата на масата на несъстоятелността на  „С.Е.Д.М.“ ООД /в неплатежоспособност/

Воден от горните съображения, Софийски градски съд

 

                                                О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подаденото  на основание чл. 690, ал. 1 ТЗ от  „К.“ ЕАД възражение с вх. № 69507/28.05.2019 г., което има за предмет оспорване Списъка на неприетите вземания на кредиторите на „С.Е.Д.М.“ ООД /непл./, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен на 20.05.2019 г. и обявен в Търговския регистър на 27.05.2019 г., в частта му по т. 1, с която не е прието вземане, предявено от „К.“ ЕАД за сумата от 1 657 680 лв., представляващо уговорена неустойка съгласно чл. 10 от сключен Предварителен договор за покупко-продажба от 10.09.2018 г., сключен между „К.“ ЕАД и „С.Е.Д.М.“ ООД /непл./.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подаденото на основание чл. 690, ал. 1 ТЗ от „Г.Т.2.“ ЕООД, ЕИК *******възражение с вх. № 69509/28.05.2019 г. срещу Списъка на неприетите от синдика вземания на кредиторите на „С.Е.Д.М.“ ООД /в неплатежоспособност/, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ изготвен на 20.05.2019 г. и обявен в ТР при АВ на 27.05.2019, в частта му, с която е поискано  предявеното в срока по чл. 685 ТЗ от „Г.Т.2.“ ЕООД вземане за сумата в размер от 592 884,60 лв. – съставляващо равностойност на погасено чрез прихващане парично вземане за ликвидационен дял полагащ се на съдружника с прекратено по реда на чл. 45, ал. 1 ЗОЗ, във връзка с чл. 125, ал. 2 ТЗ участие в „С.Е.Д.М.“ ООД - П.П.П., което задължение вместо от длъжника „С.Е.Д.М.“ ООД е било изпълнено от „Г.Т.2.“ ЕООД в качеството му на оставащ съдружник желаещ да поеме овакантяваните от П.П.П. дружествени дялове, да бъде изключено от този списък и съответно включено в изготвения Списъка на приетите вземания, при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

ИЗМЕНЯ Списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „С.Е.Д.М.“ ООД /в неплатежоспособност/, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ изготвен на 20.05.2019 г. и обявен в ТР при АВ на 27.05.2019 г., по подадено на основание чл. 690, ал. 1 ТЗ възражение с вх. № 69512/28.05.2019 г. от длъжника –„С.Е.Д.М.“ ООД /в неплатежоспособност/, като ИЗКЛЮЧВА предявените от кредитора - „И.К.“ ЕООД вземания, в частите им както следва : за сумата в размер от 1 074,18 лв. /разлика над сумата от 6 300 лв. до сумата от 7 374,18 лв. – съставляваща договорна лихва върху ползвана сума на заема, и за сумата в размер от 161,13 лв. /разлика над сумата от 14 445 лв. до 14 606,13 лв./ - съставляваща начислена неустойка за забава следваща се от уговорката по чл. 4 от сключен договор за заем от 20.07.2019 г., която е изчислена към 28.03.2019 г. и възлиза в размер от 15 % годишно върху просрочените главница и лихви по заема, които вземания са включени по т. 1 от  Списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „С.Е.Д.М.“ ООД /в неплатежоспособност/.   

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подаденото на основание чл. 690, ал. 1 ТЗ от   длъжника „С.Е.Д.М.“ ООД /в неплатежоспособност/ възражение с вх. № 69512/28.05.2019 г., в частта му с която са оспорени приетите и предявени от кредотира „И.К.“ ЕООД вземания, както следва : в размер на сумата от 90 000 лв. – представляваща неиздължена главница по отпуснат паричен заем, въз основа на сключен договор за заем от 20.07.2018 .; в размер на сумата от 6 300,00 лв. – представляваща договорна лихва за ползването на заемната сума в размер на 1 % месечно върху стойността на дадения заем; в размер на сумата от 14 445,00 лв. – представляваща неустойка за забава следваща се от уговорката по чл. 4 от сключен договор за заем от 20.07.2019 г. и възлиза в размер от 15 % годишно върху просрочените главница и лихви по заема.

ИЗМЕНЯ Списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „С.Е.Д.М.“ ООД /в неплатежоспособност/, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ изготвен на 20.05.2019 г. и обявен в ТР при АВ на 27.05.2019 г., по възражение с вх. № 72602/03.06.2019 г., което е подадено от длъжника  – „ С.Е.Д.М.“ ООД /в неплатежоспособност/, като посочените в т. 2 този списък вземания на „К.т.б.“ АД (н.), както следва : за сумата от 2 390 000 лв. – главница по Договор за банков кредит от 09.11.2006 г., изменен с дванадесет анекса, сключени в периода от 28.09.2007 г. до 16.01.2014 г.; за сумата от 120 847,09 лв. – сбор от възнаградителна и наказателна лихва начислена по  Договор за банков кредит от 09.11.2006 г., които са дължими за периода до 04.11.2014 г.; за сумата от 1 464 070,34 лв. – главница по Договор за банков кредит от 24.11.2008 г., изменен с петнадесет анекса, сключени в периода от 05.03.2009 г. до 28.05.2014 г.; за сумата от 45 773,67 лв. – сбор от възнаградителна и наказателна лихва начислена по Договор за банков кредит от 24.11.2008 г., която е дължима за периода до 04.11.2014 г.; за сумата от 7 999 962,80 лв. – главница по Договор за банков кредит от 11.03.2009 г., изменен с петнадесет анекса, сключени в периода от 23.10.2009 г. до 19.01.2014 г.; за сумата от 352 758,22 лв. – сбор от възнаградителна и наказателна лихва начислена по Договор за банков кредит от 11.03.2009 г., която е дължима за периода до 04.11.2014 г. се ВЪЗПРИЕМАТ за приети под отлагателно условие, състоящо се в това по някое измежду висящите искови производства имащи за предмет предявени от Синдиците на „К.т.б.“ АД /н./  по реда на чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН искове за прогласяване на извършеното на 06.11.2014 г. прихващане за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н.) да бъде постановено и влезе в сила позитивно решение, въз основа на което извършеното на 06.11.2014 г. прихващане от страна на „С.Е.Д.М.“ ООД /в неплатежоспособност/ се обяви за недействително спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността му.

ИЗМЕНЯ Списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „С.Е.Д.М.“ ООД /в неплатежоспособност/, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ изготвен на 20.05.2019 г. и обявен в ТР при АВ на 27.05.2019 г., по възражение с вх. № 72602/03.06.2019 г., което е подадено от длъжника  – „ С.Е.Д.М.“ ООД /в неплатежоспособност/, като посочените в т. 2 този списък вземания на „К.т.б.“ АД (н.), както следва : за сумата в размер от 41 258,87 лв. – присъдено юрисконсултско възнаграждение съгласно Заповед за изпълнение от 06.10.2015 г. въз основа на документ по чл. 417 ГПК, която е издадена по ч.гр.д. № 50636/2015 г. по описа на СРС, Първо ГО, 120 с-в; за сумата в размер от 24 063,26 лв. – присъдено юрисконсултско възнаграждение съгласно Заповед за изпълнение от 08.09.2015 г. въз основа на документ по чл. 417 ГПК, която е издадена по ч.гр.д. № 50699/2015 г. по описа на СРС, Второ ГО, 76 с-в; за сумата в размер от 136 390 лв. – присъдено юрисконсултско възнаграждение съгласно Заповед за изпълнение от 15.09.2015 г. въз основа на документ по чл. 417 ГПК, която е издадена по ч.гр.д. № 50697/2015 г. по описа на СРС, Първо ГО, 126 с-в се ВЪЗПРИЕМАТ за приети под отлагателно условие, състоящо се в това изброените вземания да бъдат присъдени в полза на „КТБ“ АД/ н./ под формата на съдебни разноски по съответните висящите искови производства имащи за предмет предявени за разглеждане искове по смисъла на чл. 422 ГПК срещу „ С.Е.Д.М.“ ООД /в неплатежоспособност/, за което са образувани, както следва : т.д. № 2428/2016 г. по описа на СГС, ТО, VI-8 с-в; т.д. № 8217/2015 г. по описа на СГС, ТО, VI-2 с-в; и т.д. № 1303/2016 г. по описа на СГС, ТО, VI-6 с-в.

ИЗМЕНЯ Списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „С.Е.Д.М.“ ООД /в неплатежоспособност/, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ изготвен на 20.05.2019 г. и обявен в ТР при АВ на 27.05.2019 г., по възражение с вх. № 72602/03.06.2019 г., което е подадено от длъжника  – „ С.Е.Д.М.“ ООД /в неплатежоспособност/, като ИЗКЛЮЧВА една част от посочените в т. 2 от този списък вземания на „К.т.б.“ АД (н.), съставляващи както следва : сума в размер на 216 410,84 лв. – вземания за лихви и неустойки, съгласно издаден в полза на „КТБ“ АД /н./ изпълнителен лист от 06.10.2015 г. по ч.гр.д. № 50636/2015 г. по описа на СРС, 120 с-в; сума в размер на 155 150,83 лв. – просрочени лихви върху просрочена главница съгласно чл. 12 от Договор за банков кредит от 09.11.2006 г., дължими за периода от 22.04.2015 г. до 25.08.2015 г.; сума в размер на 67 906,85 лв. – неустойка върху просрочена лихва съгласно чл. 13 от Договор за банков кредит от 09.11.2006 г., дължима за периода от 22.04.2015 г. до 07.03.2019 г.; сума в размер на 5 468,96 лв. – разноски по кредита акумулиани за периода от 21.08.2015 г. до 07.03.2019 г.; сума в размер на 857 372,69 лв. – законна лихва върху главницата, дължима за периода от 25.08.2015 г. до 07.03.2019 г.; сума в размер на 4 430,60 лв. – законна лихва върху неустойка за периода до 07.03.2019 г.; законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следваща се считано от 07.03.2019 г. до окончателното плащане на задълженията, произтичащи от  Договор за банков кредит сключен на 09.11.2006 г.; сума в размер на 94 523,23 лв. – просрочена лихва върху главница съгласно чл. 10 от Договор за банков кредит от 24.11.2008 г., дължима за периода от 22.04.2015 г. до 25.08.2015 г.; сума в размер на 38 705,74 лв. – неустойка върху просрочена лихва съгласно чл. 13 от Договор за банков кредит от 24.11.2008 г., дължима за периода от 22.04.2015 г. до 07.03.2019 г.; сума в размер на 5 468,96 лв. – разноски по кредита акумулирани за периода от 21.08.2015 г. до 07.03.2019 г.; сума в размер на 522 340,96 лв. – законна лихва върху главницата, дължима за периода от 25.08.2015 г. до 07.03.2019 г.; законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следваща се считано от 07.03.2019 г. до окончателното плащане на задълженията, произтичащи от  Договор за банков кредит сключен на 24.11.2008 г.; сума в размер на 704 617,28 лв. - вземания за лихви, неустойки и такси съгласно издаден в полза на „КТБ“ АД /н./ изпълнителен лист от 15.09.2015 г. по ч.гр.д. № 50697/2015 г. по описа на СРС, 126 с-в; сума в размер на 546 664,13 лв. – просрочена лихва върху главница съгласно чл. 12 от Договор за банков кредит от 11.03.2009 г.; сума в размер на 226 154,94 лв. – неустойка върху просрочена лихва съгласно чл. 13 от Договор за банков кредит от 11.03.2009 г., дължима за периода от 22.04.2015 г. до 07.03.2019 г.; сума в размер на 5 468,96 лв. – разноски акумулирани по кредита за периода от 21.08.2015 г. до 07.03.2019 г., сума в размер на 2 869 853,32 лв. – законна лихва върху главницата, дължима за периода от 25.08.2015 г. до 07.03.2019 г.; законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следваща се считано от 07.03.2019 г. до окончателното плащане на задълженията, произтичащи от  Договор за банков кредит сключен на 11.03.2009 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх. № 72602/03.06.2019 г., което е подадено от длъжника – „С.Е.Д.М.“ ООД /в неплатежоспособност/ в останалата му част, с която е поискано цялостното изключване от изготвения по реда на чл. 685 ТЗ Списък на приетите вземания на всички предявени от кредитора „К.т.б.“ АД (н.) в производството вземания с негова молба от 05.04.2019 г.

ИЗМЕНЯ Списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „С.Е.Д.М.“ ООД /в неплатежоспособност/, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ изготвен на 20.05.2019 г. и обявен в ТР при АВ на 27.05.2019 г., по възражение с вх. № 72674/04.06.2019 г. /депозирано по пощата на 03.06.2019 г./, което е подадено от кредитора  – Национална агенция по приходите, като го ДОПЪЛВА в частта му, относно реда за удовлетворяване на вземанията вкл. по т. 10, предявени от Национална агенция по приходите с молба вх. № 53101/18.04.2019 г., съставляващи такива с обозначени от синдика изпълнителни основания от т. 2.1. до т. 2.57 вкл., т. 2.59, т. 2.62, и т. 2.63, като ОПРЕДЕЛЯ същите да бъдат удовлетворени по правилото на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ с оглед отразените в списъка от буква А до буква Н обезпечителни мерки – наложени запори по реда на ЗОЗ и съобразно получената сума от реализацията на правата по тези обезпечения.        

ИЗМЕНЯ Списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „С.Е.Д.М.“ ООД /в неплатежоспособност/, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ изготвен на 20.05.2019 г. и обявен в ТР при АВ на 27.05.2019 г., по възражение с вх. № 72674/04.06.2019 г. /депозирано по пощата на 03.06.2019 г./, което е подадено от кредитора  – Национална агенция по приходите, като го ДОПЪЛВА в частта му, относно реда за удовлетворяване на вземанията вкл. по т. 10, предявени от Национална агенция по приходите с молба вх. № 53101/18.04.2019 г., съставляващи публично-правни вземания за начислена лихва върху дължими данъци, акцизи и задължителни осигурителни вноски, възникнали до датата на постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност, като ОПРЕДЕЛЯ същите да бъдат удовлетворени по правилото на чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ.   

ИЗМЕНЯ Списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „С.Е.Д.М.“ ООД /в неплатежоспособност/, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ изготвен на 20.05.2019 г. и обявен в ТР при АВ на 27.05.2019 г., по възражение с вх. № 72674/04.06.2019 г. /депозирано по пощата на 03.06.2019 г./, което е подадено от кредитора  – Национална агенция по приходите, като ИЗКЛЮЧВА приетото обезпечение по отношение на предявените от кредитора – „К.т.б.“ АД /н./ с негова молба вх. №46864/05.04.2019 г. и вкл. под т. 2 от цитирания списък парични вземания за главница, лихви, неустойка, разноски и възнаграждение за юрисконсулт, произтичащи от Договор за банков кредит от 09.11.2006 г., изменен с дванадесет на брой анекса, установени с изпълнителен лист от 06.10.2015 г., издаден по ч. гр. д. № 50636/2015 г. по описа на СРС, съставляващо учреден по силата на договор от 08.04.2008 г., изменен с Анекс 1 и Анекс 2 особен залог върху 66 броя дружествени дялове с номинална стойност от 50 лв. – всеки, представляващи 66 % от дружествения капитал на търговско дружество – „К.Г.“ ООД, ЕИК *******.    

ИЗМЕНЯ Списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „С.Е.Д.М.“ ООД /в неплатежоспособност/, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ изготвен на 20.05.2019 г. и обявен в ТР при АВ на 27.05.2019 г., по възражение с вх. № 73706/05.06.2019 г. /депозирано по пощата на 03.06.2019 г./, което е подадено от длъжника –„С.Е.Д.М.“ ООД /в неплатежоспособност/, като ВКЛЮЧВА предявените с молба вх. № 50296/12.04.2019 г. от кредитора – И.П.П. вземания, в частите им както следва : за сумата в размер от 6 545,28 лв., съставляваща дължимо нетно трудово възнаграждение за периода от 01.08.2018 г. до 04.01.2019 г., съгласно трудов договор от 26.04.2011 г., изменен с допълнително споразумение от 28.08.2012 г.; за сумата в размер от 4 168,00 лв., съставляваща дължимо обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на общо 40 дни натрупан за 2017 г. и 2018 г., съгласно трудов договор от 26.04.2011 г., изменен с допълнително споразумение от 28.08.2012 г.; за сумата в размер от             3 949,71 лв., съставляваща дължимо обезщетение за частично неспазено от работодателя предизвестие за прекратяване на трудов договор от 26.04.2011 г., изменен с допълнително споразумение от 28.08.2012 г., чиято продължителност е уговорена в чл. 5 от същия; за сумата в размер от 1 677, 09 лв., съставляваща дължимо обезщетение за оставане без работа в продължение на един месец /05.02.2019 г. до 05.03.2019 г./, което е последица от извършено уволнение на кредитора на основание съкращаване на щата, и определя ред за удовлетворяване на така изброените вземания – чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ.          

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подаденото от И.П.П. на основание чл. 690, ал. 1 ТЗ възражение с вх. № 73706/05.06.2019 г. /депозирано по пощата на 03.06.2019 г./, в частите, с които е поискано изменение на Списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „С.Е.Д.М.“ ООД /в неплатежоспособност/, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ изготвен на 20.05.2019 г. и обявен в ТР при АВ на 27.05.2019 г., чрез включването в него на сумите, както следва : сумата в размер от 1 476,49 лв. /разлика над сумата от 6 545,28 лв. до сумата от 8 021,77 лв./, съставляваща вземане за трудово възнаграждение за периода от 01.08.2018 г. до 04.01.2019 г., съгласно трудов договор от 26.04.2011 г., изменен с допълнително споразумение от 28.08.2012 г.; сумата в размер от 1 677, 09 лв. /разлика над сумата от 3 949,71 лв. до сумата от 5 626,80 лв./, съставляваща дължимо обезщетение за неспазено от работодателя предизвестие за прекратяване на трудов договор от 26.04.2011 г., изменен с допълнително споразумение от 28.08.2012 г., чиято продължителност е уговорена в чл. 5 от същия; сумата в размер от 198,51 лв.  /разлика над сумата от 1677,09 лв. до сумата от 1875,60 лв./, съставляваща обезщетение за оставане без работа в продължение на един месец, което е последица от извършено уволнение на кредитора на основание съкращаване на щата.

ИЗМЕНЯ Списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „С.Е.Д.М.“ ООД /в неплатежоспособност/, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ изготвен на 20.05.2019 г. и обявен в ТР при АВ на 27.05.2019 г., по възражение с вх. № 73736/05.06.2019 г. /депозирано по пощата на 03.06.2019 г./, което е подадено от кредитора – „Г.Т.2.“ ЕООД, като ВКЛЮЧАВА в него предявеното с молба вх. № 53689/14.04.2019 г. /депозирана по пощата на 12.04.2019г./ вземане в частта му за сумата в размер от 167 935,68 лв. – съставляващо трансформирано непарично вземане за бъдеща доставка на количество природен Г. /2 790 MWh/,  което вземане е възникнало въз основа на сключени договори от 30.08.2018 г. между „Б.“ и „С.Е.Д.М.“ ООД, от 31.12.2018 г. между „А.О.Г.„ ЕООД и „Г.Т.2.“ ЕООД, от 01.03.2019 г. между „Н.Т.“ АД и „А.О.Г.„ ЕООД, от 01.03.2019 г. между „С.Е.Д.М.“ ООД и  „Н.Т.“ АД, и ползващо се с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.     

ОДОБРЯВА с гореописаните промени на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ Списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „С.Е.Д.М.“ ООД /в неплатежоспособност/, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, които е обявен в ТР на АВ по партидата на „С.Е.Д.М.“ ООД /в неплатежоспособност/ на 27.05.2019 г.

СВИКВА на основание чл. 674, ал.2 от ТЗ Събрание на кредиторите на „С.Е.Д.М.“ ООД /в неплатежоспособност/, с ЕИК ******* с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 3 и т. 8 от ТЗ, а именно : 1./ избор на постоянен синдик и определяне на неговото текущо месечно възнаграждение; 2./ определяне реда и начина за осребряване на имуществото на длъжника;  3./  определяне метода и условията на оценка на имуществото, 4./ избор на оценители и определяне на възнаграждението им, на 03.12.2019г. в 15,30 ч. в Съдебната палата, гр. София, бул.”Витоша” № 2, в заседателната зала, която е определена за провежда заседанието на  VІ-2 състав в посочения ден.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК масата на несъстоятелността на „С.Е.Д.М.“ ООД /в неплатежоспособност/, с ЕИК *******, да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, сумата в размер от 414,89 лв. – съставляваща направени разноски за заплащане възнаграждение на вещо лице във връзка с разгледаното в производството по несъстоятелност възражение с вх. № 73706/05.06.2019 г. /депозирано по пощата на 03.06.2019 г./, за които възразилия кредитор е освободен от плащане.

Определението да се обяви на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ в Търговския регистър по партидата на „С.Е.Д.М.“ ООД /в неплатежоспособност/, с ЕИК *******.

Делото да се докладва след изтичане на едномесечен срок от обявяване на определението в ТР за евентуално решение по чл. 710 -711 от ТЗ.

Препис от определението да се връчи на синдика.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                        СЪДИЯ: