О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№1990/3.11.2015г.
гр. Ямбол , 03.11.2015 г.
Ямболският районен съд, ХV-
ти граждански състав
На 03.11 2015 година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
като разгледа докладваното от съдия Христова
ч.гр. дело № 2715
по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 389 и сл.
от ГПК.
Образувано е по искова молба на
ЕТ „ГЕЛИН САРАЙ – М.З.“ – гр. Елхово против „ПРОЦЕС“ООД – гр. Плевен с искане
да бъде признато за установено по отношение на ответника, че вземането, предмет
на изпълнение по изп. дело №771/2015 год. на ЧСИ Ирина Христова не съществува. Към
молбата и допълнителна такава са приложени писмени доказателства. Направено е
искане за обезпечаване на иска чрез спиране на изпълнението по посоченото
изпълнително дело.
Съдът намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл.389 от ГПК, във всяко положение на делото до приключване на
съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да иска от съда, пред
който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. Предпоставките за
допускане на обезпечението са изложени в чл.391 от ГПК: (1) Обезпечение на иска
се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата по решението и ако: 1. искът е подкрепен с
убедителни писмени доказателства, или 2. бъде представена гаранция в
определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и
договорите.
В настоящия случай ЯРС преценява така предявеният иск като допустим.
Въпреки, че представените на този етап от производството писмени доказателства
според настоящия състав не са достатъчни, за да обусловят вероятната му
основателност, т.к. ищецът, който твърди, че след издаване на изпълнителното
основани – изпълнителен лист от 16.01.2015 год . е настъпило ново обстоятелство
– сключен договор за цесия, за който той е узнал по-късно и няма как да
разполага с последния, то съдът намира, че предвид характера на иска и
твърденията в исковата молба, следва да се прецени, че без допускане на
обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на
правата по едно решение в негова полза. / В горния смисъл – Определение по
в.гр.д. №173/2014 год. на ЯОС./ Поисканата мярка е адекватна и
съответства на обезпечителната нужда. Обезпечението според съда обаче следва да
бъде допуснато при внасяне на гаранция от поискалата го страна. Макар и нормата на чл. 390,ал.4 от ГПК да урежда допускане на обезпечение на бъдещ иск,
а в процесния случай искането е за допускане на обезпечение на предявен иск, то
настоящата инстанция намира, че са налице условията на чл. 391, ал. 2 от ГПК. В конкретния
случай, като взема предвид цената на иска и наличните писмени доказателства,
настоящият съдебен състав намира, че е необходимо внасянето на гаранция в размер на 1000 лв.
Предвид
гореизложеното, ЯРС
О
П Р Е Д Е Л И :
Допуска
обезпечение на иска по гр.д.№ 2715/2015г. на ЯРС, предявен от ЕТ „ГЕЛИН САРАЙ – М.З.“ – гр.
Елхово против „ПРОЦЕС“ООД – гр. Плевен, чрез налагане на
обезпечителна мярка - СПИРАНЕ изпълнението по и.д. № 20158780400771 по описа на
ЧСИ № 878 Ирина Христова - гр.Ямбол, при
внасяне на гаранция в размер 1000лв.
Определя,
на основание чл.391 от ГПК, парична гаранция в размер на 1000лв., вносима от ищеца.
На ищеца
да се издаде обезпечителна заповед, след представяне на доказателства за
внасянето на определената от съда гаранция.
Определението
подлежи на обжалване пред ЯОС в едноседмичен срок от връчването му на страните,
съгл. чл. 396,ал.1 , вр. чл. 397,ал.1,т.3 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: