Р Е Ш Е Н И Е № 94/24.6.2020 г.
24. 06. 2020г., гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД четвърти административен състав
На дванадесети
юни
2020 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар Стела Гюмлиева
Прокурор Рени Лефтерова
като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно дело № 106 по описа на 2020 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл.1, ал.1
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на Д.Г.Я. ***, чрез адвокат И.С. ***, със съдебен адрес *** против ОД на
МВР, Ямбол,
с цена на иска 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди от заплатено адвокатско възнаграждение, в резултат на отменено като незаконосъобразно
НП № 18-3392-000188 от 15.03.2018 г. на Началник РУП към ОД на МВР, Ямбол, РУ,
Тунджа, развило се в анд № 370/2018 г., решението по
което е в сила на 30.06.2018г. Иска се да се осъди ОД на МВР, Ямбол да заплати
имуществените вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева, в резултат на обжалване на цитираното НП, както и се иска присъждане на направените в настоящото
производство разноски. Позовава се на разпоредбата на чл. 203 ал. и чл. 204 ал.
1 от АПК.
Иска се да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца претендираното обезщетение на осн.
чл.1, ал.1 във връзка с чл.4 от ЗОДОВ, както и да се присъдят направените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание, ищецът,
редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат С., редовно
упълномощена. Иска да бъде уважена
така предявената искова молба, ведно със законните последици.
Счита, че действително е налице
незаконосъобразен акт на администрацията от страна на полицията, отменен по
установения ред, и са налице доказателства за сторени разноски по отношение на административнонаказателно дело по описа на ЯРС. От
събраните по делото доказателства намира, че искът е основател и доказан. Иска и присъждане на направените разноски по настоящото
производство.
Ответната страна, чрез юрисконсулт А. иска да бъде оставена
исковата претенция без уважение. Счита, че не са налице, визираните в Закона за
отговорността на държавата и общините вреди, предпоставки за предявяване на
иск. Няма пряка причинно-следствена връзка между издадения в хода на административнонаказателното производство акт, сключения
договор за правна помощ и направените от ищеца разноски. Искането за присъждане
на законна лихва също намира за неоснователно. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Представителят на Окръжна прокуратура Ямбол намира, че искът
е
основателен
и доказан. Счита, че е незаконосъобразен административния акт на ответника – отменено
наказателно постановление като незаконосъобразно с влязло в сила решение. В
резултат на издаването на този акт ищецът е претърпял претендираните
имуществени вреди, изразяващи се в разноски по съдебното обжалване на този
административен акт.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното:
С НП №
18-3392-000188 от 15.03.2018 г. на Началник РУП към ОД на МВР, Ямбол, РУ, Тунджа,
на ищецът Д.Г.Я. е
наложена имуществена санкция в размер на 400 лева, на основание чл. 638 ал. 3
от КЗ. С решение № 169 от 12.06.2018 г. по анд № 370/2018 г. на ЯРС е отменено цитираното НП. Пред ЯРС е представен договор за
правна помощ № ********** от 10.04.2018 г., подписан от ищецът и адвокат И. С. за сумата от 300 лева,
договорено и внесено адвокатско възнаграждение. Решението на ЯРС е влязло в
сила на 30.06.2018 г.
При
така установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Претенцията на ищеца е за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 /триста/ лева,
представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в резултат на отменено като незаконосъобразно НП№
18-3392-000188 от 15.03.2018 г. на Началник РУП към ОД на МВР, Ямбол, РУ,
Тунджа, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от влизане в сила на решението ЯРС по анд № 370/2018 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1
от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за
обезщетение на вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица, а съгласно чл. 204,
ал. 1 от
АПК, иск
може да се предяви след отмяна на административния акт по съответния ред. В
случая, видно от приетите по делото
доказателства, НП№ 18-3392-000188 от 15.03.2018 г. на Началник РУП
към ОД на МВР, Ямбол, РУ, Тунджа, за което се твърди, че са причинени вреди за ищеца е отменено с решение № 169 от 12.06.2018 г. по анд № 370/2018 г. на
ЯРС.
Предвид изложеното съдът намира, че са
налице предпоставките за завеждане на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и развиване
на процедурата по чл. 203 и сл. от АПК и
искът е процесуално допустим.
Разгледан по същество, същият е основателен, по следните съображения:
Съгласно
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност. В
разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ е посочено, че обезщетение се дължи за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на
увредения, т. е. увреденото лице, не би претърпяло вреди, ако не бе
незаконосъобразният административен акт.
Във фактическия състав на отговорността
на държавата или общината за дейността на администрацията, визирана в чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностни лица на държавата или общината, при или
по повод на изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от
трите елемента на посочения фактически състав, не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В настоящия случай досежно доказването на елементите от фактическия
състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства се налага извода,
че безспорно е налице незаконосъобразна
дейност на административен орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и
наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна
дейност и настъпилия вредоносен резултат.
Както вече бе посочено, налице е постановено решение № 169 от 12.06.2018 г. по анд № 370/2018 г. на ЯРС, влязло в сила на 30.06.2018г., с което е отменено
като незаконосъобразно НП№ 18-3392-000188 от 15.03.2018 г. на Началник РУП
към ОД на МВР, Ямбол, РУ, Тунджа“. Същото следва
да се приеме като безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразна
дейност на административния орган.
По отношение на претендираното обезщетение в размер на 300 лева,
съставляваща заплатена от ищеца сума за правна защита и съдействие и за
процесуално представителство по анд № 370/2018г. по
описа на ЯРС, от представените по делото писмени доказателства, действително се установява заплащането
на сумата от 300 лева от страна на ищеца на адв. С. от ЯАК. В
случая с исковата молба се претендира
присъждане на сумата от 300 лева, представляваща претърпени имуществени вреди
от отмененото НП. Съдът извършва преценка на основателността на исковата молба
с оглед претендирания
размер от 300 лева.
Предвид отмененото по съдебен път наказателно
постановление, претърпените от ищеца
имуществени вреди, съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение,
съставляват пряка и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно
наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е
постановено, че при предявяване пред административните съдилища искове по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
С оглед на това, настоящият
съдебен състав приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка
от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Заявената искова претенция от 300 лева за обезщетяване на вреди, съставляващи
направени от ищеца разноски в хода на обжалване на наказателното постановление
в производството по анд № 370/2018г. по описа на ЯРС се явява
основателна и доказана.
Ищецът е направил искане и за
присъждане на законната лихва върху претендираната
сума от 300 лева, считано от 30.06.2018г.-датата на влизане в сила на решението
на ЯРС, която също се явява основателна с оглед основателността на главния иск.
Законната
лихва върху присъдената сума, съгласно т.4 от ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС е
дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите
административни актове. В този смисъл е актуалната съдебна практика на ВАС на
РБ, обективирана в
Решение № 15751/17.12.2018 г. по адм. д. № 10945/2017 г., Решение №
15731/17.12.2018 г. по адм.
д. № 9403/2017 г. и др.
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса.
С оглед изхода на делото претенцията на
процесуалния представител на ищеца за присъждане на съдебни разноски, съдът
намира, че следва да бъде съобразено с
разпоредбата на чл. 8 ал. 1 т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. По делото е представен
договор за правна помощ за договорено и
внесено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. С оглед чл. 8 ал. 1 т.
1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението е справедливо определено. Следователно ОД на МВР, Ямбол следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
като разноски по делото сумата от 300 лева за
адвокатско възнаграждение и 10 лева държавна такса.
Водим от горното и на основание чл.
203, ал. 1 от АПК, ЯАС, четвърти административен състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР, ЯМБОЛ да заплати на Д.Г.Я. с ЕГН: ********** ***, чрез адвокат И.С. ***, със съдебен адрес *** сумата от 300 (триста) лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като
незаконосъобразно НП№ 18-3392-000188 от 15.03.2018г. на Началник РУП към
ОД на МВР, Ямбол, РУ, Тунджа, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 30.06.2018г.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР, ЯМБОЛ да заплати на Д.Г.Я. ***, чрез адвокат И.С. ***, със съдебен адрес *** сумата от 310 (триста и десет) лева,
представляваща направените съдебни
разноски.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.
Решението да се съобщи на страните по
реда на чл.138 от АПК.
СЪДИЯ:/п/ не се чете