МОТИВИ: към присъда N 21/27.05.2010год.
по описа на Поморийски Районен съд.
Производството по делото е образувано по
повод обвинителен акт на прокурор при Районна прокуратура - Поморие, против И.О.М. ***, ЕГН ********** за престъпление по чл. чл. 152
ал. ІІІ т.1 във вр. с ал. ІІ т.3,вр. с чл. 152 ал. І, т.1 вр. с чл. 20 ал.ІІ вр. с чл. 28
ал. І от НК
И.З.С.,***, ЕГН ********** за престъпление по чл. 152 ал. ІІІ,т.1
във вр. с чл.152 ал.І, т.1,
вр. с чл. 20 ал. ІІ от
Д. ***, ЕГН ********** за престъпление по чл. 152 ал. ІІІ,т.1
във.вр. с чл.152 ал. І, т.1 , вр. с чл. 20 ал.ІІ от
Прокурорът в съдебно заседание подържа
обвинението и пледира за налагане наказание лишаване от свобода в размер на
една година по отношение на подсъдимият И.М., което да
бъде изтърпяно ефективно и по една година за подсъдимият С. и А., като
изпълнението на наказанията да бъде отложено за срок от три години.
Подсъдимите М., С. и А. правят искане за
провеждане на предварително изслушване по делото по реда на чл. 371 т.2 от НПК и разглеждане на делото по реда на Глава Двадесет
и седма – съкратено съдебно следствие. Признават се за виновни, признават
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съжаляват
и извършеното престъпление.
Защитникът на подсъдимия И.М.- адв. Я., моли съда да наложи
наказание лишаване от свобода в размер на 11 месеца и 20дни или една година
лишаване от свобода.
Защитника на подсъдимия С.-адв. П., моли съда да приложи
чл. 58а от НК и наложи минималното предвидено наказание, изтърпяването на
което да бъде отложено.
Защитника на подсъдимият А., адв.М. също моли да се наложи минималното наказание
изтърпяването на което да бъде отложено за срок от три години.
Във връзка с направеното искане от
подсъдимите и на основание чл. 370 ал.3 от НПК, съдът е провел предварително изслушване и
съкратено съдебно следствие.
Съдът като съобрази поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото прие за установено следното от фактическа страна:
На 11.12.2008год. около 17.30ч.
свидетелката М.П.С. и св. А.М.Г. граждани на Великобритания посетили
заведението „Аро” в село Бата, където съвсем наскоро С. закупила жилище. В
заведението двете се забавлявали около 2 часа и консумирали алкохол, като пострадалата
изпила две водки, след което се преместили в друго заведение, за което се
знаело че е на кмета на селото. Там двете свидетелки продължили да консумират
алкохол и да танцуват, а св.Г. да флиртува с брата на св. Ч.. В заведението по
това време били и подсъдимите М. – с прякор „П.”, С. – с прякор „И.”,
А. – с прякор „М.” и свидетелите Ч. заедно с приятелката си, С.Я.,
А.С.. Подсъдимият М. бил пиян и обикалял от маса на маса. В един момент св. Ч.
решил да си тръгва и да изпрати приятелката си, когато чул св. Я. да казва на
друг посетител „Извикай от игралната зала И. „И.” и Д. „М.”, защото ще пада ебане......щом на Румен пуска значи и на нас ще даде”. Свидетеля бил приятел на подсъдимият А. и чутите думи го
мотивирали да отиде при Д. и И. и да ги предупреди да внимават какво вършат.
Двамата подсъдими били пияни, но му обещали че „няма
да правят нищо”. След около 40 минути св. Ч. се върнал обратно в заведението и
заварил на една маса тримата подсъдими, А. и св. Г. и св.С., като подсъдимият
М. се опитвал да целува насила св. М.С. която се дърпала. Около 24 часа
подсъдимият М. бутайки навън св.С. казал на присъстващите „тази вечер ще ебем,
който иска да дойде, който е мъж да дойде ако не
искате ще еба сам” и двамата напуснали заведението. Веднага след него
тръгнали подсъдимите С. и А., като св. Ч. се опитал отново да ги
спре, но не успял. Подсъдимите А. и С. сграбчили св.С. и въпреки че тя викала и
се дърпала я завлекли към двора на училището, като я държала за ръцете и я влачели.
До площадката на входа на училището я свалили на земята, като продължила да я
държат за двете ръцете, а подсъдимият М. разкопчал със сила палтото й, свалил
панталоните и бельото й и въпреки виковете на С. успял да осъществи полов
акт. По това време подсъдимите С. и А. държали св. С. за ръцете, притисната към
земята и я опипвали по гърдите и интимната област, а пострадала викала и
се дърпала. Тъй като виковете й били чути от св.Ч., той заедно със св. Г. се
запътили към училището, където заварили подсъдимият М. върху Св.С. и да й удря
шамари. Св.С. успяла да изрита подсъдимият М., който закопчал панталона си и се
отдръпнал и върху пострадалата легнал подсъдимият А. с намерение да осъществи
полов акт, а подсъдимият С. продължавал да държи С. за ръцете. Свидетеля Ч. и
св.Г. със съвместни усилия успели да отстранят подсъдимите и да помогнат
на пострадала.
Установява се назначената СМЕ, че М.С. е
получила кръвонасядания по лицето, тялото и крайниците: в средата на брадичката
синкаво-мораво кръвонасядане 4х3см, в областта на дясна ключица синкаво-мораво
кръвонасядане 1х1см, в горна трета на лява предраменница червеникаво
кръвонасядане косо разположено 4х1см. Нараняванията са довели до болка и
страдание. Травматични увреждания по влагалище и вулва не са установени.
Видно от справката за съдимост
подсъдимият И.О.М. е осъждан – реабилитиран, като две от четирите му осъжданията
са за престъпления по чл. 152 от НК. Установява се от справката за съдимост на
подсъдимият И.З.С., че същия не е осъждан. Видно от
справката за съдимост подсъдимият
Д.Х.А. не е осъждан.
Така възприетата от съда фактическа
обстановка се установява от следните
доказателствени средства: обясненията на подсъдимите, показанията на
разпитаните свидетели – А.Г., М.С., Г.Ч., А.С., С.Я., протокола за оглед на
местопроизшествие, справките за съдимост на подсъдимите, заключението на
съдебно-медицинската експертиза.
Предвид на изложеното и възприетата от
съда фактическа обстановка, се налага правния извод, че подсъдимите И.О.М., И.З.С. и Д.Х.А. в
съучастие от обективна страна, като са
се съвкупили с М.П.С., лишена от възможност за
самоотбрана и против нейната воля и съгласие с деянието си са осъществили престъпния състав на чл.
152, ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 152, ал. 2, т.1 от НК във вр. с чл.20 ал.2
от НК. Изнасилването по чл. 152 от НК е престъпно
съвкупление с лице от женски пол, което се осъществява против волята на
жертвата. В случая изпълнителното деяние е двуактно. То се състои на първо
място в упражняване насилие или заплаха срещу пострадалото лице с цел да му
бъде сломена волята и да бъде преодоляна липсата на съгласие и на второ място -
осъществен вторият акт - половото сношение. Именно с оглед характера на изнасилването като сложно
(двуактно) престъпление не е необходимо всеки от съизвършителите да участвува
непосредствено и заедно с останалите във всеки от отделните актове - принуда
(физическа или психическа) и в резултат на нея полов акт против волята на
жената; достатъчно е, както в конкретния случай всеки от съучастниците, да осъществява поне една от съставките на
изнасилването, да съзнава, че участвува в изпълнението на това престъпление
заедно с останалите и да иска или поне допуска всички да се съвкупят с жертвата
въпреки несъгласието й. Видно от събрания доказателствен материал, само подсъдимия М. е
успял да осъществи полов акт с пострадалата, а подсъдимите С. и А. са упражнили спрямо пострадалата физическа принуда и са били готови при
възможност да осъществят и те полов акт с пострадалата. С. и А. като
извършителите са държали пострадалата за ръцете и са я лишили от възможност да
се самоотбранява и същата е била поставена в положение да не може да окаже
съпротива виждайки численото и физическо превъзходство на извършителите. Липсата
на съгласие се извлича от опитите на пострадалата да вика за помощ, при което
обвиняемият М. й удрял шамари. Съпротивата й срещу извършването на половия акт
е преодоляна и посредством физическа принуда – държане на ръцете от подсъдимите
С. и А., влачене и събаряне на земята, насилствено събуване на дънките и гащите и, последвано от също недоброволното проникване
на пениса на подсъдимият М. във влагалището на
пострадалата. В настоящия казус деянието следва да се квалифицира по чл. 152, ал.3, т. 1 от НК, визиращ повишена
обществена опасност с оглед извършването
на деянието от повече от едно лице. Неправилно обвинението е възприело по отношение подсъдимият М. друга
правна квалификация, като е приело, че е извършил деянието и в условията
на повторност. Макар подсъдимият И.М. видно от справката за съдимост да е
осъждан за друго такова престъпление предвид разпоредбата на чл. 30 от НК, тези
осъждания не водят до квалифициране на деянието като извършено в
условията на повторност, поради което подсъдимият М. следва да бъде оправдан по
обвинението, че е извършил деянието в условията на повторност. От субективна
страна, при осъществяване на деянието подсъдимите са действали с пряк умисъл. От
събрания по делото доказателствен материал недвусмислено се установява, че
подсъдимите са съзнавали несъгласието на пострадалата да се съвъкупи с тях, въпреки
че същата след употреба на алкохол е флиртувала в заведението с някои от
посетителите, без това да са подсъдимите. Подсъдимият М. ясно на висок
глас на няколко пъти е заявил намерението си да осъществи полов акт
с пострадалата и е подканял другите. Съзнавали са и своето числено и физическо
превъзходство и са се възползвали
от това. Подсъдимите са разбирали
общественоопасния характер на деянието си и са желаели
настъпването на общественоопасните последици, като са направили всичко
възможно, да осъществят полов акт с пострадалата. Причините за консумирането на
престъплението се коренят в ниската правна култура на извършителите и
незачитане на половата неприкосновеност на пострадалата, както и стремежа им да
осъществят полов акт с М. С. на всяка цена, като настъпилия общественоопасен
резултат е във пряка и причинна връзка с виновното им поведение.
При определяне на наказанието съда взе
предвид разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК, която задължава съда да определи
наказание като приложи разпоредбата на чл. 58а от НК. ПРС като взе предвид
разпоредбата на чл. 2 ал.2 от НК и че разпоредбата на чл. 58а от НК е
материална, намира че следва да приложи разпоредбата която е по
благоприятна за подсъдимите, а това е разпоредбата на чл.58а в редакцията й
действала преди изменението на чл.58а от 06.04.2010год. /бр. 32/10г. на ДВ/, предвиждаща, че когато в производството по чл.
372, ал.4 онт НПК съдът постанови осъдителна присъда,
той не може да наложи най тежкото по вид наказание при алтернативно предвидени
различни наказания, а в останалите случаи определя наказанието при условията на
чл.55 т.е. съда е длъжен да приложи чл.55 от НК без значение дали са
налице предпоставките за това. Според настоящия състав и за тримата
подсъдими не са налице многобройни и изключителни смекчаващи ваната
обстоятелства, поради което съда не следва да прилага сега действащата
разпоредба на чл. 58а от , която
предвижда да се определи наказание което да се намали с една трета и едва
при наличие на предпоставките по чл. 55 от НК, съда да прецени кое е по
благоприятно за дееца. Безспорно по благоприятно за дееца е прилагането на чл.55 от НК и без да са налице предпоставките за това,
поради което съда наложи и на тримата подсъдими наказания под предвидения
минимум. На подсъдимият И.О.М. съда наложи 2
години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг
режим в затворническо заведение затвор, като приспадна от определеното
наказание времето през което подсъдимият е бил с мярка
за неотклонение „задържане под стража”. При определяне размера на наказанието,
съда взе предвид, че подсъдимият И.М. е бил
инициатор за извършване на престъплението, взел е участие и в осъществяването
на принудата и в осъществяването на половия акт и че същия макар и реабилитиран
по право /чл.88 ал.3 от НК/ е бил осъждан четири пъти
като две от осъжданията му са за престъпления по чл. 152 от НК, от което може
да се направи извод, че е налице склонност у подсъдимият да извършва
престъпления против личността. По отношение на начина на изтърпяване на така
наложеното наказание - ефективно или условно, съдът прецени, че с ефективното
му изтърпяване ще се постигнат в пълна степен целите, визирани в чл. 36 от НК. При
установените по делото обстоятелства, подсъдимият М. не би могъл да се поправи
с налагане на едно занижено или условно наказание, а и с оглед постигането на
целите на генералната и индивидуалната превенция съобразно изискванията на чл.
36 от НК, съда счита че за да се въздейства върху подсъдимият М., същия следва
да изтърпи наложеното наказание в затворническо заведение „затвор” и определи
режима за изтърпяване „строг”.
На подсъдимият И.З.С.,
съда наложи наказание една година лишаване от свобода, изпълнението
на което отложи за срок от три години. Съда при индивидуализацията на
наказанието, взе предвид чистото съдебно минало на дееца, младата му възраст и
участието му в осъществяването на принудата над пострадалата. Тъй като
подсъдимият не е осъждан, не е лице с висока
обществена опасност, според съда целите на
наказанието ще се постигнат и с отлагане изпълнението на наказанието за срок от
3/три/ години.
На подсъдимият Д.Х.А.,
съда наложи наказание една година и два месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложи за срок от три години. Съда при
индивидуализацията на наказанието, взе предвид чистото съдебно минало на дееца,
младата му възраст и участието му в
осъществяването на принудата над пострадалата но и упорството му
въпреки съпротивата на пострадалата да осъществи и той полов акт. Тъй като
подсъдимият не е осъждан, не е лице с висока
обществена опасност, според съда целите на
наказанието ще се постигнат и с отлагане изпълнението на наказанието за срок от
3/три/ години.
Предвид това, че подсъдимите бяха
признати за виновни, на основание чл. 169, ал. 2 от НПК, съдът ги осъди да заплати направените по делото разноски.
Мотивиран от изложените съображения,
съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: