Р Е Ш
Е Н И
Е
№……………………. 2020
година,
гр.ВАРНА
В И М
Е Т О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
гр.Варна, тридесет и втори състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В
съдебно заседание, проведено на 04.11.2019 г. при
участието на секретаря Камелия Александрова изслуша
докладваното от председателя
административно дело № 1991 /2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е инициирано
е по жалба от „Ф.ПМ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Варна,
представлявано от П.П., депозирана чрез процесуален представител срещу Заповед 247-ФК/26.08.2020г. издадена от Началника на
отдел „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена
принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се гр.//,
ул. „////“ и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни.
В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на наложената
мярка, като се твърдят допуснати
нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
Обширно е развит довод за противоречие на наложената с
процесната заповед ПАМ с целта на закона.
Твърди се липса на
мотиви от страна на органа при определяне продължителността на мярката относно
тежестта на нарушението, съпоставени със сумата на неотчетената продажба - предвид въведения от законодателя минимален срок от седем дни,
Твърди се нарушение на основен принцип, заложен в
чл.6 от АПК, съгласно който администрацията при упражняване на своите властови
функции има задължение да стори това по
разумен, добросъвестен, справедлив и законосъобразен начин, като в тази връзка се изтъква, че при налагането на мярката и издаването
на АУАН все още не е издадено
наказателно постановление, предвид на
което мярката не отговаря на целите, заложени в чл.22 от ЗАНН.
Въз основа на изложеното
е формирано искане за отмяна на
заповедта.
Ответникът в
депозирани по делото писмени бележки
оспорва релевираните в жалбата доводи, счита ги за неоснователни. Счита, че с
извършеното нарушение – неиздаване на ФБ за извършената покупка на стойност 0.99
лв. е достатъчно да обоснове
законосъобразност на наложената ПАМ. От друга страна охраняването на държавния
бюджет винаги обосновава наличието от „хипотеза на защита на особено важен държавен интерес, изразяваща
се в гарантиране и осигуряване на
постъпления в него, чрез спазване на финансовата дисциплина.“
Оспорената заповед
счита за мотивирана и обоснована включително и относно определяне
продължителността на ПАМ.
Въз основа на
изложеното иска от съда да отхвърли
жалбата.
След анализ
на събраните по делото доказателствата и при съобразяване на
доводите, релевирани от на страните съдът приема следното:
По допустимостта:
Жалбата е
подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол,
от надлежно легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната
административна мярка в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Фактите по случая са следните:
На 23.08.2020
г. при
извършена проверка в търговски обект – супермаркет
„Фреш“, ннаходящ се в КК „Златни пясъци“, комплекс „Червен рак“ стопанисван от „Ф.ПМ“ ООД инспектори от ТД
на НАП Варна извършили проверка
констатирали, че за извършена контролна продажба
на стока – една бутикла
минерална вода на обща стойност 0.99 лв., платена в брой търговецът не издал ФБ от монтираното в обекта ФУ, с което нарушил разпоредбите на чл. 118, във
връзка с чл. 3, ал.1 от ЗДДС и на чл. 25, ал.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г.
При проверката е установена
положителна разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата
наличност в размер на 393.49 лв. видно от съставения опис на паричните
средства. Изведени и приложени по делото са дневен финансов отчет за 23.08.2020 г., както и отчет на фискалната памет. Приложени
са и издадени на същата дата други ФБ..
Констатациите си проверяващите обективирали в протокол № 0360583 /23.08.2020 г., впоследствие е
съставен и АУАН № F566807/26.08.2020 г., в който възпроизвежда същата фактическа обстановка.Връчен на проверявания търговец, подписан без възражение.
Съдът намира, че от представените писмени
доказателства се установява извършването на административно нарушение на чл.
25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н – 18 / 13.12.2006 г. на МФ – не
издаване на фискална касова бележка или бележка от кочан.
Видно от съдържанието на жалбата до съда този
факт не се оспорва от търговеца, поради което съдът го намира за установен по безспорен начин. При наличието на
недокументиране на продажба налице е основанието по чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка.
При издаването на процесната заповед обаче
заповедта е допуснато нарушение на чл. 187 от ЗДДС –
принудителната административна мярка е наложена на обект, различен от този, в
който е извършена проверката съответно осъществена и контролната продажба на
стока на стойност от 0.99 лв.
В обстоятелствената и част изрично е
посочено, че проверката е извършена в търговски обект – супермаркет „Фреш“
находящ се в КК „Зл.пясъци“ – к-кс „Червен рак“ . Идентично е описанието на
търговския обект, дадено в съставения ПИП №03600583/23.08.2020 г., цитирано от
АО в заповедта.
Видно
от административната преписка проверен е обект, находящ се действително в КК
„Зл.пясъци“!
Видно от изричното съдържание на
разпоредителната част на процесната заповед принудителната административна по реда на чл. 186, ал.1 от ЗДДС е наложена
на друг търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.//, ул.
„////“ № //, стопанисван от „Ф.ПМ“ ООД.
От съдържанието на документите в обема на административната преписка липсват каквито и да е данни, позволяващи
извод, че магазинът за хранителни стоки, находящ се в гр.//, ул. „////“ № // се стопанисва именно от „Ф.ПМ“ ООД.
Доколкото в случая
се касае за обект на налагане на административна принуда, то той следва да е
посочен вярно, още повече, че материалният закон предвижда налагането на
мярката единствено на обектът/ обектите, в които е установено административното
нарушение.
Налагането на
принудителна административна мярка на друг обект, различен от този, в който е
установено нарушение е недопустимо и представлява грубо нарушение на
материалния закон.
Предвид изложените
съображения като незаконосъобразна
поради противоречието и с материалния закон оспорената заповед за налагане на
принудителна административна мярка следва да бъде отменена.
При приетия краен правен резултат
и с оглед своевременно направеното от процесуалния представител на оспорващото
дружество искане за присъждане на разноски, съдът го намира за основателно и
следва да бъде уважено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172,
ал.2, предложение второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
247-ФК/26.08.2020г. издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която
на „Ф.ПМ“ ООД ЕИК *********, представлявано от П.П., е наложена принудителна
административна мярка „запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се гр.//,
ул. „////“ № // и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни.
На основание чл. 143, ал.1 от АПК
ОСЪЖДА ЦУ на
НАП да заплати на Ф.ПМ“ ООД ЕИК *********, представлявано от П.П.,
сторените по настоящото дело разноски в общ размер от 410 (четиристотин и десет
) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: