№ 65
гр. П., 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева
Елисавета Радина
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
в присъствието на прокурора Д. Г. П.
като разгледа докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225200600231 по описа за 2022 година
С присъда №26 от 31.03.2022г. постановена по НОХД № 924/2020г. Районен
съд гр. П. е признал подсъдимия ЗЛ. Н. К. за невиновен в това на
27.11.2018г.в З.гр. П. да е причинил на К.Д.П. средна телесна повреда с
трайно затрудняване на движението на ляв горен крайник по смисъла на
чл.129 ал.1 от НК като престъплението да е извършено при условията на
опасен рецидив и е оправдан по обвинението за извършено престъпление по
чл.129 ал.1 във връзка с ал.2 от НК и чл.29 ал.1 б.“а“ от НК.
Против така постановената присъда е постъпил въззивен протест от РП-
П. с който се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова осъдителна
такава.
Постъпило е и допълнение към протеста в което се излагат доводи за
превратно тълкуване на доказателствата. Отново се иска постановяване на
осъдителна присъда. Не са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание протеста се поддържа и доводите се развиват.
Защитата пледира за потвърждаване на присъдата.
Пред настоящата инстанция не се събраха нови доказателства.
Съдът като съобрази доводите на страните, изложеното в протеста и
допълнението към него и провери изцяло така атакуваната присъда направи
следните изводи:
1
От събраните пред първата инстанция доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Към 27.11.2018 г. подсъдимият и К.П. от гр.К. се намирали в З.П.,
където изтърпявали наказание лишаване от свобода. Подсъдимият бил
настанен в килия № 705, а К.П. в килия № 703. Сутринта на посочената дата
подсъдимият седял на стол в коридора на седмо отделение на третия етаж на
З. до килия № 703 и пиел кафе. В един момент на вратата на килията, в която
бил настанен се показал К.П.. Той поискал от подсъдимия да му върне
дрехите, които му бил дал срещу цигари. Подсъдимият отказал да му върне
дрехите, като му напомнил, че срещу тях му е дал цигари. Тогава П. напсувал
подсъдимия на майка. Това силно раздразнило подсъдимия, още повече че
майка му била починала. Като реакция подсъдимият станал от стола и с
шамар два пъти ударил П. в областта на лявото ухо, вследствие на което П.
получил разкъсване на тъпанчето на лявото ухо. От силата на удара П. паднал
на земята. Веднага след това той станал и се насочил към подсъдимия.
Отблъснал го с ръце, при което подсъдимият се озовал на стола, на който
седял преди това. След това П. свил ръцете си в юмрук и замахнал към
подсъдимия с лявата си ръка. Подсъдимият обаче реагирал, като се
подместил, в резултат на което П. ударил свитата си в юмрук лява ръка в
стената. Последвал юмручен бой между двамата, в който на страната на
подсъдимия се намесил св.Д.А., също лишен от свобода. Подсъдимият и
св.Д.А. започнали да удрят П. с ритници и юмруци, един от които попаднал в
лявата длан на П., която вдигнал пред лицето си в опит да се предпази. От
този удар П. получил счупване на четвърта метакарпална /дланна/ кост. От
своя страна П. също нанасял удари на подсъдимия.
От съседните килии започнали да излизат лишени от свобода, които
наблюдавали боя. Произведения шум бил чут от дежурните надзиратели, сред
които свид.А.С., които пристигнали на място в момента, в който боя вече бил
преустановен. Свид.С. забелязал, че по лицето на П. има зачервявания,
поради което същият бил конвоиран до медицинската служба на З. където му
била оказана медицинска помощ. Видимите травматични увреждания били
отразени в медицинска справка /л.19 в досъдебното производство/.
От заключението на изготвената на досъдебното производство СМЕ,
неоспорено от страните се установява че вследствие на нанесения му побой
К.П. е получил счупване на четвърта метакарпална /дланна/ кост на лява длан,
наложило оперативно лечение и имобилизация, причинило му трайно
затрудняване на движението на левия горен крайник по смисъла на чл.129,
ал.1 от НК, т.е. средна телесна повреда. П. е получил и травматично
разкъсване на тъпанчето на лявото ухо, причинило му временно разстройство
на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, т.е. лека
телесна повреда. Счупването на четвърта метакарпална /дланна/ кост на лява
длан са получени в резултат на действието на твърд, тъп предмет чрез удар с
или върху такъв и добре отговарят да са получени при нанасяне на удар
насочен към главата на пострадалия и той при опит да се предпази от удара
вдига лявата ръка, където попада последният към момента на
2
инкриминираната дата. В разпита си вещото лице доктор Б.П. уточнява, че
травмата е нанесена от предмет с ограничена повърхност, какъвто може да
бъде метален продълговат предмет, както и от директен юмручен удар.
Вещото лице изключва възможността травмата да може да е била получена
при самонараняване вследствие на юмручен удар в стена, при падане или при
нарочно самонараняване при прекарване на дланта между металния лост и
пружината на леглата в изолационното помещение. Този свой извод вещото
лице обосновава с това, че при удар в стената са неминуеми охлузвания и
кръвонасядания, които не са описани както в медицинската справка, така и в
останалата медицинска документация. Такива задължително биха се
получили и при падане от собствен ръст, като в този случай не би се получи
оток в китката, така както е посочено в медицинската справка от прегледа
само час след инцидента, освен това в този случай счупването няма да е на
метакарпална, а на лъчева кост. Вещото лице уточнява също че описаната в
медицинската справка оточеност и болезненост на лява китка е типичен
резултат от счупването на метакарпалната /дланна/ кост и се появява след 1
час до 1 час и половина от нанасянето на удара, което напълно съвпада с
локалния статус на пострадалия, обективиран в медицинска справка,
изготвена след извършения му преглед около 11,10 часа, като се има предвид
че инцидента е станал около 10, 15 часа.
Що се отнася до травматично разкъсване на тъпанчето на лявото ухо,
причинило на пострадалия П. временно разстройство на здравето, неопасно за
живота по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, видно е от заключението на вещото
лице П., че това травматично увреждане е получено от друг удар, нанесен
преди или след удара, причинил счупването на четвъртата метакарпална
/дланна/ кост на лява длан, и е получено в резултат на действието на сгъстен
въздух под високо налягане във външния слухов проход на лявото ухо,
получено при удара върху него. В разпита си вещото лице уточнява, че удара,
причинил увреждането може да е както юмручен, така и от шамар.
Пострадалия К.П. не е разпитан като свидетел, като след многократните
неуспешни опити да бъде призован е заличен като такъв поради
невъзможността да бъде открит. Неговата майка свид. М.Д. дава показания,
видно от които синът й се намира в Р.Г., като точното му местонахождение не
е известно.
Напълно правилно съдът не е дал вяра на подсъдимия, както и на
свид.Д.А., че последният не е участвал в инкриминирания инцидент, а
физическата разправа била само между подсъдимия и К.П.. Обясненията на
подсъдимия, като и показанията на свид.Д.А. в тази част се опровергават по
категоричен начин на първо място от показанията на Началника на З.П.
свид.В.К., които в пълна степен кореспондират с писмените доказателства по
делото – заповедите за дисциплинарни наказания /л.10- л.11 в д.п./, видно от
които както подсъдимия К., така и свид.Д.А. са упражнили физическо
насилие над л.св. К.П., а също и че последният е упражнил такова над
подсъдимия. По тази причина и на тримата са били наложени дисциплинарни
наказания. С.К. установи причината, поради която на свид.А. е наложено по-
3
леко наказание, а имено за това, че се е присъединил към започналата вече
между подсъдимия и К.П. физическа саморазправа, а не е предизвикал
същата. Свид.С., която към инкриминираната дата е заемала длъжност
инспектор социални дейности и възпитателна работа в З.П., макар, че не дава
конкретни показания за процесния инцидент установявя, че разпределението
на комисията, предшестващо налагането на дисциплинарни наказания е след
обстойна проверка на съответните служители от затворническата
администрация, включваща снемане на обяснения и преглеждане на записи от
поставените камери за видеоконтрол, при което показанията на свид.А. че
бил наказан само поради това, че се опитал да разтърве подсъдимия и П. се
опровергават. В синхрон с показанията на С.К. и писмените доказателства по
делото са показанията на прекия очевидец свид.Георги Д., от които се
установява, че физическата разправа е била между подсъдимия, П. и
свид.Д.А., като непосредствено е възприел подсъдимия и свид.Д.А. да удрят
П. с ритници, шамари и юмруци, като последният се защитавал и също удрял.
Показанията на свид.Д. в пълна степен синхронизират със заключението на
СМЕ, допълнено от разпита на вещото лице П., който сочи като възможен
механизъм за счупването на четвъртата метакарпална кост директен юмручен
удар, причинен при опит на пострадалия да се защити с лявата си ръка,
вдигната пред лицето, поради което съдът ги кредитира изцяло. Освен това
показанията на цитираните свидетели се подкрепят и от показанията на
свид.М.Д., майка на К.П., която установи, че той й е разказал че е бит от
няколко, а не от един човек.
При внимателен прочит на показанията на св.А. се установява, че е
имало метален предмет, но след като побоя е приключил и са били заключени
в килиите. Именно тогава подсъдимия е показал метален предмет и е казал, че
ще *** П., но А. го спрял. На първо място подсъдимия не е очаквал
поведението на П. и отправената обида, за да се подготви с метален предмет.
Всички лишени от свобода свидетели , разпитани по делото, описват З.К. като
тих, неконфликтен човек, който помага на другите. При така установеното за
подсъдимия и факта, че се е намирал в коридора и е пиел кафе, не очаквайки
нападение, е нелогично същия да е въоръжен. Твърди се за крак от стол което
е обемно оръжие и е следвало да бъде видяно от охраната. По тези
съображения настоящия състав намира, че към момента на побоя над П.
подсъдимия не е бил въоръжен с метален предмет. От друга страна са и
показанията на св. С.- охрана в З. Този свидетел е категоричен, че П. не му е
споделил, че е удрян с метален предмет. При тези доказателства тезата
изложена в допълнението към протеста е неоснователна.
Напълно правилно решаващият съд не е възприел изяло обясненията на
подсъдимия в частта в която твърди, че св. А. не е бил П.. В тази връзка
подсъдимия е заявил, че в същия ден А. е искал да бие П. тъй като последния
го подигравал. Причината за подигравките била, че подсъдимия помага на св.
А., че го храни и го гледа тъй като и той е беден. Ясно личи, от обясненията
на подсъдимия, че той е бил в добри отношения със св. А. и именно поради
това отрича неговата намеса в побоя. В обясненията на подсъдимия е
посочено, че на разпределението са гледани записа от охранителните камери
4
и там е била и св.Е.С.. Това съвпада с показанията на св. С. която установява,
както и св. К., че за да се наложат дисциплинарни наказания наред с
обясненията се гледат и записите от камерите. От писмените доказателства по
делото се установява, че и св. А. е бил с дисциплинарно наказание. На лист
10 от ДП се намира копие от заповед №472 от 06.12.2018г. на Началника на
З.гр. П. с която е наказан св. А. за това, че“ упражнил физическо насилие
спрямо лишения от свобода К.О. П. за разрешаване на възникнал между тях
конфликт“.
При така обсъдените доказателства настоящия състав прие, че протеста
е неоснователен. Категорично е доказано, че счупването на четвърта
метакарпална /дланна/ кост на лява длан на постр.К.П., съставляващо средна
телесна повреда е от побоя, нанесен му от подсъдимия К. и свид.Д.А., като не
е възможно да се установи от ударите на кой от двамата е причинено това
травматично увреждане.
Правилно съдът е отразил в мотивите си, че след като не може да се
установи от кой удар е причинено телесното увреждане то не може да се
приеме несъмнено, че именно подсъдимия го е причинил. За да се постанови
осъдителна присъда същата не може да почива на предположения съгласно
чл.303 от НПК. Съдът може да признае подсъдимия за виновен само ако
обвинението е доказано по несъмнен начин.
С оглед на изложеното настоящият състав приема, че присъдата е
обосновани законосъобразна и няма основание за нейната отмяна.
По тези мотиви и на основание чл.338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №26 от 31.03.2022г. постановена по НОХД
№ 924/2020г. на Районен съд гр. П..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5