Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………
гр. София, 19.03.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично заседание на шестнадесети февруари през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при
секретаря Милена Кюркчиева, като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 2165/2017г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е
по предявен от „Б.П.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***
Е, срещу „Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, иск с
правна квалификация чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяване на ответното дружество
поради невъзможност на ищеца да получи изпълнение на задължение от едноличния
собственик на капитала – Р.И. И..
В исковата молба са изложени твърдения, че между
ищецът „Б.П.Б.“ АД в качеството му на кредитор и „К.“ ЕООД, ЕИК ********* като
кредитополучател бил сключен Договор за кредит № 367/2008 г., изменен и
допълнен с последващи анекси към него. По силата на договора за кредит и
анексите към него Р.И. И., ЕГН ********** и И.Р.И., ЕГН ********** били
конституирани като солидарни длъжници заедно с „К.“ ЕООД за изпълнение на
задълженията по тях. Поради неизпълнение на задълженията от страна на
кредитополучателя и солидарните длъжници в полза на ищцовото дружество по реда
на чл. 417 ГПК била издадени заповеди за изпълнение на парично задължение и въз
основа на тях – изпълнителни листи. Било образувано изпълнително дело № 21/2014
г. по описа на ЧСИ Р.М.срещу „К.“ ЕООД, Р.И. И. и И.Р.И., в рамките на което
било поискано налагане на запор върху всички дружествени дялове от капитала на
ответното дружество „Г.“ ЕООД, ЕИК ********, притежавани от едноличния
собственик на капитала - Р.И. И.. Ищецът твърди, че с Постановление за
овластяване на взискател за предявяване на иск за прекратяване на търговско
дружество от 25.05.2017 г., издадено му по изп. дело № 21/2014 г. на ЧСИ Р. М.,
бил овластен на основание чл. 517, ал. 4 ГПК да предяви иск за прекратяване на
„Г.“ ЕООД. С оглед на изложените твърдения банката иска от сезирания съд да
бъде постановено решение за прекратяване на ответното дружество, респективно да
се открие производство по ликвидация на същото, както и да бъде назначен за
ликвидатор на ответното дружество лице, различно от Управителя Р.И. И.,
доколкото Р.И. И. бил длъжник по изпълнителното дело. Претендират се за
присъждане и съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е
постъпил писмен отговор от ответника - „Г.“ ЕООД. Ответното дружество оспорва
иска като изцяло недопустим, недоказан и неоснователен. Твърди, че дружеството
„К.“ ЕООД нямало качеството длъжник на „Б.П.Б.“ АД и не били налице
процесуалноправните предпоставки за предявяване на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК,
както и че било недопустимо искането за обявяване в ликвидация на „Г.“ ЕООД.
Ответното дружество заявява, че на 03.10.2016 г. между „К.“ ЕООД и ищцовата
банка било сключено споразумение, по силата на което „К.“ ЕООД се задължило да
предаде 11 броя магазини, собствени на ищеца и находящи се в жилищен комплекс,
реализиран от „К.“ ЕООД. В споразумението било включено и задължение за
заплащане на сума в размер на 25 000 евро, която ответникът твърди, че била
изплатена изцяло към момента на депозиране на писмения му отговор. Счита, че
всички задължения по договора за кредит били изплатени. Ответното дружество
посочва, че за периода 2014-2017 година в ищцовата банка от страна на „К.“ ЕООД
и чрез изпълнителните действия на ЧСИ Р.М.били постъпили 2 211 887,57 лв., а за
периода 2008-2013 „К.“ ЕООД редовно плащал сумите в размер главници и лихви по
банков кредит №367/2008 г. Ответникът твърди, че между „К.“ ЕООД и ищцовото
дружество била сключена и влязла в сила съдебна спогодба по гр. дело 16742/2014
г. по описа на СГС, I-15 състав, в която било конкретизирано и признато
задължението на длъжника към банката в размер на 1 724 677,63 лв., разноски в
размер на 70 947,08 лв. и законна лихва от 11.04.2014 г. С оглед горните
твърдения ответникът заявява, че задължението му било многократно надплатено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Видно от договор за кредит №367
сключен на 07.04.2008 г. в гр. София, между „Б.П.Б.“ в качеството й на кредитор
и „К.“ ЕООД в качеството му на кредитополучтел /клиент/ е постигната
договореност банката да предостави в полза на кредитополучателя кредит в размер
на сумата до 1 000 000 евро, като предназначението му е целево, а
именно за осигуряване оборотни средства. Предвидено е кредитът да се усвоява от
кредитополучателя съобразно предназначението – изцяло или частично след
представяне на разходо-оправдателни документи доказващи целевото му разходване.
Според клаузата на т. 5.1 от договора главницата по кредита се олихвява с
годишна лихва определена като сбор от 1-месечен ЮРОБОР и надбавка 2,50
процента. По така сключения договор от страна на физическото лицем- Р.И. И. е
поето лично обезпечение под формата на поръчителство във връзка с изпълнението
на задължението на кредитополучателя свързано с връщане на отпуснатия на „К.“
ЕООД и произтичащите от това допълнителни задължения – лихви, такси и разноски
до пълното им окончателно погасяване. Така учреденото кредитно правоотношение е
било трансформирано по волята на страните участници в него общо 20 пъти в
периода от 29.04.2009 г. до 27.06.2013 г. посредством сключването на
допълнителни анекси, с които е бил продължаван срокът на действие на договора
договора, давани са допълнителни обезпечения, констатирани са допуснати
просрочия в изпъплнението на задълженията за връщане на определените суми
по-кредита, като са възприемани договорни механизми за това и пр. изменения.
Солидарна отговорност за изпълнение на задълженията произтичащи от обсъждания
договор за кредит се констатира да е била поета и от физическото лице – И.Р.И..
Съгласно последния подписан Анекс А20-367/27.06.2013 г. срокът за погасяване на
задълженията по отпуснатия банков кредит е удължен до 30.07.2013 г.
Според Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ издадена на 16.10.2013 г. по реда на
чл. 417 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 39439/2013
г. по описа на СРС, 25 с-в, въз основа на която е издаден и изпълнителен лист
отново от 16.10.2013 г. се установява, че „К.“ ЕООД, Р.И. И. и И.Р.И. са
осъдени да заплатят солидарно на „Б.П.Б.“ АД, както следва : сумата от
25 000 евро – главница по Договор за кредит №
367/07.04.2008 г., ведно със законната лихва за периода от 20.09.2013 г. до
изплащане на вземането; и сумата от 10 379,15 лв. – разноски по
делото.
Според Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ издадена на 07.02.2014 г. по реда на
чл. 417 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 980/2014 г.
по описа на СРС, 69 с-в, въз основа на която е издаден и изпълнителен лист
отново от 07.02.2014 г. се установява, че „К.“ ЕООД, Р.И. И. и И.Р.И. са
осъдени да заплатят солидарно на „Б.П.Б.“ АД, както следва : сумата от 100 000
евро – част от главница по Договор за кредит №
367/07.04.2008 г., ведно със законната лихва за периода от 09.01.2014 г. до
изплащане на вземането; и сумата от 4 511,66 лв. – разноски по
делото.
Според Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ издадена на 16.04.2014 г. по реда на
чл. 417 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 19760/2014
г. по описа на СРС, 78 с-в, въз основа на която е издаден и изпълнителен лист
отново от 16.04.2014 г. се установява, че „К.“ ЕООД, Р.И. И. и И.Р.И. са
осъдени да заплатят солидарно на „Б.П.Б.“ АД, както следва : сумата от 650 000
евро – остатък от главница по Договор за кредит № 367/07.04.2008
г., ведно със законната лихва за периода от 11.04.2014 г. до изплащане на
вземането; сумата от 87 724,58 евро – лихва за периода от 30.06.2012 г. до
30.07.2013 г.; сумата от 132 330,74 евро – лихва за периода от 30.08.2012
г. до 10.04.2014 г.; сумата от 10 827,26 евро – начислени такси за периода
от 30.08.2012 г. до 30.07.2013 г.; сумата от 930,80 лв. – разноски по
администриране на кредитното задължение в периода от 22.11.2013 г. до
10.04.2014 г.; и сумата от 35 093,54 лв. – разноски по делото.
Направена служебна справка от страна
на сезирания съд по партидата на ответника – „Г.“ ЕООД, ЕИК ******** показва,
че спрямо притежаваните от Р.И. И. дружествени дялове в цитираното търговско
дружество на 28.02.2014 г. е бил наложен и вписан запор в полза на ищеца - „Б.П.Б.“
АД. Предприемането на това действие се потвърждава и от приобщеното по делото –
запорно съобщение издадено по изп. дело № 20147900400021
по описа на ЧСИ-Р. М. на основание чл. 517, ал. 1 ГПК датиращо от 20.02.2014
г.
Не е спорно и от вписванията в търговския регистър по партидата на
ответното дружество – „Г.“ ЕООД, ЕИК ********, се установява, че Р.И. И. има качеството на едноличен собственик на дружествените дялове формиращи капитала на
ответника на стойност от 5 000 лв.
Видно от Постановление за овластяване на взискател за
предявяване на иск за прекратяване на търговско дружество, което е издадено по изп.
дело № 20147900400021 по описа на ЧСИ-Р. М. се констатира,
че съдебния изпълнител пред когото е висящо цитираното изпълнително дело е овластил – „Б.П.Б.“ АД да предяви иск за прекратяване на
търговско
дружество – „Г.“ ЕООД, ЕИК ********, чийто едноличен собственик на капитала е Р.И.
И..
Ответното
дружество предвид носената от него доказателствена тежест в процеса е
представило Спогодба – Протокол, която е била изготвена от страните по гр.д. №
16 742/2014 г. поп описа на СГС, ГО, 15-ти с-в, респективно носи подписите
на кредитора - „Б.П.Б.“ АД и длъжнците – „К.“ ЕООД, Р.И. И. и И.Р.И., като
предмет на постигнатата спогодба са сумите визирани в Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ издадена на 16.04.2014 г. по реда на
чл. 417 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 19760/2014
г. по описа на СРС, 78 с-в, въз основа на която е издаден и изпълнителен лист
отново от 16.04.2014 г. Посредством така постигнатата спогодба страните са се
съгласили, че „К.“ ЕООД, Р.И. И. и И.Р.И. дължат при условията на солидарна отговорност
в полза на банката всички суми, които са посочени в цитираната заповед за
изпълнение, като е удостоверено съгласие, че същите са валидно възникнали
задължения, които са изцяло основателни и доказани по размер с настъпила
изискуемост. Волята на страните изразена в спогодбата е всички обезпечителни
мерки предприети в пределите на изпълнително дело № 21/2014 г.
да запазят своето действие, като банката има правото да продължи със събирането
на описаните й присъдени и вземания до достигане момента на пълното им
погасяване, като в спогодбата е предвиден ред на насочване на изпълнението
спрямо активите на задължените лица. При осъществена от съда служебна проверка
за движението на гр.д. № 16 742/2014 г. поп описа на
СГС, ГО, 15-ти с-в се констатира, че същото на основание чл. 234 ГПК е било
прекратено на 19.06.2015 г., поради одобряването на постигнатата между страните
съдебна спогодба, чиито съдържание бе посочено детайлно в горното изложение.
Сред
доказателствата по делото по инициатива отново на ответната страна е приложено
Споразумение от 03.10.2016 г., което е подписано между „Б.П.Б.“ АД /кредитодател/ и „К.“ ЕООД /кредитополучател и ипотекарен
длъжник/ с цел цялостно регулиране на правоотношенията между страните
произтичащи от сключения по между им договор за кредит № 367/2008
г., като това стане чрез извършване на правни и технически действия описани
надлежно в споразумението. Съгласно текста на споразумението солидарния длъжник
– Р.И. е поел задължение да осъществи разсрочени на конкретни дати парични
погашения възлизащи в общ размер на сумата от 25 891 евро. Освен това
кредитополучателя - „К.“ ЕООД е поел ангажимент към банката-кредитор в
качеството му на изпълнител по строително-монтажни работи да извърши такива
спрямо придобити от банката недвижими имоти, които са подробно описани към
приложение съставляващо неразделна част от договора, като осигури привеждането
на обектите до степен на завършеност позволяваща издаването на акт – Образец 16
/Разрешение за ползване/. Постигнато е изрично съгласие, че общия размер на
разноските, които ще бъдат направени от „К.“
ЕООД за постигането на заложения строителен резултат не може да надхвърля
сумата от 169 171,82 лв. с ДДС. Видна е й договореност според която при
постигане на описания договорен резултат от страна на банката ще се извърши
прихващане, като същата ще приспадне сума не по-висока от 169 171,82 лв.
от задълженията на „К.“ ЕООД по договор за кредит с № 367/2008 г.
В споразумението присъства и клауза, че
едва при кумулативно и точно изпълнение на вменените на кредитополучателя и
солидарните длъжници задължения съобразно обсъжданото споразумение от страна на
банката-кредитор ще се предприемат действия по прехвърляне на остатъчния дълг
по договор за кредит № 367/2008 г. в полза на посочено от
дружеството „К.“ ЕООД лице за сумата от 1000 евро, като размерът на вземането
на банката към датата на евентуално подписвания договор за цесия ще бъде
редуциран с размера на направените от „К.“ ЕООД разходи възлизащи на сумата не
по-висока от 169 171,82 лв.
Освен
посочените писмени доказателства ответника е представил по делото и 15 броя
протоколи за извършени в рамките на изп. дело № 21/2014 г.
от ЧСИ- Р. М. разпределения изготвени по повод извършени продажби на имущество
принадлежащо на „К.“ ЕООД, или на лица приели да отговарят за задълженията на
посочения правен субект.; Извлечение относно история на транзакциите водена при
„Б.П.Б.“ АД за периода от 21.04.2008 г. до 20.07.2017 г. извършвани по сметка с
IBAN ***; както и Извлечение по договор за
кредит отпуснат в евро на 09.05.2008 г. обхващащо периода от 09.05.2008 г. до 11.04.2014
г. и извършените в рамките на същия погашения на отпуснатия кредитен ресурс в
общ размер от 1 000 000 евро.
Според
предоставена по реда на чл. 186 ГПК справка от ЧСИ- Р. М. отнасяща се до
актуалния размер на дълга на „К.“ ЕООД, Р.И. И. и И.Р.И. спрямо „Б.П.Б.“ АД към
датата – 08.02.2018 г. по изпълнително дело № 21/2014 г.
се констатира, че общия размер на непогасените и изпълняеми парични задължения
възлиза на сумата от 624 441, 52 лв. /319 271,88 евро/.
В пределите на протеклото исково
производство по инициатива на банката-ищец е допусната съдебно-счетоводна
експертиза, по която е изработено, изслушано и прието по надлежния процесуален
ред експертно заключение от вещото лице – М. А., като настоящия решаващ състав
кредитира същото в пълнота, доколкото отговорите дадени с него почиват на
обективен, достоверен и всеобхватен анализ на събраните по делото писмени доказателства,
вкл. проверки в записванията водени при банката-ищец и в изпълнителното дело
водено пред ЧСИ-Р.М. изп. дело №
20147900400021. Казано е, че постъпленията реализирани по цитираното изп. дело
във връзка с предприети от ЧСИ изпълнителни действия възлизат на сумата от
1 809 423,63 лв. /без ДДС/. Същевременно общият размер на паричните
задължения на дружеството – „К.“ ЕООД по договор за кредит от 07.04.2008 г. и
анексите към него /по упоменатите по-горе три изпълнителни листа/, вкл.
възникналите след издаването им задължения /такива за законна лихва и такси/
към 16.01.2018 г. /преди момента на частичното им погасяване/ възлизат на
сумата от 1 444 693,94 евро и 304 056 лв. Вещото лице е
констатирало, че паричните задължения носени от „К.“ ЕООД и дължими към банката – ищец са били
погасявани посредством три източника : 1./ постъпили плащания от съдебни
изпълнители; 2./ суми произтичащи от възложени имоти; и 3./ плащания от
кредитополучателя и от трети лица. Така общият размер на сумите, с които са
били погасявани задължения на кредитополучателя - „К.“ ЕООД към „Б.П.Б.“ АД по
обсъждания договор за кредит е определен от вещото лице да възлиза на - 1 139 671,80
евро и 261 337,80 лв., а именно : 392 743,20 лв. /рвностойност в
еверо – 200 706,87/ постъпили плащания от ЧСИ-М. вследствие предприети от
нея изпълнителни действия; 1 399 682,34 лв. /равностойност в евро –
715 646,22/ суми акумулирани от възложени имоти от ЧСИ-М. в полза на
кредитора /банката-ищец/ в резултат на проведени публични продани. Или общия
размер на реализираните постъпления последица от изпълнителни действия възлиза
на 1 792 425,54 лв., като разликата до сумата от 1 809 423,63 лв. /без ДДС/
съставляваща – 16 998,09 лв. /без ДДС/ е приходи от продажба на недвижим
имот – Магазин П 104 /закупен при публична продан от купувач – Г. Г./. Анализът
на вещото лице сочи, че размерът на непогасените остатъци по издадените три изпълнителни
листа с титуляр на вземанията „Б.П.Б.“ АД показва наличие на необслужен паричен
остатък /дълг/ към датата 16.01.2018 г. по процесния договор за кредит и този
остатък възлиза на сумата от 326 863, 61 евро /с левова равностойност 639 289,65
лв./, като същия е разпределен по пера, както следва : 1./ 92 141,58 евро
– главница; 2./ 212 880,56 евро – натрупана законна лихва; и 3./
42 718,20 лв. – разноски. Допълнено е, че на 07.02.2018 г. от страна на
ЧСИ – М. на вещото лице било представено платежно нареждане за сумата от 16 399,50
лв., която на цитираната дата е била преведена по сметка на „Б.П.Б.“ АД, но
данните при кредитора показвали тя да не е получена от банката и да не е
отнасяна към погасяване на конкретни задължения по необслужения остатък от
дълга по кредитната сделка. При намаляване на дълга и с размера на упоменатата
сума, то неговия остатък би се редуцирал до сумата от 318 478,68 евро /с
левова равностойност от 622 890,15 лв./.
В
рамките на състоялото се на 16.02.2018 г. последно съдебно заседание по делото
в процедурата по изслушване на вещото лице от същото са допълнени данни, че относно сумата от
16 399,50 лв. тя се е снабдила с информация от банката къ 08.02.2018 г., че сумата е постъпила при
кредитора и с нея банката е погасила, както следва : разноски по изп. дело № 21/14 лв. в
размер на 237,20 лв., както и законни лихви в размер на 8 263,65 евро /с
левова равностойност от 16 162,29 лв./. Едновеременно с това обаче в периода
от 16.01.2018 г. до 08.02.2018 г. към дълга по договора за кредит от 2008 г. от
страна на банката са начислени : разноски в размер на 400 лв. за вещо лице по
дело № 6255/2017 г. по описа на СГС, както и законна лихва
върху дължимата главница /92 141,58 евро/ в размер на 563,09 евро /с
левова равностойност от 1 101,31 лв./. При съобразяване на тези
допълнителни обстоятелства въздействащи върху размера на формирания паричен
дълг вещото лице е заключило, че към датата – 08.02.2018 г. необслужените от
кредитполучателя парични задължения по договор за кредит от 07.04.2008 г. са
както следва : 1./ 92 141,58 евро – главница; 2./ 205 180 евро – натрупана
законна лихва; и 3./ 42 881 лв. – разноски. Или общия необслужен паричен дълг е
определен на сумата от 624 391,47
лв.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 517,
ал. 4 ГПК.
Предмет на предявения иск по чл. 517, ал. 4 ГПК е
прекратяването на еднолично търговското дружество с ограничена отговорност. Преследваният
резултат с това средство за защита от страна на субекта пристъпил към неготово
упражняване не е да установи размера или основанието на подлежащото на
принудително изпълнение негово вземане на кредитор, а упражняването на
потестативното му право за прекратяване на търговското дружество и откриване на
производство по ликвидация, като способ за събиране на задължението по реда на
чл. 266 и сл. ТЗ. Абсолютни процесуални предпоставки за допустимостта на иска
са наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има
качеството на взискател, а търговското дружество - на трето задължено лице,
както и наличието на изрично овластяване на взискателя за предявяване на иска.
Неоснователността, съответно отхвърлянето на иска са предпоставени от
установяването, че вземането на взискателя вече е погасено - независимо дали от
дружеството, длъжника или от трето лице. В горния смисъл са задължителните за
съда, постановени по реда по чл. 290 ГПК, решение № 60 от 22.04.2013 г. на ВКС
по т. д. № 134/2012 г., І т. о. и решение № 76 от 10.07.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 2163/2013 г., ІІ т. о. Удовлетворяването на взискателя по изпълнителното дело
е факт от значение за спорното право, който подлежи на доказване от ответното
дружество с оглед обусловената от него правна последица.
В случая в рамките на развилия се
правен спор еднопосочно се доказва образуването
и висящност към момента на изпълнително дело, основано на три изпълнителни листа,
които са издадени надлежно в пределите на развили се съдебни производства в
полза на банката-ищец срещу „К.“ ЕООД, Р.И. И. и И.Р.И., като последните
отговарят за възникналите задължения по договор за кредит датиращ от 2008 г.
Отговорността на Р.И. И. за заплащането породени от възникналото и съществуващо
кредитно правоотношение се основава на поетото от нетова страна поръчителство
по дълга, което го прави солидарен длъжник отговарящ наравно с останалите двама
длъжници за връщането на отпуснатия в полза на кредитополучателя кредитен
ресурс. Сезираният съд не констатира пороци влияещи върху валидността на
кредитната сделка, която се явява пораждащия вземането юридически факт. Потвърждение
за това са множеството анекси сключени към нея, с които страните са потвърдили
многократно качествата си на участници в тази сделка, както и паричните
задължения, които са се формирали към даден момент във връзка с изпълнението на
заложените в нея права и задължения. В тази насока са и коментираните подробно
по-горе при анализа на доказателствата – спогодба от 2015 г. и споразумение от
2016 г. Следователно налице е валидно възникнало парично задължение, за чието
изпълнение отговорност носи и физическото лице - Р.И. И.. За последният
несъмнено се установи, че има качеството на едноличен собственик на капитала на
търговско дружество – „Г.– БГ“ ЕООД, доколкото е вписан като титуляр на правото
на собственост върху всички дружествени дялове формиращи капитала на цитирания
правен субект. Проведено е необходимото доказване и за това, че по инициатива
на банката-ищец е бил наложен запор върху притежаваните в „Г.– БГ“ ЕООД дружествените
дялове от длъжника – Р.И., като този запор е надлежно вписан по реда на чл.
517, ал. 1 ГПК. Последната положителна материална предпоставка, която е
поставена в тежест на ищеца, а именно да установи, че е бил овластен като
взискател от съдебния изпълнител да предяви иска при квалификацията на чл. 517,
ал. 4 ГПК също е успешно доказана, като се има предвид представеното по делото
нарочно постановление именно в тази насока датиращо от 25.05.2017 г.
Единствената оставаща материална
предпоставка за да се приеме, че иска е основателен е отрицателната такава, а
именно длъжника по паричното задължение да не е погасил същото към датата на
провеждане на устните състезания по делото. Тук тежестта на доказване се носи
от ответника. Последният настоява именно, че банката-ищец е получила пълно
удовлетворение на вземанията си основаващи се на договора за кредит от 2008 г. Предприетият
от ответникът - „Г.– БГ“ ЕООД опит за провеждане на насрещно доказване с цел
установяване на наведеното възражение за надлежно изпълнение и липса на оставащ
необслужен дълг съдът намира за неуспешен. Вярно е, че в рамките на
предприетото принудително изпълнение по образуваното изпълнително дело №
21/2014 г. с предвидените от процесуалния закон изпълнителни способи се е
достигнало до частично удовлетворяване на съдебно признатото парично притезание,
но недвусмислено се установи, че пълно погашение не е постигнато. Заключението
на вещото лице, на което както вече се посочи съдът дава вяра показва, че към
датата на даване ход на усните състезания банката-ищец е титуляр на необслужени
и изискуеми парични вземания спрямо длъжниците си - „К.“ ЕООД, Р.И. И. и И.Р.И.,
като тези вземания възлизат на сумата от общо 624 391,47 лв. В идентичен
смисъл е и представената от ЧСИ-Р. М. справка за актуалния размер на
задълженията по изпълнителното дело № 21/2014 г., която освен изчерпателни
данни за сумите подлежащи на изпълнение дава и сведение за това, че
изпълнителното производство продължава да бъде висящо, което съществено за
съществуването на правото на иск по чл. 517, ал. 4 ГПК.
Аргумент за обратното, а именно за
доказано погасяване на паричните задължения предмет на принудително изпълнение
по изпълнителното дело № 21/2014 г. не може да се изведе от анализа на
приобщените от ответника – спогодба от 2015 г. и споразумение от 2016 г. Уговорките
между страните по спогодбата не могат да формират заключение в насока, че
дадени парични задължения възникнали от сключения договор за кредит от 2008 г.
са погасени въз основа на цитираната спогодба при постигнати от участниците по
нея взаимни отстъпки. По-скоро е видно обратното, че в съдържанието на тази
спогодба, длъжниците сред които и Р.И. са признали конкретния си паричен дълг
по една от общо трите издадени спрямо тях заповеди за изпълнение /вземанията по
която са били предмет на съдебното дело, по което е постигната спогодбата/,
като в спогодбата няма воля за погасителен ефект на части от този дълг, респективно
такова пряко погасяване въз основа на сключената спогодба не се е осъществило в
отношенията между страните по кредитното правоотношение. Що се касае до соченото
споразумение от 2016 г. с доводи за постигнат чрез изпълнението на същото
погасителен ефект, то трябва да се посочи, че на първо място по делото няма
данни, дали задължените според това споразумение лица са изпълнили вменените им
с него облигационни задължения, които имат разнороден характер, както за
плащане на конкретни парични суми в определени срокове, така и за престиране на
договорен резултат свързан със строително монтажни дейности и издаване на
разходно-оправдателни документи за техния размер. Извън изложеното обаче дори
да се допусне, че задължените според цитираното споразумение лица са изпълнили
надлежно и точно поетите от тях спрямо банката-ищец задължения, то договорното
въздействие върху дълга произтичащ от договора за кредит би се ограничило
единствено до сумата в размер не-надвишаващ 169 171,82 лв., което е
максималния позволим праг, до които следва да се простира стойността на
изпълнените СМР относно конкретизираните в споразумението обекти. В този
контекст дори да се приложи редукция в съществуващия към датата на устните
състезания дълг с цитираната сума, то отново ще се формира съществен по своя
размер остатък, по отношение на които отсъстват доказателства да е бил надлежно
погасен по някой от предвидените в гражданския оборот способи.
За пълнота на изложението е важно да
се акцентира върху това, че при разглеждане на спор иницииран по реда на чл.
517, ал. 4 ГПК съдът не дължи конкретно произнасяне по размера на дълга на
лицето, което притежава дружествени дялове в дружеството, чието прекратяване се
преследва, а е необходимо да се установи, че същото има качеството на длъжник. Това
според настоящата инстанция е успешно сторено в разглеждания правен спор, като
възраженията за конкретното изражение на паричните задължения в отделните им
пера /главница, лихви, такси и разноски/ и разминаването им с реалните
стойности не е релевантно за спорното материално право и не може да рефлектира
върху възникването и съществуването му в правната сфера на ищеца кредитор.
При така установеното фактическо и правно положение по
делото, съдът намира, че искът по чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяване на
ответното дружество е основателен и следва да бъде уважен. Прекратяването следва да се впише
служебно в Търговския регистър, след което да се извърши производство по
ликвидация на дружеството.
По разноските: С оглед изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът е субектът, в чиято ползва възниква право да търси
присъждане на разноски, като видно от волята му същия се е възползвал от това
си процесуално право и е поискал такива, като е ангажирал на вниманието на съда
нарочен списък по смисъла на чл. 80 ГПК, в които е заявена претенция възлизаща
на сумата от 80,00 лв. изчерпваща се единствено до заплатената от страната
държавна такса във връзка с предявения за разглеждане от нея иск. Ответната
страна при този изход на делото няма право на разноски въпреки, че е отправила
искане за присъждане на такива, което е придружено с доказателства.
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 517, ал. 4 ГПК,
търговско дружество – „Г.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** – Р.И. И., по предявен иск от „Б.П.Б.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** Е.
ОСЪЖДА „Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** да
заплати в полза на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** Е, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 80,00 лв.
– направени съдебни разноски за водене на производството по делото пред
настоящата съдебна инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Решението подлежи на служебно вписване в Търговския регистър, на
основание чл. 517, ал. 4, изр. последно от ГПК. Препис от решението след
влизането му в сила да се изпрати на Агенцията по вписванията - Търговски
регистър за вписването му по партидата на дружеството и провеждане на процедура
по ликвидация.
СЪДИЯ :