Р Е Ш Е Н И Е
№ 290 / 4.2.2020г.
гр. Перник, 04.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 4362 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на Община Перник, с БУЛСТАТ: ********* срещу ЕТ
„БИБИ- Ани Георгиева“, с ЕИК: *********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от общо 842.63 лева, от които 707.22 лева – главница по договор
за наем № 060750Р283/25.07.2006 г., за периода от м. април 2017 г. до
15.02.2018 г. и 135.41 лева, представляват обезщетение за забава върху
дължимата главница, считано от датата на падежа на всяка просрочена наемна цена
до 23.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба до датата на окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са в договорни
отношения, като помежду им е сключен договор за наем № 060750Р283/25.07.2006 г.
Посочва се, че по силата на цитирания договор общината е предоставила на
ответника терен от 6 кв.м. – находящ се в гр. Перник, ЦГЧ до ГУМ за разполагане
на преместваемо съоражение – павильон. Твърди се, че договорът е бил сключен с
първоначален срок от пет години, но впоследствие и бил продължаван
неколкократно, както изрично чрез подписване на анекс, така и по реда на чл.
236, ал. 2 от ЗЗД. Посочва се, че наемателят изпълнява точно задълженията си по
договора до м.март 2017 г., когато спира да заплаща наемната цена. В тази
връзка се уточнява, че за периода от м.март 2017 г. до 15.02.2018 г., когато
договорът е прекратен, ответникът не е заплатил дължимия на общината наем.
Допълва се, че общината многократно се е опитала да уреди отношенията си с
ответника извънсъдебно, но въпреки това последният не е заплатил дължимите от
него суми. Уточнява се размерът на всеки незаплатен наем по месеци, както и
размерът на начисленото обезщетение за забава. С тези аргументи се иска
предявените искове да бъдат уважени.
В срока по
чл. 131 от ГПК от ответника ЕТ „БИБИ- Ани Георгиева“, с ЕИК: ********* е постъпил писмен отговор. В същия се заявява, че
исковите претенции не се оспорват и че дължимите суми за заплатени. Към
отговора е приложено платежно нареждане за сумата от общо 842.63 лева, като се
твърди, че чрез посоченото плащане са погасени както претендираните главници,
така и съответните лихви.
В съдебно заседание, проведено на 27.01.2020 г., процесуалният
представител на ищеца заявява, че действително претендираните главници и лихви
по договора за наем са изцяло заплатени на общината. Обръща внимание, че това
плащане е настъпило след депозиране на исковата молба, а ответникът с
поведението си е станал причина за завеждане на делото, поради което претендира
разноски – за юрисконсултско възнагарждение и държавна такса.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
Страните
по делото не спорят, а и от представените доказателства се установява, че през
процесния период от м.март 2017 г. до 15.02.2018 г.
същите са били в облигационни отношения, въз основа на договор за наем, като
ищецът е предоставил на ответника ползването на описания в договора терен, но
ответникът не е заплатил дължимата ежемесечна наемна цена.
От
представено към отговора на исковата молба платежно нареждане се установява, че
ответникът е заплатил на ищеца претендираните с исковата молба вземания – в общ
размер от 842.63 лева. Това обстоятелство се признава изрично и от процесуалния
представител на ищеца в съдебно заседание. Видно от приложеното платежно
нареждане плащането е осъществено на 08.10.2019 г., докато исковата молба е
подадена на 23.07.2019 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявени
са искове с правно основание по чл. 232, ал. 2 вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Страните по делото
не спорят относно фактическата обстановка. Ответникът изрично заявява, че не
оспорва претенциите и представя доказателство /платежно нареждане/ за извършено
плащане на всички претендирани от ищеца суми – както за главници, така и за
лихви. Доказателство за извършено плащане на исковите суми е представено още с
отговора на исковата молба. В тази връзка посоченото обстоятелство следва да
бъде взето предвид от съда при постановяване на решението му на основание чл.
235, ал. 3 от ГПК. По тези съображения и доколкото претендираните суми са
заплатени, за което липсва спор между страните, то предявените искове следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
По исканията за разноски на страните:
Разноски в настоящото производство претендира само ищецът. В тази връзка
макар предявените искове да са неоснователни, такива му се дължат. Посоченият
извод следва от обстоятелството, че видно от приложеното платежно нареждане
ответникът е заплатил дължимите от него суми за наем на 08.10.2019 г. т.е. след
предявяване на исковата молба, която е депозирана под вх. № 21188/23.07.2019 г.
Доколкото ответникът не е и оспорил исковите претенции, следва изводът, че
същият с поведението си е станал причина за образуване на делото. В тази връзка
и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските, които
последният е направил за предявяване на исковете си, независимо, че
претендираните суми са заплатени още в срока по чл. 131 от ГПК.
Ищецът претендира разноски в размер на общо 200 лева, от които 100 лева
за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. От представеното
по делото платежно нареждане се установява, че ищецът действително е заплатил
сумата от 100 лева – държавна такса. Претендираното юрисконсултско
възнаграждение е в минималния размер по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. По тези съображения претендираните разноски
следва да бъдат присъдени в пълен размер.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Община Перник, с
БУЛСТАТ: ********* срещу ЕТ „БИБИ – Ани Георгиева“, с ЕИК:
*********, осъдителни искове с правно
основание по чл. 232, ал. 2 вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от общо 842.63 лева,
от които 707.22 лева – главница по
договор за наем № 060750Р283/25.07.2006 г., за периода от м. април 2017 г. до
15.02.2018 г. и 135.41 лева –
обезщетение за забава върху дължимата главница, считано от датата на падежа на
всяка просрочена вноска до 23.07.2019 г. вкл, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба до датата на
окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА ЕТ „БИБИ – Ани Георгиева“, с ЕИК: ********* и с адрес на дейността гр. Перник, ул. Струма, бл. №
44, ап. 19 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК на Община Перник, с
БУЛСТАТ: ********* сумата от 200 лева – разноски за държавна
такси и юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, доколкото
ответникът с поведението си е станал причина за образуване на същото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване от страните пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок, от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА