О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№66/12.02.2020г.,гр.Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІ въззивен състав, в закрито
заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година,в състав:
Председател:Красимир Ненчев
членове:Албена
Палова
Мариана Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.ч.гр.дело №39 по описа на съда
за 2020 година,и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на с
чл.274,ал.І,т.1 от ГПК.
Обжалва се определение № 573
постановено на 11.12.2019г. по гр.дело №935 по описа на Панагюрския районен съд
за 2019г., с което искането на ищеца- Х.И.Д. за отмяна на Разпореждане № 1587
от 28.11.2019 г. е оставено без
уважение,;на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната искова молба вх. № 3803 от 26.11.2019 г. подадена от Х.И.Д. ЕГН:**********,
чрез адв. Ч.,*** срещу „Макроадванс“АД ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Г.С. Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14
и е
прекратено производството по гр.д. № 935/2019 г. по описа на
Районен съд – Панагюрище.
Жалбоподателят Х.Д.-ищец в първоинстанционното
производство,чрез пълномощника си-адв.Ч. в частната си жалба излага съображения
за неправилност на определението.Искането ,формулирано в частната жалба е определението,с
което производството е прекратено да бъде отменено от въззивния съд.
Пазарджишкият окръжен съд като взе предвид оплакванията
в частната жалба,доводите и съображенията,изложени в нея и като разгледа,и
прецени приложените доказателства по делото приема ,че частната жалба е
допустима-подадена от надлежна страна и в законоустановения едноседмичен срок
,а по съществото си е неоснователна,при следните съображения обосноваващи този
извод:
Относимите обстоятелства са следните:
Гражданско дело № 935/2019г. по описа на Панагюрския
районен съд е образувано въз основа на искова молба предявена от Х.Д. против „Макроадванс“АД с предмет
–отрицателен установителен иск и с цена на иска - 2341,58 лева. Формулиран е
петитум :съдът за признае за установено по отношение на ответника,че ищецът не
дължи изпълнение по изпълнително дело №459/2018г. по описа на ЧСИ Деница
Станчева.
С разпореждане №1587/28.11.2019г. постановено по
посоченото гр.дело ,ПРС е оставил исковата молба без движение,като е указал на
ищеца в едноседмичен срок да отстранени нередовностите в петитума на ИМ, а
именно : да конкретизира искането отправено до съда, като посочи сумите, чиято
недължимост се иска да бъде установена от съда. Разпореждане е връчено на ищеца
на 02.12.2019г.
С молба в указания от съда срок ,ВХ№ 3923/05.12.2019г.
ищецът е заявил,че липсват указания,които да изпълни, евентуално ако същите се
съдържали в мотивите на посоченото разпореждането, то те са неясни и донякъде
неизпълними,като твърди,че предметът на делото е за липсата на изпълняемо право
по смисъла на чл.439 от ГПК, а точното посочване на суми –би било предмет на
друг иск,с който съдът не е сезиран. На второ място, ищецът е посочил,че установяването
на точен размер на задължението с посочването на конкретни суми, чиято
дължимост или не съдът да установи прави иска по чл.439 от ГПК недопустим. Искането е разпореждането,с което исковата
молба е оставена без движение да се отмени и съдът да даде ход на делото.
С обжалваното в настоящото производство определение,
ПРС е приел следното: „Ищецът е длъжен да изложи обстоятелствата, на които се
основава искът в обстоятелствената част на исковата молба. Изложените в
обстоятелствената част фактически твърдения следва да са ясни и логически
свързани, а петитумът от своя страна също трябва логически да следва от
изложените фактически твърдения, като искането следва да е конкретно и ясно,
съобразно предвиденото в закон. Така ответната страна и съдът могат да направят
преценка по допустимостта и основателността му. Като размерът на исковата
претенция не може да се извежда и интерпретира чрез препращане към представени
по делото доказателства. В конкретния случай в обстоятелствената част на
исковата молба е посочено, че задължението на ищеца било в размер на 1/3 от
дълга, а в петитума е отправено искане за установяване недължимостта на сумите
по цитирано изпълнително дело. Липсата на конкретно и ясно отправено искане до
съда води до невъзможност за съда да разбере искането отправено да него, респ.
да приложи принципа за диспозитивното начало, както и лишава съда от възможност
да определи цената на иска, респ. дължимата по делото държавна такса.Доколкото
в срока по чл. 129, ал. 2 ГПК не са отстранени
констатираните нередовности, въпреки дадените точни, ясни и конкретни
указания от съда, то исковата молба следва да се върне на основание чл. 129,
ал. 3 ГПК, а производството по настоящото дело да се прекрати“.
В частната жалба ,се излагат пространни съображения за
незаконосъобразност на определението.
Изрично отново се посочва,че посочването на точен размер на задължението
,чиято дължимост или не съдът е следвало да установи прави иска по чл.439 от ГПК недопустим. От друга страна ,ако пък съдът е имал предвид невъзможност да
определи цената на иска, респективно дължимата по делото държавна такса, то
това е въведено едва с обжалваното определение ,още повече,че жалбоподателят
посочва,че за това е предвиден друг ред и друго производство, но не и с
допълване на петитума на исковата молба.
Съдът е сезиран с отрицателния установителен иск с
правно основание чл.439 от ГПК против „Микроадванс“АД.
Предпоставки за допустимостта на този иск са наличието
на изпълняемо право, изпълнително основание и изпълнителен процес.За уважаване
на иска е необходимо да се установи наличие на настъпил след издаването на
решението факт, който да опровергава установената със съдебния акт дължимост на
вземането, т.е. че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства
след съдебното му установяване,но имащи правно значение за неговото
съществуване - изключват, унищожават или погасяват спорното право.
В
конкретният казус ,в исковата молба са
изложени обстоятелства,че е издаден изпълнителен лист срещу бащата на
ищеца,който е починал. .В хода
на образуваното изпълнително производство ищеца е бил конституиран като
длъжник.Позовава се на изтекла погасителна давност и моли да бъде прието ,че не
дължи претендираното от него вземане.Позовава на изтекла погасителна
давност ,считано от момента на издаването на изпълнителен лист срещу
праводателя му през 2009г., до момента на образуването на изпълнителното дело като
твърди,че са изминали повече от пет години, през което време не са провеждани
валидни действия за принудително му изпълнение.
Както се посочи ,по своята правна природа, искът е отрицателен
установителен, като с него се цели установяване със сила на пресъдено нещо, че
изпълняемото право на взискателя по образуваното изпълнително дело е престанало
да съществува.
Като всеки
установителен иск , и отрицателния установителен иск по чл.439 от ГПК следва да отговаря на
изискванията на чл.127,ал.1,т.4 и т.5 от ГПК.
Институтът, уреден в процесуалния закон, за отстраняване на нередовности на
исковата молба е създаден преди всичко в интерес на ищеца, за да могат да бъдат
определени точно параметрите на правния му спор, съответно той да получи
законосъобразно разрешение. От друга страна, тези правила са създадени и с
оглед защита правата на ответника, тъй като той от своя страна има правото да
знае срещу какви конкретно претенции следва да се защитава. В случая, всички
дадени от съда указания за отстраняване на нередовности на исковата молба са
правилни и обстоятелствата, до които се отнасят, са необходими на съда, за да
разгледа и разреши правния спор на ищеца.
С предявения от него иск, ищецът отправя петитум към съда да признае за
установено, че не дължи на ответното дружество изпълнение по изпълнителното
дело. Но, за да може да стори това съдът предвид изложените правопогасяващи
възражения в обстоятелствената част на исковата молба / макар и не достатъчно
подробни/ е необходимо да е посочено конкретно вземане, за което се твърди, че
ответникът не притежава спрямо ищеца, защото такива вземания може да
съществуват на различни основания, в
различен брой и на различна стойност.
Конкретното задължение, което ищецът цели да установи, че не дължи на
ответника, трябва да е установено по безспорен начин в исковата молба по
основание и размер, тъй като това е предметът на делото по предявения иск.
Неговият размер представлява цената на иска, като този размер обосновава и
родовата подсъдност на спора пред съда като първа инстанция.
Ищецът не е посочил в какво се състои искането му от съда, въпреки предоставената му
възможност.
Поради непосочването на размера на вземането, чиято
дъжимост отрича и липсата на формулиран петитум, след оставянето на исковата молба без движение, последната е
останала нередовна и основателно е прекратено производството по реда на чл.129,
ал.3 ГПК.
Определението като правилно следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Пазарджишкият окръжен
съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 573 постановено на
11.12.2019г. по гр.дело №935 по описа на Панагюрския районен съд за 2019г.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
членове:
1.
2.