МОТИВИ към Решение № 54
от 05.02.2020 г., ПОСТАНОВЕНО ПО АНД № 25/2020 г. ПО ОПИСА НА ЯРС
Производството е по реда
на чл.375 и следващите от НПК.
Образувано е въз основа постановление на ЯРП, с което се
предлага обвиняемият Ю.С.Ю. *** да бъде освободен от наказателна отговорност,
като му се наложи административно наказание глоба, на осн. чл.78а от НК.
Обвинението сочи, че Ю. е извършил престъпление по чл.313, ал.1 от НК, тъй като
на 01.07.2019 г. в гр. Я., пред
служител в сектор „ПП” при ОД на МВР – Я. – системен оператор Гена
Дерменджиева, е потвърдил неистина в писмена декларация рег. № ***. по чл.141,
ал.2 от ЗДвП, която по силата на закон се дава пред орган на властта за
удостоверяване истинността на обстоятелството, че свидетелството за регистрация
на МПС, част II, с № ***. на л.а. „Фолксваген Туран“, с рег. № ***,
е изгубено, като същото е било отнето от контролните органи на територията на
Република У.. Поради това, и предвид чистото съдебно минало на обвиняемия, както и
обстоятелството, че от деянието не са причинени имуществени вреди, се предлага
спрямо него да се приложи разпоредбата на чл.78а от НК.
В
с.з. участващият по делото прокурор
поддържа обвинението така, както е предявено. Изложената в постановлението
фактическа обстановка счита за безспорно
установена от събраните по делото
доказателства и пледира обвиняемият да бъде признат за
виновен. По отношение на наказанието прокурорът излага, в случая са налице предпоставките
на чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност и предлага на обв. Ю. да се наложи административно
наказание глоба, чийто размер да
бъде определен в законовия минимум от 1000 лева.
Обв. Ю.,
редовно призован, не се явява в съдебно заседание, а в досъдебна фаза се е
възползвал от правото да не дава обяснения.
Редовно упълномощеният защитник – адвокат оспорва залегналото в постановлението
обстоятелство, че свидетелството за регистрация на МПС е било принудително
отнето от компетентните органи на Република Унгария, и застъпва становище, че
същото е било предадено доброволно от обвиняемия на контролните органи. Изразява необосновано недоумение по отношение на
фактическото обвинение, намира го за недоказано по категоричен начин и пледира
обвиняемият да бъде оправдан.
След преценка
на доказателствата по делото, съдът
прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 13.06.2019г. при управление
на собствения си л.а. „Фолксваген Туран“ с рег. № *** на
територията на Република У., обв. Ю. бил спрян за проверка от мобилна група за контрол на управлението на пътни
такси, при което се установило, че за управлявания от обвиняемия автомобил се
дължи доплащане на такса за предходен период. При поискване от контролните органи
в хода на проверката обвиняемият им предал свидетелството за регистрация на
автомобила с № ***, след което напуснал мястото и се прибрал
в Б..
След като се прибрал в Б. обвиняемият решил да се
снабди с ново свидетелство за регистрация на МПС. Затова на
01.07.2019 г. отишъл в Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР – Я., където пред служител в сектора - св. Гена Дерменджиева, подал заявление № *** от същата дата за издаване на свидетелство за
регистрация на л.а. „Фолксваген Туран”, рег. № ***. Към заявлението приложил
подписана от него писмена декларация по чл.141, ал.2 от ЗДвП с peг. № ***г., в която под страх от наказателна отговорност декларирал, че част II на свидетелството за регистрация на собствения му л.а. „Фолксваген Туран“ с рег. № ****, не е
отнета от контролен орган, а е изгубена. Отделно, в декларацията обвиняемият
собственоръчно отразил, че установил
липсата на СРМПС преди няколко дни и изразил предположение, че го е оставил на
някоя граница на път към България.
Видно от заключението на
изготвената по делото графическа експертиза, обективирано в Протокол № ***. на
НТЛ при ОД на МВР – Я*, подписът, положен след печатно изписаната дума
„Декларатор“ в декларацията по чл.141, ал.2 от ЗДвП с per. №
*** г., както и ръкописния текст под подписа за „Декларатор“ в същата
декларация, са изпълнени от обв. Ю..
Към
момента на извършване на деянието обвиняемият е бил осъждан за престъпление от
общ характер по чл.195, ал.1, т.2 и т.4 от НК – с присъдата по НОХД № ***. на
ЯРС, но за това си осъждане е реабилитиран по право. Присъдата е влязла в сила
на 13.06.2008г. и с нея му е наложено наказание от шест месеца лишаване от
свобода, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години. До
изтичане на определения с присъдата тригодишен изпитателен срок на 13.06.2011г.
подсъдимият не е извършил друго престъпление, поради което на 14.06.2011г. за
осъждането е настъпила реабилитация по право в хипотезата на чл.86, ал.1, т.1
от НК.
Към
момента на извършване на деянието обвиняемият не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Д*
и Б*, от заключението на вещото лице,
изготвило назначената графическа експертиза, както и от писмените доказателства по делото,
които, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни, логични,
безпротиворечиви и се кредитират изцяло от съда.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Както от обективна, така и от субективна страна обвиняемият
Ю. е осъществил състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, тъй като на 01.07.2019г. в гр. Я*, пред Г*- служител сектор „ПП“ при ОД на МВР – Я*, е потвърдил
неистина в писмена декларация с peг. №**** от 01.07.2019 г. по чл.141, ал.2 от ЗДвП, която по силата на закон се
дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на обстоятелството, че
свидетелството за регистрация на МПС, част II, с № ***. на л.а. „Фолксваген Туран“ с
рег. № ***, е изгубено, като същото е било отнето от контролните органи на територията
на Република У*.
Налице е извършено
съставомерно деяние по посочения текст от наказателния закон, чието авторство
се установява по безспорен начин, както заключението на графическата
експертиза, така и от свидетелските показаншя и от писмените доказателства по
делото.
От обективна страна Ю. е
осъществил всички признаци от състава на престъплението невярно документиране,
визиран в нормата на чл.313, ал.1, предл.1 от НК. Изпълнителното деяние е
осъществено чрез действие и се изразява в потвърждаване на неистина в писмена
декларация по чл.141, ал.2 от ЗДвП по отношение на обстоятелството, че СРМПС на
л.а. „Фолксваген Туран”, рег. № ***, е изгубено, като всъщност документът е бил
поискан и предаден от обвиняемия на служител от мобилна група за контрол на управлението на пътни
такси в Република У*. Или, декларираното обстоятелство, че СРМПС е било
изгубено, както и допълнителните обстоятелства, посочени от обвиняемия в
декларацията, че липсата на СРМПС е
установена преди няколко дни и изразеното предположение, че същото е оставено
на някоя граница, не отговарят на действителността. Безспорно, отразеното от обвиняемия в декларациите
е обективно невярно, тъй като от показанията на св. Белчев, а и от писмените
доказателства по делото се установява, че СРМПС на лекия автомобил на
обвиняемия не е било изгубено. Т.е, отразявайки посоченото невярно обстоятелство в подадената в сектор „ПП“
при ОДП – Я* декларация по чл.141, ал.2 от ЗДвП, при наличие на законно установено задължение за деклариране изгубването в
чл.141, ал.2 от ЗДвП, обвиняемият
противоправно е създал документ, който по силата на цитирания текст се дава
пред орган на властта за удостоверяване именно на това обстоятелство.
От субективна страна
обвиняемият е действал с пряк умисъл. Съзнавал е, че отразените в декларацията
обстоятелства, че СРМПС е било изгубено е невярно, разбирал е, че с подаване на
декларацията ще удостовери съществуването именно на това невярно обстоятелство,
и пряко е целял това.
Доколкото времето на отнемане на СРМПС от контролните
органи на Република Унгария е несъставомерно обстоятелство, съдът счете, че
приетото от фактическа страна в тази насока не представлява основание за
прилагане разпоредбата на чл.378, ал.3 от НПК.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ
За
извършеното от обвиняемия престъпление законът предвижда две алтернативни
наказания - лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева. Както се посочи по-горе, за осъждането по НОХД №
179/2008г. на ЯРС обвинаяемият е реабилитиран по право, и доколкото в случая
нормативно не е установено противното, по силата на чл.85, ал.1 от НК същият се
счита за неосъждан по силата на закона. Ю. не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК. Поради това и след като от деянието не са
причинени имуществени вреди, спрямо него са налице законовите предпоставки на
императивната норма на чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба от 1000 до 5000 лева.
В очертаните от закона рамки на
наказанието съдът наложи на обвиняемия административно наказание глоба от 2000
лева, чийто размер определи под средния и към минималния предвиден в закона
такъв, при лек превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства – сравнително младата му възраст и чистото му
съдебно минало. Както се посочи, в досъдебва фаза същият се е възползвал от
правото да не дава обяснения и не взе участие в съдебна фаза, поради което
липсват други смекчаващи отговорността му обстоятелства. От друга страна,
данните за личността му, съдържащи се в приложената по делото справка за
съдимост, видно от които, макар да е реабилитиран, същият е бил осъждан за
престъпление от общ характер, налагат извод, че извършването на противоправни
деяния не е нещо напълно неприсъщо за него. Поради това съдът намери, че в
случая не е налице значителен превес на смекчаващите отговорносття
обстоятелства, обосноваващ определяне размера на наказанието в законовия
минимум от 1000 лева.
При този
изход на делото, тъй като обвиняемият беше признат за виновен, на основание
чл.189, ал.3 от НПК в негова тежест бяха присъдени и направените по делото
разноски за изготвяне на графическа експертиза в размер на 174,34 лева, вносими
в приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР – Я*.
По тези съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: