Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер                    четиринадесети януари                      Година  2019                        София

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

С. о. съд,            Наказателно отделение,           Втори въззивен състав

На четиринадесети януари                                                                                   Година 2019

В открито заседание в следния състав:

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Н.

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1. Я. Б.

                                                                                                     2. Д.. Ц.

Секретар В. Д.

Прокурор Р. Да.

Като разгледа докладваното от съдията Н.

В.н.ч. дело № 6 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:          

           

Производството е по чл. 163, ал. 1, вр. чл. 155, ал. 1 от Закона за здравето,  образувано по жалба, подадена от защитника на освидетелствания А.Т.Д. - адв. З. К. от САК, срещу решение от 13.12.2018 г., постановена по н.ч.д. № 266/2018 г. по описа районен съд – Е. П..

Съдебното производство пред районния съд е било образувано по писмено искане от прокурор при РП – Е. П. за задължително настаняване и лечение на А.Т.Д. ***, с ЕГН: **********, предявено по реда на чл. 155 и сл. от Закона за здравето. С атакуваното решение районният съд е постановил задължително настаняване и лечение на освидетелстваното лице в ДПБ – К. за срок от три месеца при стационарни условия; назначил е Б. А. Д. за лице, което да изразява информирано съгласие за лечението; постановил е предварително изпълнение на решението на основание чл. 163, ал. 3 от Закона за здравето. 

Срещу посоченото решение и в срока по чл. 163, ал. 1 от Закона за здравето е подадена жалба от защитника на освидетелствания Д., с която е поискана отмяната му. Това искане се аргументира с липса на данни, обективиращи признаци на психично разстройство по смисъла на чл. 146, ал. 1 от Закона за здравето у освидетелствания, както и с липса на данни за наличие на опасностите по чл. 155 от с.з., поради което не се налага неговото задължително настаняване и лечение. В подкрепа на така изложените доводи най-напред е поискана повторна съдебно-психиатрична и психологична експертиза за освидетелстване на Д., тъй като освидетелстваният чрез своя защитник е изразил несъгласие с приета експертиза от първия съд; на следващо място се сочат събраните свидетелски показания и писмени документи, които, според защитата, не установяват данни, които да обосновават извод, че освидетелстваният може да извърши престъпление, което да представлява опасност за близките му, за околните, за обществото или да застрашава сериозно здравето им. Във връзка с последното се сочи, че в РУ – Е. П. няма постъпили жалби срещу освидетелствания, освен тази от съпругата му по повод на която е образувано настоящето производство, а според данните от свидетелските показания освидетелстваният не е агресивен и не е извършвал действия, застрашаващи живота и здравето на близките му, на околните или неговия живот и здраве.

Алтернативно е поискано да се намали срока на задължителното настаняване и лечение и да се промени лечебното заведение, като задължителното настаняване и лечение се проведе в ЦПЗ – София ЕООД. Последното се аргументира с обстоятелствата, че това лечебно заведение се намира на територията на гр. С., където живеят близките на Д., които ще могат да го посещават по-често и по този начин няма да се прекъсва връзката му със семейството през периода на лечение, което от своя страна ще допринесе за по-успешна поддържаща терапия впоследствие при домашни условия. 

В съдебно заседание защитникът на освидетелстваното лице поддържа жалбата единствено в частта, с която се иска изменение на обжалваното решение относно лечебното заведение, където да се проведе задължителното лечение и не поддържа жалбата в останалата й част.

Освидетелстваният се явява лично и поддържа становището на своя защитник.

Представителят на С.о.п. изразява становище, че жалбата е неоснователна, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, вкл. и относно определеното в него лечебно заведение за провеждане на лечението, като не намира основания за изменението му в тази част.

Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 от НПК и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна и в законно установения срок .

Разгледана по същество е неоснователна.

Това е така по следните съображения:

Производството е по чл. 163, вр. чл. 155, вр. чл. 165, ал. 1 от Закона за здравето.

Първоинстанционният съд – районен съд гр. Е. П. - е бил сезиран по реда на чл. 156 от Закона за здравето с искане на прокурор от районна прокуратура гр. Е. П. за задължително настаняване и лечение на А.Т.Д. с ЕГН: **********, страдащ от психично разстройство по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 ЗЗ.

С обжалваното решение районният съд е постановил задължително настаняване и лечение на освидетелствания в ДПБ – К. за срок от три месеца при стационарна форма на лечение.

За да постанови това решение районният съд е приел, че освидетелстваният страда от „Биполярно афективно разстройство – сегашен епизод маниен с психотични симптоми. Начална органична промяна на личността. Алкохолна съобусловеност“ и поради заболяването си може да извърши престъпление, което представлява опасност за близките му и за околните, при което е установил необходимост от задължително настаняване и лечение по реда и при наличието на предпоставките по чл. 155, вр. чл. 146, ал. 1, т. 1 ЗЗ.

Тези изводи от първоинстанционния съд са правилни и обосновани от събраните по делото доказателства.

Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на обжалвания съдебен акт, относно необходимостта от задължително настаняване и лечение на освидетелствания, изцяло се подкрепя от доказателствените материали, събрани в хода на проведеното съдебно следствие – свидетелски показания и заключението на СПЕ. Събраните доказателства са анализирани внимателно, пълно и всестранно, като при решаването на въпроса за формата на лечението на психичното заболяване съдът е обсъдил и съобразил невъзможността освидетелстваният да се лекува в домашни условия.

В тази насока данните от извършената и приета от първоинстанционния съд съдебнопсихиатрична експертиза установяват психично заболяване на освидетелствания от типа на визираните в разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 1 ЗЗ – „Биполярно афективно разстройство“ с дългогодишна давност /от около 25 години/, което протича с епизоди на мания и рецесия, като към момента заболяването е в маниен епизод. Установява се, че освидетелстваният е лекуван многократно, както по повод депресивни състояния, така и по повод на манийни състояния. Установява се, че в манийни епизоди освидетелстваният отказва категорично да приема лекарства, отказва лечение, злоупотребява с алкохол. От 2016 година, когато е била последната му хоспитализация, насам той не приема никакви медикаменти в домашни условия, не се явява на контролни прегледи. Според експерта, поведението му е психотично мотивирано, поради което е непредсказуемо, непредвидимо.

Събраните свидетелски показания, анализирани внимателно и детайлно, и обясненията на освидетелстваният, сочат факти, обективиращи психотично мотивирани действия на освидетелствания, с които се създава пряка и непосредствена опасност за неговото и на неговите близки здраве и живот: проявена агресия спрямо съпругата му, изразила се в нанесен побой; счита, че неговите близки и лекарите действат съвместно, за да го убият и близките му да получат наследството му; извършвал и е три опита за самоубийство. Посочените обстоятелства, обосновават извод, че поради заболяването му поведението на освидетелстваният е непредвидимо, което създава реална опасност да извърши престъпление, с което да постави в опасност здравето и живота на своите близки и на околните.  При това положение е налице необходимост от задължително настаняване и лечение на освидетелствания.

Изслушан в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, освидетелстваният не проявява критичност към психичното си заболяване.

Като взе предвид изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. По делото е безспорно установено, че лицето страда от психично заболяване и поради заболяването си може да извърши престъпление, което представлява опасност за близките, за околните и за обществото и застрашава сериозно здравето им.

Липсата на критичност на освидетелствания към здравословното му състояние и нежеланието му да се лекува в амбулаторни условия, както и неспособността на лицата от кръга на семейството му – съпругата му и двамата му сина - да се грижат за него адекватно в това му състояние, налагат изводът, че липсата на лечение в стационарни условия ще влоши състоянието му. Налице е реална опасност да бъде създадена ситуация, при която да пострадат други хора или самият той, т. е. налице са двете, кумулативно зададени от закона предпоставки по чл. 155 ЗЗ за постановяване на задължително настаняване и лечение на освидетелствания в посоченото от първия съд лечебно заведение – ДПБ-К. и за срока, посочен от първия съд – три месеца.

Неоснователна е жалбата в частта, с която при условията на евентуалност е поискано изменение на обжалваното решение относно лечебното заведение, в което да се проведе лечението и срока на настаняването и лечението, като за последното жалбата не се поддържа пред въззивната инстанция. Отговорът на тези въпроси изисква специални познания, с каквито съдът не разполага, поради което, за да отговори на тези въпроси, първият съд законосъобразно се е позовал на заключението на съдебно психиатричната експертиза, според която подходящият срок за провеждане на лечението на освидетелствания в стационарни условия в конкретния случай е три месеца, като, отчитайки характера на психичното заболяване и конкретиката на случая, експертът е предложил лечението да се проведе в ДПБ – К., с което първият съд се е съобразил. Очевидно е, че това разрешение на въпроса относно конкретното лечебно заведение, в което да се изпълни задължителното настаняване и лечение държи сметка и на проявеното от освидетелствания поради заболяването му недоверие и негативно отношение към членовете на неговото семейство. По този въпрос въззивната инстанция не намира основания да измени обжалваното решение.

Доколкото по делото се установява, че освидетелстваният не може да изразява информирано съгласие, правилно, аргументирано от разпоредбата на чл. 162, ал. 3 ЗЗ, първият съд е назначил неговият син – Б. Д. – за лице, което да изразява информирано съгласие за лечението му.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

В пределите на извършената въззивна проверка не се установяват основания за изменение или отменяване на обжалвания съдебен акт .

Воден от горното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК, вр. чл. 165, ал. 1 от Закона за здравето, С. о. съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.12.2018 г., постановена по н.ч.д. № 266/2018 г. по описа районен съд – Е. П.. 

Решението е окончателно.

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

        

                                                                                                                  2.