Р Е
Ш Е Н И Е № 260302
гр. Пловдив, 02.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 7843 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз
основа на предявен от С.С.С., ЕГН **********,*** против Сдружение
„Форум Алтернатива“, Булстат *********, гр. Пловдив, ул. „Жолио Кюри“ № 18, ет.
1 иск с правно основание чл. 258 и сл.във вр. с чл. 79 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1907,20 лв. – главница по Договор от 19.10.2017 г., съгласно
протоколи за извършена работа, както следва: от 07.12.2018 г., от 06.02.2020 г.
и от 07.02.2020 г. , ведно със законна лихва върху главницата, считано от
06.07.2020 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.
Ищецът посочва, че на 19.10.2017 г. ответникът в качеството на
възложител е сключил с него в качеството на изпълнител договор, по силата на
който му е възложил извършване на консекутивен превод на лекционни курсове пред курсистите на
осмото издание на Курс по професионално обучение на архитекти по опазване на
недвижимото културно наследство, випуск 2017 г. -2019 г. Съгласно чл. 3 от
договора срещу извършената работа ответникът следвало да заплати на ищеца
възнаграждение в нетен размер от 20 лв. за академичен час от 45 мин. в 10
дневен срок от приемане на извършената работа и подписване на Констативен
протокол за всеки календарен месец.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора наред с това възнаграждение, ищецът
сочи, че има право на заплащане на пътни, дневни и квартирни пари. В изпълнение
на възложеното се сочи, че ищецът осъществявал консекутивни преводи, като за тях били съставяни съответните
протоколи. Част от дължимите суми, съгласно подписаните протоколи били платени,
като останали дължими удостоверените в Протоколи от 07.12.2018 г., от
06.02.2020 г. и от 07.02.2020 г. суми, както следва: по протокол от 07.12.2018
г.-1549,60 лв., по протокол от 06.02.2020 г. – сумата от 180 лв. и по протокол
от 07.02.2020 г.- 177,60 лв. или обща сума в размер от 1907,20 лв. Последното
плащане се сочи, че е от 15.04.2019 г., като с него е погасена частично
останалата дължима сума по протокола от 07.12.2018 г. и са останали
неразплатени сумите по последните два протокола. Въпреки отправените многократни покани и до
настоящия момент горните суми не са заплатени, което се сочи, че обуславя
правния интерес от предявяване на иска, предмет на настоящото производство.
Препис от исковата молба е редовно
връчен на ответника, като в законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба.
В първото по делото съдебно заседание
представителят на ответника заявява, че сумата
от 1200,55 лв. е платена в полза на ищеца на 13.01.2021 г., като това
обстоятелство е удостоверено в приетия документ и не се оспорва от ищеца.
Ответникът твърди, че със заплащането на тази сума е погасил изцяло
задълженията си към ищеца, като сочи, че част от сумата е било договорено, че
ще се плати от трето лице и същата е платена.
Моли исковете да се отхвърлят поради плащане на дължимата сума.
Съдът, въз основа на доказателствата
и фактите, които се установяват с тях, намира следното от фактическа и правна
страна:
Не
се оспорва и от приетия по делото граждански договор № *** се установява, че
между страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което
ответникът е възложил, а ищецът е приел да извършва консекутивен превод на
лекционни курсове пред курсистите на
осмото издание на Курс за професионално обучение на *** по опазване на
недвижимото културно наследство, випуск 2017 -2019 г.В чл.3 от договора е
уговорено нетно възнаграждение в размер на 20 лв. за един академичен час от 45
минути, в срок от 10 дни след приемане на извършената работа и подписване на
констативен протокол за всеки календарен месец. Плащането е договорено да се
извършва по посочената банкова сметка ***.
Уговорено е, че пътните, дневните
и квартирните пари, не са включени в основното заплащане и се заплащат отделно
от възложителя.
На
21.10.2017 г. между ищецът в качеството на изпълнител и ответникът в качеството
на възложител и подписан месечен констативен протокол, с който възложителят
приема извършената от изпълнителя работа, както следва: 4 часа превод на
20.10.2017 г., 4 часа превод на 21.10.2017 г. и 68 лв.- пътни дневни и квартирни
или общата стойност по този протокол е 228 лв., която сума е погасено с извършено от ответника
плащане в размер на 351,50 лв. на 21.03.2018 г.
На
18.11.2017 г. е подписан месечен констативен протокол за приета работа, както
следва: 8 часа за превод на 18.11.2017 г. или 160 лв. и разходи в размер на 48
лв. или общо 208 лв., които са изцяло
погасени с преводи от страна на ответника на 21.03.2018 г. (123,50 лв.) и на
24.10.2018 г. (84,50 лв.)
На
13.01.2018 г. е подписан месечен констативен протокол за приета работа, както
следва: 5 академични часа превод от 12.01.2018 г., 5 академични часа превод от
13.01.2018 г. и разходи в размер на 71,
20 лв. или общо сумата от 271,20 лв., които са изцяло погасени с плащането от
24.10.2018 г.
На
07.12.2018 г. е подписан месечен
констативен протокол за приета работа, както следва: 176 академични часа за
консекутивен превод на лекционни курсове, превод по време на практически
ателиета и/или допълнителна заетост във връзка с Курса за професионално
обучение на архитекти по опазване на културно наследство и разходи за пътни,
квартирни и дневни в размер от 634,67 лв. или обща сума в размер от 4154,67
лв., която сума е частично погасена с плащане от 24.10.2018 г. и е останала
дължима сума в размер от 3412,58 лв., която е частично погасена с преводи от
21.12.2018 г. в размер на 836,78 лв. и от 15.04.2019 г. в размер от 1026,20
лв., като е останала за плащане сумата в размер от 1549,60 лв.
От
приетата по делото електронна кореспонденция между страните се установява, която
съдът е приел, като писмено доказателство се установява, че на 06.12.2018 г.
преди подписване на протокол от 07.12.2018 г. ищецът е изпратил на ответника
отчет за извършената дейност под формата на таблица, в която са отразени
отработените часове, съгласно подписаните протоколи и заплатените по банков път
и „на ръка“ т.е. в брой суми. Процесуалният представител на ищеца оспорва така
представената кореспонденция, като твърди, че ищецът неправилно е сметнал
платените суми и оставащите за плащане такива, както и че е недопустимо
приемането на кореспонденцията, като писмено доказателство, тъй като ответникът
не е оспорил исковете в срока по чл. 133 ГПК.
На
06.02.2020 г. е подписан месечен констативен протокол за приета работа, както
следва: 9 академични часа за консекутивен превод на лекционни курсове, превод
по време на практически ателиета и/или допълнителна заетост във връзка с Курса
за професионално обучение на *** по опазване на културно наследство или обща
сума в размер от 180 лв.
На
07.02.2020 г. е подписан месечен констативен протокол за приета работа, както
следва: 8,88 академични часа консекутивен превод на лекционни курсове,
превод по време на практически
ателиета и/или допълнителна заетост във връзка с Курса за професионално
обучение на по опазване на културно
наследство или обща сума в размер от 177,60 лв.
На
13.01.2021 г. ответникът е заплатил на ищеца сумата от 1200, 55 лв., с която ищецът
сочи, че са погасени задълженията по протокол от 07.12.2018 г. до размера на
тази сума и е останала дължима сума в размер от 349,05 лв.
Не
се оспорва и от приетия в съдебно заседание граждански договор от 30.11.2017 г.
се установява, че ищецът в качеството на изпълнител е поел към Камарата на ***
в България в качеството на изпълнител задължение да извърши срещу
възнаграждение консекутивен превод на български език по време на семинар на 1 и
2 ри декември и на 16 декември 2017 г. в Университета по архитектура,
строителство и геодезия. За изпълнение на възложената работа е уговорено
възнаграждение в размер на 540 лв., което не се оспорва, че е платено на
изпълнителя. Ответникът твърди, че с плащането на тази сума от Камарата
частично са погасени задължения към ищеца, което обаче не се установява от
събраните по делото доказателство.
По
въпроса "допустимо ли е основателността на исковата претенция да се
обсъжда в контекста на фактически твърдения, които не са заявени от ответника в
рамките на преклузивните срокове по чл. 133, ал. 1 и чл. 146, ал. 3 ГПК"
съдебната практика е уеднаквена с няколко решения на ВКС, постановени по реда
на чл. 290 ГПК.
Така в решение № 290/15.08.2011 г. по гр. д. № 1211/2010
г. I г. о. ВКС
и решение № 67/06.07.2010 г. по гр. д. № 898/2009
г. I т. о. ВКС, в
отговор на въпроса "допустимо ли е след изтичане на преклузивния срок
по чл. 131 ГПК да
се правят възражения по съществото на спора и да се приемат писмени
доказателства във връзка с тези възражения", е прието, че неподаването на
отговор по чл. 131 ГПК не
лишава ответника от възможност да заяви становище по иска в първото по делото
съдебно заседание, нито освобождава съда от задължението да събира
доказателства по свой почин, да обсъжда събраните доказателства по искане на
противната страна или да съобрази служебно известни му факти, когато те са от
значение за решаването на делото. Във второто от посочените решения е прието,
че неподаването на писмен отговор по чл. 131 ГПК не
преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той
се основава, както и да изрази становище по представени доказателства.
С
оглед гореизложеното съдът счита, че следва да се обсъдят и приетите в първото
съдебно заседание представени от ответника писмени доказателства.
Съдът
счита за неоснователно възражението на ответника, че с платената сума от 540
лв. от Камарата на *** са погасени задължения по процесните приемо –
предавателни протоколи, доколкото видно от отразеното в протоколите, както и от
приетата по делото електронна кореспонденция, същите не са включени в описаните
в исковата молба протоколи за приета работа.
Относно
разменената електронна кореспонденция, процесуалният представител на ищеца не
оспорва, че такава е разменена, но твърди, че сметките, които е направил ищецът
и сумата, която е отразил, като неплатена в изпратения имейл от декември 2017
г. не отразява действително дължимата такава.
Не оспорва изрично да е имало плащания в брой, но посочва, че в исковата
молба са сметнати дължимите суми и те отговарят на действителните такива.
От
приетия по делото имейл от ищеца до ответника е отразено, че към 06.12.2017 г.
се дължи сума в размер от 986,52 лв., която действително съгласно представената
таблица с отразени отработени часове и разходи и платени суми не отговаря на
така отразената сума. След пресмятане на отразения брой академични часове и
разходи за пътни и командировъчни, съдът установява, че същите отговорят на
отразените данни в представите от ищеца и приети, като писмени доказателства
приемо – предавателни протоколи. Към 06.12.2017 г. по процесните протоколи
общият размер на начисленото възнаграждение – доставени услуги за извършен
превод и пътни и командировъчни е в размер от 4861,87 лв., като по банков път
до този момент е платена сумата от общо 1449,29 лв., а в брой – „на ръка“ е
платена сумата от общо 2320 лв. или общият размер на дължимата сума към този
момент е 1092,58 лв. Разликата между тази сума и отразената в таблицата се
дължи на обстоятелството, че преводите от 01,02 и 16.12.2017 г. за сумата от
540 лв. не са включени в исковата претенция и плащането по банков път е
погрешно отразено, като размер в таблицата.
Към
21.12.2018 г., когато е извършено плащане по банков път в размер от 836,78 лв.
е останала дължима сума по протокол от 07.12.2018 г. в размер от 255,80 лв.
Към
06.02. и 07.02. 2020 г. дължимата сума по предходния протокол е била в размер
от 255,80 лв., като общият размер на задълженията е 613,40 лв., които са
погасени с последното плащане от 15.04.2019 г.
На
основание така изложеното съдът счита, че към датата на депозиране на исковата молба
задълженията на ответника към ищеца по сключения договор за услуги са изцяло
погасени и исковете се явяват неоснователни и недоказани и следва да се
отхвърлят.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.С.С., ЕГН **********,*** против Сдружение „Форум
Алтернатива“, Булстат *********, гр. Пловдив, ул. „Жолио Кюри“ № 18, ет. 1 иск
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1907,20 лв. – главница
по Договор от 19.10.2017 г., съгласно протоколи за извършена работа, както
следва: от 07.12.2018 г., от 06.02.2020 г. и от 07.02.2020 г. , ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 06.07.2020 г. до окончателното й
изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ