№ 28780
гр. София, 02.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Частно гражданско дело
№ 20231110108867 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на [фирма], ЕИК: **********, за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против В. А. Г., ЕГН: **********.
Съдът е издал заповед за изпълнение по отношение на вземанията за главница,
договорната лихва и мораторна лихва върху главницата за претендираните от заявителя
периоди.
Относно претендираните суми - такса съгласно чл. 5.5 от ОУ на [фирма] за
предоставяне на парични потребителски кредити и тарифа за таксите и комисионните на
физически лица в сила от 21.06.2021 г. в размер на 168.06 лева и такса за разглеждане,
съгласно Договор за потребителски паричен кредит от 12.08.2021 г. в размер на 252 лева
съдът приема, че заявлението следва да бъде отхвърлено, като съображенията за това са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за
изпълнение в срока по ал. 1, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, а съгласно т. 3 – при констатация за наличие на неравноправна клауза или
обоснована вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано
вземане. Тази проверка при заявлението по чл. 410 ГПК обхваща само изложените
твърдения за обстоятелства, от които произтичат вземанията. Ако съдът констатира, че тази
клауза е във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва
да направи извод за нейната евентуална неравноправност.
Според чл. 5.1 от договора кредитополучателят дължи еднократна такса за
разглеждане на искането му за кредит. Еднократната такса за разглеждане, дължима в деня
на подписване на договора за кредит, се финансира от кредитора и се възстановява от
кредитополучателя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план описан в чл.
1
9.1 от договора. Съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Така формулирани, разпоредбите на чл. 5.1 от договора
противоречат на посочената императивна норма на закона. Обсъжданата клауза е и
неравноправна съгл. ЗЗП, тъй като облагодетелства кредитора, като предвиждат
получаването на такса, която не се допуска от закона, без да е гарантирано изпълнението на
насрещно задължение.
Съгласно чл. 5.5 от ОУ клиентът се задължава в случай на неизпълнение на
задълженията си по договора точно и в срок, да възстанови на кредитора виновно
причинените разходи за административно обслужване съгласно действащата Тарифа на
[фирма] и при стриктно съобразяване на реално извършените от [фирма] действия.
Уговорената допълнителна такса в общите условия към договора е свързана изцяло със
забавата на длъжника. Отговорността му за разноски така, както е предвидена, по
съществото си представлява неустойка за забава. Тя не възмездява стойността на реални
разходи по събиране на вземането. Клаузата, според която такива такси са дължими се
явяват в пряко противоречие с чл. 33 ЗПК. Съгласно цитираната разпоредба, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Също така, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията
на закона, е нищожна. Уговорката дава възможност на заемодателя да претендира наред с
обезщетението за забава върху главницата, така и “такса”, която отново обезщетява забавата
на длъжника.
В настоящия случай претенциите на заявителя по същество прикриват истинската цел
на клаузите, която е свързана с увеличение на възнаграждението на заемодателя, в
нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя тяхната нищожност - чл. 19, ал. 5 ЗПК.
По изложените съображения, заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
посочените части подлежи на отхвърляне.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № от 20.02.2023 г. на [фирма] за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. А. Г., в частта относно следните суми: такса съгласно
чл. 5.5 от ОУ на [фирма] за предоставяне на парични потребителски кредити и тарифа за
таксите и комисионните на физически лица в сила от 21.06.2021 г. в размер на 168.06 лева и
такса за разглеждане, съгласно Договор за потребителски паричен кредит от 12.08.2021 г. в
размер на 252 лева.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2