РЕШЕНИЕ

 

Номер  948                          Година  2015                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

На 19.03                                                                                        Година 2015

В публично заседание на 27.02.2015 г. в следния състав:

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: Димитрия Гаджева

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер 8934  по описа за   2014   година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът Х.И.В. *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 5 029, 62 лева,  представляваща сбор от парични вземания за неплатено трудово възнаграждение за периода от месец февруари 2011 г. до месец януари 2012 г. включително, дължимо по трудов договор от 02.08.2008 г.; сумата 1 268, 70 лева, представляваща общо дължимо обезщетение за забава върху вземането за трудово възнаграждение, в размер на законната лихва  за периода от първо число на месеца, следващ месеца на полагането на труда, до датата на подаване на Заявлението – 28.02.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 28.02.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 870 лева – разноски по делото за адвокатско възнаграждение, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2249/05.03.2014 г., издадена по ч. гр. дело № 3277/2014 г. по описа на ПРС – VІ гр. състав, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Ответникът “Аполо - 33” ЕООД - гр. Пловдив оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2249/05.03.2014 г., издадена по ч. гр. дело № 3277/2014 г. по описа на ПРС – VІ гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата 5 029, 62 лева,  представляваща сбор от парични вземания за неплатено трудово възнаграждение за периода от месец февруари 2011 г. до месец януари 2012 г. включително, дължимо по трудов договор от 02.08.2008 г.; сумата 1 268, 70 лева, представляваща общо дължимо обезщетение за забава върху вземането за трудово възнаграждение, в размер на законната лихва  за периода от първо число на месеца, следващ месеца на полагането на труда, до датата на подаване на Заявлението – 28.02.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 28.02.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 870 лева – разноски по делото за адвокатско възнаграждение, а по сметка на ПРС, на основание чл.78, ал.1 във връзка с чл.83, ал.1, т.1 от ГПК – ДТ в размер на 125, 97 лева. В срока по чл.414 от ГПК ответното дружество е подало възражение срещу посочената Заповед за изпълнение, поради което и ищецът е подал искова молба за установяване на вземанията си по Заповедта в срока по чл.415 от ГПК.

От представените по делото от ищеца и от третото неучастващо по делото лице Г.Н. писмени доказателства, заключенията от 11.08.2014 г. и допълнителните такива от 14.10.2014 г. и от 10.11.2014 г., и трите на в. л. по ССЕ З.М. и показанията на разпитаните по делото свидетелки С.М. и М.Н. (чиито показания съдът кредитира като основани на непосредствени впечатления и подкрепени от останалите събрани по делото доказателства) се установява, че действително ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника като технолог от 01.08.2008 г. до 23.01.2012 г. въз основа на сключен между страните в гр. Пловдив Трудов договор № 36/01.08.2008 г. (за който е било подадено Уведомление до НОИ по чл.62, ал.4 от КТ на 04.08.2008 г.), прекратен считано от 23.01.2012 г. със Заповед от 22.01.2012 г. на “Работодател” на основание чл.325, т.1 от КТ във връзка с постигнато съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение – като съдът намира, че не следва да се кредитират показанията на свидетеля Д.Ч., доколкото същите се разминават с всички останали събрани по делото доказателства, а освен това по делото не са събрани каквито и да е надлежни писмени доказателства, от които да се установява наличието на твърдяното от този свидетел трудово правоотношение между ищеца и фирмата “Аполо 6” от 2006 г. до 2013 г. (а от трудовата книжка на ищеца се установява, че той е работил по трудово правоотношение в “Аполо - 6” ЕООД – гр. Пловдив от 01.03.2009 г. до 01.08.2008 г.).

От заключенията от 19.01.2015 г. и допълнителното такова от 18.02.2015 г., и двете на вещото лице по СГЕ М.С., се установява, че действително документите във връзка с трудовото правоотношение между ищеца и ответника не са подписани за “Работодател” и “Управител” от законния представител на ответното дружество – Управителят му И. П.Б.  а от лицето Г.П.Ц.. Същевременно, от събраните по делото писмени доказателства и изложеното от самия ответник в писмения отговор на исковата молба се установява, че с Пълномощно с нотариална заверка на подписа му под рег. № ....../месец юни 2002 г. на Нотариус .......... Управителят на ответното дружество е  упълномощил именно Г.П.Ц. да представлява дружеството и именно в нея се е намирал и печатът на дружеството, като това Пълномощно е било оттеглено с Нотариално уведомление от 29.07.2013 г. с нотариална заверка на подписа на Управителя на ответника, връчено на Г.Ц. на 12.08.2013 г. – поради което съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи, че между него и ищеца не е съществувало трудово правоотношение и не е бил сключван горепосоченият трудов договор, доколкото Трудовият договор с ищеца е бил сключен именно от надлежно упълномощен от Управителя към момента на сключването му пълномощник.

Както се установява от посочените заключения на ССЕ, действително ищецът не е получил полагащото му се трудово възнаграждение през процесния период (с изключение на месеците февруари и март 2011 г., полагащите се за които месеци трудови възнаграждения са му били изплатени), като общо за периода му се дължат като чиста сума за получаване 4 165, 26 лв., а мораторната лихва върху тази сума за процесния период е в размер общо на 1 018, 37 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът се явав доказан по основание – за периода от месец април 2011 г. до месец януари 2012 г. по отношение на главницата и до установените от ССЕ размери на претенциите за главница и мораторна лихва, за който период и до които размери следва да се уважи, като за месеците февруари и март 2011 г. и за разликата над посочените до пълните предявени размери на претенциите искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца  и направените разноски за производството по настоящето и по частното гражданско дело в размер, съобразно уважената част от иска, общо на 1 400 лв. – платено адвокатско възнаграждение, а в полза на ПРС по сметка на ВСС – 236, 98 лв. – общо дължимата ДТ за производството по настоящето дело и за заповедното производство, както и 130 лв. депозити за ССЕ и СГЕ.

С оглед изхода от спора и съобразно отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати на ответника разноски по съразмерност за адвокатско възнаграждение, ССЕ и СГЕ в размер общо на 400 лв.

С оглед посочените заключения на СГЕ и доколкото ответникът не е ангажирал каквито и да е доказателства, от които да се установява, че оспорените от него писмени доказателства не са съставени на посочените в тях дати, съдът намира, че искането на ответника за признаване на тези доказателства за неистински документи се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА “Аполо - 33” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********, представлявано от Управителя И. П.Б., със съдебен адрес: гр. ............, адв. И.Д., ЧЕ ТО ДЪЛЖИ НА Х.И.В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ............., адв. Н.Г., сумата 4 165, 26 лева – чиста сума за получаване,  представляваща сбор от парични вземания за неплатено трудово възнаграждение за периода от месец февруари 2011 г. до месец януари 2012 г. включително, дължимо по трудов договор от 01.08.2008 г., КАТО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТАЗИ ПРЕТЕНЦИЯ за месеците февруари и март 2011 г. И за разликата над уважения до пълния предявен размер от 5 029, 62 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН; сумата 1 018, 37 лева, представляваща общо дължимо обезщетение за забава върху вземането за трудово възнаграждение, в размер на законната лихва  за периода от първо число на месеца, следващ месеца на полагането на труда, до датата на подаване на Заявлението – 28.02.2014 г., КАТО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТАЗИ ПРЕТЕНЦИЯ за разликата над уважения до пълния предявен размер от 1 268, 70 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 28.02.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2249/05.03.2014 г., издадена по ч. гр. дело № 3277/2014 г. по описа на ПРС – VІ гр. състав.

ОСЪЖДА “Аполо - 33” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище, законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Х.И.В., с посочените ЕГН и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото и по ч. гр. дело № 3277/2014 г. по описа на ПРС – VІ гр. състав В РАЗМЕР ОБЩО НА 1 400 лева, А в полза на ПРС ПО СМЕТКА НА ВСС – дължимата държавна такса за производството по настоящето дело и по ч. гр. дело № 3277/2014 г. по описа на ПРС – VІ гр. състав  В РАЗМЕР ОБЩО НА 236, 98 лева И 130 лева депозит за ССЕ и СГЕ.

ОСЪЖДА Х.И.В., с посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “Аполо - 33” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище, законен представител и съдебен адрес, разноски за производството по делото по съразмерност В РАЗМЕР ОБЩО НА 400 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – VІ гр. състав ч. гр. д. № 3277/2014 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на “Аполо - 33” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище, законен представител и съдебен адрес, за признаване за неистински документи на писмените доказателства, представени от ищеца с молбата му от 18.08.2014 г. (в заверен препис на л.55 – л.87 от делото, в нотариално заверени преписи – на л.105 – л.115 от делото и в оригинал – на л.116 от делото и в приложена към делото папка – ЛТД на ищеца).

                                                                         

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

 

 

Вярно с оригинала!

ДГ