РЕШЕНИЕ
гр. София, 27.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на шести декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.
с-я СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 4789/2018 г.
по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С
решение № 303179 от 29.12.2017 г., постановено по гр.д. № 23332/2015 г., по
описа на СРС, 34 с-в, ответникът Г.Х.П. е осъден да заплати
на ищеца Б.А.А., по искове с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ГПК следните суми:
-
сумата от 481,10 лева, представляваща 1/6 част от сума в размер на 2886,80 лева
- заплатени от Б.А. разноски по водене на гр. д. № 9576/2000г. по описа на СРС,
40 с-в, както и сумата от 144,87 лева - мораторна лихва върху главницата за периода
от 28.04.2012 г. до 28.04.2015 г., като е отхвърлен акцесорния иск за разликата над 144,87 лева до пълния предявен размер от
147,25 лева, за периода от 28.04.2012 г. до 28.04.2015 г.;
-
сумата от 1679,15 лева, представляваща 1/6 от сума в размер на 10 075,05 лева -
заплатени такси от Б.А. по изп. дело № 20108580400679 по описа на ЧСИ У.Д.,,
както и сумата от 505,64 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от
28.04.2012 г. до 28.04.2015 г., като е отхвърлен акцесорния иск за разликата над сумата от 505,64 лева до пълния предявен
размер от 513,90 лева, за периода от 28.04.2012 г. до 28.04.2015г.;
-
сумата от 134,41 лева, представляваща 1/6 от платени разходи за ремонт на
третия етаж от сграда, находяща се в гр.
София, бул. „*******, както и сумата от 40,47 лева - мораторна лихва върху
главницата за периода от 28.04.2012 г. до 28.04.2015 г., като е отхвърлен
акцесорния иск за разликата над 40,47 лева до пълния предявен размер от 41,13
лева, за периода от 28.04.2012 г. до 28.04.2015 г.;
-
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 291,48 лева, представляваща съдебни
разноски за производството пред СРС.
Със
същото решение е отхвърлен изцяло предявеният от Б.А.А. срещу Г.Х.П., иск с
правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД за сумата от 15 000 лева, представляваща 1/6
от сума в размер на 90000 лева - заплатената от ищеца цена за доставена
електроенергия до недвижим имот, находящ се в гр. София, бул. „*******, за
периода от м. август 2010 г. до 28.04.2015 г., както и иска по чл. 86 ЗЗД, в
размер на 4590,79 лева – мораторна лихва върху главницата от 15 000 лева, за
периода от 28.04.2012 г. до 28.04.2015 г. Съразмерно отхвърлената част от
исковете ищецът е осъден да заплати на ответника заплатените в
първоинстанционното производство разноски от 2614,19 лева.
Срещу
решението в частта, с която са отхвърлени претенциите на ищеца за сумата от 15000,00
лева, представляваща 1/6 част от сума в размер на 90 000 лева, съставляваща заплатената
от ищеца цена за доставена електроенергия до процесния недвижим имот и по
акцесорния иск за мораторната лихва върху главницата, в размер на 4590,79 лева е
подадена въззивна жалба от ищеца Б.А.А. с оплаквания за неправилност на
решението поради допуснати от съда нарушения на материалния закон, съществени
процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа, че първоинстанционният съд е
дал неправилна правна квалификация на иска и го е разгледал като такъв по чл.
61, ал. 2 ЗЗД, а не по 30, ал. 2 ЗС, като счита, че разноските са едновременно
необходими и полезни, тъй като част са извършени с цел осигуряване охраната на
сградата, а друга част са били с цел реализирането на наеми от имота, и ответникът
е следвало да поеме своя дял от тях. Сочи, че по същество е необоснован и
изводът на съда, че разноските за електроенергия не се дължат от ответника,
като не е съобразен характера на тези разноски и дадените в тази връзка
показания на свидетеля Б.. Изтъква, че дори и по делото да се приеме, че
необходими са само разходите за охрана на имота, техният размер е доказан от
изслушаните общо четири експертизи, според които 1/6 от разходите за
електроенергия за осветление през нощта, видеокамери и СОТ, възлизат на 8650,43
лв., а мораторната лихва в размер на 1693,09 лв. и до който размер претенциите
е следвало да бъдат уважени.
Ответникът
Г.Х.П., починал в хода на въззивното производство и на негово място
конституиран по реда на чл. 227 ГПК наследникът му по закон - А.Д.А. –П., оспорва
въззивната жалба, като счита, че решението в отхвърлителната му част е постановено
в съответствие със закона.
Срещу
решението в частта, с която са били частично уважени предявените обективно
кумулативно съединени осъдителни искове и подадена въззивна жалба и от ответника
с оплаквания за неправилност на решението поради допуснати от съда нарушения на
материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Сочи, че
с определение № 257555 от 02.11.2017 г. СРС е отменил протоколно определение от
12.10.2017 г., с което е бил даден ход по същество на първоинстанционно дело и
е насрочил делото за разглеждане в открито заседание на 06.12.2017 г., като е дал
указания на ищеца да отстрани констатираната нередовност на исковата молба. Твърди,
че съдът не му е предоставил възможност да се запознае с уточняващата молба на
ищеца и в едномесечен срок да подаде нов отговор на исковата молба и не е
изготвил нов проект за доклад по чл. 146 ГПК, което процесуално нарушение
обуславя отмяна на решението. Позовавайки се на нормата на чл. 30,, ал. 3 от ЗС
и обстоятелството, че притежава 4/24 ид.ч. (или 1/6), а останалите четирима съсобственици,
сред които и ищеца, имат по 5/24 ид.ч. от правото на собственост върху
процесния имот, поддържа, че ищецът може да претендира от ответника не 1/6, а
5/24 от 1/6 от заплатените разходи. Без правно значение било как ищецът е
уреждал отношенията си с другите съсобственици, като е недопустимо да
претендира чужди права, поради което СРС неправилно е изчисли сумите, за които
ответникът е осъден.
Излага
съображения, че не е пасивно материално легитимиран по претенциите за сторените
от Б.А.А. разноски по процесните съдебно и изпълнително дело, а такива разноски
се дължат от ответната страна по тези дела - „ММС.” ЕООД, и каквато той не е
бил в тези производства.
Поддържа,
че е незаконосъобразено СРС не бил обсъдил и релевираното от ответника възражение
за изтекла погасителна давност. Неправилен бил и изводът на съда, че извършеният
ремонт на третия етаж на сградата и заплатената за него сума представляват
полезни разноски. По делото липсвали надлежни доказателства, които да сочат, че
в резултат на поставянето на ламинирания паркет се е увеличила стойността на
вещта, както и че ламинираният паркет не може да бъде премахнат без да увреди
вещта.
Поддържа,
че решението е в пълно противоречие с ТР №85 от 02.12.1968 г., на ОСГК на ВС, като
твърди, че не е изразявал съгласие за извършването на ремонта. По изложените
съображения моли обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове
отхвърлени, като му се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата и ищец в производството по делото - Г.Х.П. е подал писмен отговор, с
който оспорва въззивна жалба. Счита, че извършените от ищеца разноски по други
изпълнителни дела ползват настоящия ответник, тъй като въз основа на тях е
върнато владението на процесния имот. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.
Жалбите
са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което са допустими.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Ищецът
не е подал въззивна жалба срещу решението в частта, с която частично са били
отхвърлени акцесорните претенции за мораторни лихви по исковете с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, дължими за забавено плащане на главните вземания
за разноски по водене на гр. д. № 9576/2000г. по описа на СРС, 40 с-в, за разноски
за водене на изп. дело № 20108580400679 по описа на ЧСИ У.Д., и за разходи за ремонт
на третия етаж от процесната сграда, поради което в тази му част същото е
влязло в законна сила.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Производството
пред СРС е образувано по обективно кумулативно съединени искове от Б.А.А. срещу
Г.Х.П. за възстановяване на сторените от ищеца разноски, извършени в
съсобствения на страните недвижим имот фабрична сграда на пет етажа, находяща
се на бул. „******.
Страните
не спорят, а и се установява от приложените пред СРС писмени доказателства
(нотариални актове и съдебни решения), че са съсобственици при квоти 5/24 ид.ч.
за Б.А.А. и 4/24 ид.ч. или 1/6 ид.ч. за Г.Х.П., на недвижими имоти,
представляващи Дворно място, находящо се в гр. София, бул. Сливница, № 178 с
площ от 950 кв.м., ведно с построената в него масивна къща от 129,24 кв.м. и
фабрична сграда, на пет етажа. Не е спорно, че претендираните суми са платени
от ищеца, но противоречие съществува дали ответникът носи отговорност за тези
разходи в качеството си на съсобственик на 1/6 ид.ч. от имота.
На
първо място следва да се отбележи, че неоснователни са оплакванията на ответника,
че е нарушено правото му на защита, тъй СРС не му е дал възможност да изрази
становище по уточнителната молба на ищеца с вх. №5170737 от 15.11.2017 г. С определение
от 02.11.2017 г. по гр.д. №23332/2015 г., действително СРС е отменил определението
си, с което даден ход на устните състезания, дал е указания на ищеца да направи
уточнения на обстоятелствената част на исковата молба и е насрочил делото за
нова дата - 06.12.2017 г., за което ответникът е бил своевременно уведомен на
14.11.2017 г., чрез пълномощника си - адв. Т., видно от разписката на л. 360 от
делото на СРС. На 15.11.2017 г. е депозирана уточнителната молба от ищеца и с
разпореждане, обективирано на молбата, СРС е разпоредил да се връчи на
ответника за становище в едноседмичен срок. Разпореждането е редовно връчена на
Г.П., чрез адв. Т., на 23.11.2017 г., видно от разписката на лист 361 от делото
на СРС. Със заявление от 04.12.2017 г. лично ответникът е уведомил съда, че
оттегля дадените права по процесуално представителство на адвокат М.Т.и предоставя
същите на адв. Т. М., поради което да се счита, че след този момент извършените
от адв. Т. действия по делото са невалидни.
При
така описаната фактическа обстановка, настоящият състав намира, че СРС не е
допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, довели до ограничаване
защитата на ответника. Уточнителната молба е редовно връчена, чрез действащия
от името на ответника към този момент процесуален представител - адв. Т., който
пълномощник до уведомяването на съда за оттегленото пълномощие се явява
надлежно упълномощен – арг. чл. 35 ГПК. Становище не е депозирано, а и новоупълномощеният
адвокат на ответника не се е явил на проведеното съдебно заседание на 06.12.2017
г. и в този смисъл не е налице твърдения процесуален порок.
По
исковете за заплащане на сумата от 481,10 лева, представляваща 1/6 от сума в
размер на 2886,80 лева - заплатени от Б.А. разноски по водене на гр. д. №
9576/2000г. по описа на СРС, 40 с-в, и сумата от 1679,15 лева, представляваща
1/6 от сума в размер на 10 075,05 лева - заплатени такси от Б.А. по изп. дело №
20108580400679 по описа на ЧСИ У.Д.,, съдът намира, че същите касаят разноски
по обикновеното управление на вещта.
В
този смисъл всеки от съсобствениците е легитимиран да води иск срещу трето
лице, за предаване владението върху целия имот, когато това лице упражнява без
основание фактическата власт, тъй като така в най-пълна степен се обезпечава
признатото на всеки съсобственик право да си служи с общата вещ, съобразно
нейното предназначение (арг. от чл. 31, ал. 1 ЗС). Ответникът не е оспорил необходимостта
от провеждане на съдебно производство по чл. 108 ЗС от ищеца и останалите трима
съсобственици срещу третото лице „ММС.“ ЕООД за отстраняването му от имота,
както и сторените в тази връзка разноски от ищеца. Видно от протокола за въвод
във владение, на 30.07.2010 г. ЧСИ У.Д., е въвела във владение в процесния имот
– фабрична сграда на пет етажа, находяща се на бул. „******, въз основа на
изпълнителен лист от 29.06.2010 г., издаден по гр. д. №2732/2004 га на СГС, взискателите
К.А., И.С., Д.М.и Б.А.. Съгласно изпълнителния лист длъжник се явява
дружеството „ММС.“ ЕООД.
Според
представения протокол от 14.09.2011 г. по изпълнително дело № 20117810401019 по
описа на ЧСИ Г.Д.(л. 166), на 14.09.2011 г. гореизброените четирима
съсобственици са предали на Г.П. владението на ½ ид.ч. от процесния имот.
Няма спор и че след въвода във владение, който се е изпълнявал по невлязло в
сила въззивно решение, последното е било отменено от ВКС и е признато, че в
действителност настоящият ответник притежава 1/6 ид.ч. от имота. Видно от
издаденото от ЧСИ У. Д., удостоверение изх. №13821/13.04.2016 г., направените
по изпълнително дело 20108580400679 разноски са в общ размер на 40 300,19
лв., от които ищецът е поел ¼, т.е. 10 075,04 лв., за извършения
въвод във владение, не са били събрани от длъжника „ММС.“ ЕООД, тъй не е било
открито имущество на дружеството.
Настоящият
състав намира, че неучастието на Г.П. в провелото се исково производство по чл.
108 ЗС, по гр. д. № 9576/2000 г. на СРС, впоследствие развило се пред СГС и
ВКС, срещу „ММС.“ ЕООД и последвалото изпълнително производство от ЧСИ У. Димо,
за предаване владението на целия имот, не освобождават ответника от поемането
на част от разноските в исковото и изпълнителното производства, щом заплащането
им е довело до отнемане владението от третото за собствеността лице и предаването
му впоследствие на настоящия ответник. Касае се за хипотеза на водене на чужда
работа без пълномощие по чл. 61, ал. 2 ЗС, която е предприета от останалите
съсобственици, както в техен интерес, така и в интерес на Г.П.. Последният се е
възползвал от извършените действия и доколкото разноските не са могли да бъдат
събрани от третото лице, въпреки положените за това усилия от четирима
взискатели, настоящият ответник също дължи възмездяването им на всеки от останалите
съсобственици, съобразно квотата си. Изискуемостта на вземането на всеки от
съсобственици започва да тече от момента на извършването на съответния разход и
се погасява с петгодишна давност. При това положение основателни са доводите на
ответника, че вземането на ищеца за разноски по воденото гр. д. № 9576/2000 г.
на СРС са погасени по давност. Както сам е заявил Б.А. в уточнителната си молба
от 15.11.2017 г., тези разноски са сторени, докато е продължило първоинстанционното
гр. д. № 9576/2000 г. на СРС, в периода 01.01.2000 г. – 04.03.2004 г. и
безспорно същите са погасени с изтичането на общата 5 годишна давност, доколкото
предявяването на настоящия иск е едва на 28.04.2015
г.
Предвид
приетата петгодишна давност, непогасени по давност са разноските, сторени от
ищеца в изпълнителното производство, доколкото същото е образувано най-рано на
29.06.2010 г. – датата на издаване на изпълнителния лист, и в този смисъл
разноските са направени не по-рано от този момент.
Ответникът
е оспорил размера на приспадащата му се за възстановяване сума на ищеца,
единствено с довод, че неправилно СРС е присъдил 1/6 от общо направените от
ищеца разходи, а е следвало ответникът да понесе 5/24 от 1/6 от заплатените
разходи. Тезата на ответника не може да бъде споделена, тъй като противоречи на
чл. 30, ал. 3 ЗС и предвиденото задължение на всеки от съсобственици да участва
в тежестите на общата вещ съобразно частта си. Тъй като Г.П. е собственик на
1/6 ид.ч., такава част дължи от общия разход, който е направил всеки друг
съсобственик. В случая ищецът е посочил размера на всяка от сторените от него
разноска за общия имот и от този размер е заявил, че претендира спрямо
ответника 1/6 част, съответстваща на квотата на ответника в съсобствеността.
Неоснователно
се явява и оплакването на ответника, че по делото липсвали надлежни
доказателства, че в резултат на извършения ремонт на третия етаж на процесната
пететажна сградата, чрез поставянето на ламинирания паркет, се е увеличила
стойността на вещта, както и че ламинираният паркет не може да бъде премахнат
без да увреди вещта. Монтирането на нова подовата настилка, доколкото не се
твърдят конкретни причини за наложителността на нейното поставяне, следва да се
приеме, че е подобрение на общата вещ, тъй като се увеличава нейната стойност. Тъй
като ремонтът е осъществен без съгласието на ответника и без неговото изрично
противопоставяне, но и в интерес на самия ищец, отношенията следва да се уредят
по правилата на гестията, в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ГПК. В този случай Г.П.
следва да отговаря до размера на обогатяването, който съобразен с характера на
извършените дейности, е съизмерим със спестените разходи за закупуването и
монтажа на ламинирания паркет. Ирелевантно в случая е било изследването в
първоинстанционното производство на въпроса дали паркетът може да бъде
демонтиран без да се увреди вещта. Съществено в случая е, че се касае за подова
настилка и дори да се приеме, че технически е възможен демонтажът ѝ, практически
ламинираният паркет би се обезценил като стойност, а и би се породила необходимостта
от монтирането на нова подова настилка, доколкото от гледна точка на
съвременното развитие и стандарт на живот, в сграда като процесната, за да са
използваеми помещенията, следва да бъдат с поставени подови настилки. По изложените
вече съображения, вземането за тези разходи се погасява с петгодишна давност
считано от депозиране на исковата молба, и същите са сторени преди изтичането
на този срок.
Настоящият
състав намира за правилни и крайните изводи на СРС за неоснователност на
ищцовата претенция за заплатената от него електроенергия за имота от м. август
до 28.04.2015 г. Касае се за консумативни разходи, които поначало са свързани с
текущото ползване на имота. Няма спор по делото, че в процесния период Г.П.
лично не е ползвал имота, а фактическата власт се е осъществявала от ищеца. В
тежест на последният е да установи при условията на пълно и главно доказване,
че разходите за електроенергия са по повод необходими разноски за запазването и
поддръжката на имота. Твърденията му в молбата от 14.07.2016 г., че сградата е
следвало да бъде отоплявана, за да не се допусне повреждане на водопровода и
парното, са недоказани, още повече че от първоначалната СТЕ се установява, че
имотът не е топлоснабден и е било достатъчно източването на парната инсталация.
Макар и свидетелят Б. да твърди, че е пускал отоплителни уреди, за да не замръзне
водопровода, наложителността на една такава мярка поначало не е категорично
доказана, а и липсват каквито и да било данни за времето на работа и
консумацията на електроуредите, използвани за отоплението. В този смисъл
първоначалната СТЕ дава единствено хипотетичен отговор и то въз основа на
твърденията на ищеца.
От
съдържанието на представените три договора за СОТ (л. 153-158, СРС) също не
може да се направи еднозначен извод, че монтирането на охранителната техника е
пряко целяло опазването целостта на сградата. Поставянето на подобен вид
техника съдът намира, че е насочено преди всичко към опазване на намиращото се
в самата сграда имущество, а възпирането на външни лица от проникване и в този
смисъл предотвратяване от увреждане на самата сграда, е само косвен резултат,
който не може да се определи като необходими разноски за запазване на вещта. Тези
охранителни мерки, включително и включването на осветлението на сградата пред
тъмната част на денонощието са в интерес на самия фактически ползвател на
имота, какъвто ответникът не е бил за разлика от ищеца, който и фактически е
използвал сградата. Ето защо и само въз основа на показанията на свидетеля Б.,
че управителят на бившия наемател „ММС.” ЕООД се е държал агресивно при въвода
във владение, не може да се направи извод, че монтирането на СОТ и потребяваната
от него електроенергия е необходима разноска по отношение на общото недвижимо
имущество. В този смисъл представеното от ищеца разпореждане от 06.07.2012 г.
(л. 168, СРС) на служител на СДВР за укрепване на външните граници на имота с
цел недопускане на престъпления от общ характер не сочи наложителността на
поставянето на СОТ за запазване целостта на самата сграда, в която ответникът
притежава идеална част. Следва да се отбележи, че по делото не са ангажирани каквито
и да било доказателства относно вида, количеството и мястото на монтаж на
сигнално-охранителната техника, както и периодът през който е действала,
включително дали от същата са се ползвали наематели на обекти в сградата и
останалите съсобственици, а вещото лице е направило единствено хипотетични изчисления,
като при посещението на място е констатирало, че към момента наемателите в
сградата са изградили собствена СОТ. Отделно от това, твърденията в отговора на
исковата молба, че ответникът не е ползвал имота през процесния период и че
ищецът е реализирал доходи от наеми, не са оспорени от ищеца, а свидетелят Б.
също заявява, че в сградата са се сменили множество
наематели. Тези обстоятелства също разколебават тезата на ищеца, че разходи
за електроенергия, които поначало са текущи разходи за ползване на имота, са
направени с цел съхраняването му и неговата поддръжка. Развитата от процесуалния
представител на ищеца теза в уточнителната молба от 15.11.2017 г., поддържана и
във въззивната жалба, че част от разходите за електроенергия са сторени във
връзка с реализирането на добиви от имота, водят до извод, че тези разноски не
са необходими и следва да бъдат прихванати от дължимата се на ответника част от
наема, ако изобщо я е претендирал.
По
изложените съображения, настоящият състав намира, че въззивната жалба на ищеца
е изцяло неоснователна, а тази на ответника частично основателна досежно сумата
от 481,10 лева, представляваща 1/6 от сума в размер на 2886,80 лева - заплатени
от Б.А. разноски по водене на гр. д. № 9576/2000г. по описа на СРС, 40 с-в,
ведно с присъдената лихва, която претенция, както бе изложено, е погасена по давност.
В частта, с която горепосочената сума е била присъдена в полза на Б.А.А.,
първоинстанционното решение подлежи на отмяна, включително и в частта с възложените
в тежест на ответника разноските – за разликата над 251,31 лв. до присъдените
291,48 лв.
В полза на
ответника и съобразно уважената част от въззивната му жалба следва да бъдат присъдени
разноски за производството пред СГС, за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, в размер на 174,60 лв. както и допълнително сумата от 53,17 лв.
към вече присъдените 2614,19 лв. разноски за производството пред СРС.
С оглед цената на искове и по аргумент
от чл. 280, ал. 3, т. 1, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, решението подлежи на
касационно обжалване в частта по предявената претенция от 15 000 лева,
представляваща 1/6 от сума в размер на 90 000 лева - заплатената цена за доставена
електроенергия до процесния недвижим имот, ведно с мораторната лихва от 4590,79
лева, дължима за периода от 28.04.2012 г. до 28.04.2015 г., а в останалата си
част решенето е необжалваемо.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №
303179 от 29.12.2017 г., постановено по гр.д. № 23332/2015 г., по описа на СРС,
34 с-в, в частта, с която Г.Х.П.
с ЕГН ********** - починал в хода на въззивното производство и конституиран на
негово място наследника му по закон - А.Д.А.–П. с ЕГН **********, е осъден да
заплати на Б.А.А. ЕГН **********, по искове с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ГПК сумата от 481,10 лева, представляваща 1/6 от сума в
размер на 2886,80 лева - заплатени от Б.А. разноски по водене на гр. д. №
9576/2000г. по описа на СРС, 40 с-в, както и сумата от 144,87 лева - мораторна
лихва върху главницата за периода от 28.04.2012 г. до 28.04.2015 г., както и в
частта, с която Г.Х.П. е осъден да заплати на Б.А.А. разноски за
първоинстанционното производство – за разликата над 251,31 лв. до присъдените
291,48 лв., и вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
Б.А.А. срещу Г.Х.П., починал в хода на въззивното
производство и конституиран на негово място наследник по закон - А.Д.А.–П.,
осъдителни искове с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ГПК за
заплащане на сумата от 481,10 лева, представляваща 1/6 от сума в размер на
2886,80 лева - заплатени от Б.А. разноски по водене на гр. д. № 9576/2000г. по
описа на СРС, 40 с-в, както и сумата от 144,87 лева - мораторна лихва върху
главницата за периода от 28.04.2012 г. до 28.04.2015 г.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
303179 от 29.12.2017 г., постановено по гр.д. № 23332/2015 г., по описа на СРС,
34 с-в. в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО
е влязло в сила
в необжалваната му част.
ОСЪЖДА Б.А.А., с ЕГН **********,***,
оф. 1, чрез адв. Т., да заплати на А.Д.А.–П. с ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, чрез адв. И.Ц., заплатени разноски по съразмерност за
производството пред СГС, в общ размер на 174,60
лв., както и сумата
от още 53,17 лв. към вече присъдените 2614,19 лв.
разноски за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните, в частта по предявените искове за заплащане
на сумата от 15 000 лева, представляваща 1/6 от сума в размер на 90000 лева -
заплатената цена за доставена електроенергия до процесния недвижим имот, ведно с
мораторната лихва от 4590,79 лева, дължима за периода от 28.04.2012 г. до
28.04.2015 г., а в останалата си част решенето е необжалваемо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: