Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. Враца, 12.03.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав,
в открито съдебно заседание на шести март през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА
при секретаря Н.Г., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 225 по описа на
ВрРС за 2018 год. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявено са при условията
на първоначално обективно кумулативно съединяване три конститутивни иска с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, чл.357, ал.1, във вр.чл.188, т.2 КТ и осъдителен иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ, във вр.чл.225, ал.1 КТ.
В исковата молба от ищцата Ц.Л.М.
се навеждат твърдения, че от 02.07.2012 г. работела по трудов договор в
ответното Общинско предприятие „Обредни дейности“ – гр.Враца, на длъжност
„организатор празнични обреди”. Твърди се, че на 20.12.2017 г., след извършен
медицински преглед, й бил издаден болничен лист от същата дата, като й бил
предоставен отпуск поради временна неработоспособност за периода от 20.12.2017
г. до 29.12.2017 г., който своевременно представила на работодателя. Поддържа,
че със заповед № 46/20.12.2017 г. на директора на ответното предприятие й било
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, а в
последствие - със заповед №
47/28.12.2017 г. трудовото й правоотношение било прекратено на основание
чл.190, ал.1, т.2 КТ, а заеманата от нея длъжност била закрита. Според ищцата,
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и заповедта, с която трудовото
й правоотношение е прекратено са незаконосъобразни, тъй като същите са
формални, липсват мотиви за издаването им и не е спазена предвидената в закона
процедура за налагане на дисциплинарни наказания. Излага се още, че ищцата не е
извършила нарушение на трудовата дисциплина, обуславящо налагане на наказание
„предупреждение за уволнение“, а отделно от горното, че при издаване на
заповедта за уволнение не е спазена и предвидената в чл.333 КТ процедура. По
изложените в исковата молба твърдения, ищцата иска от съда да отмени заповедта,
с която й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“,
уволнението й да бъде признато за незаконно, а процесната заповед, с която това
е сторено да бъде отменена, като бъде възстановена на заеманата от нея преди
уволнението длъжност. Претендира заплащане на обезщетение за времето, през
което е останала без работа вследствие на уволнението – за периода от
28.12.2017 г. до 28.06.2017 г., в размер на общо 4 648,80 лева /6м. х 774,80
лева/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В депозиран в срок отговор
ответникът, чрез пълномощника си признава изцяло предявените от ищцата искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, тъй като сочените в исковата молба
пороци по отношение на заповедта за уволнение, макар и от формално естество,
опорочават уволнението до степен на незаконност. По отношение на искът с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, във вр.чл.225 КТ се изразява становище за
основателност на претенцията, но от
датата на уволнението до датата на постановяване на съдебно решение по делото,
ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане. Излагат
се доводи, че няма как претендираното обезщетение за оставане без работа да
обхваща един бъдещ период, през който не може да се установи дали ищцата ще
бъде без работа. По отношение на предявения от ищцата иск за отмяна на
наложеното й дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ в писмения
отговор не е изразено становище. Претендират се разноски на основание чл.78,
ал.3 ГПК.
По молба на ищцата и по реда
на чл.214 ГПК, съдът е допуснал изменение в размера на иска с правно основание чл.344,
ал.1, т.3 КТ, във вр.чл.225, ал.1 КТ, като претендирания размер на обезщетението е намален от 4 648,80
лева на 1 746,38 лева.
С оглед предходното, по
искане на ищцата и на основание чл.232 ГПК производството по делото е
прекратено в частта по предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ,
във вр.чл.225, ал.1 КТ за сумата от 2 902,42 лева.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че са се
намирали в трудово правоотношение с безсрочен характер, прекратено едностранно
от работодателя със заповед № 47/28.12.2017 г. на основание чл.190, ал.1, т.2 КТ - поради дисциплинарно уволнение за неявяване на работа на ищцата в течение
на два последователни работни дни. Горното се установява и от представените по
делото в заверен препис трудов договор № 5/02.07.2012 г. /л.5/, допълнително
споразумение от 08.03.2017 г. /л.6/, трудова книжка /л.7/ и заповед №
47/28.12.2017 г. на директора на Общинско предприятие „Обредни дейности“, гр.Враца
/л.11/.
По делото е представена
заповед № 46/20.12.2017 г. /л.10/, издадена от директора на Общинско
предприятие „Обредни дейности“, гр.Враца, от която се установява, че на ищцата
е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Като мотиви в
заповедта е посочено, че наказанието са налага „във връзка с арогантно
поведение на служителя и във връзка с допуснати от нея нарушения съгласно
чл.187, т.1, т.7, т.8 и т.10 КТ. Видно от отбелязването върху заповедта е, че
същата е връчена на ищцата на 21.12.2017 г., като последната саморъчно е
написала, че не е съгласна с нея.
Видно от представения по
делото заверен препис от амбулаторен лист № 12093 от 20.12.2017 г. /л.8/ е, че
на посочената дата на ищцата е извършен медицински преглед, при който е
поставена основна диагноза „Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност - криза“ и е
назначена терапия с медикаменти.
Видно от представения по
делото болничен лист № Е20171654343 /л.9/, издаден на 20.12.2017 г. от „АИППМП
Д-р Димитър Пеев“ ЕООД е, че на ищцата е предписан домашно-амбулаторен режим на
лечение в размер на 10 календарни дни, считано от датата на издаване на
болничния лист.
По делото са представени
неподписан протокол № 63/16.11.2010 г. /л.12-13/ от заседание на Общински съвет
– гр.Враца, в който е обективирано решение № 809 относно създаване на общинско
предприятие „Обредни дейности“ – наименование, седалище, предмет на дейност,
структура, приемане на правилник за дейността му и др., Правилник за организацията
и дейността на ОП „Обредни дейности“ /л.14-18/ и таблица за структурата и
числения състав на предприятието /л.19/.
По делото е представено
удостоверение изх.№ 40/07.02.2018 г. /л.33/, издадено от директора на ОП
„Обредни дейности“, в което е отразено, че ищцата Ц.Л.М. е получила брутно
трудово възнаграждение за последен пълен месец, предхождащ месеца на уволнение
в размер на 774,80 лева.
По делото са представени
заверени преписи от служебна бележка изх.№ 60-05-05-7976/19.02.2018 г. и първа
страница на регистрационна карта № 10039075/19.02.2018 г., издадени от Дирекция
„Бюро по труда“, гр.Враца /л.50/, от които се установява, че считано от
горепосочената дата ищцата е регистрирана като търсещо работа лице.
По делото е представено
удостоверение изх.№ **********-1/02.03.2018 г. /л.51/, издадено от ТП на НОИ,
гр.Враца, в което е отразено, че през периода м.декември
В проведеното на 06.03.2018
г. съдебно заседание по делото съдът е извършил констатация с оригинала на
трудовата книжка на ищцата, като е констатирал, че след датата на прекратяване
на трудовото й правоотношение с ответното предприятие, не са налице други
отбелязвания, от които да е видно, че след тази дата до датата на съдебното
заседание, същата е започнала работа при друг работодател.
Други относими и допустими
доказателства не са представени по делото.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В рамките на настоящото
производство ищцата оспорва заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ с твърдения, че същата е незаконосъобразна, тъй като е формална, липсват мотиви за издаването й
и не е спазена предвидената в закона процедура за налагане на дисциплинарни
наказания.
В подадения в срока по
чл.131 ГПК отговор от ответното общинско предприятие се прави признание по
отношение на сочените от ищцата основания за отмяна на заповедта за уволнение.
С оглед предходното, още с
проектодоклада, обявен за окончателен в първото по делото открито съдебно заседание
без възражения от страните, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване
всички елементи от фактическия състав на предявения иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ.
Доколкото, въпреки
признанието на исковата претенция от ответната страна, ищецът не е направил
искане по реда на чл.237, ал.1 ГПК, то съдът намира за необходимо да изложи
мотиви относно така предявената искова претенция.
Настоящият съд намира, че в
случая прекратяването на трудовото
правоотношение на ищцата не е извършено по съответния за това ред, а именно -
не са спазени процесуалните предпоставки за уволнението. Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ преди
налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да изслуша
работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и
оцени посочените доказателства. Изискването на обяснения и изслушването на
работника са съществени задължения на работодателя в производството по налагане
на дисциплинарно наказание. Без да ги е изпълнил той не може законосъобразно да
упражни дисциплинарните си правомощия.
Видно от представената по делото заповед
№ 47/28.12.2017 г. е, че няма данни работодателят да е изискал обяснения от ищцата, както
и че е получил такива, като по делото не са представени други доказателства, от които да се установява, че
работодателят е изпълнил това свое задължение. Оттук следва извода, че процедура по чл.193, ал.1 КТ не е била
проведена, което се явява абсолютно отменително основание съгласно ал.2
на същия текст и води до незаконосъобразност на дисциплинарното уволнение.
С оглед предходното, само на това
основание процесната заповед следва да бъде отменена, без спора да бъде разглеждан по същество.
Въпреки
предходното, съдът намира за необходимо да отбележи, че по делото е налице и
още едно основание за признаване уволнението за незаконно. Видно от
представения от ищцата болничен лист е, че считано от 20.12.2017 г. същата е
била в отпуск поради временна неработоспособност за периода от 20.12.2017 г. до
29.12.2017 г. вкл. Следва да се има предвид, че в случаите, когато работникът
или служителят не се явява на работа поради заболяване, което е удостоверено с
надлежен документ, издаден от компетентен здравен орган, който е разрешил
ползването на отпуск поради временна неработоспособност /болничен лист, решение
на ЛКК, ТЕЛК, НЕЛК/, и този документ е представен на работодателя преди
връчване на заповедта за дисциплинарно наказание, не е осъществен състава на
дисциплинарното нарушение по чл.190, ал.1, т.2 КТ – „неявяване на работа в
течение на два последователни работни дни“. Това е така, тъй като в тези случаи
работникът или служителят не е бил длъжен да се яви на работа, тъй като е
ползвал законоустановен отпуск поради временна неработоспособност, разрешен му
от здравните органи. В тези случаи дисциплинарното наказание, наложено на
основание чл.190, ал.1, т.2 КТ е незаконосъобразно и подлежи на отмяна /в този смисъл е и решение № 330 от
05.11.2013 г. по гр.д.№ 1220/2013 г., IV г.о. на ВКС/.
При горните съображения искът за
признаване за незаконно на уволнението на ищцата и за отмяна на заповедта, с
която е извършено се явява основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.
С оглед изложените по-горе
изводи за незаконността на уволнението, то основателен се явява и иска за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „Организатор
празнични обреди“ при ответника. В случая не е налице пречка за възстановяване
на работа, тъй като по делото безспорно се установи, че ищцата е работила по
безсрочно трудово правоотношение, а не по срочно такова, срокът на който да е
изтекъл. Следва да се има предвид, че независимо от данните по делото, че заеманата
от ищцата преди уволнението длъжност е закрита и наведените от нея доводи за
липса на правомощия на директора на
ответното предприятие да стори това /които не са предмет на настоящия спор/,
незаконно уволнения работник или служител се възстановява на заеманата преди
уволнението длъжност независимо от това, дали към момента на постановяване на
решението длъжността съществува или е закрита.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във вр.чл.225, ал.1 КТ.
За присъждане на обезщетение
поради оставане без работа ищецът следва да докаже, че е останал без работа за
периода, за който претендира обезщетение, но не повече от 6 месеца, респ. че е
работил на длъжност, при която е получавал по-ниско възнаграждение.
В конкретния случай, от събраните по
делото доказателства – заверени преписи от трудовата книжка на ищцата, служебна
бележка и регистрационна карта, издадени от Дирекция „Бюро по труда“ –
гр.Враца, както и от извършената в съдебно заседание констатация с оригинала на
трудовата книжка на ищцата, се установява, че последната не е работила по друго
трудово правоотношение след уволнението до приключване на съдебното дирене по
делото.
От представеното по делото удостоверение
изх.№ 40/07.02.2018 г., издадено от директора на ОП „Обредни дейности“ се
установява, че размера
на брутното трудово възнаграждение, получено от ищцата М. за последния пълен
отработен месец преди уволнението е в размер на 774,80 лева.
При определяне размера и периода по
отношение иска по чл.225, ал.1 КТ, настоящият съд съобрази разпоредбата на
чл.235, ал.3 ГПК, съгласно която съдът взема предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Това означава, че
съдът следва да съобрази всички, настъпили след предявяване на иска факти и
обстоятелства, но доказателствата за тях могат да се съберат най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило съдебното дирене. Съдът не може да
съобрази факти и твърдения за такива, настъпили след датата на приключване на
устните състезания. В случая, предвиденият в разпоредбата на чл.225, ал.1 КТ
шестмесечен срок не е изтекъл към датата на последното проведено съдебно
заседание, поради което обезщетение се дължи само за периода от 28.12.2017 г. /датата
посочена в заповедта за уволнение, от която се счита прекратено трудовото
правоотношение/ до 06.03.2017 г. /датата на последното проведено съдебно заседание/.
Неговия размер, изчислен от съда при предпоставките на чл.162 ГПК и въз основа
на посоченото в издаденото от работодателя удостоверение последно БТВ за изцяло
отработен от ищцата месец, възлиза на сумата от 1 746,38 лева, до какъвто
размер се претендира и от ищцата съгласно допуснатото по реда на чл.214 ГПК
изменение на този иск.
Горепосочената сума се дължи ведно със
законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда - 19.01.2018 г. до
окончателното изплащане.
По
иска с правно основание чл.357, ал.1, във вр.чл.188,
т.2 КТ.
В исковата молба ищцата оспорва и заповед №
46/20.12.2017 г. на директора на ОП „Обредни дейности“, с която й е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ с твърдения, че същата е незаконосъобразна, тъй като е формална, липсват
мотиви за издаването й и не е спазена предвидената в закона процедура за налагане
на дисциплинарни наказания.
В подадения в срока по чл.131 ГПК
отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответната страна не изразява
становище по този иск.
Съдът намира, че така издадената заповед, с която е наложено наказание „предупреждение
за уволнение“, не
отговаря на изискванията поставени от КТ. Налице са формални нарушения по
предпоставките, формиращи фактическия състав по налагането на дисциплинарно
наказание, за които съдът е изложил мотиви по иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ,
относими и към този иск. В настоящия случай липсва изслушването на
работника или изискването от същия да представи писмени обяснения по констатираното
от работодателя дисциплинарно нарушение. С оглед предходното и на основание чл.
193, ал. 2 КТ, настоящият съдебен състав следва да отмени дисциплинарното
наказание, без да разглежда спора по същество. Налице е формално, процедурно
нарушение, опорочаващо цялата дисциплинарна процедура.
Въпреки
предходното, съдът намира за необходимо да отбележи, че атакуваната заповед страда
и от други пороци. Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ дисциплинарното наказание
се налага с мотивирана заповед, в която се посочва
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законния текст, въз основа на който се налага. Задължението за
мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл.189,
ал.2 КТ за еднократност на наказанието, както и с оглед съобразяване на
сроковете по чл.194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на
съдебното производство. С атакуваната заповед №
46/20.12.2017 г.
работодателят е посочил като основание арогантно поведение на ищцата и
допуснати от нея нарушения, за които е посочил само цифровата квалификация, без
обаче тези „нарушения“ да са конкретизирани. По тази начин работодателят е оганичил възможността на ищцата за адекватна защита. Фактите, които осъществяват основанието за налагане на
дисциплинарно наказание следва да бъдат формулирани в мотивите на заповедта, доколкото
преценката за законосъобразност на наложеното
наказание следва
да се извърши към датата на издаване на заповедта.
Предвид гореизложеното тази искова претенция също
следва да бъде уважена като дисциплинарното наказание „предупреждение за
уволнение“, наложено със заповед № 46/20.12.2017 г. на директора на ответното
предприятие, следва да бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на спора,
право на разноски има ищцата. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие е, че ищцата е направила разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 580,00 лева.
В
хода на устните състезания процесуалния представител на ответника е направил
искане за присъждане на разноски съразмерно на отхвърлената част от исковата
претенция по чл.225 КТ с доводи, че направеното от ищцовата страна изменение
представлява десезиране на съда с исковата претенция в първоначалния й размер.
Настоящият съд не споделя тези доводи и намира, че на ответника не следва да
бъдат присъждани разноски. В конкретния случай ищцата е упражнила правото си да
намали размера на предявения иск по чл.344, ал.1, т.2, вр.чл.225, ал.1 КТ, като
е оттеглила този иск в останалата му част до пълния претендиран с исковата
молба размер. Ето защо, съдът не следва да се произнася с отхвърлителен
диспозитив за сумата, за която ищцата е заявила, че оттегля исковата претенция,
съответно не са налице предпоставките на чл.78, ал.3 ГПК. В случая не са налице
и предпоставките на чл.78, ал.4 ГПК, тъй като когато прекратяването на
производството е в резултат на пълен или частичен /какъвто е и настоящия случай
в резултат на изменение, чрез намаление на размера/ отказ или оттегляне на
иска, на ответника се дължат направените до момента на предприемане на това
процесуално действие разноски по делото, за завеждането на което той не е дал
повод /по аргумент от 78, ал.2 ГПК/. В конкретния случай, ответникът безспорно
е дал повод за завеждане на делото, поради което и не следва да му бъдат
присъждани направените до този момент разноски. Нещо повече, в случая ищцата безспорно
има право на обезщетение за период от шест месеца от датата на уволнението /в
случай, че не встъпи в трудово правоотношение с друг работодател/, като
заявеното от нея частично оттегляне на исковата претенция не е поради липса на
основание за претендирането й в пълен размер.
Тъй като ищцата е освободена от внасяне на държавна
такса и разноски по делото /чл.83, ал.1, т.1 ГПК/, на чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – гр.Враца държавна такса от общо 219,85 лева /3х50 лв.
определена държавна такса по трите предявени неоценяеми иска и сумата от 69,85
лева, представляваща 4% държавна такса върху оценяемия иск/.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ
уволнението на Ц.Л.М., ЕГН **********, извършено със заповед № 47 от 28.12.2017
г. на директора на Общинско предприятие „Обредни дейности“ - гр.Враца, БУЛСТАТ 0001931150415,
издадена на основание чл.190, ал.1, т.2 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание
чл.344, ал.1, т.2 КТ Ц.Л.М., ЕГН ********** на заеманата до уволнението
длъжност „Организатор празнични обреди” в Общинско предприятие „Обредни
дейности“ - гр.Враца, БУЛСТАТ 0001931150415.
ОСЪЖДА на основание
чл.344, ал.1, т.3, във вр.чл.225, ал.1 КТ Общинско предприятие „Обредни
дейности“ - гр.Враца, БУЛСТАТ 0001931150415 да заплати на Ц.Л.М., ЕГН **********
сумата от 1 746,38 /хиляда седемстотин четиридесет и шест лева и тридесет и
осем стотинки/ лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в
резултат на незаконното уволнение за периода от 28.12.2017 г. до 06.03.2018 г.
вкл., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.01.2018 г. до
окончателното изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и
ОТМЕНЯ дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“, наложено на Ц.Л.М.,
ЕГН ********** със заповед № 46 от 20.12.2017 г. на директора на Общинско
предприятие „Обредни дейности“ - гр.Враца, БУЛСТАТ 0001931150415, за нарушения
на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.1, т.7, т.8 и т.10 КТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Общинско предприятие „Обредни дейности“ - гр.Враца, БУЛСТАТ 0001931150415
да заплати на Ц.Л.М., ЕГН **********
сумата от 580,00 лева, представляваща направени по производството
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Общинско предприятие „Обредни дейности“ - гр.Враца, БУЛСТАТ 0001931150415
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
гр.Враца сумата от общо 219,85 лева, представляваща държавни такси.
Решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд - гр.Враца в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: