Определение по дело №137/2023 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 98
Дата: 16 март 2023 г.
Съдия: Мария Петрова Петрова
Дело: 20235000500137
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 98
гр. Пловдив, 16.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20235000500137 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№3084/30.01.2023г. от К. В. С. против
Определение №146 от 18.01.2023г., постановено по гр.дело №2938/2022г. по
описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е върната исковата молба и е
прекратено производството по делото. Жалбоподателят поддържа
нередовностите на подадената от него искова молба да не са отстранени по
здравословни причини и с прекратяването на делото да са нарушени
процесуалните му права, поради което претендира за отмяна на обжалваното
определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените
действия от друг състав на ПОС.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от
легетимирано лице – ищеца; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1 във
връзка с чл.129,ал.3 от ГПК, определение с преграждащ по-нататъшното
развитие на делото характер, и откъм съдържание и приложения е редовна,
поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира
за неоснователна по следните съображения:
Окръжния съд е сезиран с искова молба вх.№29675/11.11.2022г. от К. В.
1
С. против ЧСИ Д. М., в която твърди тя да е наложила възбрана по изп.дело
№1205/2016г. върху недвижими имоти, които той придобил в периода
януари-юли.2022г., знаейки за наложените тежести, от длъжника Н. В. В.,
наследени от нейната майка. През м.март.2022г. В. установила чрез справка в
Агенцията по вписванията, че имотите се водят все още собственост на
починалата й майка, поради което към момента на налагане на възбраните,
към който тя все още не била приела наследството от своя родител и
взискателите не са поискали да й се определи срок по чл.51 от ЗН за приемане
или отказ от наследството, възбранените имоти не са били в нейния
патримониум, а ЧСИ М. не е извършила задължителната проверка дали
имотите са собственост на длъжника. С оглед на тези обстоятелства, ищецът
счита възбраните за недействителни като наложени при липса на правно
основание и поддържа те да му нанасят морални вреди, представляващи
всекидневен стрес от отстраняване от собственост, както и имуществени
вреди, представляващи пропуснати ползи от невъзможността за инвестиция в
имотите с цел печалба. Заявил е петитум за отмяна на наложените възбрани
като противоречащи на закона и за осъждане на ответника за нанесени щети,
чийто размер ще посочи на един по-късен етап, както и за присъждане на
разноските по делото.
С Разпореждане №4617 от 16.11.2022г. окръжният съд е оставил без
движение исковата молба до: излагане на подробни фактически
обстоятелства, на които се основават исканията; формулиране на искане към
съда, което да съответства на обстоятелствената част на исковата молба;
посочване на цена на всеки от предявените искове; внасяне на дължимата
държавна такса по всеки иск; уточняване кога и с кои свои действия
/бездействия/ ответникът му е причинил вреди, както и в какво се изразяват
те, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, връчено му на
21.11.2022г.
В определения срок ищецът е подал на 28.11.2022г. по електронната
поща молба вх.№31480/29.11.2022г., с която заявява, че е платил държавна
такса по сметка на ПОС в размер на 25лв., но впоследствие открил техническа
грешка при изписване на основанието относно номера на делото, по която е
внесена, и е поискал удължаване с 10 дена до 08.12.2022г. на срока за
отстраняване на останалите нередовности, поради постъпването му в болница
2
с оперативно лечение на 25.11.2022г., за което допълнително ще представи
епикриза.
С Разпореждане №4803 от 30.11.2022г. съдът, на основание чл.63 от
ГПК, е продължил срока с две седмици, считано от 15.12.2022г.
С обжалваното Определение №146 от 18.01.2023г., поради
неотстраняване на нередовностите на исковата молба и на основание
чл.129,ал.3 от ГПК съдът е постановил връщането й и прекратяване на
производството по делото.
Настоящата инстанция намира правилно исковата молба да е била
оставена без движение до отстраняване на конкретно указаните
нередовности, тъй като от нея не става ясно какъв е предметът на повдигнатия
правен спор, очертан посредством надлежни обстоятелства и съответен на тях
петитум, не е посочена цена на исковете за парични вземания и не е била
внесена дължимата, съобразно нея държавна такса. С подадената от ищеца по
електронната поща молба не е бил представен документ за внесена от него
държавна такса от 25лв., каквато твърди да е заплатил, макар и с грешно
посочен номер на делото. С нея не е отстранена нито една от нередовностите
на исковата молба. Съдът е уважил заявеното със същата искане за
продължаване на срока за поправянето им, като е предоставил значително по-
дълъг от претендирания от ищеца срок. Продълженият срок е изтекъл
безрезултатно на 30.12.2022г. В рамките на него ищецът не е отстранил
нередовностите на исковата молба, не е представил доказателства за
лечението си и не е поискал ново продължаване на срока, с оглед евентуално
продължаващо такова. При това положение процесуалните му права не са
нарушени, както неоснователно поддържа в частна жалба, а, напротив,
охранени с предоставянето на значителен срок за поправяне на исковата
молба, останала нередовна вследствие собственото му бездействие, поради
което правилно на основание чл.129,ал.3 от ГПК с обжалваното определение
е постановено връщането й и то следва да се потвърди.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №146 от 18.01.2023г., постановено по
3
гр.дело №2938/2022г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е върната
исковата молба и е прекратено производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с касационна частна жалба пред
ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4