РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. Пловдив , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501593 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 от ГПК
Постъпила е жалба от Р. К. М., в качеството му на длъжник по и.д. №
20217580400134 по описа на ЧСИ М. О., против налагане на запор върху
банковите му сметки, като така е запорирана сумата от 3675,85лв.,
съставляваща сбора от възнаграждението му за м.04.2021г. и
командировъчните му пари. Развива доводи, че командировъчните не
съставляват възнаграждение, за труд, а суми, които да послужат на работника
на извършва търговската дейност на работодателя извън обичайното място на
полагане на труд. Налагането на запор върху тези суми, според
жалбоподателя препятства възможността му да упражнява труд и да
реализира доходи, т.к. не може да покрие разходите си за храна, гориво и
лекарства. Това наложило работодателят му да го прибере от чужбина , т.к. не
можел да покрива разходите си. Поддържа, че съгл. чл.446 от ГПК
принудително изпълнение може да се насочва само върху трудово
възнаграждение или върху друго възнаграждение за труд, както и върху
пенсия, а съгл. чл.512, ал.2 от ГПК това не е друго възнаграждение получено
за труд. Позовава се и на наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина, регламентиращи правото на пари за пътни, дневни
и квартирни. Моли за отмяна на наложения запор поради несеквестируемост
на сумата, находяща се в банковата му сметка.
1
Ответната страна, взискател по делото, „ОТП Факторинг България“
ЕАД не взима становище.
Съдебният изпълнител е изложил в мотивите си, че жалбата е
процесуално допустима, но неоснователна. Развива доводи за правната
същност на командировъчните суми, както и че несеквестируемите доходи са
изрично посочени било в процесуалния закон, било в други нормативни
актове. Поддържа, че жалбата е неоснователна.
След като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата
поотделно и в съвкупност, съдът намира, че подадената жалба е допустима,
но неоснователна.
Съгл. разясненията, дадени в ТР № 2/2013, ОСГТК, ВКС налагането на
запор върху банкови сметки, по които постъпват както секвестируеми
вземания, така и несеквестируеми такива е допустимо изпълнително
действие. Недопустимо е налагането на запор върху изцяло несеквестируемо
вземане. В настоящия случай се обжалва налагане на запор върху банкови
сметки, като длъжникът поддържа несеквестируемост на вземанията по тях,
която произтичала от това, че постъпилите суми било командировъчни пари
за конкретна командировка.
Съгл. чл.442 от ГПК цялото имущество на длъжника може да бъде
обектна изпълнението. Законодателят е въвел ограничение чрез института на
несеквестируемостта с цел гарантиране на екзистенц минимума за
съществуване на длъжника. Поради това несеквестируемото имущество или
вземания са лимитивно посочени и е недопустимо разширяване на
приложното поле на несеквестируемостта. Кои са несеквестируемите вещи и
доходи е посочено в чл.444, чл.446 и чл.446А от ГПК. Съгл. чл.446 от ГПК
несеквестируемо е трудово възнаграждение над определен размер при
определени условия, а съг. чл.446 А от ГПК са несеквестируеми помощи и
обезщетения, ако това е предвидено в друг нормативен акт. В случая
жалбоподателят твърди, а и представя доказателства, че постъпилите по
банковата му сметка в „Райфйзен банк“ АД суми съставляват
командировъчни. Безспорно плщанията за командировъчни не съставлява
възнаграждение за труд, за да се изследва въпросът дали плащането попада в
хипотезите на несеквестируем доход. Няма и нормативна уредба, съгласно
която, изрично да е посочено, че командировъчните пари съставляват
несеквестируем доход и съдебният изпълнител не може да изпълнява по
отношение на същите. Разсъжденията, че чрез запора върху тези суми се
препятствало правото на труд не могат да бъдат отнесени към преценката за
несеквестируемост на вземането. Тази преценка може да бъде извършена
единствено по отношение на вземания и доходи, които изрично са посочени
от законодателя като защитени, несеквестируеми за длъжника. Ето защо
подадената жалба се явява неоснователна, а наложеният запор -
законосъобразен.
Предвид изложеното съдът намира, че подадената жалба се явява
2
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По изложеното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№4440/18.06.2021 на Р. К. М.,
ЕГН **********, в качеството му на длъжник по и.д. № 20217580400134 по
описа на ЧСИ М. О., против налагане на запор върху банковите му сметки на
26.04.2021г..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3