Р Е Ш Е Н И Е
№ III-105, 15.06.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен
състав в открито заседание на втори юни две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Росен Парашкевов
Членове: Кремена Лазарова
мл. съдия
Красен Вълев
при секретаря Жанета Граматикова, като
разгледа докладваното от младши съдия Красен
Вълев в.гр.д.№ 644 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение №307 от 17.12.2019 г по гр. д. №462/2019 г. на Районен съд-Айтос е
прието за установено спрямо ответниците В.П. Д., Ч.Г.И.,
и В.И.Д., че ищците П.Т.Г., П.М.М.,
С.Т.В. и Д.Т.К., са собственици на следния недвижим имот:
1/6
(една шеста) идеална част от самостоятелен обект в сграда, представляващ
АПАРТАМЕНТ, находящ се на административен адрес: гр.Айтос, община Айтос, област
Бургаска, ул.“Цар Освободител“ №23, вход А, етаж 1 (първи), апартамент
1(първи), ЖCK“Светлина“, която сграда е построена в общинско място,
съставляващо поземлен имот 2245 (две хиляди двеста четиридесет и пети), в
кв.127 (сто двадесет и седми) пo подробния устройствен план на гр.Айтос, община Айтос, с разгърната
застроена жилищна площ от 87,07 кв.м.(осемдесет и седем цяло и седем стотни
квадратни метра), състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня и тоалетна,
антре и домашно помещение, при граници: североизток и югозапад-външен зид,
северозапад- стълбище и Н.В., югоизток-външен зид, отгоре -Д.И., отдолу-
магазин, ведно с прилежащото му избено помещение № 5 (пет), със застроена площ
от 12 (дванадесет) квадратни метра, при граници: североизток-външен зид,
югозапад -коридор, северозапад - Д.И., югоизток-Н.В., ведно с принадлежащото му
таванско помещение №1 (едно), със застроена плoщ от
24 кв.м. (двадесет и четири квадратни метра), при граници: североизток,
северозапад и югоизток-външен зид, югозапад - коридор, което се състои от 2
(две) стаи и обща тоалетна, ведно със 7,515% ид.ч.
(седем цяло и петстотин и петнадесет хилядни процента ид.части)
от общите части на сградата и 7,515 % ид.ч.(седем
цяло и петстотин и петнадесет хилядни процента идеални части) от правото на
строеж върху терена.
С
решението ответниците са осъдени да предадат на ищците владението на
гореописания имот, както и да им заплатят разноски в размер на 643,00 лева /шестстотин
четиридесет и три лева/.
Постъпила
е въззивна жалба от адв. П. Маринчев, пълномощник на В.П. Д., Ч.Г.И., и В.И.Д., с която се обжалва Решение №307 от
17.12.2019 г по гр. д. №462/2019 г. на Районен съд-Айтос.
На
първо място се излагат доводи за недопустимост на решението. Твърди се, че
ревандикация върху идеална част на недвижим имот е недопустима, тъй като
съдебното решение не може да се изпълни. Сочи се, че доколкото общата вещ се
намира в един от съсобствениците за другите е налице възможността по чл. 32,
ал. 2 от ЗС. Цитирана е съдебна практика. Сочи се, че ищците разполагат с други
способи за защита, като инициирането на съдебна делба. Иска се обжалваното
решение да бъде обезсилено, а производството по делото да бъде прекратено като
недопустимо.
На
следващо място са изложени и доводи за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение. Твърди се, че съдът неправилно се е позовал на мотивите на
Решение №1/04.01.2017 г. по гр.д. №432/2016 г. на Районен съд-Айтос, доколкото
те са ирелевантни за настоящия процес. Твърди се, че за процесната 1/6 ид.ч. от имота не е имало съдебни спорове, а всички
предходни съдебни производства са за 4/6 ид.ч., които
не включват настоящата 1/4 ид.ч. Конкретизира се, че
ответницата Д. не е била страна в изпълнително производство, по което длъжници
са били ищците по делото.
Оспорва
се извода на съда за периода, в който В. Д. владее имота. Твърди се, че след
13.04.2011 г. до 2015 г. целият апартамент се владее само от нея. А след
разпореждането в полза на с. ѝ И.И. владението
е продължено от него чрез В. Д., като към настоящия момент същата е в имота.
Твърди
се, че е налице само втората от трите кумулативни предпоставки за уважаване на
иска по чл. 108 от ЗС, а именно, че процесните идеални части се владеят от
ответниците.
Излагат
се съображения, че в полза на ответниците е изтекла придобивна давност по чл.
79, ал. 2 от ЗС от 13.04.2011 г. до 13.04.2016 г. и процесната идеална част е
придобита по давност.
Иска
се решението да бъде обезсилено, евентуално същото да бъде отменено като
неправилно и да бъде постановено ново, с което да бъдат отхвърлени исковете,
като неоснователни и недоказани.
Претендират
се разноски.
В
срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил
отговор от адв. Галина Павлова, пълномощник на ответниците
по жалбата- ищци в първоинстанционното производство П.Т.Г., П.М.М., С.Т.В. и Д.Т.К.. Оспорва се жалбата, като иска
потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и обосновано.
На
първо място се излагат съображения за допустимост на предявения иск по 108 от
ЗС за идеална част от съсобствен имот. Посочена е съдена практика в този
смисъл.
На
следващо място са изложени съображения за правилност и обоснованост на Решение
№307 от 17.12.2019 г по гр. д. №462/2019 г. на Районен съд-Айтос. Сочи се, че
първоинстанционният съд правилно се е позовал на мотивите на 04.01.2017 г. по
гр.д. №432/2016 г., тъй като в това производство е обсъдено възражението за
придобивна давност от същите ответници за същия имот. Прави се позоваване на
събраните по делото доказателства за да се изведе, че към датата 30.10.2013 г. въззивницата Д. не е била във владение на спорната идеална
част.
Оспорва
се твърдението във въззивната жалба за непрекъснатост на владението на Д. като
се цитират свидетелските показания на разпитаните пред РС-Айтос свидетели Г., Т.,
С. и Ш.. Цитирана е съдебна практика относно придобиваната давност.
Оспорва
се и отричането на първата предпоставка за уважаване на ревандикационния
иск, а именно че ищците не са собственици на 1/6 ид.ч.
от процесния имот. Посочено е влязло в сила решение на РС-Айтос, с което е
признат за нищожен нотариален акт за дарение и е изложена юридическа характеристика
на нищожните сделки и действието им в правния мир.
Иска
се потвърждаване на първоинстанционното решение.
Претендират
се разноски.
В
съдебно заседание въззивниците В.Д., Ч.И. и В.Д. не
се явяват, представляват се от адвокат П. Маринчев. Излагат се съображения, че постановеното решение е
недопустимо, алтернативно е неправилно и необосновано. Излагат се съображения
за недопустимост и се иска обезсилване на
атакуваното решение. Поддържа се и възражението за необоснованост на
решението. Твърди се, че няма съдебни
спорове между страните за процесната 1/6 идеална част от имота. Като неправилни
са определени доводите за прекъсната давност,
като противоречащи на всички доказателства събрани по делото, включително
и на твърденията на ищците. Твърди се, че всички свидетели безспорно и
непротиворечиво установяват, че владението е придобито от ответницата Д. от
13.04.2011 г. и до настоящия момент тя продължава да го осъществява
непрекъснато. Поддържат се всички останали доводи, изложени във въззивната
жалба.
В съдебно заседание въззиваемите П.Г. и С.В. се явяват лично, а за тях, както и
за останалите въззиваеми, се явява адвокат Г. Павлова. Иска се потвърждаване на
обжалваното решение на АРС като постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон, както и като подкрепящо се от събраните по делото
доказателства. Сочи се, че правилно
първоинстанционния съд е приел, че ревандикация е допустима и между
съсобственици, ако се оспорват правата и е отнето владението на ищеца от един
или повече от останалите съсобственици. Излагат се съображения за основателност
че иска по чл.108 от ЗС, прави се позоваване на влязлото в сила решение по гр.
дело №432/2016 г. на .АРС. По отношение на възражението за придобиване по
давност на имота, се твърди, че не е налице добросъвестно владение в
продължение на 5 години, като първоинстанционния съд е обсъдил обстойно,
анализирал е правилно всички събрани доказателства по делото и е съобразил
предпоставките, изискуеми по закона за наличие на владение – същото да бъде
явно, спокойно, непрекъснато, несмущавано и постоянно. Иска се потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на сторените разноски.
Бургаският
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Депозираната
въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирани лица в
срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и
отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 ГПК и чл.261 ГПК.
Предмет
на въззивно обжалване е Решение №307 от 17.12.2019 г по гр. д. №462/2019 г. на
Районен съд-Айтос
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Обжалваното
решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия.
С
оглед твърденията за недопустимост: Константа е съдебната практика на ВКС, че
иск по 108 от ЗС е допустим между съсобственици за съответна идеална част.
Приема се, че съсобственикът може да търси защита чрез иска по чл.108 ЗС както
в случаите, когато върху имота се упражнява фактическа власт от трето на
съсобственика лице, така и по отношение на друг съсобственик, който го завладее
без да има основание, тъй като основанието да се владее имота е обусловено от
обема на притежаваното право./ в т.см. Решение №15 от 02.08.2012 г. по гр.д.
№1299/2010 г. на ВКС, Решение № 351 от 14.10.2011 г. по гр.д. №1179/2010 г. I ГО на ВКС, Решение №351 от 14.10.2011 г. гр.д. №1179/2010
г., I ГО на ВКС и др./
Спорен
в практиката на ВКС е въпроса по предявен по реда на чл.108 ЗС иск от
съсобственик на недвижим имот следва ли съдът да осъди другия съсобственик да
предаде владението върху идеална част от имота, т.е ако искът е основателен в
установителната част, основателен или неоснователен
трябва да е в осъдителната. Аргументите, които излага въззивника за
недопустимост на иска/ невъзможност за изпълнение на решението/ всъщност са
такива в полза на застъпеното становище за уважаване на иска в установителната
и отхвърляне в осъдителната му част.
По
този въпрос състав на ВКС по гр.д. 4773/2019 е предложил на основание чл.292 ГПК на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд да
постанови тълкувателно решение, като тълкувателно дело към настоящия момент не
е образувано.
Настоящият
съдебен състав, предвид липсата на произнасяне на ВКС застъпва преобладаващото
в практиката становище, че при уважаване на иск по чл. 108 от ЗС на
съсобственик срещу друг съсобственик в установителната част, искът е
основателен и в осъдителната част, като изпълнението на съдебно решение, с
което е уважен иска става чрез съставяне на протокол от съдия изпълнителя за
въвод във владение на идеална част, като се осигурява достъп на съсобственика
до имота.
Ето
защо решението на районният съд е допустимо.
Решението
е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на РС - Айтос. Във връзка с
доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и
следното:
Съгласно чл.108 ЗС, собственикът
може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има
основание за това. Ревандикационният иск осигурява
защита на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Основателността
му е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) ищецът да
е собственик на имота; 2) имотът да се владее или държи от ответника; 3) имотът
да се владее или държи от ответника без основание. В доказателствена тежест на ищците
е да установят съществуването на първите две предпоставки. Не е в тяхна тежест
да доказват липсата на основание ответниците да владеят имота. В случай че
ответниците твърдят наличието на такова основание, в тяхната тежест е да го
докажат. В процесния случай ответниците твърдят, че имотът е придобит чрез
добросъвестно владение, като процесната 1/6 идеална част е владяна от
ответницата Д. от 13.04.2011 г. и се владее и към настоящия момент.
Спорни
са въпросите дали ищците са собственици на 1/6 идеална част от имота и дали
ответниците владеят имота на правно основание, т.е. дали е основателно
възражението за настъпил ефект на придобивна давност.
Ищците
се легитимират като собственици, представяйки следните доказателства: Нотариален
акт№***, т.*, дело № ***/ **.**.**** г. на АРС; Нотариален акт №** , т.*,
н.дело №***/**.**.**** г. на АРС; Решение №496/2005 г. пo
гр.д.№809/2004 г. ,вписано като акт №** т.* вк.р.№****
компл. Н.6361/6360 от **.**.**** г.; Нотариален акт
за дарение №**, т.*, peг.№***, дело №**/**.**.**** г.
на Нотариус peг.№556 на Нотариалната камара с район на действие АРС; Нотариален
акт за покупко-продажба №**,т.*, peг.№***, дело №**/**.**.
**** г. на Нотариус peг.№556 на Нотариалната камара с район на действие АРС;
Решение №1/04.01.2017 г. пo гр.дело №432/2016 г. на
АРС; Решение № VI-86 от 14.08.2018 г. пo в. гр.
д.№450/2017 г. на БОС; Определение №292 от 12.04.2019 г. пo
гр.д.№4610/2018 г., ВКС, 3 г.о.; Решение №113 /23.07.2010 г. пo гр.д. 378/ 2010 г. на АРС; Решение № 2/27.01.2011 г. пo в.гр.дело №1947/2010 г. на БОС; Определение
№1191/04.11.2011 г. пo к.гр.д.№625/2011 г. на ВКС,
3-то г.о.; Удостоверение за наследници №1421/08.04.2016 г. на Т. Г. К.;
Уведомително писмо изх.№ R-2560 - 1/20.12.2016 г. oт
ВиК – Бургас; Уведомително писмо изх.№6312492-1/23.12.2016 oт
EVN; Молба oт Д.Т.К. oт
30.10.2013 г no изп.д.№23/2009 г. на ДСИ при
PC-Айтос; Протокол за oпиc на недвижимо имущество oт 31.10.2013 г. пo изп.дело №23/2009 г. на ДCИ при PC–Айтос; Протокол oт 14.12.2016 г. пo гр.дело
№432/2016 г. на Айтоски районен съд; Справка пo лице oт Службата пo вписванията-Айтос
за В.П. Д.; Нотариален акт за дарение на недвижим имот вх.рег.№*** oт **.**.*** г. № oт дв.вх.рег.***, том **, акт ** № oт
описна книга 141 на Нотариус с район на действие
Айтоски Районен съд.
На
първо място ищците се легитимират като собственици въз основа на общо правоприемство,
поради качеството им на наследници на Т. Г. К., като е представено Удостоверение
за наследници №1421/08.04.2016 г. на Т. Г. К./л. 5 от делото на АРС/. Удостоверението
за наследници е официален удостоверителен документ установяващ качеството на
наследник на едно лице от друго, независимо въз основа на какви документи е
съставен, защото е издаден от длъжностно лице в рамките на компетентността му
/чл. 23 - 25 от ЗГР/- в този смисъл е Решение № 268 от 20.03.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 972/2008 г., I г. о., ГК. Удостоверенията за наследници се ползват с
доказателствена сила по отношение на качеството на наследник на изброените в
него лица до доказване на противното.
От Нотариален акт№***, т.*, дело №***/ **.**.****
г. на АРС се установява, че Т. Г. К. е собственик на целия процесен имот.
Нотариалният акт е съставен на основание чл. 134, ал. 4 от ЗТСУ(отм.).
Видно
от Нотариален акт №**, т.*, н.дело №***/**.**.**** г. на АРС/ л. 6 от делото на
АРС/ процесният имот е прехвърлен срещу задължение за издръжка и гледане на Г.Ж.Я..
Същият договор е развален по съдебен ред на основание чл. 87, ал. 3 за 5/6 ид.ч., като съдебното производство се е развило пред РС-
Айтос/ гр.д. №455/2001 г/, ОС-Бургас /гр.д. 1549/2003 г./ и е приключило с Решение
№496/2005 г. пo гр.д.№809/2004 г.на ВКС ,вписано като
акт №** т.* вк.р.№**** компл.
Н.6361/6360 от **.**.**** г /приложено на л.8 от делото на АРС/. Така след
приключване на съдебното производство Т. Г. К. е останал собственик на 5/6 ид.ч. от имота.
С Нотариален акт за дарение №**, т.*, peг.№***, дело №**/**.**.**** г. на Нотариус peг.№556 на
Нотариалната камара с район на действие АРС /л. 10 от делото на АРС/ процесната 1/6 ид.ч.
е дарена от Т. Г. К. на ответницата В.П. Д.. Предявен е иск по чл. 26 от ЗЗД,
по който е образувано гр.д. №432/2016г. на РС-Айтос, приключило с Решение от
04.01.2017 г./приложено на л. 12 от делото на АРС, а производството по делото
също приобщено/, с което е прогласена за нищожна обективираната
в НА №** том * per.№*** дело №** на Нотариус Красимир
Петров. - peг.№556 в Регистъра НК сделка и е прогласена нищожността на
нотариалния акт. Решението е потвърдено
с Решение № VI-86 от 14.08.2018 г. пo в. гр.
д.№450/2017 г. на БОС/ приложено на л. 15 от делото на АРС, а производството по
делото също приобщено/, а ВКС с Определение №292 от 12.04.2019 г. пo гр.д.№4610/2018 г., ВКС/ приложено на л. 22 от делото на
АРС, а производството по делото приобщено/ не е допуснал касационно обжалване
на въззивното решение.
Ето
защо наследниците на Т. Г. К. са собственици на процесната 1/6 ид.ч. от процесния имот. Същите имат качеството на наследници
видно от Удостоверение за наследници №1421/08.04.2016 г., а правото на
собственост на общия им наследодател изхожда от Нотариален акт№***, т.*, дело №
***/ **.**.**** г. на АРС и влязлото в сила Решение №496/2005 г. пo гр.д.№809/2004 г.на ВКС. Дарението на процесната 1/6 от
наследодателя на ищците на ответницата В.П. Д. е прогласено от съда за нищожно,
а нищожните сделки не пораждат вещно-прехвърлителен
ефект.
Ето
защо първата предпоставка, а именно ищците да са собственици на имота е
доказана.
Втората
предпоставка че имотът се владее от ответниците правилно е определена от
РС-Айтос за безспорна, като това признание е направено с отговора на исковата
молба.
Съдът
изследва и третата предпоставка за уважаване на иска, а именно дали ответниците
владеят имота на годно правно основание и по-конкретно придобита ли е
процесната 1/6 ид.ч. по давност .От разпитаните пред
РС-Айтос свидетели Г., Т.а, С. се установява, че ответницата Д. е живяла в процесния имот заедно с общия
наследодател на ищците през 2009 г. за период от няколко месеца. Същите
свидетели сочат, че отношенията между двамата са се влошили и ответницата се е
изнесла от имота. В отговора на исковата молба, както и във въззивната жалба се
твърди, че Д. се е върнала в имота след смъртта на К. и го владее от 13.04.2011
г. Това твърдение се подкрепя от показанията на св. С., а свидетелите Т. и Ш.
свидетелстват за упражнявано владение от Д. през 2013-1014 г.
От
така обсъдените доказателства следва да се приеме, че макар и процесната 1/6 от
имота да е владяна от Д. за няколко месеца през 2009 г. след извършеното
дарение на 25.03.2009 г., то с напускането на имота до 13.04.2011г. /твърдяната
дата на последващото завладяване/ между 2009 и 13.04.2011 г придобивна давност
не е текла, тъй като владението е прекъснато.
Ако
за начална дата на отново установеното владение се приеме 13.04.2011г. трябва
да се изследва дали то е добросъвестно или недобросъвестно. Въпросът дали владението е добросъвестно или
недобросъвестно е от значение за срока на придобивната давност. Съгласно чл. 70
от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание,
годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик
или че предписаната от закона форма е била опорочена.
Не е правно основание по смисъла на
чл. 70 ЗС нищожният договор за прехвърляне на вещни права върху недвижим имот.
Той няма вещно-прехвърлително действие и
като такъв не е годен да направи владелецът собственик /независимо от това дали
владелецът знае за порока на договора/, поради което такъв договор не е
основание за установяването на добросъвестно владение./ В този смисъл е
практиката на ВС и ВКС, обективирана в т. 10 от ППВС № 6 от 1974 г., решение №
193 от 22.07.2011 г. по гр.д.№ 1342 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., Решение №
147 от 6.02.2017 г. по гр.д. № 499/2016 г., II г.о. и др./
Ето
защо неоснователно е възражението на ответниците за придобиване на имота по картата
5-годишна давност. Имотът не би могъл да бъде придобит и по дългата 10-годишна
давност, тъй като тя, течаща от 13.04.2011 г. би
изтекла на 13.04.2021 г. Същата е и прекъсната на основание чл. 116 б. б) от ЗЗД във вр. чл. 84 от ЗС на 16.05.2019 г поради
депозираната искова молба с правно основание чл. 108 от ЗС. Основателно е
възражението на ответниците- въззиваеми че това е първият собственически иск
между страните, а предходните облигационни спорове, на които се е позовал РС-Айтос
са неотносими към придобивната давност. Изрично в практиката на ВКС се приема, че
исковете за нищожност на придобивното основание на
ответника не прекъсват придобивната давност/ в т.см. Решение № 401/12.01.2012
г. по гр.д. №895/2010 г. на ВКС, І ГО, Решение №170 от 11.04.2012 г. по
гр.д.№961/2011 г. ва ВКС, І ГО/. Независимо от това основателността
на възражението не се отразява на крайния извод на съда, че процесната 1/6 от
имота не е придобита по давност от ответниците.
По тези съображения възраженията във
въззивна жалба от този състав се намират за неоснователни и тя следва да се
остави без уважение, а като взе предвид,
че направените от страна на настоящата инстанция крайни фактически и правни
изводи съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното
първоинстанционно решение, Бургаският окръжен съд намира, че то следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
следва да бъде уважено искането на ответниците по въззивната жалба – П.Т.Г., П.М.М.,
С.Т.В. и Д.Т.К. и да им бъдат присъдени и направените по делото разноски в
размер на 470 лева, съобразно представения списък.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 271, изречение I-во от ГПК, Окръжен съд Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №307 от
17.12.2019 г по гр. д. №462/2019 г. на Районен съд-Айтос.
ОСЪЖДА В.П. Д., ЕГН **********, Ч.Г.И.,
ЕГН ********** и В.И.Д., ЕГН ********** да заплатят на П.Т.Г., ЕГН **********, П.М.М., ЕГН **********, С.Т.В., ЕГН ********** и Д.Т.К., ЕГН **********, направените пред
въззивната инстанция разноски в размер на 470,00
четиристотин и седемдесет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване препис от
решението на страните.
Председател:
Членове: