Решение по дело №221/2018 на Окръжен съд - Плевен

                                           РЕШЕНИЕ  №

                                  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

                                     гр. ПЛЕВЕН,17.05.2019г.

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в публично  заседание на тринадесети май   ,  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:Стефан Данчев

при секретаря Д.Б. и в присъствието на прокурора..............………като разгледа докладваното от съдията Данчев т.д.№ 221  по описа за 2018г. , за да се произнесе, взе предвид следното: 

      С исковата молба от В.Н.Й. е предявен иск по чл. 432,ал.1 от КЗ срещу ЗД“**** „ АД – гр.С.с цена на иска 77 490 лв. , от които 75 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 2490 лв.- обезщетение за претърпени имуществени вреди,като върху двете суми се претендира законната лихва ,считано от датата на деликта -13.11.2016г. до окончателното изплащане на сумите.Претендират се и направените деловодни разноски в т.ч. на осн. чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата се иска присъждане на разноски за един адвокат съгласно Наредба № 1 / 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. 

      В исковата молба се твърди ,че на 13.11.2016г. на ул.“**** в с.О. , общ.Д., в посока път № *** е настъпило пътнотранспортно произшествие – самокатастрофа с лек автомобил ****  с ДК № ******* КА , управляван от И.Л.И. ,като вследствие на превишената скорост от около 119 км. / ч. при десен завой   автомобилът напуска пътното платно вдясно по посока на движението си и излиза на тротоарното пространство ,където странично се удря в пътен знак ,движи се около 15 м. ,удря  се в железобетонен стълб ,завърта се и спира на 20 м. от стълба .В резултат на това превозното средство претърпява цялостна деформация с навлизане на негови части в купето .В резултата на ударите на МПС В.Й. ,който е бил пътник в автомобила претърпява множество и тежки телесни увреждания.

    Сочи се ,че във връзка с настъпилото ПТП  е било образувано  н.о.х.д.№ 629/ 2017г. по описа на РС-Плевен ,по което дело е било постигнато споразумение от 16.03.2017г. с което И.И. се е признала за виновна за настъпване на ПТП и причиняване на телесните увреждания на В.Й.. ,както и че е управлявала лекия автомобил под въздействието на алкохол / 1,0 промила / , управляване на превозното средство с несъобразена скорост и непредприемане на необходимите действия за избягване на произшествието .

    Твърди се ,че непосредствено след инцидента В.Й. е бил транспортиран до УМБАЛ „ д******** „ АД –П. ,където е приет за лечение .При постъпването си в болницата той е бил в увредено общо състояние ,нямал ясен спомен за случилото се ,не можел да стане от леглото ,имал силни болки по цялото тяло ,както и ограничени и болезнени движения на цялото тяло. Имал силни болки в латералната  трета на дясна ключица и в лява раменна става . Също така имал оток ,патологична подвижност , активни движения ограничени и силно болезнени в двете раменни стави .Имал удар в главата с хематом и голяма разкъсно –контузна рана ,главоболие и световъртеж ,замаяност , обърканост и гадене. Получил също така и няколко повърхности травми на тялото с кръвонасядания. Спрямо него било приложено медикаментозно лечение /антибиотично лечение / и терапия с обезболяващи. Пострадалият получил  вследствие на удара и счупване на дясна ключица , а така също и изкълчване на лява акромиоклавикуларна става.  На 15.11.2016 г. му били извършени две оперативни манипулации с прилагане на упойка ,като е било извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация със заключваща реконструктивна плака . Извършена била кръвна репозиция с поставяне на остеосинтези и на двете ключици.Направена е имобилизация. В резултата на инцидента пострадалият получил и лекостепенно мозъчно сътресение. Получената разкъсно-контузна рана на главата била зашита с осем шева и при най - леко докосване в областта на раната изпитва  болки , а освен това има болезнена подутина там и към момента има големи белези на лицето ,които го загрозяват. Впоследствие пострадалият провел множество контролни прегледи при които се установяват  силни болки в ляво и дясно рамо , ограничени движения на двете рамена .Установява се също така при тези прегледи главоболие ,виене на свят , а освен това продължава да е налице по външно –страничната част на главата му белег от рана с дължина 6 см. Сочи се също така ,че на пострадалия му предстоят още операции за изваждане на остеосинтезите на двете ключици ,което ще е свързано с още болки както и с последващи раздвижващи процедури.

   Твърди се също така, че пострадалият бил в продължителна невъзможност да посещава учебни занимания след произшествието ,трудно се придвижвал до училището и не бил напълно активен в учебните занимания. ,изостанал и това наложило полагането на допълнителни усилия за наваксването на учебния материал. Твърди се ,че и към момента пострадалият има нарушена подвижност ,през въстановителния период е изпитвал постоянни и силни болки по цялата горна част на тялото си . Има нарушения на съня и цялостно неспокойствие. Има слабост,лесно се уморява и има затруднения в движението на горните крайници.Увреждането на горните крайници довело и до нарушаване стойката на гърба – изкривяване и увреждане на гръбначния стълб .Не може да извършва сам всички физически дейности и му е необходима  чужда помощ за извършване на обичайни битови действия. Белезите пък от претърпените рани са видими и това силно притеснява пострадалия и се отразява негативно на неговото самочувствие  и води до чувство на малоценност.

  Твърди се също така ,че за проведеното лечение били направени и разходи от ищеца в размер на 2 490 лв. за остеосинтези ,които са били заплатени на 15.11.2016г. към УМБАЛ „********* -П..

     Твърди се също така ,че към момента на ПТП относно процесния лек автомобил имало сключена застраховка „гражданска отговорност „ полица № ************ от *********г. с покритие до **********г. ,която покрива отговорността на водача И.И. за причинените от нея неимуществени и имуществени вреди на пострадалия.

    Твърди се също така ,че пострадалият е  предявил претенция към застрахователя с вх.№ **************. за изплащане на обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени вреди ,но към момента на подаване на исковата молба не му е изплатено обезщетение за тези вреди.  

   Постъпил е  писмен отговор от   ЗД“*************„ АД – гр.С.в който искът се оспорва по основание и по размер.

Ответникът признава изрично следните травматични увреждания на В.Й.,които са описани в медицинската документация :

-счупването на дясната ключица и извършеното и оперативно лечение на *********г. с фиксиране с плака и винтове

-изкълчване на   лява акромиоклавикуларна става и извършеното и оперативно лечение на *************г. с фиксиране с плака.

-контузия на главата, изразяваща се в подкожно кръвонасядане и разкъсно-контузна рана в лявата теменнослепоочна област на главата с дължина 6 см.

     Отрича се ,че имало тежко протичане на възстановителния период,както и че предстояли операции за отстраняване на плаките ,което според ответника е бъдещо и несигурно събитие. Признава се нетрудоспособност на пострадалия и за двете травми за период от около три месеца .Счита се ,че адекватната сума за обезщетение е в размер на 15 000 лв.

    Не е изразено изрично становище по искането за обезщетение на имуществените вреди.

    Счита се ,че искът за лихва от датата на ПТП е неоснователен с оглед разпоредбите на чл. 429,ал.3 от КЗ във вр. с чл. 380 от КЗ и чл. 497 от КЗ.

   Прави се изрично възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия поради това ,че е бил без предпазен колен в момента на ПТП а освен това се е качил в автомобил ,управляван от водач ,употребил алкохол,с което пътникът се е поставил в значителен риск.

    Заявени са доказателствени искания  за комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза , както и  за отделна СМЕ относно употребата на алкохол от водача на лекия автомобил и проявата на видими  признаци на това нейно състояние  за околните.

   С писмения отговор е направено искане за привличане на И.И. като трето лице –помагач на страната на ответника , а заедно с това  срещу нея е предявен обратен иск от ЗД“********** „ АД – гр.С.срещу И.И. за сумата ,която дружеството ще бъде осъдено да заплати за главница ,лихви и разноски по първоначалните искове от В.Й. ,като искът се предявява като частичен в размер на 40 000 лв./ част  от сумата 77 490 лв.за която е предявен първоначалният иск /.В т.вр.следва да се отбележи ,че частичният иск е индивидуализиран  като част само от главниците , а не и от лихвите и разноските ,поради което съдът ще го разгледа само по отношение присъдените главници ,не и за разноските и лихвите. 

    Предявеният обратен иск се основава на виновното поведение на застрахования - водача на лекия автомобил ,който е нарушил правилата за движение по пътищата,като неправоспособен водач с превишена скорост и със съдържание на алкохол в кръвта от 1,00промила , е загубил контрол над управлението на автомобила ,напуснал пътното платно и настъпило ПТП.

   Срещу предявения обратен иск е постъпил писмен отговор от ответника по обратния иск- И.И.,според която този иск е допустим ,но е неоснователен. ,като всъщност се оспорва иска по неговия размер /счита се че е завишен / Изразено е становище по първоначалния иск за обезщетение за неимуществени вреди на пострадалия ,като се счита ,че сумата от 75 000 лв. е крайно завишена и не съответства на действително претърпените болки и страдания от пострадалия. Възразява се срещу твърденията в първоначалната искова молба за продължителен и тежък възстановителен период.Изразено е становище ,че е налице съпричиняване на вредата от самия пострадал, който не е поставил обезопасителен колан, а освен това се е качил в автомобил , управляван от водач ,употребил алкохол  и по този начин сам е поставил живота и здравето си в опасност.   Правят се доказателствени искания ,част  от които се покриват с исканията на ответника- що се касае до искането за съдебно-медицинска експертиза ,която да изследва въпроса за поставянето на обезопасителен колан от пътника и неговата роля за предотвратяване на вреди в по –голям размер.

  Постъпила е допълнителна искова молба от В.Й. срещу писмения отговор от застрахователното дружество с която се оспорват възраженията за съпричиняване на вредите от пострадалия поради непоставяне на обезопасителен колан ,като освен че се счита за недоказано това твърдение ,се прави и възражение ,че дори да беше поставен този колан ,то  с оглед механизма на ПТП,този колан не би предотвратил настъпването на вредите.Възразява се и срещу това ,че пътникът  е знаел и че е могъл видимо да установи ,че И.И. е употребила алкохол и че управлява МПС след употреба на алкохол. По –нататък в допълнителната искова молба е взето отношение относно продължителността на възстановяване на здравето на пострадалия и тежестта на причинените му увреждания,като се поддържат твърденията от първоначалната искова молба.   Взето е отношение и по въпроса за дължимостта на лихва за забава ,като се счита ,че поради производния характер на отговорността на застрахователя спрямо тази на прекия причинител на вредата ,то се дължи обезщетение за забава от момента на непозволеното увреждане. Представени са допълнителни писмени доказателства и са заявени  нови доказателствени искания и се възразява срещу някои доказателствени искания на ответника .

  Допълнителен отговор срещу допълнителната искова молба не е бил подаден в срок от ответното застрахователно дружество.

     Плевенски окръжен съд е приел представените от ищеца с исковата му молба ,както и с допълнителната искова молба документи като писмени доказателства ,които не са били оспорени от ответника по иска.

 Съдът също така е намерил, че следва да се назначи исканата СМЕ по формулираните от ищеца пет въпроса,както и да отговори и на поставения от ответното дружество въпрос – с оглед установеното съдържание на алкохол в кръвта на водача И.И. ,как то влияе на способността да шофира ,това състояние на алкохолно опиянение видимо ли е за странични хора ;проявява ли се обективно с някакви признаци ,които при проявена грижа могат да се възприемат?

Допусната е  и съдебно –психологическа експертиза по формулираните в допълнителната искова молба / на л. 99 от делото / четири въпроса / .

      Относимо към спора е искането на ответника за допускане на комплексна /автотехническа и съдебно медицинска експертизи /,която да отговори на въпросите –бил ли е ищецът с поставен предпазен колан ,при какъв механизъм са получени травмите , този механизъм може ли да бъде избегнат или ограничен  при носенето на предпазен колан до по –ниска степен засягаща здравето ;снабден ли е фабрично автомобилът в който са пътували с предпазен колан за мястото на което е бил пътникът /ищеца /.

    Съображения на съда по съществото на спора :

   1.   По главните искове по чл. 432 от КЗ.

   След съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства ,както и на експертните заключения се установява следната фактическа обстановка въз основа на която да се прецени дали са основателни предявените искове:

     На 13.11.2016г. на ул.“*********** в с.О. , общ.******** , в посока път № ***** е настъпило пътнотранспортно произшествие – самокатастрофа с лек автомобил **********  с ДК № ************** КА , управляван от И.Л.И. ,като вследствие на превишената скорост  автомобилът е напуснал пътното платно вдясно по посока на движението си и излиза на тротоарното пространство и че в резултат на ПТП –то  превозното средство претърпява цялостна деформация и в  резултат на ударите на МПС,  В.Й. ,който е бил пътник в автомобила ,е претърпял   телесни увреждания.

   Във връзка с настъпилото ПТП  е било образувано  н.о.х.д.№ 629/ 2017г. по описа на РС-Плевен ,по което дело е било постигнато споразумение от 16.03.2017г. с което И.И. се е признала за виновна за настъпване на ПТП и причиняване на телесните увреждания на В.Й.. ,както и че е управлявала лекия автомобил под въздействието на алкохол / 1,0 промила / , управляване на превозното средство с несъобразена скорост и непредприемане на необходимите действия за избягване на произшествието .

   Към момента на ПТП относно процесния лек автомобил имало сключена застраховка „гражданска отговорност „ полица № ************ от *********г. с покритие до ***********г. ,която покрива отговорността на водача И.И. за причинените от нея неимуществени и имуществени вреди на пострадалия.

    В т.вр. следва  да се посочи ,че чл. 300 от ГПК задължава  ПлОС да приеме като безспорно установени по делото  обстоятелствата ,по отношение на които има влязло в сила споразумение по нохд №629/ 2017г. на ПлРС, а именно : че И.Л.И. на 13.11.2016г. в с.О. , обл.П. ,  ул. „********* „ по посока на движение разклона за с.Б. –с.К. ,при управление на МПС –лек автомобил марка „***** „ модел „***** „ с рег. № ЕН ********* ,в пияно състояние ,с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда , а именно 1,0 промил ,нарушила правилата за движение , установени в ЗдвП: чл. 5,ал. ,чл. 5 ал.3 т.1 предл. 1 ; чл. 20 ,ал.1 и 2  и чл. 21 и по непредпазливост причинила на В.Н.Й. от с.Ореховица разкъсно-контузна рана на главата ,както и средна телесна повреда ,изразяваща се в счупване на дясната ключица във външния  и край /към рамото / ,  луксация / изместване –изкълчване в областта на рамото –връзката между израстък на лопатката и външния край на лявата ключица /, довели до болки и страдания и трайно /за срок поне месец и половина / затруднение на движението на двете ръце ,което съставлява престъпление по чл. 343,ал.13 пр. 1 б.“а“ пр. 2 вр. с ал. 1 б.“б“  вр. с чл. 342,ал.1от НК.     Това споразумение е задължително за гражданския съд и по отношение на установените в наказателното производство телесни увреждания ,обуславящи определен вид  на посочената в него телесна повреда /средна или тежка / ,доколкото при това престъпление вида на претърпяната телесна повреда  се явява елемент от състава на самото престъпление.Поради това претърпените от пострадалия болки и страдания в резултат на  посочените в това споразумение телесни увреждания безспорно подлежат на обезщетяване в рамките на настоящия граждански процес. Разбира се ,няма пречка да се търси обезщетение и за други телесни увреждания и свързаните с тях болки и страдания , извън тези които са съставомерни за конкретното престъпление ,стига такива допълнителни увреждания да бъдат установени от събраните по делото доказателства.  Продължителността и интензитета на конкретните болки и страдания ,претърпени от пострадалия във връзка с посочените по –горе телесни увреждания също така подлежат на изследване и установяване в рамките на гражданския процес.

    В т.вр. следва да се обсъди експертното заключение на в.л. доц.д-р П.Л. ,изслушано   в с.з. на 25.03.2019г. То според ПлОС потвърждава  вида и характера на причинените на В.Й. телесни увреждания ,които са посочени в цитираното по-горе споразумение и не установява други ,различни от тях телесни увреждания, които да подлежат на обезщетяване .В с.з. вещото лице е уточнило ,че в заключението е допусната техническа грешка там където е посочено ,че луксацията/изкълчването / е на дясната става ,а тя всъщност е на лявата става , а счупването е на дясната ключица вместо на лявата , т.е. няма разлика от посочените в споразумението телесни увреждания. Изрично експертизата сочи ,че „ не са установени счупвания на други кости ,увреждания на мозъка ,на органи в гръден кош и корем или кръвоизливи“. Освен това няма основание да се приеме ,че пострадалият е губил съзнание,тъй като свидетелите по делото съобщават,че той е бил контактен и е говорел,т.е. няма основание да се приеме наличието на  травматична кома след произшествието ,която да подлежи на допълнително обезщетяване извън посочените по-  горе травматични увреждания .Според експертизата луксацията /изкълчването /  на лява акромиоклавикуларна става води до трайно затрудняване на движението на този горен крайник и на снагата за срок от поне три месеца , а счупването на дясната ключица води до трайно затрудняване на движението на съответния горен крайник за срок от минимум два месеца. Този период на затруднени движения се потвърждава и  от свидетелските показания на свидетеля Николай Йотков /баща на пострадалия / ,който сочи ,че след „като изписаха В. от болницата ,три месеца беше голямо мъчение.Той не можеше да се обслужва сам .Помагахме му аз и майка му . Ръцете му бяха прилепени платно до тялото. „   Същият свидетел установява ,че В.Й. през тези три месеца е приемал болкоуспокояващи ,поради болките в ръцете и главата ,както и че и досега периодично се оплаква от болки в лявото рамо , а след физическо натоварване изпитва болки и в двете ръце .Разбира се изпитваните от пострадалия болки са били с най-голяма интензивност  непосредствено след катастрофата и първите няколко дни след нея /свидетелят Н. Й. говори,  че чак на третия ден се усетило някакво успокоение на болките ,което позволило и назначаването на оперативни намеси /,а разбира се пострадалият е изпитвал болки  и след самите две  оперативни намеси след преминаване действието  на анестезията. Извършените операции са кръвна репозиция и метална фиксация / остеосинтеза / на счупването на дясната ключица и на  изкълчването на лява акромиоклавикуларна става, а раната на главата е била хирургично обработена .

    Заедно с това вещото лице сочи ,че възстановяването от причинените телесни увреждания е станало в обичайните срокове за възстановяване,посочени по-горе ,при правилно и нормално протичане на оздравителния процес , а в конкретния случай няма данни ,които да обосноват извода ,че това потичане не е било нормално.  Поради това съдът приема ,че възстановяването на пострадалия от нанесените му травматични увреждания с оглед нормалното протичане на оздравителния процес при него ,е приключило  в рамките на посочените от в.л. два месеца за десния горе крайник  и  три месеца за левия горен крайник.

     В т.вр. съдът съобрази и заключението на в.л. по съдебно –психологическата експертиза от в.л.В.Г. ,според което „ от проведеното психологическо изследване не се отчита изживяване на негативни емоции ,свързани с причинените  телесни травми и останалите от тях белези,които към днешна дата не могат да се определят като значителни и явно непосредствено забележими с изключени ена неголям белег на главата в задната и част „ както  и „ че В. в значителна степен е успял да преодолее и се е справил с психическите последици от инцидента и преживяната вследствие на него психотравма „.В т.см. съдът приема ,че не е установено развитието на някакво  болестно състояние по отношение психиката на пострадалия ,което да подлежи на отделно обезщетяване.   

   Що се отнася до вероятността за извършване на последващи оперативни интервенции за премахване на поставените реконструктивни плаки ,то в.л.П.Л. сочи ,че плаките впоследствие могат да бъдат махнати ,но това не е задължително ,а дори по отношение на плаката ,поставена  на луксацията е препоръчително да не се маха. В т.см. съдът приема ,че не се налага извършването на такива последващи оперативни намеси и те не следва да бъдат съобразявани при определяне на обезщетението за претърпени болки и страдания от пострадалия.  

   Едновременно с това следва да се съобразят и посочените от в.л. особености при възстановяване на всяка една от двете травми на двата горни крайника , а именно – това ,че докато при  счупването на ключицата ,след нейното зарастване ,възстановяването и пълно ,то  при изкълчването,в 50%  няма да се получи пълно възстановяване ,тъй като има разкъсване на мека тъкан ,капсула и др. и тази става няма да бъде пълноценна никога . Тези разлики следва да бъдат отчетени при определяне размера на обезщетението за всяка една от двете травми на ръцете.

    При тези обстоятелства , Плевенски окръжен съд намира ,че като се съобразят продължителността и интензитета на претърпените от пострадалия болки и страдания ,както и спецификата на възстановяване при двете отделни травми на горните крайници ,то за причиненото му счупване на дясна ключица следва да се определи обезщетение в размер на 20 000 лв. /за  затруднението  движението на този крайник и търпени болки и страдания за два месеца /  , а за  изкълчването  на лява акромиоклавикуларна става се полага обезщетение в размер на 40 000 лв./ за затруднено движение на този крайник и болки и страдания ,търпени за три месеца,както и поради негативната прогноза за пълно възстановяване функционалността на този крайник /,  а за разкъсно-контузната рана на главата / от която е останал белег,но в окосмената част на главата ,неголям по размери и неводещ до промяна на вида на пострадалия,но все пак причиняващ му дискомфорт  /, се полага обезщетение в размер на 5000лв.Общият размер на първоначално определеното обезщетение по този начин достига 65 000лв.

   2.По възраженията за съпричиняване :

     В т.вр. , обаче се налага да се обсъдят направените  от ответното застрахователно дружество и от ответника по обратния иск  възражения за съпричиняване на  вредите от самия пострадал ,които са в две насоки :

1.    че В.Й. е бил без предпазен колен в момента на ПТП

2.    че  се е качил в автомобил ,управляван от водач ,употребил алкохол,с което пътникът се е поставил в значителен риск    

    По този повод, като прецени събраните по делото доказателства,съдържащи се в  свидетелските  показания на разпитаните по делото свидетели ,ПлОС намира ,че и двете възражения за виновно поведение на самия пострадал  с което той е допринесъл за настъпването на вредите са основателни .

    По въпроса дали пострадалият В.Й. е бил с поставен обезопасителен колан в момента на ПТП, съдът приема ,че такъв колан не е бил поставен от пострадалия .Свидетелят И.К.И. не се спомня дали пътникът / В. / е бил с колан ,свидетелят Й. И. Й.в заявява „доколкото си спомням В. не беше с колан .“ Само свидетелят Е.Ц. Ц. сочи  ,че В. е искал да му махнат колана ,но при последващи въпроси по този повод заявява ,че може и самият той /свидетелят /  да му е закопчал колана в стремежа си да  задържи пострадалият в неподвижно положение в автомобила , за да не настъпят усложнения от движението му. При тези неточни и  противоречиви свидетелски показания за наличието или липсата на поставен обезопасителен колан на пострадалия В.Й. ,съдът съобрази и експертното заключение както на съдебно-медицинската експертиза ,така  и на комплексната автотехническа и медицинска експертиза според които „ обикновено при удар на автомобил ,в зоните на контакт на тялото с колана се получават частични кръвонасядания или охлузвания / а такива в случая не са отразени в медицинската документация по делото / , а  освен това „ за да се получат уврежданията на пасажера и на елементите на автомобила пред него , тялото на В.Й. се е придвижило и с горната и с долната си част първоначално наляво и напред , а в процеса на ротация на купето по посока на часовниковата стрелка  ,наляво и назад спрямо надлъжната ос на МПС ,което е възможно при липса на поставен обезопасителен колан „.

   При съвкупната преценка на описаните по –горе свидетелски показания заедно с експертните заключения се налага извод ,че пострадалият е бил без поставен обезопасителен колан при настъпване на ПТП.

    Все в т.вр. , обаче, следва да се съобрази и изразеното от в.л. доц.д-р П.Л. в съдебно –медицинската експертиза  мнение /доразвито в о.с.з. / ,че счупването на дясната ключица е възможно да се причини и от действието на обезопасителния колан. Поради това ,макар съдът по –горе да прие,че обезопасителния колан не е бил поставен в момента на ПТП ,то с оглед на горното мнение на в.л., съдът приема,че непоставянето на колана при счупването на дясната ключица не представлява поведение на съпричиняване от страна на пострадалия,след като самото поставяне на колана би могло да предизвика същата травма с оглед конкретните обстоятелства и по –точно –поради по-високата скорост на движение на МПС / 104 км./ч./.Поради това съдът приема ,че обезщетението ,определено за счупване на дясна ключица  в размер на 20 000 лв.не следва да се намалява поради съпричиняване от пострадалия, поради непоставянето на обезопасителния колан.

    Що се отнася обаче до другата травма- изкълчването  на лява акромиоклавикуларна става за която съдът е приел,че се полага обезщетение в размер на 40 000 лв.,то в т.сл. съпричиняването на този резултата от страна на пострадалия поради непоставяне на обезопасителния колан е  налице ,тъй като вещите лица приемат  ,че коланът би предотвратил изкълчването на лявата раменна става ,тъй като би попречил на инерционните движения на тялото в резултат на който механизъм  тази травма е получена. Поради това  тази сума на обезщетението ще  следва да се намали поради съпричиняване на вредоносния резултат от самия пострадал .

     По второто възражение за съпричиняване от страна пострадалия на вредоносния резултат ,а именно- че  се е качил в автомобил ,управляван от водач ,употребил алкохол,за което  пътникът е знаел  и по този начин се е поставил в значителен риск, ПлОС приема ,че  и то е основателно . Безспорно е установено ,че  И.И. при катастрофата е управлявала МПС  след като е употребила алкохол .Това се вижда от  постигнатото  споразумение от 16.03.2017г. с което И.И. се е признала за виновна за настъпване на ПТП и причиняване на телесните увреждания на В.Й.. ,както и че е управлявала лекия автомобил под въздействието на алкохол / 1,0 промила /.

    Спорният въпрос е дали В.Й. е възприел употребата на алкохол от страна на И. ,т.е. дали е знаел ,че тя управлява  автомобила в  това  състояние.Показанията на свидетеля М.О.С. са в смисъл ,че  преди  инцидента  В. и И. са били заедно на една маса в кръчмата „*********** „ и че употребили алкохол /“в заведението те се веселиха ,бяха пийнали „/  След като причинителят на ПТП и пострадалият от него са били заедно и са употребявали алкохол на една маса ,то няма как да се приеме,че В.Й. не е знаел ,че И.И. възнамерява да управлява лекия си автомобил след употреба на алкохол ,независимо каква е била степента на алкохолното и опиянение и дали е проявявала някакви външни  поведенчески белези за употреба на алкохол.  В същия смисъл са и показанията на свидетеля С.Г. Г.в ,който категорично установява ,че двамата /В. и И. / са били на една маса в заведението и че са употребили алкохол –пили бира . В т.см. са налице категорични,безпротиворечиви и еднопосочни свидетелски показния на тези двама свидетели ,които пряко са възприели случващото се в заведението „*********** „и които установяват не само  факта на употреба на алкохол от страна на И. ,но и това ,че този факт е станал достояние на пострадалия В.Й. ,който е бил в една компания , на една маса с нея в заведението преди да си тръгнат заедно и да се качат в автомобила.    В т.см. без пряко значение за този спорен въпрос се явяват показанията на свидетелката Ц.В. за това дали И.И. е миришела на алкохол и дали е имало външни признаци за тази употреба на алкохол. Сведенията за тези обстоятелства биха имали значение само в случай ,че предходните двама свидетели не бяха установили съвместната употреба на алкохол от пострадалия и причинителката на вредата ,а се касаеше за хипотеза при която В.Й. не е бил заедно с И. , а я е видял за пръв път едва ,когато го е поканила да го закара с нейната кола и е следвало да се ориентира за това дали тя е пила или не по някакви външни белези или иначе казано след като самият пострадал е възприел употребата на алкохол от страна на И.И. ,то е без значение дали е имало други външни белези за това ,че е употребила алкохол. Що се отнася до показанията на свидетеля М.Ц. ,то те са неточни и непълни по отношение факта на употреба на алкохол от страна на И.И. / който факт както беше посочено по-горе всъщност не е спорен , а е установен още със споразумението по  .о.х.д.№ 629/ 2017г. по описа на РС-Плевен/ , а за  това че няма спомен И.И. дали е залитала и дали е имало други външни признаци за употребата на алкохол  от нейна страна ,то това както беше посочено по-горе е без значение при условие ,че двамата /И. и В. / са били заедно в същото заведение и дори на една маса и взаимно са възприели ,че другият употребява алкохол ,както установяват първите двама свидетели.

    Според Плевенски окръжен съд посочените два фактора –непоставянето от пострадалия  на обезопасителния колан и това ,че  се е качил в автомобил ,управляван от водач ,употребил алкохол,за което  пътникът е знаел  ,в равна степен /спрямо първопричината  за ПТП и вредите,кореняща се в поведението на И. / обуславят настъпването на вредите за пострадалия,т.е. съвместното действие на тези два фактора следва да доведе до намаляване на дължимото обезщетение с 50 % общо  / или по 25 % за всеки един от посочените два фактора / ,като се съобрази, обаче посочената по-горе особеност ,отнасяща се до счупването   на дясна ключица  за което определеното обезщетение не следва да се намалява поради съпричиняване от пострадалия поради непоставянето на обезопасителния колан, а следва да се намали само с 25 % поради това ,че пострадалият се е качил в автомобила ,управляван от водач за който пострадалият е знаел, че е употребил алкохол същата вечер.

   Поради тези съображения   определените по –горе първоначални размери на обезщетенията за отделните травматични увреждания следва да бъда редуцирани по следния начин :

1.обезщетението за причиненото му счупване на дясна ключица  в размер на 20 000 лв. следва да бъде редуцирано ,но само  с 25 % поради това ,че пострадалият се е качил в автомобила ,управляван от водач за които пострадалият е знаел,  че е употребил алкохол същата вечер,но не и поради непоставянето на обезопасителния колан ,тъй като въпросната травма би могла да бъде причинена именно от колана при високата скорост на движени ена автомобила .В резултат на тази редукция се получава размер на обезщетението за тази травма – 15 000 лв.

2. обезщетението  за  изкълчването  на лява акромиоклавикуларна става се полага в размер на 40 000 лв.,като то следва да се редуцира общо с 50% /тъй като в този случаи действат двата съпричиняващи фактора : непоставянето на обезопасителния колан и  това ,че пострадалият се е качил в автомобила ,управляван от водач за които пострадалият е знаел, че е употребил алкохол същата вечер/ ,в резултат на което това обезщетение остава дължимо в размер на 20 000 лв.

3. обезщетението  за разкъсно-контузната рана на главата в размер на 5000лв.също така следва да бъде редуцирано с 50 % ,тъй като и в т.сл. действат двата съпричиняващи вредата фактора ,поради което то остава в размер на 2500лв. По този начин общият размер на обезщетението за претърпените от ищеца В.Й. неимуществени вреди са определя в общ размер от 37 500лв.

    С оглед на това ,за разликата над 37500лв. до претендираните 75 000 лв., този иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен .

   По другата претенция- за обезщетение за претъпените имуществени вреди,като съобрази представените по делото и неоспорени от ответника  писмени доказателства за извършените от  пострадалия разходи ,които са в общ размер на 2490 лв. и съобрази и експертното заключение на  съдебно-медицинската експертиза , Плевенски окръжен съд,намира ,че тази претенция е изцяло основателна   до размера в който е предявена- за 2490лв.

По разноските  :

    1.В полза на  ищеца  В.Й.  следва да бъдат присъдени на осн. чл.78 ,ал.1 от ГПК част от деловодните разноски за  адвокатско възнаграждение за адв.Т.Г.  , която  част,с оглед уважения размер на  предявените два иска ,се явява в размер на 2208,76лв.

  2. Осъденият по главния иск ответник ЗД“***** „ АД следва да заплати в полза на Плевенски окръжен съд направените разноски за Съдебно медицинска и съдебно психологическа експертиза ,които са общо в размер на 600 лв. ,както и дължимата държавна такса върху размера на уважените искове ,която такса не е предварително внесена от ищеца на осн. чл. 83 ,ал. 1 т. 4 от ГПК и която е в размер на 1599,60лв.

  3.  Ответното дружество по главния иск - ЗД“***** „ АД на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК също така има право на част от направените от него деловодни разноски ,съразмерно с отхвърлената част от иска.Общият размер на направените от ответника деловодни разноски според представените доказателства за тяхното извършване  в процеса е 4200лв. Тази сума ,обаче според съда следва да бъде разделена поравно ,едната част от които -2100лв. съдът приема ,че са направени от застрахователното дружество за защита по главния иск , а другата половина от 2100лв. са направени по обратния иск .  При това положение дължимата от ищеца по главния иск В.Й.  част от тези разноски,направени от ответника в процеса се равнява на 1016,26 лв. 

   Ищецът по обратния иск ЗД“***** „ АД на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК има право да му бъдат присъдени 2099,47 лв. деловодни разноски ,за които следва да бъде осъден  ответника по обратния иск  И.И.,съразмерно с уважената част на обратния иск.