№ 8017
гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20221110140650
по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД да заплати на ЗД „Б И“ АД сумата от 125.74 лева, представляваща
неизплатена част от регресно суброгационно вземане за заплатено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „А“ за вреди по лек автомобил „Т А“ с рег. № СА
....... РМ вследствие на ПТП от 03.04.2017г., настъпило по вина на водача на лек автомобил
„Фиат .............“ с рег. № СВ ......... ВР, чиято деликтна отговорност в качеството му на водач
на автомобила била застрахована по силата на сключен със ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда- 28.07.2022г., до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско“ на МПС- на 03.04.2017г., в гр. София, на бул. „България“, в посока към
бул. „Петко Ю. Тодоров“ настъпил пътен инцидент между застрахования при него по силата
на договор за имуществено застраховане „Каско“ лек автомобил „Т А“ с рег. № СА ....... РМ
и лек автомобил „Фиат .............“ с рег. № СВ ......... ВР, гражданската (деликтната)
отговорност на водача на който била обезпечена от ответника по силата на договор за
имуществено застраховане „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Твърди, че на
застрахования при него лек автомобил били причинени увреждания, чиято стойност била
изплатена от ищеца в полза на правоимащото лице, като били извършени и разходи за
определяне на обезщетението в размер на 15.00 лева. Ответникът в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на лек
автомобил „Фиат .............“ с рег. № СВ ......... ВР бил поканен да заплати регресната
претенция на ищеца, както и свързаните с определяне на обезщетението разноски- сумата от
общо 483.11 лева, от която заплатил част, възлизаща на сумата от 357.37 лева. По
изложените съображения в настоящия процес ищецът претендира неплатената част от
изплатеното застрахователно обезщетение, законна лихва, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
1
131 ГПК, с който ответникът признава предявения иск.
Съдът, като съобрази изявленията на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ предполага установяване от
ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК,
че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни
предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на
увреденото МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на
застрахователното покритие, за което вина носи водачът на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответното дружество (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината
се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на осъществения
застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ размер на
вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в полза на
правоимащото лице в размер на действителните вреди.
Следва да се изясни, че доколкото в случая, въпреки заявеното с отговора на исковата
молба признание на иска, препис от който е връчен на ищеца, последният не е заявил искане
по смисъла на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК, като такова искане не се съдържа и в
исковата молба, не са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска.
Същевременно, по същество признанието на иска съставлява признание на неизгодни
за страната обстоятелства, а именно на всички правнорелевантни факти, включени в
пораждащия спорното материално право фактически състав и обуславящи неговия размер.
А признанието на неизгодни за страната обстоятелства съставлява едно от най- надеждните
и достоверни доказателства в българския граждански процес, което в случая, преценено по
реда на чл. 175 ГПК, намира опора в приобщените по делото и неоспорени от ответника
писмени доказателства. Наред с това и по така изложените съображения на основание
нормите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото като безспорни и поради това
ненуждаещи се от доказване са отделени всички обстоятелства, включени в пораждащия
спорното материално право фактически състав.
С оглед на гореизложеното съдът намира за установено съществуването в правната
сфера на ищеца на претендираното от него вземане, поради което искът с правно основание
чл. 411 КЗ следва да бъде изцяло уважен.
Като законна последица от уважаването на главния иск в полза на ищеца следва да
бъде присъдена и законната лихва върху неизплатената част от регресното му вземане,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
задължението.
При този изход на спора и на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 100.00 лева,
представляваща заплатена държавна такса за разглеждане на иска. Макар и да е признал
основателността на исковете, ответникът е станал повод за завеждане на делото, доколкото
към датата на депозиране на исковата молба е бил носител на процесното изискуемо
задължение, което не е изпълнил в срок.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 411 КЗ ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД, ЕИК
..............., да заплати на ЗД „Б И“ АД, ЕИК ................, сумата от 125.74 лева, представляваща
неизплатена част от регресно суброгационно вземане за заплатено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „А“ за вреди по лек автомобил „Т А“ с рег. № СА
....... РМ вследствие на ПТП от 03.04.2017г., настъпило по вина на водача на лек автомобил
„Фиат .............“ с рег. № СВ ......... ВР, чиято деликтна отговорност в качеството му на водач
на автомобила била застрахована по силата на сключен със ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда- 28.07.2022г., до окончателно изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1
ГПК- сумата от 100.00 лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3