Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр.
София, 15.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II „Б“ въззивен състав, в публично
заседание на шестнадесети
септември през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова въззивно гражданско дело № 15482/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 192782 от 14.08.2019 г. по гр. д. № 41795/2014 г. по
описа на Софийски районен съд, 69 състав първоинстанционният съд е отхвърлил
исковете на А.Г.М., ЕГН **********
срещу Б.Д.к. ЕООД, ЕИК ******* с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване за незаконно и
отмяната на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 4/14.11.2013 г. на управителя
на дружеството-ответник на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ- по
взаимно съгласие на страните; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на ищеца
на заеманата преди уволнението длъжност "инструктор" при ответника; с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в общ размер от
1 845,12 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение, от която сумата от 768,80 лв. за периода от 15.11.2013г.
до 01.02.2014г. и сумата от 1076,32 лв. за периода от 12.04.2014г. до
28.07.2014г., с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в общ
размер от 88,21 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху
обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, от която сумата от 55,22 лв., начислена
върху главницата от 768,80 лв. за периода от 15.11.2013г. до 31.07.2014г. и
сумата от 32,99 лв., начислена върху главницата от 1076,32 лв. за периода от
12.04.2014г. до 31.07.2014г., с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане
на сумата от 355,85 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за
периода от 01.10.2013г. до 15.11.2013г.,
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 25,56 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена върху дължимото трудово
възнаграждение за периода от 15.11.2013г. до 31.07.2014г., с правно основание
чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 26,74 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 16.11.2013г. до
28.07.2014г., с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
0,06 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск за периода от 28.07.2014г. до 31.07.2014г., с
правно основание чл. 226, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 2 581,13 лв.,
представляваща претърпени вреди поради незаконно задържане на трудовата книжка
след прекратяване на трудовото правоотношение за периода от 15.11.2013г. до
28.07.2014г. и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от
40,04 лв., представляваща лихва за забава,
начислена върху вземането за вреди поради незаконно задържане на
трудовата книжка след прекратяване на трудовото правоотношение за периода от
10.12.2012г. до 31.07.2014г.
С постановеното
решение ищецът е осъден на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК да
заплати на ответника сумата
от 1 000.00 лв.
разноски по делото.
Срещу
решението е постъпила жалба от ищеца А.Г.М., в която посочва, че първоинстанционното
решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Изложени са
доводи, че неправилно СРС е приел, че молба за прекратяване на трудовото му
правоотношение е била подадена от него на 14.11.2013 г., като не е съобразил,
че такава е била подадена и входирана от него в деловодството на дружетвото –
ответник на 13.11.2013 г. По изложено от него становище на 14.11.2013 г. същият
не е бил при ответника в присъствие на управителя и посочените в съставения
констативен протокол свидетели. Според него представените в производството
протоколи са били съставени по-късно, а не на посочените дати. Като е приел
противното първоинстанционният съд е формирал погрешни правни изводи. Поддържа,
че заповедта за уволнение не е била съставена на посочената и това е сторено
едва към датата на връчването му – 28.07.2014 г. Поддържа, че и трудовата му
книжка е била оформена едва на посочената дата. Не оспорва, че е получил суми
за трудово възнаграждение и аванс според съставените и представени РКО.
Поддържа, че същите са фалшифицирани, за което е сезирал прокуратурата. Освен
това разпит на свидетелите поискани от него пред първата инстанция за
установяване кога е подал молбата си за напускане и кога е получл дължимите
суми за трудово възнаграждение било осуетено от ответника. С оглед това, моли,
за отмяна на решението на СРС и уважаване на исковете му.
Ответникът
Б.Д.к. ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира
разноски за въззивната инстанция.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми. Същото е правилно и следва да бъде потвърдено по следните
съображения.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран от А.Г.М. с искова молба, с която срещу Б.Д.к. ЕООД са били
предявени обективно съединени искове с правно основание с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ -
за признаване за незаконно и отмяната на уволнението на ищеца, извършено със
заповед № 4/14.11.2013 г. на управителя
на дружеството-ответник на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ- по
взаимно съгласие на страните; с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност "инструктор" при ответника; с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в общ размер от
1 845,12 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение, от която сумата от 768,80 лв. за периода от 15.11.2013г.
до 01.02.2014г. и сумата от 1076,32 лв. за периода от 12.04.2014г. до
28.07.2014г., с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в общ
размер от 88,21 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху
обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, от която сумата от 55,22 лв., начислена
върху главницата от 768,80 лв. за периода от 15.11.2013г. до 31.07.2014г. и
сумата от 32,99 лв., начислена върху главницата от 1076,32 лв. за периода от
12.04.2014г. до 31.07.2014г., с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане
на сумата от 355,85 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за
периода от 01.10.2013г. до 15.11.2013г.,
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 25,56 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена върху дължимото трудово
възнаграждение за периода от 15.11.2013г. до 31.07.2014г., с правно основание
чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 26,74 лв., представляваща обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за периода от 16.11.2013г. до
28.07.2014г., с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
0,06 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск за периода от 28.07.2014г. до 31.07.2014г., с
правно основание чл. 226, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 2 581,13 лв.,
представляваща претърпени вреди поради незаконно задържане на трудовата книжка
след прекратяване на трудовото правоотношение за периода от 15.11.2013г. до
28.07.2014г. и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от
40,04 лв., представляваща лихва за забава,
начислена върху вземането за вреди поради незаконно задържане на трудовата
книжка след прекратяване на трудовото правоотношение за периода от 10.12.2012г.
до 31.07.2014г.
Поддържа,
че трудовото му правоотношение е прекратено незаконосъобразно, тъй като не е
налице взаимно съгласие на страните. Моли уволнението да бъде признато за
незаконно и отменено, да бъде възстановен на заеманата от него преди
прекратяването на трудовия договор длъжност „инструктор“, както и ответникът да
бъде осъден да му заплати посочените суми.
Не се
спори между страните, а това е видно и от представения трудов договор №
6/30.09.2013 г., че между тях е съществувало трудово правоотношение по чл.70,
ал.1 КТ вр. чл.67, ал.1, т.1 КТ - със срок на изпитване /шестмесечен в полза на
работодателя/, по силата на което ищеца е изпълнявал, считано от 01.10.2013 г.
длъжността "инструктор" при
ответника, при пълно работно време /6 ч./.
Със
заповед № 4/14.11.2013 г. на управителя на Б.Д.к. ЕООД трудовото правоотношение
било прекратено, считано от 1.11.2013 г. на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ по
взаимно съгласие на страните. Заповедта е връчена на ищеца на 28.07.2014 г., по
което страните не спорят.
Пред
първата инстанция е представена молба на ищеца до ответника с посочена дата
13.11.2013 г., с която същият е поискал да бъде прекратено трудовото му
правоотношшение по взаимно съгласие, считано от 15.11.2013 г., като на горния
десен ъгъл е изписан собственоръчно текст със следното съдържание: „Да!
14.11.2013 г. Б. Г., като е положен и подпис от така посоченото лице.
В
производството пред въззивната инстанция е представена молба на ищеца с посочена
дата 13.11.2013 г. и изписан собственоръчно текст на молбата със следното
съдържание: „изх. № 1/13.11.2013 г.“ в долния кръй на молбата след текстът,
датата 13.11.2013 г. и положения подпис от ищеца.
Чрез събраните
пред първата инстанция гласни доказателства – показанията на свидетеля Д.Н.Г.и
представения в производството протокол от 14.11.2013 г. се установява, че
ищецът е подал молбата си пред работодателя- ответник на 14.11.2013 г. с искане
да бъде прекратен трудовият му договор по взаимно съгласие, считано от 15.11.2013
г. Установява се, чрез показанията й, че молбата е приета от ответника, чрез
неговия управител на 14.11.2013 г., което е станало в присъствие на ищеца.
Твърденията
на ищеца, че е входирал молбата при работодателя- ответник на 13.11.2013 г.,
чрез предаването й в деловодството на посочената дата останаха недоказани в
производството с оглед указанията на чл.154 ГПК. Съдържанието на поставения
допълнително ръкописен текст на представената пред въззивната инстанция молба
за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие отправена от ищеца до ответника сочи
за оформяне на изходящ №, а не на входящ такъв от деловодството на дружеството.
Освен това и при различна констатация за това обстоятелство, както бе посочено,
чрез съставения констативен протокол от 14.11.2013 г. и показанията на
свидетеля Г. се установява приемане на предложението на ищеца от страна на
ответника в присъствие на ищеца на 14.11.2013 г., т.е. установява се че
приемане на предложението на ищеца /от 13.11.2013 г. или от 14.11.2013 г./ е
било извършено от ответника на 14.11.2013 г., като това приемане е сведено до
знанието на ищеца /станало е в негово присъствие на посочената дата/ и
последния е узнал за това.
Представеният по делото констативен протокол от
14.11.2013 г. има характер на частен свидетелстващ документ, издаден от трети
за процеса лица, чиято доказателствена стойност се преценява от съда на общо
основание включително чрез съпоставяне с други доказателства. При извършената
съпоставка със събраните по делото гласни доказателства, съдът намира, че
ответникът е уведомил ищеца, че е приел предложението му за прекратяване на
трудовото правоотношение в деня на депозиране на молбата – 14.11.2013г.,
поставяйки резолюция „Да“ върху нея в присъствието на ищеца, както и че го е
поканил да се яви на следващия ден – 15.11.2013г. в офиса на дружеството за
получаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и трудовата
му книжка. В съответствие с това изявление е издадена процесната Заповед № 4 от
14.11.2013г., с която е констатирано прекратяването на трудовия договор по
взаимно съгласие на страните, считано от 15.11.2013г. Последната е билла
връчена лично на ищеца на 28.07.2014 г.
Твърденията
на ищеца, че е входирал молбата при работодателя- ответник на 13.11.2013 г.,
чрез предаването й в деловодството на посочената дата останаха недоказани в
производството. Съдържанието на поставения допълнително ръкописен текст на
представената пред въззивната инстанция молба за прекратяване на ТПО по взаимно
съгласие отправена от ищеца до ответника сочи за оформяне на изходящ №, а не на
входящ такъв от деловодството на дружеството. Настоящият състав намира за
релевантно в производството установеното, чрез събраните пред първата инстанция
доказателства съвпадане на волеизявленията на ищеца и ответника за прекратяване
на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, считано от 15.11.2013 г. В
този смисъл са и съставените протоколи на 14.11.2013 г. и на 15.11.2013 г.
Чрез
приетата пред първата инстанция ССчЕ, която настоящия състав кредитира напълно
по реда на чл.202 ГПК се установява, че размерът на последното изплатено на
ищеца БТВ възлиза на сумата 241.00 лв., размерът на обезщетението за оставане
без работа поради незаконно уволнение за времето от 15.11.2013 г.-01.02.2014 г.
възлиза на сумата 608.24 лв. и за времето от 12.04.2014 г.-28.07.2014 г.- на
сумата 830.96 лв.; съгласно разплащателни ведомости и съставени РКО с положен
подпис за получил от ищеца на последния е била изплатена като дължими трудови
възнаграждения в повече сумата 62.65 лв., размерът на обезщетение за задържане
на трудовата книжка за времето от 15.11.2013 г.-28.07.2014 г. възлиза на сумата
1813.24 лв.
Съгласно
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ служителят има право да оспорва законността на
уволнението пред съда и да иска признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна. Предпоставки за уважаване на иска са да е налице валидно
трудово правоотношение между ищеца и ответника, ответникът да е прекратил
трудовото правоотношение на ищеца и прекратяването да не е съобразено със
закона. Тежестта на доказване законосъобразното прекратяване на трудовия
договор е изцяло на работодателя.
Чрез
събраните в производството доказателства се установи, че служителят -ищец е
отправил писмено предложение до работодателя-ответник за прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие, както и съответно, че последния е
приел същото в указания от закона 7 дневен срок.
По реда
на чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ, трудовият договор се прекратява по взаимно
съгласие на страните, изразено писмено, което означава, че двете насрещни
волеизявления на страните, както предложението за прекратяване на трудовото
правоотношение, така и приемането на същото, е необходимо да са изразени
писмено. Последното, доколкото писмената форма е условие за действителността им
и взаимното съгласие за прекратяване на трудовия договор не може да бъде
постигнато чрез устни волеизявления на двете страни или на едната от тях. В
този смисъл, съдът приема, че всяка от страните трябва да изрази волята си за
прекратяване на трудовият договор ясно категорично и безусловно. Едновременно с
това насрещната страна, към която е отправено предложението за прекратяване на
трудовото правоотношение, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми
другата страна в 7 дневен срок от получаването му, а ако не направи това се
смята, че предложението не е прието. Взаимното съгласие се постига тогава, когато
съвпаднат двете писмени волеизявления за прекратяване на трудовият договор и
последващото издаване на заповед за прекратяване на трудовият договор на осн.
чл. 325 т. 1 от КТ има само констативно действие. Подписването на заповедта от
работника или служителя като получател удостоверява единствено получаването й,
а не воля за прекратяване на трудовият договор по взаимно съгласие.
В случая съдът намира за
установено съвпадане на писмените волеизявленията на двете страни на посочената
дата 14.11.2013 г. Установи се уведомяване на ищеца за приемане на неговото
предложение от страна на работодателя на 14.1.2013 г. Твърденията на ищеца, че
е продължил да изпълнява трудовите си задължения след тази дата останаха
недоказани в производството съобразно указанията на чл.154 ГПК.
По спорният между
страните въпрос настоящия състав възприема изцяло изразеното становище в
Решение № 406 от 20.12.2012 г. по гр.д. № 537/2012 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС
постановено по реда на чл.290 ГПК. Според него срокът от седем дни, визиран в
чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ е свързан с условието приемащата предложението страна
да обективира своето волеизявление за прекратяване за трудово-правната връзка
по взаимно съгласие и да предприеме тези съответни на обстоятелствата действия,
които да позволяват на другата страна да е в известност относно трудово-
правния си статут, когато предложението е прието. При положение, че
предложението е отправено от служителя с писмена молба, разгледана същия ден с
изразено от работодателя писмено съгласие, но служителят е напуснал работното
си място и е престанал да се явява на работа, извод за незаконосъобразно
прекратяване при предпоставките на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ не може да бъде
направен в резултат на констатацията, че работодателят не е успял да връчи изрично
съобщение в седмодневния срок, на домашния адрес. Срокът е свързан с правото да
се заяви приемане на предложението, а не със съобщаване на последиците от
факта, че прекратяването на трудовия договор по взаимно съгласие е настъпило.
Поради това срокът е спазен, когато работодателят е приел веднага предложението
и е сторил необходимото, за да стане това обстоятелство известно на другата
страна, както се е установява да е сторено и в настоящия случай.
Трудовото правоотношение
на ищеца е било прекратено считано от 15.11.2013 г. съобразно и неговата
изрична воля за това. С оглед това от 15.11.2013 г. започва да тече срокът за
предявяване на иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна,
съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2, т. 1, пр. 3 КТ. Срокът е давностен и
съдът следва да съобрази спазването му само при възражение, каквото в настоящия
случай е направено в рамките на преклузивния срок за отговор на исковата молба.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е предявен на 31.07.2014г., т.е. след изтичане
на давностния срок. Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не доказа
осъществяване на факти, довели до спиране/прекъсване течението на давностния
срок, поради което искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
По изложените
съображения съдът намира, че уволненото на ищцата е извършено законосъобразно,
поради което и искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, както и обусловеният от него
иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ следва да бъдат отхвърлени.
Доколкото
чрез събраните в производството доказателства – представени разплащателни ведомости, разходни касови ордери и
констатациите на ССчЕ се
установява, че вземанията за трудово възнаграждение за периода от 01.10.2013г.
до 15.11.2013г. са заплатени от ответника на ищеца, предявеният иск по чл. 128,
т. 2 КТ е неоснователен и следва да се отхвърли. Ищецът не оспорва получаване
на сумата в общ размер на 418.50 лв., която надвишава задълженията на
работодателя – ответник за заплащане на трудово възнаграждение за посочения
период.
Чрез констатациите
на приетата пред първата инстанция ССчЕ се установява, че на ищеца не е
начислено и заплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, чийто
размер възлиза на сумата 20.96 лв. за 2 работни дни за времето, в което
страните са били в трудово правоотношение 01.10.2013 г.-15.11.2013 г. Доколкото
претенцията на ищеца се отнася за периода 16.11.2013 г. - 28.07.2014 г., през
който съгласно изложените мотиви по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ страните не
са се намирали в трудово правоотношение, искът по чл.224, ал.1 КТ като
неоснователен следва да се отхвърли.
С оглед
формиране на изводи за неоснователност на предявените искове за главните
вземания, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и исковете по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за акцесорните вземания.
В
производството е установено, че в периода от прекратяване на трудовото
правоотношение на 15.11.2013г. до датата на връчване на заповедта за уволнение
- 28.07.2014г. трудовата книжка на ищеца е била в държане на ответника. Чрез
събраните писмени доказателства – констативни протоколи от 14.11.2013г. и от
15.11.2013г., както и от показанията на свидетеля Г. се установява, че
ответникът своевременно е поканил ищеца да се яви на 15.11.2013г. в офис на
дружеството, за да получи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
и оформената трудова книжка.
Съобразно
дадените разяснения с ТР № 1 от 02.12.2019 г. по тълк.д. № 1/2019 г., ОСГК на
ВКС обаче работодателят ответник не е изпратил на служителя – ищец в
производството писмо с обратна разписка, за да се яви последния, за да получи
лично трудовата си книжка с оглед изпълнение процедурата по чл. 6, ал. 3 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Поради това, настоящия състав
намира че въпреки съставяне на двата констативни протокола от 14.11.2013 г. и
от 15.11.2013 г. и събраните в производството гласни доказателства
работодателят не може да се освободи от отговорност за заплащане на обезщетение
по чл.226, ал.2 КТ.
Задължението
по чл. 350, ал. 1 КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или
служителя надлежно оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото
правоотношение възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение.
За да се освободи от последиците на забавата си, работодателят следва да изпълни
процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж,
като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за
да получи лично трудовата си книжка.
Незаконно
задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ е налице, когато
работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си книжка за
вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно. За
работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал.
3, изр. 2 КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата
книжка се намира при него. Обезщетението се дължи до предаването на трудовата
книжка, съответно до изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж.
В
мотивите към т. 2 от ТР № 1/02.12.2019 г. на ОСГК на ВКС изрично е разяснено и
че работникът или служителят не е длъжен да доказва размера на конкретно
претърпените от него вреди, тъй като той е нормативно определен, а именно -
съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3, изр. 2 от КТ, обезщетението по чл.
226, ал. 2 от КТ е в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на
прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на
работника или служителя.
При
съобразяване дадените констатации с приетата пред първата инстанция СИЕ,
настоящият състав намира че на ищеца следва да бъде заплатено обезщетение по
чл.226, ал.2 КТ, чийто размер възлиза на сумата 1813.24 лв. за периода
15.11.2013 г. до 28.07.2014 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 31.07.2014 г. до окончателно погасяване на задължението. За
разликата до предявения размер 2581.13 лв. предявения иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Акцесорното
вземане по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху сумата за
обезщетение по чл.226, ал.2 КТ, съдът намира че следва да остави без уважение.
Тъй като задълженията за заплащане на обезщетения по чл. 226, ал. 1, т. 1, вр.
с, ал. 3 КТ са безсрочни и настоящия състав на въззивния съд намира, че имат
договорно основание, отговорността по чл. 86 ЗЗД настъпва от момента, в който
длъжникът е бил поканен да ги изпълни. В настоящия случай преди образуване на
делото не е отправена покана от ищеца за изпълнение на задължението на
ответника за заплащане на горепосочените обезщетения и по аргумент на чл. 84,
ал. 2 ЗЗД последният не е изпаднал в забава. С оглед на това претенциите по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху дължимите суми по
чл.226, ал.2 КТ за посочения период и размер се явяват неоснователни.
Така, поради частично съвпадение
на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде отменено, като неправилно в частта на
отхвърляне на претенцията по чл.226, ал.2 КТ до посочения по-горе размер и потвърдено,
като правилно и законосъобразно в останалата част.
С оглед
на гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
192782 от 14.08.2019 г. по гр. д. № 41795/2014 г. по
описа на Софийски районен съд, 69 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като
неоснователен предявения от А.Г.М.,
ЕГН ********** срещу Б.Д.к. ЕООД, ЕИК *******, иск по чл.226, ал.2 КТ за заплащане на сумата
от 1813.24 лв., представляваща претърпени вреди поради незаконно задържане на
трудовата книжка след прекратяване на трудовото правоотношение за периода от
15.11.2013г. до 28.07.2014г. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Б.Д.к. ЕООД, ЕИК ******* да заплати на А.Г.М.,
ЕГН ********** на основание чл.226, ал.2 КТ сумата от 1813.24 лв., представляваща претърпени вреди
поради незаконно задържане на трудовата книжка след прекратяване на трудовото
правоотношение за периода от 15.11.2013г. до 28.07.2014г., ведно със законната
лихва от 31.07.2014 г. до окончателно погасяване на задълженията.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 192782 от 14.08.2019 г. по гр. д. № 41795/2014 г. по
описа на Софийски районен съд, 69 състав в останалата част, с която са
отхвърлени като неоснователни исковете на А.Г.М.,
ЕГН ********** срещу Б.Д.к. ЕООД, ЕИК ******* с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ -
за признаване за незаконно и отмяната на уволнението на ищеца, извършено със
заповед № 4/14.11.2013 г. на управителя
на дружеството-ответник на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ- по
взаимно съгласие на страните; с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност "инструктор" при ответника; с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в общ размер от
1 845,12 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение, от която сумата от 768,80 лв. за периода от 15.11.2013г.
до 01.02.2014г. и сумата от 1076,32 лв. за периода от 12.04.2014г. до
28.07.2014г., с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в общ
размер от 88,21 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху
обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, от която сумата от 55,22 лв., начислена
върху главницата от 768,80 лв. за периода от 15.11.2013г. до 31.07.2014г. и
сумата от 32,99 лв., начислена върху главницата от 1076,32 лв. за периода от
12.04.2014г. до 31.07.2014г., с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане
на сумата от 355,85 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за
периода от 01.10.2013г. до 15.11.2013г.,
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 25,56 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена върху дължимото трудово възнаграждение
за периода от 15.11.2013г. до 31.07.2014г., с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 26,74 лв., представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за периода от 16.11.2013г. до 28.07.2014г., с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 0,06 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена върху обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск за периода от 28.07.2014г. до 31.07.2014г., с правно
основание чл. 226, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 767.89 лв. /над уважения
размер 1813.24 лв. до предявения размер 2581.13 лв./, представляваща претърпени
вреди поради незаконно задържане на трудовата книжка след прекратяване на
трудовото правоотношение за периода от 15.11.2013г. до 28.07.2014г. и иск с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 40,04 лв.,
представляваща лихва за забава,
начислена върху вземането за вреди поради незаконно задържане на
трудовата книжка след прекратяване на трудовото правоотношение за периода от
10.12.2012г. до 31.07.2014г.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.