Определение по дело №542/2011 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 ноември 2011 г.
Съдия: Росица Бункова
Дело: 20111200200542
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 ноември 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Решение № 54

Номер

54

Година

16.03.2015 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

03.16

Година

2015

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Тонка Гогова Балтова

Секретар:

Мария Кирилова Дановска

Васка Динкова Халачева

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Мария Кирилова Дановска

Въззивно гражданско дело

номер

20155100500043

по описа за

2015

година

Постъпила е частна жалба от В. Г. Н. чрез пълномощника му А.Ш., против отказ на ДСИ Р.Георгиева от 28.10. 2014г. да образува на изпълнително дело.

Ответникът по жалбата Х. С. Т. не изразява становище по жалбата.

Депозирани са мотиви от държавния съдебен изпълнител.

Кърджалийският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 12.05.2014г. В. Г. Н. е депозирал молба пред ЧСИ Р.Сираков за образуване на изпълнително производство, и е образувано изп. дело № *0343.

На 18.09.2014г. взискателят е поискал делото да бъде прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ Хр.Пурнарова. С писмо изх. № 45906/18.09.2014г. ЧСИ Р.Сираков е изпратил изпълнителното дело на ЧСИ Хр.Пурнарова, където същото е постъпило на 23.09.2014г. и е образувано с нов №86/2014г.

На 27.10.2014г. взискателят е поискал, с оглед направения от съдебния изпълнител отвод, делото да се изпрати за продължаване на изпълнителните действия на СИС при РС-Кърджали. С писмо без номер и дата ЧСИ Хр.Пурнарова е изпратила изпълнително дело №86/2014г. на ДСИ, където същото е постъпило на 27.10.2014г. и е входирано с №950. По делото липсва както отвод на съдебния изпълнител Хр.Пурнарова, така и постановление за прекратяване на производството.

С обжалваното разпореждане от 28.10. 2014г. държавният съдебен изпълнител Р.Георгиева е отказал да образува изпълнително дело, приемайки че не са налице условията на чл.427 ГПК. В отказа са изложени съображения и за това, че ГПК и ЗЧСИ не предвиждат ред за „преместване” на висящи изпълнителни дела освен при условията на чл.427 ГПК, който урежда местната подсъдност. Прието е, че е налице законова празнота, която не може да бъде отстранена, тъй като се касае за липса на процесуална норма. ДСИ е приел също и че след като на взискателя е предоставено правото да избира кой орган да събере вземането му, то той следва да понесе последствията от избора си. Ако останел неудовлетворен от предприетите действия, взискателят разполагал с възможността по чл.433, ал.1, т.2 ГПК да поиска прекратяване на производството, при което да получи обратно изпълнителния лист и да поиска образуването на ново изпълнително дело.

Съдът намира, че в случая се касае за отказ по смисъла на чл. 435, ал.1 ГПК, който подлежи на обжалване и следователно жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Изпълнителното производство, съгласно чл. 426 ГПК, започва по молба на взискателя. Той е този, който извършва преценката къде да подаде молбата си – пред държавен или частен съдебен изпълнител, който е местно компетентен по правилата на чл. 427 ГПК. След като взискателят сезира избрания от него съдебен изпълнител, то десезиране на същия би могло да се извърши в хипотезата на пар.3 от ПЗР на ЗЧСИ или по реда на чл. 433, ал.1, т.2 ГПК. В настоящия казус не е налице искане по пар.3 от ПЗР на ЗЧСИ; а в последния случай /по реда на чл. 433, ал.1, т.2 ГПК/ изпълнителното производство се прекратява, но взискателят разполага с прÓвната възможност в последствие да иска отново да се образува изпълнително дело пред посочен от него съдебен изпълнител. Възможност производство, образувано пред частен съдебен изпълнител да продължи пред държавен съдебен изпълнител не е предвидена, както в ГПК, така и в ЗЧСИ.

В конкретния случай не са налице предпоставките на чл.427, ал.1-3 ГПК за изпращане на делото както от ЧСИ Р.Сираков на ЧСИ Хр.Пурнарова, така и от ЧСИ Хр.Пурнарова на ДСИ при СИС-РС-Кърджали. Молбата за изпълнение изначално е била подадена до местно компетентен съдебен изпълнител – ЧСИ Р.Сираков, в чийто район се намира недвижимата вещ, върху която е насочено изпълнението, поради което и буди недоумение, че основавайки се точно на посочената по-горе разпоредба, изпълнителното дело е било изпратено от първия ЧСИ на втория такъв – Хр.Пурнарова. По същите съображения разпоредбата на чл.427 ГПК не се явява предпоставка и за изпращането на делото от ЧСИ Хр.Пурнарова на ДСИ при СИС-РС-Кърджали. Както се каза и по-горе, този законов текст касае напълно различни от настоящата хипотези.

Предвид горното, съдът намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, поради което

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ без уважение частната жалба на В. Г. Н., депозирана чрез пълномощника му А.Ш., против отказ на ДСИ Р.Георгиева от 28.10. 2014г. за образуване на изпълнително дело.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Решение

2

ub0_Description WebBody

B55E794C9C7BD3DCC2257E0A004F393B