МОТИВИ
към решение по
н.а.х.д. № 2 / 2019 г. по описа на Районен съд – гр. С.
Районна прокуратура – гр. С. е
внесла постановление за разглеждане в Районен съд – гр. С., с което се предлага
обвиняемия В.Г.Ц. – роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен,
със средно образование, безработен, неосъждан, живущ ***, ЕГН **********, да
бъде освободен от наказателна отговорност за това, че на 30.04.2018 г. около 17.35
часа в гр. С., С.област, в района на кръстовището между ул. „С.” и ул. „И.В.”,
при управление на МПС – лек автомобил, марка „Рено”, модел „Клио”, с рег. № СО **ВМ,
нарушил правилата за движение по ЗДвП, а именно: чл. 25, ал.1 от ЗДвП „Водач на
пътно превозно средство, което ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по
платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане в друг път или крайпътен имот, преди да започне
маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши
маневрата като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.“ като при извършване на маневрата „завиване надясно“ за навлизане в
ул. „И.В.“ не се е убедил, че няма да създаде опасност за движещия се преди
него велосипедист М.Ю.Ц. и при извършване на маневрата не се е съобразил с
неговото положение, посока и скорост на движение и чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП
„Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди.”, и вследствие настъпилото
ПТП причинил по непредпазливост средни телесни повреди на М.Ю.Ц. от гр. С.,
изразяващи се в счупване (епифизиолиза) на дясната лъчева кост, долната й
трета, което увреждане е причинило на пострадалия Ц. трайно затруднение на
движението на десен горен крайник за
срок по – голям от 30 дни, травматично избиване на първи горен ляв зъб, както и
счупване по дължина на коронковата част на първи долен десен зъб, който
впоследствие е бил екстирпиран, което увреждане е реализирало
медико-биологичния критерий за избиване на зъби, без които се затрудняват
дъвченето и говоренето – престъпление по
чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2 във връзка с чл.342, ал.1 от НК.
В съдебно заседание Районна
прокуратура – гр. С., редовно призована, не изпраща представител.
Обвиняемият
В.Ц., редовно призован, явява се лично и с адв. Н. от САК, признава се за
виновен и моли съда да му наложи минималното предвидено в закона наказание.
Защитникът
на обвиняемия адв. Н. от САК, моли, в случай че съдът прецени, че подзащитния
му е виновен, да му бъде определено наказание в минималния предвиден в закона
размер, предвид направеното признание на вината и изразеното съжаление за
извършеното деяние.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на
страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият
В.Г.Ц. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, със средно
образование, неосъждан, живее в гр. Костинброд, С.област, ул. „Георги Сава
Раковски” № 2, безработен. Притежава ЕГН **********.
На
30.04.2018 г. около 17.35 часа в гр. С. обвиняемият
Ц. управлявал лек автомобил, марка „Рено”, модел „Клио”, с лег № СО **ВМ, по
ул. „С.” с посока на движение от ж.п. гара С. към ул.“И.В.“. В автомобила
пътували и св. Евстатиев – на предна дясна седалка и св. Йорданова – на задната
седалка. Тримата били тръгнали към автосервиз в гр. С., където обв. Ц. имал
уговорка с майстор за ремонт на предна
дясна гума на превозното средство и тъй като наближавал краят на работното
време, бързал да пристигне преди сервизът да затвори. По същото време в гр. С.
по ул. „С.“ с посоката на движение на автомобила и вдясно пред него, св.
Мирослав Ц. управлявал велосипед, без регистрация, на който допълнително бил
поставен двигател. Св. М. Ц. управлявал велосипеда със скорост от около 10
км./ч. Непосредствено преди кръстовището на ул. „С.“ и ул. „И.В.“ обв. Ц.
застигнал с управлявания от него автомобил велосипедиста, и без да го пропусне
да премине през кръстовището, изпреварил го отляво със скорост от около 20
км.ч. и предприел маневра „десен завой“, за да навлезе в ул. „И.В.“. Св. М. Ц.
продължил движението си направо и тъй като в момента на маневрата се намирал в
опасната зона на спиране, не успял да спре, и с лявата част на тялото си и
лявата част на велосипеда се ударил в дясната странична задна част на
управлявания от обв. Ц. автомобил. След удара обв. Ц. спрял автомобила, и
заедно със св. Евстатиев и Йорданова слезли, за да проверят състонието на
пострадалия велосипедист и видяли, че от устатат му тече кръв. Св. Йроданова
останала с него, а обв. Ц. и св. Евстатиев отишли до сервиза, за да ремонтират
гумата. Свидетелят М. Ц. се прибрал в дома си, където установил, че му липсва
преден горен зъб и разказал на майка си св. Елена Апостолова за настъпилото
ПТП.Св. Апостолова веднага подала сигнал на телефон „112“ и на място пристигнал
екип на спешна помощ гр. С., който транспортирал пострадалия до ФСМП за
оказване на медицинска помощ, след което бил освободен за домашно лечение. След
това св. Апостолова и св. Ц. подали сигнал в РУ – гр. С., от където бил изпратен
автопатрул за извършване на проверка на обв. Ц. за употреба на алкохол. Около
19,59 ч. на обв. Ц. била извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № 0149, който
не отчел съдържани ена алкохол в издишания от обвиняемия въздух.
В
резултат на гореописаното ПТП, според заключението на извършената по делото
съдебномедицинска експертиза, намираща се на л.103 от ДП на свидетеля Мирослав Ц.
са причинени следните травматични увреждания: счупване (епифизиолиза) на дясната
лъчева кост, долната й трета, което увреждане е причинило на пострадалия Ц. трайно
затруднение на движението на десен горен
крайник за срок по – голям от 30 дни, травматично избиване на първи горен ляв
зъб, както и счупване по дължина на коронковата част на първи долен десен зъб,
който впоследствие е бил екстирпиран, които увреждания са реализирали
медико-биологичния критерий за избиване на зъби, без които се затрудняват
дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 дни. Налице е пряка и непрекъсната
причинна връзка между травмата на зъба вследствие на произшествието и
последващото му отстраняване. Констатираните увреждания се дължат на удари с или върху твърди тъпи
предмети и добре отговарят да са получени при при пътнотранспортно произшествие.
Съдът кредитира изцяло заключението на съдебномедицинската експертиза като
компетентно и обективно дадено.
Видно
от заключението на извършените по делото автотехническа експертиза е, че мястото
на удара се намира на пътното платно за движение на ул. „С.“ в гр. С., в района
на кръстовището с ул. „И.В.“. Към момента на настъпване на удара скоростта на
движение на лекия автомобил е била около 20 км./ч., а скоростта на движение на
управлявания от св. Ц. велосипед е била около 10 км./ч. При тази скорост
разстоянието на опасната зона за спиране на автомобила е 9 м., а разстоянието
на опасната зона за спиране на велосипеда е 4 м. Отстоянието, на което се е
намирал велосипедът в момента, в който автомобилът е навлязъл в коридора за движение
на велосипеда е 3 м. и в този момент при скорост на движение от 10 км./ч.
същият не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. Като техническа
причина за настъпването на ПТП вещото лице сочи субективните действия на водача
на автомобила, който е навлязъл в коридора на движение на велосипедиста. Според
вещото лице водачът на лекия автомобил, при извършването на маневра завиване на
дясно, е следвало да пропусне движещия се по платното за движение попътно на
него велосипедист и чак след това да извърши безопасно маневрата. Съдът
възприема като компетентно и обективно дадено заключението на автотехническата
експертиза.
Обвиняемият
В.Ц. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.
78а НК.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, а именно:
гласни доказателства, установени чрез
показанията на свидетелите М.Ю.Ц., Елена Иванова Апостолова, Евстати
Велинов Евстатиев, Гергана Борисова Йорданова, Методи Пламенов Лозанов и Методи
Павлов Христов, дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към
доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК; протоколите за
извършени следствени действия и другите документи, имащи значение за изясняване
на обстоятелствата по делото: протокол за оглед на местопроизшествие и албум
(л. 14 – 15 и л. 32-37 от ДП); протоколи за доброволно предаване (л.16 и 17,
л.61 от ДП); свидетелство за регистрация
и договор за покупко – продажба на МПС (л.20-22 от ДП); протоколи за оглед на
веществени доказателства и албуми (л.43
- 56 от ДП); медицински документи (л.62
– (л.62-69, л.82 - 85 от ДП); съдебномедицинска експертиза (л. 103 от ДП); основна
и допълнителна автотехнически експертизи (л. 87 – 96, л. 117-119 от ДП); справка
за нарушител/водач (л. 41 - 42 ДП); справка за лек автомобил (л. 48 ДП);
медицински документи (л.51-59); справка за съдимост за обв. Ц. (л.107 от ДП);
справка за семейно и материално положение и имотно състояние (л. 131 ДП).
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите М.Ю.Ц., Елена Иванова Апостолова,
Евстати Велинов Евстатиев, Гергана Борисова Йорданова, Методи Пламенов Лозанов
и Методи Павлов Христов, тъй като в тези показания не са налице никакви
противоречия, същите са последователни, логични и достоверни, като в тях
обективно и безпристрастно са възпроизведени възприетите от свидетелите факти,
които са относими към предмета на доказване по делото. При проверката чрез
способите по НПК на показанията на свидетелите М.Ю.Ц., Елена Иванова
Апостолова, Евстати Велинов Евстатиев, Гергана Борисова Йорданова, Методи
Пламенов Лозанов и Методи Павлов Христов с останалите събрани доказателства
съдът констатира точност и еднозначност. От показанията на тези свидетели се
установяват обстоятелствата, че св. М. Ц. е управлявал велосипед, а обв. Ц. – лек
автомобил, като са се движели в посока към кръстовище между пътища, образувано
от улиците „С.“ и „И.В.”; че и двете превозни средства се движели в една посока
– от ул. „С.“ към ул. „И.В.“; че навлизайки в кръстовището обвиняемият е отнел
предимството на идващия от дясната му страна велосипедист, в резултат на което
е настъпил удар между двете превозни средства, причинил телесни увреждания на
пострадалия. В хода на производството тези свидетели възпроизвеждат посочените
обстоятелства, възприети от тях лично и непосредствено и касаещи именно времето,
мястото и начина на реализиране на ПТП, в резултат на което на св. Ц. са
причинени телесни увреждания. Съдът приема за достоверни показанията на тези
свидетели, тъй като те изцяло кореспондират с останалите събрани и проверени от
съда доказателства и за настоящия съдебен състав не са налице основания за
подлагане на показанията им под съмнение, поради евентуална тяхна предубеденост
или заинтересованост. Показанията на тези свидетели са непротиворечиви и
съпоставени с останалите доказателства, се намират в логична последователност и
обективно възпроизвеждат факти, свързани с предмета на доказване.
Показанията
на св. М.Ю.Ц., Елена Иванова Апостолова, Евстати Велинов Евстатиев, Гергана
Борисова Йорданова, Методи Пламенов Лозанов и Методи Павлов Христов,
установяват обективната страна на престъплението, за което по отношение на
обвиняемия Ц. се претендира освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание – фактът, че обвиняемият при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил, марка „Рено”, модел „Клио”, с рег. № СО **ВМ,
е нарушил правилата за движение по ЗДвП, визирани в чл.5, ал.1, т.1 и чл.25,
ал.1 и ал.2, от закона, като по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на Мирослав Ц.. Показанията на свидетелите се подкрепят и от останалите
събрани по делото и кредитирани от съда доказателства и доказателствени
средства. Досежно конкретно възприетите от тези свидетели факти, които са от
значение за изясняването на всички елементи от фактическия състав на повдигнато
обвинение - факта на извършване на деянието, време и място на осъществяването
му, авторството, механизма на деянието и конкретното своеобразие на
обстоятелствата, при които е било извършено то, съдът не констатира никакво
съществено вътрешно противоречие в показанията на всеки един от посочените
свидетели.
Съдът
прецени като годно доказателствено средство протоколът за оглед на местопроизшествие от 30.04.2018
г. и фотоалбум (л. 14-15, л.32-37 от ДП), тъй като същия формално отговаря на
изискванията, залегнали в чл.155 и сл. от НПК за неговото съставяне, както и
при извършване на това действие по разследването, което той обективира, не са
допуснати процесуални нарушения.
Съдът
възприема изцяло заключението на съдебно – автотехническата експертиза, тъй
като същата установява обстоятелствата относно механизма на настъпване на ПТП,
техническите причини за реализирането му, възможността за предотвратяването му
с оглед конкретните пътни условия и поведението на водачите.
Съдът
възприема изцяло заключението на приетата по делото съдебно – медицинска експертиза, тъй като това
заключение в пълнота отговаря на поставените задачи, ясно и обосновано е и с
оглед останалите доказателства по делото не възниква никакво съмнение за неговата достоверност и правдивост.
Заключението на съдебно – медицинската експертиза като способ за изясняване на
обстоятелства от предмета на доказване, свързани с характера на причинените на
пострадалия телесни увреждания, за които са нужни специални знания, е
компетентно изготвено.
При така възприетата фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
проверени чрез способите по НПК, се установява по един несъмнен и категоричен
начин, че обвиняемият В.Ц. на 30.04.2018 г. около 17.35 часа в гр. С., С.област,
в района на кръстовището между ул. „С.” и ул. „И.В.”, при управление на МПС –
лек автомобил, марка „Рено”, модел „Клио”, с рег. № СО **ВМ, нарушил правилата
за движение по ЗДвП, а именно: чл. 25, ал.1 от ЗДвП „Водач на пътно превозно
средство, което ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното
за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане в друг път или крайпътен имот, преди да започне маневрата
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши
маневрата като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.“ като при извършване на маневрата „завиване надясно“ за навлизане в
ул. „И.В.“ не се е убедил, че няма да създаде опасност за движещия се преди
него велосипедист М.Ю.Ц. и при извършване на маневрата не се е съобразил с
неговото положение, посока и скорост на движение и чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП
„Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди.”, и вследствие настъпилото
ПТП причинил по непредпазливост средни телесни повреди на М.Ю.Ц. от гр. С.,
изразяващи се в счупване (епифизиолиза) на дясната лъчева кост, долната й
трета, което увреждане е причинило на пострадалия Ц. трайно затруднение на
движението на десен горен крайник за
срок по – голям от 30 дни, травматично избиване на първи горен ляв зъб, както и
счупване по дължина на коронковата част на първи долен десен зъб, който впоследствие
е бил екстирпиран, което увреждане е реализирало медико-биологичния критерий за
избиване на зъби, без които се затрудняват дъвченето и говоренето за повече от
30 дни.
Непосредствен
обект на престъплението по чл.343, ал.1, б.”б” във връзка с чл.342, ал.1, пр.3
от НК са обществените отношения, свързани с опазване на установения ред за
безопасно движение по пътищата.
Налице
са елементите от обективната страна на деянието, за което се предлага обв. Ц.
да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, а именно – на датата 30.04.2018 г. около 17.35 часа в гр. С., С.област,
в района на кръстовището между ул. „С.” и ул. „И.В.”, при управление на МПС –
лек автомобил, марка „Рено”, модел „Клио”, с рег. № СО **ВМ, нарушил правилата
за движение по ЗДвП, като не е изпълнил вменените от специалния закон
задължения към субектите по § 6, т. 28 от ПР на ЗДвП, залегнали в нормите на
чл.5, ал.1 и чл.25 ал.1 от закона, а именно – „Всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди.” и „Водач на пътно превозно средство, което ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане в друг
път или крайпътен имот, преди да започне маневрата трябва да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него и да извърши маневрата като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение.“ В конкретния случай
обвиняемият като участник в движението не е изпълнил посочените задължения.
От
субективна страна обвиняемият Ц. е извършил посоченото деяние при форма на
вината непредпазливост във вид на небрежност по смисъла на чл.11, ал.3 НК, тъй
като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди. Съзнавал е, че предприемайки аварийно спиране
едва когато е възприел, че св. М. Ц. няма да спре управлявания от него
велосипед, а не преди навлизане в кръстовището на равнозначни пътища с
предимство на дясностоящия, отнема предимството на движещия се от дясната му
страна велосипедист и по този начин създава опасност от настъпване на ПТП.
Доколкото неспазването на посочените правила за движение, е резултатно
престъпление, от анализираното и безспорно установено поведение на обвиняемия
следва, че той не е съзнавал опасността с деянието си да причини съставомерен
резултат, но е бил длъжен и е могъл да го направи.
Въз
основа на това, съдът счита, че не са били взети необходимите мерки за
безопасност в съответствие със законовите изисквания от страна на дееца.
Причинената средна телесна повреда на св. М. Ц. е в причинна връзка с
нарушението на правилата за движение по пътищата от страна на обвиняемия Ц. и
механизма й на причиняване отговаря на механизма на деянието. По отношение на
характера на същата, съдът приема заключението на съдебномедицинската
експертиза по делото като обосновано и счита, че така причинените увреждания представляват
по своите медикобиологични признаци средна телесна повреда, съобразно с
възприетия в чл.129, ал.2 от НК критерий – счупване (епифизиолиза) на дясната
лъчева кост, долната й трета, което увреждане е причинило на пострадалия Мирослав
Ц. трайно затруднение на движението на десен горен крайник за срок по – голям от 30 дни,
травматично избиване на първи горен ляв зъб, както и счупване по дължина на
коронковата част на първи долен десен зъб, който впоследствие е бил
екстирпиран, което увреждане е реализирало медико-биологичния критерий за
избиване на зъби, без които се затрудняват дъвченето и говоренето за повече от
30 дни.
Предвид гореизложеното, съдът призна
обвиняемия В.Ц. за виновен в извършването на описаното по – горе престъпление
по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2 във връзка с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, поради
което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК го освобождава от наказателна
отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 1 000
(хиляда) лева. Съгласно константната съдебна практика, когато са налице
предпоставките на чл. 78а, ал. 1 НК, съдът е длъжен да освободи обвиняемия от
наказателна отговорност и да му наложи административно наказание. При наличието
на законовите предпоставки приложението на чл. 78а НК е задължително като
правнорелевантният момент на издирване на предпоставките по чл. 78а НК е този
на извършване на деянието. В настоящия случай по отношение на обвиняемия Ц. са
налице законоустановените предпоставки за освобождаването му от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание, тъй като за посоченото
престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или
пробация, деецът не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а НК и причинените от престъплението имуществени вреди не са
елемент от състава на деянието. За да определи размера на наказанието „глоба” в
минималния такъв, съдът взе предвид направеното признание на вината и
изразеното съжаление за извършеното от страна на обвиняемия.
Съгласно разпоредбата на чл. 343г НК
във всички случаи на 343б НК съдът постановява и лишаване от право по чл. 37,
т. 7 и може да постанови лишаване от право по т. 6. Разпоредбата обаче на чл.
78а, ал. 4 НК дава възможност на съда, който налага глобата по чл. 78а, ал. 1 НК, да прецени дали да наложи и административно наказание лишаване от право да
се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако
лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление. В настоящия
случай съдът не наложи на обвиняемия Ц. лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за определен срок.
Предвид разпоредбата на чл.189, ал.3
от НПК, когато обвиняемият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати
разноските по делото, които в случая са в размер на 547,65 лева.
По
тези съображения съдът постанови решението си.
Районен съдия: