Решение по дело №291/2020 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 260016
Дата: 13 август 2020 г. (в сила от 29 януари 2021 г.)
Съдия: Гроздан Бончев Грозев
Дело: 20205640200291
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

    260016                           13.08.2020 г.                    град Хасково

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен състав,

на двадесет и втори юли  две хиляди и двадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия:Гроздан Грозев

 

Секретар: Михаела Стойчева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Гроздан Грозев

АНД № 291 по описа на Районен съд - Хасково за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от „Динамико" ООД, ЕИК126732916, , представлявано отНина Вълкова Иванова, срещу Наказателно постановление № 3-2020 от 13.02.2020г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните, град Хасково, с което на основание чл. 44, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за храните и чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 3, вр. Пар. 1, т. 34 от ДП на Закона за храните. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се,

че неправилно било прието, че описаните храни са с изтекъл срок на годност. Това било вярно само за каймата, а по отношение на останалите продукти те били с посочено време на най-добра консумация, което не било еднозначно с изтекъл срок на годност. Освен това не били посочени и цените на стоките. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление и алтернативно иска приложението на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител, за същия се явява адв.Иван Иванов, редовно упълномощена по делото. В хода по същество той поддържа жалбата на посочените в нея основания и иска отмяна на НП и присъждане на разноските по делото.

            Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото представител е представено писмено становище.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

           На 27.12.2019 г. свидетеля И.Г.К. заедно със свои колеги всички служители в Областна дирекция по безопасност на храните, град Хасково извършили проверка в обект - „магазин за хранителни и нехранителни стоки", с per. № 26 22 00066, находящ се в гр. Хасково, обл. Хасково, ж.к. „Орфей" № 12, стопанисван от „ДИНАМИКО" ЕООД. При извършената съвместна проверка със служители на сектор ПИП при ОД на МВР - Хасково във връзка с график за контрол и в изпълнение на Заповед № 1697/16.12.2019 г. на Директора на ОДБХ - Хасково е констатирано, че дружеството „ДИНАМИКО" ЕООД съхранява в горният обект с цел продажба храни с изтекъл срок на годност/трайност, негодни за човешка консумация. При извършената проверка са констатирани като налични следните храни с изтекъл срок на годност/трайност, негодни за човешка консумация, а именно: Кайма смес на фирма „Кипс" ЕООД - 4 бр. опаковки всяка по 0,250 кг. - в общо количество от 1 кг., с партиден номер L95055781-1, използвай преди 25.12.2019 г. Замразена заготовка от птиче месо /филе от гърди/ на фирма „Хелиос - 2012" ООД - 3 бр. опаковки в общо количество от 2 кг., с партиден номер L*********, най-добър до 10.11.2019 г. Топчета за супа на фирма „Сами - М" ЕООД - 1 бр. по 0,300 кг, с партиден номер L19204, най-добър до 15.11.2019 г. При проверката е установено, че горецитираните храни са с поставени цени за брой и същите се съхраняват в минусова хладилна витрина, разположена в търговската зала на проверявания обект, съвместно с други храни в срок на годност. След като контролните органи стигнали до извода, че търговецът съхранява в стопанисвания от него обект храни с изтекъл срок на годност/трайност, негодни за човешка консумация, приели че е на лице извършено нарушение. Поради това на търговецът бил поканен на 09.01.2020г., за да му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение.  

          На 09.01.2020г., срещу жалбоподателя е съставен от свид.  И.Г.К. Акт за установяване на административно нарушение № 3 от същата дата в присъствието на управителя на дружеството сочено като нарушител, който подписал акта, а възражения или обяснения не били вписани в съответната графа. Такива не са депозирани и допълнително в рамките на законоустановения срок.

          При издаване на наказателното постановление, административно - наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение, като на основание чл. 44, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за храните и чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН наложил процесната имуществена санкция.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите И.Г.К. и Ж.С.Р. и Д.Ч. относно фактите, свързани с начина на извършване на процесната проверка, констатациите, както и относно обстоятелствата, изложени в АУАН, и тези, свързани с неговото съставяне като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически обосновани, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

          Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 3 от Закона за храните не се разрешава пускането на пазара на храна, която е негодна за консумация от хората, а според Параграф 1, т. 34 от ДП на ЗХр. „Негодна храна за консумация от човека” е храна, която е неподходяща за употреба според нейното предназначение вследствие на замърсяване, микробиологични промени, развала, изтекъл срок на трайност или нарушена цялост на опаковката.

     Съгласно параграф 1 от Допълнителните разпоредби на ЗХ:

т.34. "Негодна храна за консумация от човека" е храна, която е неподходяща за употреба според нейното предназначение вследствие на замърсяване, микробиологични промени, развала, изтекъл срок на трайност или нарушена цялост на опаковката.

т.53. "Пускане на пазара" е притежание с цел продажба, включително предлагането за продажба, или всяка друга форма на прехвърляне, независимо дали срещу заплащане или не, както и самата продажба, дистрибуция и другите форми на прехвърляне на храните.

  т.60. "Търговия" е процес на внос, износ, съхранение, транспорт, продажба и представяне за продажба на храни, предлагане на храни в места за обществено хранене, както и предоставяне на потребителите на безплатни мостри от храни.

 т.61. "Търговец на храни" е всяко физическо или юридическо лице, което се занимава с търговия с храни по смисъла на т. 60.

По силата на чл. 44, ал. 1 от Закона за храните, който произвежда, търгува или внася в страната храни, които не отговарят на изискванията на този закон или на подзаконовите актове по прилагането му, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - с глоба от 2000 до 4000 лв. Съгласно ал. 2 на чл. 44 от ЗХр, за нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., а при повторно нарушение - от 4000 до 6000 лв. Следователно, деянието, за което е наложена глоба на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.

          При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на наказателното постановление на такова конкретно процесуално основание. Следва да се отбележи на това място, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на акта за установяване на административно нарушение в присъствие на лицето представляващо жалбоподателя, сочен като нарушител и връчването му лично на управителя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. По отношение съответствието на АУАН с изискванията за неговата редовност по чл. 42 ЗАНН съдът намира, че акта съдържа всички реквизити изискващи се от закона. Посочена е датата на нарушението която съвпада с датата на проверката, както и мястото на извършване на нарушението. Посочено е и кой стопанисва процесния обект. В случая според съда ирелевантно по делото е посочването на стойността на стоките описани в АУАН и НП. Това на практика произтича и от това, че контролният орган след като е установил, че те са с изтекъл срок на годност то те на практика нямат и цена, тъй като са негодни за употреба. Посочени са и всички факти и обстоятелства при които е извършено нарушението. На следващо място, в конкретната хипотеза са налице твърдения и относно съставомерен признак – извършване на пускане на пазара / съответно съхраняване с цел продажба / на храни, негодни за консумация от хора и се конкретизира с изтекъл срок на годност, а същите са изброени и конкретно упоменати. Следователно, в случая не би могло да се приеме, че е допуснато съществено процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване правото на защита на лицето, сочено като нарушител – жалбоподателя по делото и конкретно да узнае точния смисъл и насока на фактическите твърдения, изложени в АУАН. Същият наистина следва да е наясно и да знае всички факти от състава на нарушение, като твърденията за тези, касаещи неговите обективни признаци – дата, място и начин на извършване, следва да са въведени ясно, точно и конкретно. Нещо, което по изложените съображения е необходимо да се приеме, че е изпълнено по отношение на датата и мястото на извършване на деянието, както и относно формата на изпълнителното деяние – пускане на пазара / съответно съхраняване с цел продажба / на стоки негодни за консумация от човека. На следващото място, наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. След като е отчел, че при съставяне на акта в описанието на нарушението се съдържат в достатъчна степен факти и обстоятелства около неговото извършване и е налице необходимата конкретика на израза „пускане на пазара”, с което се очертава виждането на актосъствителя относно формата на изпълнителното деяние – търговия с храни негодни за консумация, наказващият орган е подвел нарушението под санкционната разпоредба на чл. 44, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за храните, която се явява относимата към хипотезата наказваща разпоредба. В последните от изброените норми са предвидени три различни форми на деятелност, съставомерни поотделно или в съвкупност - произвеждане, търгуване или внасяне в страната храни, които не отговарят на изискванията на този ЗХр. или на подзаконовите актове по прилагането му. След като няма спор, че процесните храни са такива по силата на Пар. 1, т. 34 от ДР на ЗХр, а пускането на пазара, съответно съхраняване с цел продажба, което следва да се разбира на предлагане, предвид обстоятелствата -  в търговската зала и в хладилна витрина, до която клиентите имат прав достъп, освен най – близо като смисъл до търгуване, е напълно идентично с това действие и се припокриват откъм съдържание. Тоест, в случая е налице посочване на обективните признаци от фактическия състав на административно нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 3, вр. Пар. 1, т. 34 от ДП на Закона за храните и правилно това деяние е квалифицирано по специалния състав на нарушение по чл. 44, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗХр. В случая, от анализа на съдържанието на разпоредбите на Пар. 1, т. 53 от ДР на Закона за храните и даденото легално определение на понятието „пускане на пазара“- притежание с цел продажба, включително предлагането за продажба, или всяка друга форма на прехвърляне, независимо дали срещу заплащане или не, както и самата продажба, дистрибуция и другите форми на прехвърляне на храните и на т. 60 – за „търговия“ като процес на внос, износ, съхранение, транспорт, продажба и представяне за продажба на храни, предлагане на храни в места за обществено хранене, както и предоставяне на потребителите на безплатни мостри от храни, се налага извода за посочване от АНО на всички елементи от обективна страна на нарушението описано в НП.

          От материалноправна страна, безспорно в случая се установи от показанията на свидетеля И.Г.К., както и от съставеният при проверката констативен протокол №191227-01 от 27.12.2019г., че на същата дата в хладилни витрини, разположена в търговския обекта се съхраняват и предлагат за продажба от жалбоподателя следните артикули: Кайма смес на фирма „Кипс" ЕООД - 4 бр. опаковки всяка по 0,250 кг. - в общо количество от 1 кг., с партиден номер L95055781-1, използвай преди 25.12.2019 г. Замразена заготовка от птиче месо /филе от гърди/ на фирма „Хелиос - 2012" ООД - 3 бр. опаковки в общо количество от 2 кг., с партиден номер L*********, най-добър до 10.11.2019 г. Топчета за супа на фирма „Сами - М" ЕООД - 1 бр. по 0,300 кг, с партиден номер L19204, най-добър до 15.11.2019 г., като  горните храни били с обявени цени за клиенти. Тези храни са открити при проверката именно в  магазин за хранителени стоки, находящ се в гр. Хасково, обл. Хасково, ж.к. „Орфей" № 12 и стопанисван от „ДИНАМИКО" ЕООД.    

Предвид установената по делото фактическа обстановка следва да се приеме, че процесните стоки  са негодна храна за консумация от човека по смила на § 1, т. 34 от ДР на ЗХ, като приложима за случая е предпоследната от алтернативно предвидените хипотези - изтекъл срок на трайност. Самият жалбоподател не оспорва факта на държането на тези продукти в процесния обект, като спорен в случая според съда е въпросът дали съхраняването им е било с цел продажба. От така визираната легална дефиниция на понятието „пускане на пазара“ съдът намира, че установените стоки са били предназначени именно за такава дейност и дори същата вече е осъществена с предлагането им за продажба. Както в АУАН така и в НП е посочено, че процесните стоки се съхраняват и се предлагат за продажба от хладилни съоръжения и стилажи разположени в търговската зала на магазина в който е извършена проверката, като стоките са били с поставени цени. Тоест в случая съвсем правилно АНО е посочил един от възможните начини за осъществяване на понятието „пускане на пазара“, а именно съхранението и предлагането на процесните стоки за продажба и до колкото се доказа, че жалбоподателят притежава въпросните негодни за консумация храни, както и се доказа целта на това притежание - за продажба, тъй като от свидетелските показания, дадени пред съда, еднопосочно се установява, че тези количества негодни хранителни продукти са били съхранявани на първо място в търговски обект, при това в търговската зала на магазина, до която потребителите имат свободен достъп, а основно и единствено предназначение на този обект е да се осъществява продажба на хранителни стоки. Следователно в случая е налице притежание с цел продажба, т. е. налице е „пускане на пазара по смисъла на § 1, т. 53 от ДР на ЗХр. Ето защо и по несъмнен начин се доказва, че жалбоподателят, в качеството си на регистриран търговец, е извършил на посочената дата и място нарушение на изискването на чл. 20, ал. 1, т. 3, вр. § 1, т. 34 от ДР на ЗХ, тъй като е пуснал на пазара /чрез съхранение и предлагане в търговския обект/ негодна за консумация храна. Субект на изпълнителното деяние е жалбоподателят по делото в лицето на „Динамико" ООД.

          Предвид изложеното, съдът намира, че нарушението се явява безспорно доказано от обективна страна, като правилно административнонаказващият орган е приложил материалния закон, след като е констатирал нарушението по чл. 20, ал. 1, т. 3 от ЗХр. и е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма, като правилно и законосъобразно е определен и видът и размерът на наказанието в рамките, предвидени от закона, а именно имуществена санкция, каквато се налага на  юридическо лице, в минималния ѝ възможен размер от 2000 лв.

       Следва да се отбележи, че правилно в случая според съда а и според практиката на ХАС - Решение № 221/08.04.2019 г., гр. Хасково по АНД (К) № 40 по описа за 2019 година, е приложена санкционната норма на чл.44ал.2, вр. ал.1 от ЗХ. Мотиви в тази насока се изложиха по-горе относно съставомерността на нарушението и установеното по делото изпълнително деяние а именно търгуване с процесните стоки отстрана на жалбоподателя, посредством предлагането им за продажба и от там осъществявайки понятието „пускане на пазара“, съответно легалната дефиниция за търговия.

          С оглед тези съображения подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея НП, като законосъобразно и правилно - потвърдено.

            В случая не са на лице предпоставките на чл.28 от ЗАН. В чл.93, т.9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, е дадено определение на понятието "маловажен случай". Такъв е налице, когато, с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящата инстанция счита, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В настоящият случай имуществената санкция е наложена в минимално предвиденият в закона размер, поради което съдът счита, че са отчетени всички смекчаващи вината обстоятелства и нарушението е определено като такова с ниска степен на обществена опасност съобразно нарушенията от този вид, но по никакъв начин не са налице такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че степента на обществената опасност на деянието е с по-ниска в сравнение с обичайните нарушения от този вид.  Още повече, че в случая се касае за храна негодна за човешка консумация, която би могла да доведе при използването и до здравословни проблеми дори и до смърт в определени случаи. Последното води на извода, че това нарушение е с по-висока обществена опасност защото именно има отношение към здравето и жимота на хората, които биха консумирали тази храна с изтекъл срок на годност. Затова и законодателят е определил такива високи санкции за извършителите на тези нарушения. В горният смисъл е и константната практика на ХАС /решение №87/06.04.2010г.  по КАНД №71/2010г. по описа на ХАС и решение № 18/24.01.2011г. по КАНД №340/2010г по описа на ХАС/.

 

          Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление№ 3-2020 от 13.02.2020г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните –гр.Хасково.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                              Съдия: