Определение по дело №134/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./………...2019г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА 

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д.№134/2019г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.260 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, срещу решение №4918/30.11.2018г., постановено по гр.дело №8225/2018г. на ВРС, с което съдът е осъдил „Дженерали застраховане“АД,  ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, район „Оборище“,  бул.”Княз Ал.Дондуков“ 68, представлявано от Д Х Д и Ж М Д  да заплати на Х.К.П.  с ЕГН ********** ***  сумата 10 /десет/ лева,  представляваща  част от общо дължимо застрахователно обезщетение в размер на 414.88 лева по договор за застраховка „Каско на МПС” със застрахователна полица № 0312170012013482 от 09.08.2017 г. за увреждане на  лек автомобил марка и модел „Ф г *“  с *** ****** от застрахователно събитие  на 08.05.2018 г. в гр.Варна по  опис-заключение  № *********/10.05.2018 г.,  ведно със законната лихва от подаване на молбата 29.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.405, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД,  както и разноски за производството в размер на 510 /петстотин и десет/  лева,  на осн.чл.78, ал.1 ГПК.

          С въззивната жалба се твърди, че постановеното от ВРС решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Според въззивника, първата инстанция неправилно е преценила събраните по делото доказателства, от което е формирала и погрешни правни изводи по същество на спора. Неправилно съдът е възприел посочена в заключение на вещото лице по СТЕ стойност на застр.обезщетение от 736.13 лева, въз основа единствено цени на автосервизи с определен сертификат за качество. Въззивникът твърди, че тази цена не съответства нито на уговореното в договора между страните, нито на понятието среднопазарна стойност. Прави се довод, че съдът е възприел стойност, която е определена при съобразяване на цени, предлагани от твърде ограничен сегмент на пазара, поради което не отговаря на изискването за среднопазарна стойност. Твърди се извършено от съда процесуално нарушение, изразяващо се в това, че въпреки своевременно зададен от пълномощника на застрахователя въпрос към вещото лице, съдът не е отразил и не допуснал същия въпрос към заключението. Поради това, въззивникът претендира допускане пред въззивния съд на заключение по този въпрос.

          На следващо място, във ВЖ се претендира, че застрахователното обезщетение следва да бъде определено въз основа на договора между страните и действащите ОУ по застраховката, конкретно т.54.4.2 от същите във връзка с остойностяване на вредите по експертна оценка съгласно чл.53 и чл.56 от ОУ. Застрахованото лице изрично е посочило в договора, че е запознато с Методиката за определяне размера на застрахователно обезщетение по Каско на МПС. Въззивникът поддържа, че тези клаузи са задължителни за страните с оглед доброволния характер на застраховката. Този и характер според въззивника сочи, че страните са свободни да уговорят както по-висок размер на обезщетението, така и по-нисък, вкл. да определят и тарифното число, въз основа на което се изчислява премията. Поради това, въззивникът поддържа, че релевантен размер на обезщетението в случая се явява посоченият от вещото лице в т.4 от СТЕ от 382.02 лева. Претендира се по изложените оплаквания отмяна на постановеното от ВРС решение ведно с присъждане на въззивника разноски за двете инстанции.

          В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.А, пълномощник на ищеца Х.К.П..В същия се оспорва основателността на жалбата като се поддържа правилността на постановеното от ВРС решение. Претендира се потвърждаването му от въззивния съд ведно с присъждане на ищеца сторените за производството разноски.

          При преценка редовността на жалбата, съдът констатира, че същата е подадена в преклузивния срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от надлежна страна, чрез редовно упълномощен процесуален представител ю.к.Г Р, вкл. за производството пред въззива.

          При преценка оплакването на допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, съответно искане за допускане на допълнителна експертиза, съдът намира следното: Оплакванията във въззивната жалба са идентични на направените с отговора на исковата молба, освен в частта, в която пред ВРС застраховятелят е твърдял прилагане коефициент за подзастраховане при определяне размера на обезщетението, изплатено в размер на 205.72 лева. Пред въззивния съд не се поддържа това възражение. Експертизата пред първата инстанция е допусната по искане на ищеца като ответникът не е правил искане за допълването и. Същевременно, с молба докладвана в съдебно заседание е отправен въпрос към експертизата, който въпрос съдът коректно е задал на вещото лице и последното е отговорило при изслушване на заключението, в отсъствие на застрахователя. В молбата от 25.10.2018г. застрахователят не е оспорил заключението, заявил е искане за приобщаването му както и не е направил искане за допълнителна/повторна/ експертиза по поставения въпрос. Поради това, съдът намира, че не се установява процесуално нарушение на съда при изслушване на заключението. Съответно, не е налице основание за допускане на допълнителен въпрос към вещото лице във въззивното производство поради преклудирането му и на основание чл.266 ГПК. Не на последно място, видно от протокола от с.з. на 30.10.2018г., е налице отговор на поставения въпрос от страна на вещото лице, чието изявление също подлежи на преценка от съда при съвкупния анализ на доказателствата по делото.  Искането поддържано с въззивната жалба следва да бъде оставено без уважение.

          Съобразно горното, съдът

  

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ редовна въззивна жалба на ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, срещу решение №4918/30.11.2018г., постановено по гр.дело №8225/2018г. на ВРС, с което съдът е осъдил „Дженерали застраховане“АД,  ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, район „Оборище“,  бул.”Княз Ал.Дондуков“ 68, представлявано от Д Х Д и Ж М Д  да заплати на Х.К.П.  с ЕГН ********** ***,  сумата 10 /десет/ лева,  представляваща  част от общо дължимо застрахователно обезщетение в размер на 414.88 лева по договор за застраховка „Каско на МПС” със застрахователна полица № 0312170012013482 от 09.08.2017 г. за увреждане на  лек автомобил марка и модел „Ф г *“  с *** ****** от застрахователно събитие  на 08.05.2018 г. в гр.Варна по  опис-заключение  № *********/10.05.2018 г.,  ведно със законната лихва от подаване на молбата 29.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.405, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД,  както и разноски за производството в размер на 510 /петстотин и десет/  лева,  на осн.чл.78, ал.1 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направено с ВЖ искане за допускане на допълнителна САТЕ, на основание чл.266 ГПК.

НАСРОЧВА производството по делото в открито заседание на 20.03.2019г. от 14.00 часа. ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: