О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Пазарджик, 05.08.2020 год.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV
състав, на 05.08.2020 година в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря
……………….. и в присъствието на прокурора ………………………….. разгледа докладвано от
съдия Бишуров ЧНД № 1091 описа на съда за 2020 год.
Производството е по реда на чл. 72
ал.1 от НПК във вр. с чл.389-403 от ГПК.
Образувано е по искане на прокурор от
РП-Пазарджик за вземане на мерки за обезпечаване на бъдещо отнемане на вещи в
полза на държавата по реда на чл.53 ал.1,бук. „а“ от НК.
В искането се сочи, че в РП-Пазарджик
е образувана пр. вх.
№ 2468/2020 г. във връзка с образувано бързо производство № 656/2020 г., по
описа на РУ на МВР – Пазарджик, което се води за престъпление по чл.343б, ал.1 НК и което било преобразувано в досъдебно производство по общия ред с
постановление от 04.08.2020 г.
Сочи се също, че по ДП, на 03.08.2020 г. е привлечен като
обвиняем М.А.В., ЕГН: ********** затова, че на 28.07.2020 г. в гр. Пазарджик,
на кръстовището на улиците „К. Ч.“ и „С. К.“ е управлявал лек автомобил „Фиат
Панда“ с рег. Номер*********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно 1,99 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARDM-0193, съгласно Наредба
№1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози – престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК.
Пояснено е и това,
че съобразно разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК, се отнемат в полза на държавата вещите,
които принадлежат на виновния и са послужили за извършването на престъплението.
Казано е също, че такава вещ в конкретния случай се явява лек автомобил марка „Фиат“, модел „Панда“, с
рег. № ********, с номер на рама: *******************, който е собственост на
обвиняемия и който автомобил е бил приобщен по досъдебното производство с
протокол за доброволно предаване, като е оставен на отговорно пазене на В.
Заявено е, че тъй
като са налице обстоятелствата по чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК за отнемане в
полза на държавата на вещите, които принадлежат на виновния и са послужили за
извършване на престъплението – описаното по-горе МПС, то се иска от съда да
бъде постановена мярка за обезпечаване на предстоящото отнемане в полза на
държавата, чрез налагане на запор върху лекият автомобил, с което ще се осуети
възможността на обвиняемия да извърши разпоредителни действия с него и същото
ще остане в имуществения му патримониум до приключване на наказателното
производство.
В подкрепа на искането са прилагат
материалите по пр. вх.
№ 2468/2020 г. на РП-Пазарджик и ДП № 656/2020 г. по описа на РУ на МВР –
Пазарджик.
Настоящият
съдебен състав намери, че искането е процесуално допустимо, но разгледано по
същество е неоснователно. Съображенията са следните:
На
първо място, при преценка за основателността на искането следва да се изходи от
това дали въпросното МПС е вещ, обхваната
от нормата на чл.53, ал.1,
б. „а“ от НК, като се изходи от престъпния състав на престъплението по чл. 343б от НК и
по-специално от неговия непосредствен обект, предмет, субект и обективните
признаци, най-съществения от които е изпълнително деяние. Следва да се държи
сметка разбира се и за дефининираните от
доктрината и съдебната практика понятия като „предмет“, „средство“, „обект и
непосредствен обект“ на престъпление, разграничителните критерии между предмет
и средство на престъплението и задължителните указания, дадени с тълкувателни
решения - ТР № 104/59г., ТР № 84/60 г. и ТР № 18/77 г. на ОСНК на ВС, както и
Постановление № 11/71 г. на Пленума на ВС относно приложението на чл. 53, ал. 1
б. „а“ от НК.
В тази връзка
следва да се каже, че непосредствен обект на престъпление е общественото
отношение, което се защитава с конкретното престъпление.
Предмет на
престъпление е благото, чрез въздействие върху което се уврежда или застрашава
с увреждане обекта на посегателство. Той е отделен елемент на общественото отношение,
което е непосредствен обект на посегателство (на престъплението), или
материална предпоставка за съществуването на този обект, върху които субектът
въздейства пряко и непосредствено и по този начин засяга цялото обществено
отношение.
Средство за
извършване на престъплението е всичко онова, чрез което се въздейства върху
предмета и се уврежда обекта на престъпление. Средствата са поначало нещо
външно, което не характеризира обекта на посегателство, т. е. общественото
отношение не зависи от тези средства.
Според
общоприетото в правната теория основен разграничителен белег между правните
понятия „предмет“ и „средство“ на престъпление е, че при първото се касае или
за елемент на общественото отношение, което се защитава от наказателния закон,
или за материална предпоставка за съществуването на това обществено отношение,
но винаги част от самото отношение, а при второто – за нещо външно на
последното, с което деецът избира да си послужи, за да го увреди.
Престъплението
по чл. 343б, ал.
1 от НК е регламентирано в глава ХІ, от
НК, озаглавена „Общоопасни
престъпления“, раздел ІІ, озаглавен „Престъпления по транспорта и съобщенията“
и гласи: „Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1, 2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с
лишаване от свобода от 1 до 3 години и с глоба от 200 до 1 000 лв“.
Престъплението
има за непосредствен обект обществените отношения, свързани с безопасността на
движението при управление на МПС.
Изпълнителното
му деяние се осъществява чрез действие, изразяващо се в управление на МПС от водач с концентрация на алкохол в кръвта
му над 1, 2 на хиляда. Престъплението е типично формално или безрезултатно. То
е довършено с осъществяване на изпълнителното деяние, като не е необходимо
настъпване на реални вреди.
Несъмнено е, че непосредствен обект на
престъплението по чл.343б ал.1 – ал.4 от НК са обществените отношения свързани
с безопасността при движение по пътищата при осъществяване на транспортна
/превозна/ дейност. Принципно, всяко обществено отношение като обект на престъплението
може да бъде засегнато чрез въздействие или върху лицата, които са негови
субекти, или върху материалните предпоставки за неговото съществуване, или
върху предметите, които го материализират. Казано с други думи, в големия брой
случаи, посегателството върху „обекта“ на престъплението е опосредено от
въздействието върху някой от елементите на общественото отношение, който се
явява „предмет“ на престъплението. Понеже най-често предмет на престъпление са
материалните предпоставки, необходими за съществуването на общественото
отношение, следва той ясно да бъде
отграничен от средствата /оръдията/ за извършване не престъплението, предвид
дефиницията им в чл.53 от НК.
Предметът на престъплението, както вече се посочи, е елемент на засегнатото
обществено отношение, определя се от структурата на последното, съществува
независимо от престъпния деец и е подложен на въздействието на деянието му.
Средствата пък за извършване на престъплението са нещо външно на общественото
отношение – елемент на засягащото го престъпно деяние, а тяхната определеност
като такива зависи от мястото, което деецът им е отредил в своята дейност като
оръдие за въздействие върху предмета.
Всички тези разсъждения, отнесени към
настоящия казус, водят до категоричния отговор дали едно МПС е средство за
извършване на престъпление по чл.343б от НК или се явява негов предмет.
Несъмнено, съществуването на обществените отношения /ОО/, обект на това деяние,
е невъзможно без това – на моторните превозни средства. Ето защо последните се
явяват материални предпоставки, необходими за съществуването на обществените
отношения, свързани с безопасността при движението по пътищата при
осъществяване на транспортна /превозна/ дейност, т.е. са елементи на ОО. От тук
пък следва извод, че МПС е предмет на престъплението и като такова е изрично
указано със съответните признаци на престъпния състав по чл.343б ал.1 – ал.4 от НК. Чрез неправомерното въздействие върху МПС, като предмет на престъплението,
от престъпния деец, изразяващо се в управлението му с концентрация на алкохол
над посочените в нормата промили или след употреба на наркотични вещества, се
стига до засягане на ОО, обект на престъпно посегателство.
Несъмнено е също така, че под вещи, които са били „предназначени“ или
„послужили“ , разпоредбата на чл.53 ал.1, б. “а“ вр. с б. “б“ от НК има предвид
тези, които са средство или оръдие за извършване на престъплението.
Действително, буквално погледнато, лекият автомобил като МПС се явява средство,
но не за извършване на разглеждания вид престъпление, а за осъществяване на
транспортна дейност чрез управлението му – привеждане в движение и придвижване
в пространството от лицето, което го управлява, т.е за постигането на онова
благо, по повод на което възникват ОО, обект на престъпно посегателство. Ето
защо, посоченият в искането на прокурора лек автомобил не е бил средство за
извършване на престъпление по чл.343б ал.1 от НК, а предмет на същото това
престъпление. Като „предмет“ въпросният лек автомобил може да бъде отнет само
ако са налице предпоставките на чл.53 ал.1, б. „б“ от НК, а именно наличието на
изрично предвидена в особената част на НК възможност за това. След като за
престъплението по чл.343б от НК не е предвидена възможност за налагане на
такава гражданско-правна санкция, то същото не може да бъде отнето при нито
едно от основанията по чл.53 от НК.
В този ред на мисли има установена съдебна практика, като само за пример би
могло да се цитира Решение № 817 от 09.11.2006г. по н.д. № 258/2006г. на ІІ
н.о. на ВКС.
Предвид изложеното до тук искането на
прокурора в горния смисъл следва да се остави без уважение.
Според настоящия съдебен състав, постановеното днес определение следва
принципно да подлежи на обжалване и протестиране, независимо че в нормата на
чл.72 от НПК такава възможност не е разписана, а самото определението не е и
кръга на посочените в нормата на чл.341 от НПК. В чл.72 ал.1 от НПК обаче е
казано, че обезпечителната мярка се взима по реда на ГПК, който ред е разписан
в разпоредбите на чл.389 – чл.403 ГПК. В чл.396 ал.1 и ал.2 от ГПК е казано, че: „Определението на съда по обезпечение на иска
може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок, който за молителя тече
от връчването му, а за ответника - от деня, в който му е връчено съобщение за
наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по
вписванията или от съда в случаите по чл. 397, ал.
1, т. 3.
Препис от частната
жалба се връчва на насрещната страна за отговор в едноседмичен срок. При
обжалване на определение, с което е отказано обезпечение на иска, препис от
частната жалба на молителя не се връчва на ответника …“.
В този ред на мисли
и щом с настоящото определение се отказва поисканото обезпечение, то
определението следва да се съобщи само на прокурора, който евентуално да го
протестира с частен протест.
Воден от тези съображения
Пазарджишкият районен съд,
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на прокурора от РП-Пазарджик по пр. вх. № 2468/2020 г. и ДП № 656/2020 г. по описа на РУ на МВР –
Пазарджик за вземане на мярка по чл.72 ал.1 от НПК за обезпечаване на бъдещо
отнемане на вещи в полза на държавата по чл. чл.53 ал.1, б. “а“ от НК
чрез налагане на запор върху лек автомобил марка „Фиат“, модел „Панда“, с рег. № ********, с номер на
рама: *********************, собственост на М.А. В., ЕГН: ********** –
обвинияем по посоченото ДП за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на протестиране с частен протест в 7-дневен срок
от днес пред Окръжен съд – гр.Пазарджик .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: