Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 11.03.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-ви брачен въззивен състав, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
разгледа докладваното от съдия Т.Кандилова ч.гр.дело № 3031 по описа за 2021
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по частна жалба
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******-длъжник по изп.д. № 20217850400037, срещу отказ на ЧСИ
Л.М.с рег.№ 785 на КЧСИ, с район на действие СГС, обективиран в съобщение изх.
№ 451/10.02.2021 г., за намаляване на адвокатския хонорар на процесуалния
представител на взискателя и другите разноски. В частната жалба се твърди, че
адвокатският хонорар е прекомерен, тъй като делото не е с правна и фактическа
сложност. От друга страна хонорарът не е съобразен с Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Моли да се отмени отказа на ЧСИ за
намаляване на адвокатското възнаграждение, като същото се намали до 200 лева,
поради прекомерност, а по отношение на пропорционалната такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ и видът на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение –
въпросът да се реши по същество. Претендира разноски в настоящото производство,
включително юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят, в срока за отговор на частната жалба, представя възражение, в
което изразява подробни съображения за неоснователност
на същата. Претендира разноски. Претендират се разноски от
пълномощника на взискателя – адв.С.Й.Д.на основание чл.38, ал.2 от ЗА, вр. с
чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Частен съдебен изпълнител Л.М.е дал обяснения по
подадената жалба, като счита, че същата за неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в
частната жалба, и становището по нея, както и обясненията на частния съдебен
изпълнител, прие следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и
срещу подлежащи на обжалване действия на ЧСИ съгласно разпоредбата на чл. 435 и
сл. от ГПК.
Изпълнителното дело е образувано по молба от 21.01.2021г. на Л.М.Н., чрез адв. М.Л.,
въз основа на изпълнителен лист от
01.07.2020г., издаден по гр.д.№ 747146/2019г. на СРС, 155 състав, с който „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, е осъдена да заплати на Л.М.Н., на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата в размер на 51.41 лева –направени по делото разноски.Претендира се
да бъдат събрани и сумата в размер на 5.91 лева – платени за издаване на
изпълнителен лист, както и 3.00 лева за преводна такса към ЧСИ и сумата в
размер на 280 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. В молбата за образуване
на изпълнително дело е поискано да бъде наложен запор на движими вещи на
длъжника, да се възбранят недвижимите имоти, които са негова собственост, както
и да се наложи запор върху притежавани от длъжника дружествени дялове. С молба
от 25.01.2021г. взискателят е поискал друг способ за събиране на вземането – запор
на банковите сметки на длъжника в „ЦКБ“ АД.
В покана за доброволно изпълнение, връчена на
длъжника на 27.01.2021г. , е посочено задължението по изпълнителното дело,
както и разноските по изпълнението.
На 01.02.2021 длъжникът е подал възражение срещу
определените разноски с доводи, аналогични на изложени в частната жалба,
предмет на настоящото разглеждане, което възражение е оставено без уважение с
обжалвания акт.
При така установеното от фактическа страна, Софийски
градски съд намира, че постановлението а съдебния изпълнител, с което
възражението на длъжника по изпълнението против размера на разноските за
адвокатско възнаграждение и определения размер на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е
оставено без уважение е правилно и законосъобразно.
В настоящия случай взискателят има право на
адвокатско възнаграждение, както за образуване на изпълнителното дело, така и
за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с
цел удовлетворяване на паричното вземане-предмет на изпълнителния лист, т.е
разноски по чл.10, т.1 и по т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатски те възнаграждения (в редакцията й към ДВ, бр.68/2020г.). Това
е така, защото с молбата за образуване на изпълнителното дело пълномощникът на
взискателя е посочил способи на принудителното изпълнение, като с молба от 25.01.2021
г. е посочил друг способ, вместо първоначално заявените, а именно запор на
банковите сметки на длъжника в „ЦКБ“ АД. От друга страна, взискателят не е
възложил на съдебния изпълнител действията по чл. 18 от ЗЧСИ, вкл. определяне
на способите на изпълнение, а длъжникът не е заплатил дълга си в срока по чл.
428, ал. 1 ГПК. Ето защо и доколкото образуваното изпълнително производство не
се отличава с фактическа и правна сложност, дължимото от длъжника адвокатско
възнаграждение на взискателя за извършените от адвоката му действия по
образуване на изпълнителното, е в минималния
размер на адвокатското възнаграждение, а именно в размер на 200 лева, съгласно
чл.10, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Върху общия размер на дължимата сума по изпълнителното
дело в случая се дължи и адвокатско
възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, доколкото като се посочи по делото не са
ангажирани доказателства дължимата сума да е платена от длъжника в срока по
чл.428, ал.1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.10, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатски те възнаграждения (в редакцията й към ДВ,
бр.68/2020г.) за процесуално представителство, защита и съдействие на страните
по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания до 1000 лв. минимално предвиденото адвокатско възнаграждение е в
размер на 200 лв., поради което и общия размер на минималното адвокатско
възнаграждение по чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й към ДВ, бр.68/2020г.) е в размер на 400 лева. Уговореното и
заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение в случая в общ размер от 280
лева не само, че не се явява прекомерно, но е под минимално установения
нормативно определен размер, с оглед на което жалбата против действията на
съдебния изпълнител за определяне на разноски по изпълнителното дело, с които е
отказал да уважи възражението и на длъжника са възложени разноски по за
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя по чл.10,
т.1 и т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. се явява неоснователна.
Частната жалба е неоснователна и в частта относно
определените разноски за пропорционална такса по чл.26 от ТТЗЧСИ.Таксата е
коректно изчислена от съдебния изпълнител, поради което няма основание за
отмяна на постановлението му в тази част.
Предвид гореизложеното, жалбата се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят няма право
на разноски, но дължи такива на пълномощника на взискателя за оказаната безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал.1, т.2 от
ЗА (видно от представения по
делото договор за плавна защита и съдействие, сключен на 26.02.2021г. между Л.М.Н.
и адв.С.Й.Д., страните са се договорили, че услугите по договора за оказване на
правна консултация и съдействие пред СГС във връзка с изготвяне и подаване на
възражение по реда на чл.436, ал.3 ГПК по изп.д.№37/2021г. по описа на ЧСИ Л.М.,
като Л.М.Н.изрично е декларирала, че е материално затруднено лице по смисъла на
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА) , в размер на 200 лева, което
е в минималния размер по чл. 10, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 287912/05.03.2021
г., подадена от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
срещу постановлението от 10.02.2021 г. по изпълнително дело № 20217850400037 по
описа на ЧСИ Л.М., с рег. № 785 на КЧСИ.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, да заплати на адв.С.Й.Д.,
ЕГН **********, от САК, на основание чл.38, ал.2 от ЗА сумата от 200 лева – адвокатско
възнаграждение.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Т.С.“ ЕАД за
присъждане на разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.