НОХД
№ 209/2019 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подс.В.Й.Л.,
ЕГН: ********** за престъпление по чл.129, ал.1 във връзка с ал.2 от НК за
това, че на 09.11.2018 г. в
град *** е причинил средна телесна
повреда на И. ***, изразяваща се счупване на челюст в две зони (***), с което се затруднява дъвченето и
говоренето.
В
съдебно заседание представителят на РП – *** поддържа обвинението и пледира за
осъдителна присъда. Счита, че подсъдимият
следва да бъде осъден на наказание лишаване от свобода за срок от една
година, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и с
упълномощени защитници – адв.В.Н. от
САК и адв.Х.Х. от ПАК. Дава
обяснения по обвинението, с които отрича да е извършил вмененото му деяние.
Лично и чрез защитниците си пледира да бъде оправдан. Адв.Н.
пледира и алтернативно – за прилагане на закон за по-леко наказуемо
престъпление (по
чл.132, ал.1, т.2 НК),
тъй като подсъдимият се намирал в състояние на силно раздразнение, предизвикано
от пострадалия с тежки обиди, насочени към него и негови ближни- родителите му.
Против
подсъдимия е предявен граждански иск от пострадалия свидетел И.С.Т. за сумата
от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното
й изплащане.
Гражданският
иск се прие за съвместно разглеждане в наказателния процес, като И.С.Т. бе
конституиран като граждански ищец и частен
обвинител в процеса.
Съдът прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301, ал. 1 от НПК и прие
за установено от фактическа страна следното:
Пострадалият свидетел И. ***. Подсъдимият В.Л. ***, но от няколко години
живеел в град ***. Прибирал се рядко в родния си град, за да види родителите
си.
Св.Т. и подс.Л. *** те живеели в
съседство, а до седми клас били съученици. Имали добри взаимоотношения. До
инкриминираната дата не били влизали в конфликт.
След като подсъдимият се установил да живее в град ***, той
не се бил срещал със св.Т.. Двамата били приели приятелство в социалната мрежа
„Фейсбук“, но не контактували. Интересите им били
различни. Подсъдимият работел като охранител в дискотека в столичния ***и
редовно посещавал фитнес залите, а св.Т.
прекарвал свободното си време в квартала в гр.***, където живеел и често
се намирал пред хранителния магазин на улица „***“ №**, където пиел бира с
приятели. Това било известно на подсъдимия.
Подсъдимият бил запаметил в мобилния си апарат телефонния
номер на св.Т. с личното му име „И.“. Св.Т. не бил запаметил номера на
подсъдимия. Отделно подсъдимият бил записал в телефона си като „И.“ и свой
близък приятел от гр.*** (И. Б.).
На 09.11.2018 г. около 15,00 часа подс.Л.
се намирал във фитнес клуб в ****, гр.***. На излизане от залата той се срещнал
със св.Ц.Г., с която живеел на съпружески начала. Двамата се отправили към
намиращо се в близост кафене, където ги чакали техни приятели – св.Н.М., св.С.З.
и И. Б.. Още по пътя подсъдимият поискал да разговаря по телефона с И. Б., но
по грешка набрал номера на постр.св.И.Т.. Последният
не отговорил на обаждането.
След като пристигнали в кафенето, подсъдимият и св.Г.
седнали на масата на приятелите си – св.М., св.З. и И. Б.. Подсъдимият попитал И.
Б. защо не вдига телефона си, а последният му отговорил че няма регистрирано
обаждане. В този момент подсъдимият получил входящо обаждане, като на дисплея
на телефона му се изписало: „И.“. Това учудило подсъдимия, тъй като единствения
И., с който контактувал се намирал на масата и не държал телефон. Въпреки това
подсъдимият отговорил на обаждането. Същото било инициирано от постр.свидетел И.Т., който попитал подсъдимия защо го
търси. Подсъдимият отговорил, че го е потърсил по грешка, и без да му се извини
веднага затворил телефона. Отношението на подсъдимия подразнило св.Т., който
отново го набрал и го попитал за какъв
се мисли, като е напомпал мускулите си. Казал му, че ще спука напомпаните му
мускули, след което го напсувал. Поведението на св.Т. било повлияно от приема
на алкохол. В това време той се намирал пред кварталния хранителния магазин,
където пиел бира със св.В.Е. и св.Г.Я.К..
На
подсъдимия станало ясно, че св.Т. е алкохолно повлиян и затворил телефона.
Последният обаче отново го набрал, при което подсъдимият вдигнал телефона и му
казал че ако не престане да му звъни ще дойде в град *** и „ще го потроши“. В
отговор св.Т. отново го напсувал, което ядосало подсъдимия. Той решил, че св.Т.
не може да го псува безнаказано. Подсъдимият споделил чутото на компанията,
след което заедно със св.М. решили да отидат до гр.*** и да се саморазправят
със св.Т.. За целта подсъдимия си набавил палка, а св.М. – дървена бухалка. Св.Г.
поискала да ги придружи. Така тримата се качили в автомобила на подсъдимия и
потеглили за гр.***. Подсъдимият се досетил къде се намира св.Т.,*** насочил автомобила към хранителния магазин на
улица „***“. Подсъдимият спрял пред магазина и ясно разпознал св.Т., който
държал бутилка с бира в ръката си и си говорел със свидетелите В.Е. и Г.Я.К.. От момента, в който разговора
между подсъдимия и св.Т. приключил до момента, в който подсъдимият спрял
автомобила си пред магазина, пред който се намирал св.Т., били изминали повече
от два часа и половина.
След
като възприел св.Т., подсъдимият го посочил
с пръст на св.М., който се намирал на предната дясна седалка до него.
Двамата слезли от автомобила, като подсъдимият държал в дясната си ръка
палката, а св.М. – бухалката. Приближили св.Т., при което подсъдимият го
стиснал за шията и му потърсил сметка защо го псува. Веднага след това замахнал с палката и със сила го ударил в областта на долната
челюст. Св.Г.Я.К. се опитал да защити св.Т., в отговор на което подсъдимият го
ударил с палката в областта на краката. От удара св.Т. изпитал остра болка и се
привел, като отстъпил назад. След това побягнал посока на дома си, при което
св.М. го последвал и го ударил с бухалката по гърба. След това подсъдимият и
св.М. се върнали в автомобила и потеглили обратно за град ***.
Св.Т.
се прибрал в дома си с кървяща уста и споделил за станалото на майка си. Измил
се и се преоблякъл, след което, придружен от майка си посетил РУ ***, където
подал жалба. Дежурният полицай – св.Б. приел оплакването, като забелязал, че св.Т.
говори със затруднение. По повод оплакването св.Б. изпратил автопатрул,
за да потърси подсъдимия, но същия не бил установен. Състава на автопатрула посетили и дома на подсъдимия в гр.*** и
разговаряли с родителите му, които споделили че не са виждали сина си този ден.
Веднага,
след като излязъл от РУ ***, св.Т. посетил спешното отделение на МБАЛ „Уни Хоспитал“ гр.***, където му
направили снимка и установили, че челюстта му е счупена на две места. Дали му
обезболяващо лекарство и го изпратили по спешност в отделението по
лицево-челюстна хирургия на болница „Свети
Г.“ гр.Пловдив. Там отказали да го приемат, тъй като имал прекъснати
осигурителни права. Още на следващия първи работен ден - 12.11.2018 г., понеделник, св.Т. си платил
осигуровките, на следващия ден се снабдил с необходимите документи и постъпил
в болничното заведение, където бил опериран и му била извършена *****.
След пет дни св.Т. бил изписан и продължил лечението си при домашни условия.
След един месец, на 17.12.2018 г. св.Т. отново постъпил в клиниката по
лицево-челюстна хирургия при УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД, гр.Пловдив, за оперативно
отстраняване на поставените му метални шини. По време на лечението св.Т.
изпитвал постоянна болка. Говорът му бил силно затруднен. Хранел се със сламка,
като поемал само течни храни. Видимо отслабнал.
Видно е от заключението на изготвената на досъдебното
производство от доктор Б.П. СМЕ, приобщено към доказателствения
материал по реда на чл.282, ал.1, НПК чрез прочитането му и разпит на вещото
лице, пострадалият св.И.Т. е получил следните травматични увреждания: *****.
Тези травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърд, тъп
предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени при
нанесен един удар с твърд предмет по лявата част на долната челюст към
момента на инкриминираната дата. Счупването на долната челюст в две зони е
възникнало по индиректен механизъм, при огъването на долната челюст навътре,
вследствие на силен удар, нанесен в областта на лявата част на тялото й. По време на нанасянето на удара пострадалият и
нападателят са били прави и обърнати лице с лице един към друг. Нападателят е
нанесъл удара с дясната ръка по лявата част на лицето на пострадалия. Вещото
лице е категорично, че описаната травма следва да се преценява по медикобиологичния критерий „счупване на челюст“, с което се
затруднява дъвченето и говоренето по смисъла на чл.129 от НК, за около 45-60
дни от датата на травмата.
Съдът цени
заключението на доктор П. като обективно и неоспорено от страните. В
разпита си вещото лице П. пояснява, че за да се причини счупването на челюстта
в двете зони е достатъчен един удар,
който съответства да е нанесен с палка
като предмет с ограничена повърхност.
В
хода на досъдебното производство е била изготвена видео техническа експертиза
на запис от охранителните камери на хранителния магазин, пред който се е развила
инкриминираната ситуация. Видно е от
заключението на тази експертиза, приобщено към доказателствения
материал по реда на чл.282, ал.1 НПК чрез прочитането му и разпит на вещото
лице С.Б., видеозаписа съдържа кадри, които са годни за извършване на
идентификация на предмети. От същия се установява, че в 17,42 часа, обект 2,
който държи в юмрук черен на цвят предмет с продълговата форма (подсъдимият) замахва с дясната си ръка към
главата на обект 1 (св.Т.) и му нанася удар в областта на
долната част на лицето. В следствие на удара главата на обект 1 се отмята на
страни и цялото му тяло се привежда към земята, като прави крачка в посока
запад. Докато обект 1 все още е приведен към земята, към него пристъпва обект 3
(св.М.) и
замахва с дясната си ръка, в която държи продълговат предмет, наподобяващ бейзболна бухалка. Замахът е отгоре надолу, като не се
вижда къде попада удара.
Съдът цени
заключението на вещото лице С.Б. като обективно и неоспорено от
страните. В разпита си вещото лице Б. пояснява, че обект 1 е ясно разпознаваем
и че това е св.Т.. Пояснява, че обект 3 държи жълт продълговат предмет, който
оприличава на дървена бухалка, а обект № 2 държи черен на цвят предмет с
дължина, съизмерима с дължината на предмишницата му,
който наподобява на палка. Вещото лице установява, че замахът от страна на
обект № 2 е предшестван от кратък вербален конфликт. Установява, че не се вижда къде попада удара
на обект № 3 с бейзболната бухалка, поради излизането
на лицата от кадър, но при всички случаи, ако е имало удар, той е попаднал в
задната част на тялото на св.Т..
В
хода на съдебната фаза на процеса бе назначена и изготвена от доктор Б.П. допълнителна
СМЕ, видно от заключението на която е, че фрактурите на долната челюст не са
съпроводени с наранявания и кръвоизливи по кожата, или поне такива не са обективирани в медицинската документация. Наличието на
отворена фрактура е довело до разкъсване на гингивата
(венеца) с последващо
кървене.Фрактурите са получени при значителен интензитет на удара. Според
вещото лице липсата на охлузвания, рани,
хематоми и кръвонасядания е предпоставка за действие
с гумена палка, тъй като при удар с гумена палка не би имало нараняване по лицето.
Вещото лице установява, че ако палката беше метална, при всички случаи щеше да
има наранявания по кожата с различен вид и характер. В съдебно заседание вещото
лице пояснява, че ако палката е била от метал с гумена обвивка, ефектът от
удара ще бъде като от чисто гумена палка.
Съдът цени
заключението на вещото лице доктор Б.П. като обективно и неоспорено от
страните. Заключението на вещото лице се намира в пълен синхрон със показанията
на свидетеля очевидец Г.Я.К., видно от които подсъдимият е ударил св.Т. по
лицето с гумена палка, след което е ударил със същата палка „през
краката“ и него, тъй като се опитал да защити св.Т..
Горната фактическа обстановка
съдът възприе отчасти от показанията на св.Т. и св.Г.Я.К., изцяло от показанията на св.В.Е., св.Р.Б. и св.Н.М., отчасти от обясненията на подсъдимия,
изцяло от заключенията на съдебно
медицинските експертизи, от заключението
на видео техническа експертиза, както и от писмените доказателства, приети по
делото.
Съдът
дава пълна вяра на показанията на св.Т. относно главния факт на доказване, а
именно че на 09.11.2018 г. малко след 17,30 часа подсъдимият е спрял с
автомобила си пред хранителния магазин на улица „***“ №** в град ***, насочил
се е към него, държейки палка в дясната си ръка, приближил го, стиснал го за
шията, след което със сила го ударил с палката по лявата страна на долната
челюст. В тази част показанията на св.Т. се намират в пълен синхрон с показанията
на свидетелите очевидци В.Е. и Г.Я.К., както и с показанията на един абсолютно
незаинтересован свидетел - полицейския
служител Н.М., който е възприел записа от видеокамерата на хранителния магазин,
пред който се е развила инкриминираната ситуация. Св.М. беше категоричен, че
ясно е разпознал на записа подсъдимия, държейки предмет в ръката си, който
оприличава на палка. Възприел как подсъдимият замахва с палката към св.Т., като
ударът попаднал в главата му. Показанията на свидетелите Т., Е., Г.Я.К. и М.
относно главния факт на доказване синхронизират напълно със заключенията на съдебно
медицинските експертизи, както и със
заключението на видео техническа експертиза. По изложените съображения съдът не
вярва на подсъдимия и св.М., че първият не е удрял св.Т..
Съдът
не кредитира тази част от показанията на св.Т., в която твърди че по никакъв
начин не е провокирал подсъдимия. Св.Т. твърди, че след като е видял неприето повикване на телефона си, е
върнал обаждането, и след като се е свързал с подсъдимия, последния без причина
му казал, че ще дойде в гр.*** и „ще го потроши“. Отрича да го е псувал или
обиждал по какъвто и друг начин. Показанията на свидетеля Т. в тази им част се
намират в противоречие не само с обясненията на подсъдимия, но и косвено се
опровергават от показанията на св.В.Е., който установи, че непосредствено преди
да удари св.Т., подсъдимият го попитал: „Ти защо ме псуваш мен, бе“. Не намира
логично обяснение заканата на подсъдимия по телефона, че ще дойде в град *** и
ще пребие св.Т., ако приемем че последният се е държал възпитано в разговора,
проведен по телефона и не е имал провокативно поведение. Ето защо съдът вярва на подсъдимия, че св.Т. го е напсувал по телефона и че му е казал
останалите, приети в изложената фактическа обстановка изрази (за какъв се мисли, като е напомпал мускулите си и че
ще спука напомпаните му мускули), което е
разгневило подсъдимия до степен, че да се качи на автомобила си и да пропътува
повече от 100 км., за да покаже на св.Т.,
че не може да си позволи да се държи с него по този начин. Съдът счита обаче,
че подсъдимият преувеличава със заканите, отправени му по телефона от св.Т., и
по-конкретно че ще отиде и ще пребие родителите му. Според съда това е една
предварително измислена версия, с която подсъдимият цели да оневини постъпката
си, твърдейки че е дошъл в град ***, защото се е уплашил св.Т. да не изпълни
заканата към родителите му (при положение че
отрича да го е удрял). В този смисъл
са и показанията на св.М. и св.Г., на които съдът също не вярва, като смята че
същите депозират показания в угода на подсъдимия, с който се намират в близка
връзка. Обобщено тези свидетели, в
унисон с обясненията на подсъдимия твърдят, че първо са отишли в дома на
родителите на подсъдимия, който ги попитал дали всичко е наред и дали
евентуално св.Т. не е идвал да ги притеснява, и след като те го уверили че
никой не е идвал, не им се е обаждал и че са добре, подсъдимият, св.М. и св.Г.
отишли до хранителния магазин, за да си купят храна и там случайно видели св.Т.
с компанията му. Показанията на
цитираните свидетели, както и обясненията на подсъдимия в тази им част се
опровергават от показанията на полицейския служител св.Б., който установи, че
след като приел оплакването на св.Т. ***, веднага изпратил автопатрул,
за да потърси подсъдимия, но същия не бил установен. Състава на автопатрула посетили и дома на подсъдимия в гр.*** и
разговаряли с родителите му, които споделили че не са виждали сина си този ден.
При това положение съдът намира, че подсъдимия, заедно със св.М. и св.Г.,***,
директно и нарочно са отишли на инкриминираното място и то с конкретната цел:
саморазправа със св.Т.. На този извод сочи и поведението им по набавяне на
палката и дървената бухалка, с които са се насочили към св.Т..
Съдът
не вярва на обясненията на подсъдимия, показанията на св.М., св.З. и св.Г.
относно това че последните трима са чули всичко казано от св.Т. по телефона,
тъй като подсъдимият го е пуснал на високоговорител. Това поведение на
подсъдимия не може да намери логично обяснение, тъй като той не е предполагал
св.Т. да има такова поведение, при положение че преди това между тях не е имало
конфликт. Псувните, изречени от св.Т. са били изненада за подсъдимия, при което
няма защо той да прави достояние на околните едно предстоящо общуване с
неизвестно съдържание. Показанията на свидетелите М., Г. и З. в тази им част са
израз на стремежа им да подсилят провокативното поведение на св.Т., преписвайки
му и неизречени нецензурни изрази, с цел да оневинят подсъдимия.
Съдът
не кредитира показанията на св.Г.К.К., съдържател на
магазина, пред който се е развила инкриминираната ситуация, в частта в която
твърди, че е прегледал записа от видеокамерата, преди да го предаде на
полицията и е видял, че не подсъдимия, а св.М. е ударил св.Т. в областта на
лицето с бухалката, която държал. Показанията на този свидетел са изцяло
изолирани от останалите доказателства (показанията на
свидетелите-очевидци, на св.М., както и от заключението на видео
техническата експeртиза),
а освен това при зададените му контролни въпроси св.Г.К.К.
отрече категоричността на казаното от него, сочейки че е изминало много време,
поради което не си спомня подробности.
Съдът
не намира за нужно да подлага на анализ показанията на св.С.Ш., тъй като същите
не допринасят пряко за изясняване на главния факт на доказване. Тази свидетелка
твърди, че макар че била по същото време в магазина, нищо не била чула и
видяла, но на следващия ден разбрала от брат си, че подсъдимият е набил св.Т..
При така установената фактическа обстановка подс.В.Л. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал.1 от НК, тъй
като на 09.11.2018 г. в град *** е
причинил средна телесна повреда на И.
***, изразяваща се счупване на челюст в две зони (***), с което се затруднява дъвченето и
говоренето. Тук е мястото да се коментира
алтернативното искане на адв.Н. подсъдимият да бъде
осъден по закон за по-леко наказуемо престъпление (по чл.132, ал.1, т.2 НК), тъй като се е намирал в състояние
на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежки обиди, насочени към
него и негови ближни - родителите му. Изложената горе фактическа обстановка и
анализа на доказателствата недвусмислено сочат, че поведението на св.Т. не е
било провокативно до степен, че да предизвика у подсъдимия т.нар. физиологичен
афект. Обидите, които съдът приема че св.Т. е отправил към подсъдимия, не са от такова естество да предизвикат
тежки последици за него или негови ближни. Освен това от момента, в който
разговора между подсъдимия и св.Т. е приключил, до момента в който подсъдимият е
спрял автомобила си пред магазина, пред който се е развила инкриминираната
ситуация, са били изминали повече от два часа и половина, които са достатъчни за
да премине състоянието „силно раздразнение“. Налага се изводът, че подсъдимият има
изключително нисък праг на търпение, което стои и в основата на извършеното от
него, явно несъответно на извършеното спрямо него по степен на укоримост и обществена неприемливост. Ето защо съдът
приема, че не са налице доказателства, които да обуславят приложението на закон за по-леко наказуемо
престъпление (по
чл.132, ал.1, т.2 НК).
Извършеното от подсъдимия е по основния състав на причинена средна телесна
повреда, каквото е и предявеното му от прокурора обвинение.
Макар
и невлияещо на квалификацията, съдът отчете поведението на св.Т. както при
определяне наказанието на подсъдимия, така и при определяне размера на
предявения иск, в посока на по-ниско наказание и по-нисък размер на
обезщетението.
Обществената
опасност на деянието, извършено от подсъдимия е
завишена с оглед причиненото конкретно увреждание по време,
място и начин - на обществено място, с демонстрирано чувство за
безнаказаност.
Подсъдимият е
личност с невисока степен на обществена опасност.
Осъждан е два пъти като непълнолетен за кражби, за които е реабилитиран по
право още на 20.01.2007г. и оттогава до момента няма други регистрирани
престъпни прояви.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
личността на дееца, в ниското му правосъзнание и
култура, в незачитането на телесната неприкосновеност на личността, както и
очевидно в липсата на изградени навици за самоконтрол при решаване на конкретно
възникнали конфликтни ситуации.
Като смекчаващо
наказателната отговорност обстоятелство съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия, доколкото същият, както се посочи,
е реабилитиран по право. Смекчаващо обстоятелство е липсата на подобни
престъпни прояви от подсъдимия, в какъвто смисъл са неопроверганите му
обяснения, дадени пред съдебния състав, че като охранител в дискотеки, никога
не е имал пререкания с клиенти, „дори пияни и дрогирани“. Смекчаващо обстоятелство е и поведението на
пострадалия свидетел към подсъдимия, предшестващо инкриминираното деяние,
доколкото същото е непозволено и наказуемо от закона.
Отегчаващо обстоятелство е начина и средството на
нанасяне на телесната повреда, както и конкретния престъпен резултат.
При тези данни и като
отчете наличните индивидуализиращи отговорността обстоятелства съобразно относителната им
тежест, съдът даде превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и счете,
че за постигане целите на наказанието подсъдимият следва да бъде осъден на десет месеца лишаване
от свобода.
С
оглед данните за личността на подсъдимия, съдът прецени, че за неговото
поправяне и превъзпитаване не се налага ефективно изтърпяване на така
наложеното наказание, поради което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложи изтърпяването на наказанието за
изпитателен срок от три години, чиято продължителност също бе определена и
съобразена със степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние
и с личността на дееца.
Възпитателната
работа с условно осъдения съдът възложи на Наблюдателната комисия при Община
Столична.
От
престъплението св.И.Т. е претърпял
неимуществени вреди – болки и страдания, за които подсъдимият дължи обезщетение
– чл. 45 от ЗЗД.
При
определяне размера на паричното обезщетение за неимуществените вреди, при
спазване на изискванията на чл. 52 от ЗЗД,
като взе предвид естеството на причиненото съставомерно
телесно увреждане, продължителността на оздравителния период, като се отчетоха
свързаните с него болки и страдания за пострадалия, преживения от същия страх, от
една страна, а от друга – непредизвиканото поведение на пострадалия към
подсъдимия, предшестващо инкриминираното деяние, изразяващо се в обидни изрази,
съдът намери предявеният граждански иск за доказан по основание, с оглед на
което осъди подс.В.Л. да заплати на гражданския ищец сумата от 4 500
лв. (четири
хиляди и петстотин)
лева неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното й изплащане. За разликата до претендирания
размер от 10 000 лева съдът отхвърли предявения гр.иск за неимуществени вреди
като неоснователен.
Предвид
осъдителната присъда и на основание чл. 189, ал.3 от НПК подс.В.Л.
бе осъден да заплати по сметка на ОДМВР - Пазарджик направените по досъдебното производство разноски
за експертизи в размер на 320,84 лв., а по сметка на Районен съд *** да заплати
4 % държавна
такса върху размера
на уважения граждански
иск, т.е. сумата от 180,00
лв. , както и разноски в размер на 338,35 лв. , направени във връзка с
назначената в съдебната фаза на процеса експертиза, както и 10,00 лв. държавна
такса, но само в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на
ОДМВР – Пазарджик и РС – *** за събиране на присъдените разноски и държавна
такса.
По изложените
съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: