№ 2838
гр. Варна, 10.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20243100501269 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№
40760/21.05.2024г., подадена от И. К. П., чрез адв. П. от ВАК срещу решение
№1450/25.04.24г., постановено по гр.д.№9109/23г. на РС- Варна, с което е прието за
установено в отношенията му с „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33
дължимостта на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело
№2848/2023г. на ВРС за сумата в размер на 137.08 лева, представляваща ½ част от
общо начислената сума от 274.16 лева – главница за ползвани и неплатени В и К
услуги по партида с абонатен номер *****, дължима за отчетния период от 02.06.2022
г. до 02.02.2023 г. с период на фактуриране 05.07.2022 г. – 06.02.2023 г., за обект-имот,
находящ се в **********, както и 2./ сумата в размер на 4.48 лева, представляваща ½
част от общо начислената сума от 8.96 лева – обезщетение за забава за периода от
падежа на всяка фактура до 04.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 08.03.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност и необоснованост
на решението. Оспорва се ответникът да има качеството на потребител на ВиК услуги
по съображения, че страните не се намират в облигационни отношения, респективно
на ответника не е открита партида по реда на чл. 59, ал. 2 от ОУ. Действително към
началото на процесния период ответникът е бил собственик на ид. части от имота,
представляващ обект на потребление, но не е обитавал същия. Позовава се, че
ответното дружество, чрез съответните си служители, е разполагало с данни относно
лицата, обитаващи имота.
Счита, че достатъчно основание за отхвърляне на иска е непредставянето на
фактурите, въз основа на които ищецът е начислил процесните вземания. Позовава се,
че ищецът не е ангажирал доказателства относно начина, по който е определил
1
ползваното количество ВиК услуги, а изслушаната в тази връзка ССчЕ е достигнала до
заключението, че начислените суми по фактури не съответстват на методиката по чл.
39, ал. 5, т. 1 вр. ал. 6 от Наредба №4/2004г. на МРРБ. Счита за неправилен извода на
съда, че нулевите показатели по справката за недобора означават априори, че
потреблението е начислено служебно. Оспорва кредитирания от съда метод на
начисляване, посочен от експертизата. В тази връзка счита, че неправилно, като
начална датата на служебното начисление е посочена дата, различна от обективираната
във фактурите и към която датата потребителят практически няма непогасени
задължения. На следващо място, сочи, че Наредбата, в чл. 39, ал. 5 и ал. 6 не урежда
аритметична прогресия при служебно начисляване на потреблението. Наредбата сочи
точен обем, в случая 5 куб.м. месечно за обитател, който се начислява при корекция,
като този обем се завишава с 1 кубик на тримесечие, а увеличението не се извършва в
прогресия, както е приело вещото лице. Намира, че към служебно начислените кубици
не следва да се добавя и потреблението, явяващо се разлика между главния/ общ /
водомер и индивидуалните водомери. Отделно от това намира, че няма данни за тази
разлика. Оспорва СТИ на абоната да е било метрологично негодно. Намира, че чл. 39,
ал. 5 от Наредбата е приложим само при липса на индивидуален водомер, или при
приравнената хипотеза на метрологично негодно средство за търговско измерване.
Отделно, оспорва на оператора да е отказан достъп до имота.
С оглед на изложеното настоява за отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване отхвърляне на иска и присъждане на разноски за две съдебни
инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна “Водоснабдяване и канализация-
Варна“ ООД чрез юрк. В. депозира писмен отговор. Счита, че решението е правилно и
законосъобразно, като настоява за потвърждаването му. Намира, че за установяване на
потребителското качество на ответника, е достатъчно да се установи правото му на
собственост върху имота на потребление, без значение на ползването му. Ответникът
не е „нов потребител“ по см. на чл. 8, ал. 5 от Наредбата, поради което и не е
необходимо сключване на формален договор, за да възникне облигационна връзка.
Акцентира, че основанието, на което се дължат процесните вземания е самото
потребление, а не фактурирането им. Тъй като начисленото от оператора потребление
по корекция е по-малко от действителното, намира, че евентуалното несъответствие на
начислението с методиката на наредбата не може да облагодетелства потребителя.
Позовава се, че е изпълнил задълженията си да уведоми потребителя за изтеклия срок
на метрологична проверка, а отделно това обстоятелство не е било оспорено от
страната. Намира, че няма задължение да установява метрологична негодност на
водомера, тъй като е налице законова презумпция за това, в случай, че са изтекли 10
години от първоначалната метрологична проверка. Въз основа на изложеното настоява
за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от
ГПК– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа
останалите необходими приложения.
2
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267
от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ вх.№ 40760/21.05.2024г., подадена от И. К. П.,
чрез адв. П. от ВАК срещу решение №1450/25.04.24г., постановено по гр.д.№9109/23г.
на РС- Варна, с коЕто е прието за установено в отношенията й с „Водоснабдяване и
канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Прилеп” № 33 дължимостта на вземания, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр. дело №2848/2023г. на ВРС за сумата в размер на 137.08 лева,
представляваща ½ част от общо начислената сума от 274.16 лева – главница за
ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер *****, дължима за
отчетния период от 02.06.2022 г. до 02.02.2023 г. с период на фактуриране 05.07.2022 г.
– 06.02.2023 г., за обект-имот, находящ се в **********, както и 2./ сумата в размер на
4.48 лева, представляваща ½ част от общо начислената сума от 8.96 лева –
обезщетение за забава за периода от падежа на всяка фактура до 04.03.2023 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК – 08.03.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 19.09.2024г. от 11.30 часа.
На осн. чл. 7 вр. чл. 100 ГПК допълнително указва на страните да представят
справка за разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за
извършването им, като при пропускане на крайния срок(даване ход на устните
състезания в последното по делото заседание) правото им за искат изменение на
размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
Определението не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на въззиваемия с „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД да
посочи ел. адрес за уведомяване, на осн. чл. 50, ал. 5 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3