№ 3539
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Яна Борисова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100511683 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20117874/17.05.2021г. по гр.д. № 17718 по описа за 2020г.
на Софийски районен съд, 153-ти състав е признато за установено по
предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 422
вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 232, ал.2, пр.1 от ЗЗД, че С.
М. А., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „******* ******* дължи на
„Е.К.А.”ООД, ЕИК ******* заплащане на сумата от 2599,20лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението- 02.10.2019г., до изплащането й,
представляващи неплатен наем за периода от 01.02.2017г. до 31.05.2017г. по
договор за наем на автомобил от 19.12.2016г., за което е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 56177/2019г. по описа на СРС.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25093559/02.06.2021г. по регистъра на СРС от ответника по исковете С. М.
А., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложил е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил
е, че неправилно било прието от СРС, че възражението му за погасяване на
1
задължението чрез плащане, направено чрез удръжки от заплатата на
съпругата му било преклудирано. Същото било във връзка с прието
заключение по счетоводната експертиза. Удръжките били направени от
ответника от заплатата на съпругата му, която към него момент работела при
ответника. Допълнителното заключение сочело, че част от заплатата на
съпругата му била удържана и превеждана по сметка на частен съдебен
изпълнител, но вещото лице не установило по сметка кой ЧСИ са превеждани
тези суми, което правело констатацията на вещото лице голословна. Стоял
въпроса за автентичността на подписа, полаган от съпругата му за полученото
възнаграждение и неправилно не били допуснати от СРС исканите свидетел,
експертиза на подписа, представянето на счетоводните документи .
Претендирал е разноски.
Въззиваемият-ищец „Е.К.А.”ООД, ЕИК ******* със съдебен адрес: адв.
В., гр. София, ул. „******* е оспорило жалбата. Посочило е, че решението е
правилно. Нямало доказателства че Т. е съпруга на ответника по исковете, а и
това било ирелевантно, защото договор за наем не бил сключен с нея,
задължението по договора за наем следвало да се изпълни от ответника по
исковете, доказателствените искания били преклудирани.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2007838/15.05.2020г. по регистъра на СРС, уточнена с молба от 29.06.2020г.
на Е.К.А.”ООД, ЕИК ******* срещу С. М. А., ЕГН **********, с която е
поискал от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 232, ал.2, пр. 1 от ЗЗД да признае за установено, че С. М. А.,
ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „******* ******* дължи на
„Е.К.А.”ООД, ЕИК ******* заплащане на сумата от 2599,20лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението- 02.10.2019г., до изплащането й,
представляващи неплатен наем за периода от 01.02.2017г. до 31.05.2017г. по
договор за наем на автомобил от 19.12.2016г., за което е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 56177/2019г. по описа на СРС. Навело е
твърдения, че на 19.12.2016г. страните сключили договор за наем на
автомобил за срок от 6 месеца при месечен наем от по 650лв., ответникът не
платил процесната сума като наем на предоставения му автомобил.
2
Ответникът срещу С. М. А., ЕГН ********** в срока за отговор не е
изразил становище. Във второто проведено о.с.з. пред СРС е посочил, че Т., с
която живеел на съпружески начала, работела при ответника и задълженията
били погасени чрез удръжки от нейната заплата, а и тя била плащала на ръка
задълженията на собственика на ищеца, твърденията и исканията за
допълнителна счетоводна експертиза правел едва във второ о.с.з. с оглед на
прието основно заключение по ССчЕ. След приемане на допълнително
заключение е поискал да се задължи ищеца да представи ведомости за
заплати, да допусне графологическа експертиза, която да установи дали Т. е
полагала подпис за получил такива
С Определения СРС е допуснал допълнителната счетоводна експертиза,
искана от ищеца, но е отхвърлил като преклудирани исканията за свидетел ,
за ведомости за заплати и за графологическа експертиза.
По делото е приложено заповедно дело № 5617719 по описа за 2019г. на
СРС, 153-ти състав, съгласно които по заявление вх. № 3071720/02.10.2019г.
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено С.
М. А., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „******* ******* да заплати
на „Е.К.А.”ООД, ЕИК ******* заплащане на сумата от 2599,20лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението- 02.10.2019г., до изплащането й,
представляващи неплатен наем за периода от 01.02.2017г. до 31.05.2017г. по
договор за наем на автомобил от 19.12.2016г., съдебни разноски от 577,98лв.,
за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 27.01.2020г., на
26.02.2020г. длъжникът е подал възражение, с което е посочил, че не дължи
сумите, защото задълженията си погасил чрез плащане лично на управителя
К.Б. и на Т.И., на 14.05.2020г. заявителят е уведомен за необходимостта да
представи в едномесечен срок от съобщението на доказателства, че е
предявил иск за установяване на вземанията по заповедта , иск е предявен на
15.05.2020г.
Представен е договор от 19.12.2016г. носещ подпис за страните, съгласно
който Е.К.А.”ООД се е съгласило да предостави под наем на С. А. лек
автомобил Хюндай”, рег. № ******* за срок от 180 дни – от 03.01.2017г. до
01.07.2017г. при месечен наем от по 650лв. без ДДС.
Представен е протокол от 06.06.2017г. носещ подписи за представители на
страните, съгласно който С. А. е върнал на ищеца автомобила на 06.06.2017г.,
3
като в протокола е посочено, че неплатен наем е за периода февруари,
март, април, май 2017г.
С прието по делото основно заключение по съдебно-счетоводната
експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки
при ищеца е посочило, че името на ответника не фигурира в сметка 411 –
клиенти за процесния период, нито е посочен в дневника за продажби за този
период.
С прието по делото заключение по допълнителната счетоводна експертиза
вещото лице е посочило, че М. Т. е работела при ответника като технически
сътрудник по договор от 14.11.2016г. при основна месечна заплата от 640лв. ,
допълнително възнаграждение от 0,6% за отработена година, договор е
прекратен по искане на работника на 30.05.2017г. , Т. била сключили и два
граждански договори с ответника във връзка със сключване на договори за
застраховки на МПС на клиенти, вторият за приемане и събиране на суми от
клиенти при възнаграждение от общо 360лв. за 3 месеца по двата граждански
договора, по тях сумите й били платени изцяло. Върху трудовото
възнаграждение на Т. имало наложени запор от ЧСИ Бъзински за 810лв.
главница по изпълнително дело по изпълнителен лист по дело 149/2014г. на
РС-Сандански и запор от ЧСИ Н.М. по изп.дело по изп.лист по дело
6936/2006г. на РС.Перник с главница от 3988,01лв. Във ведомости за заплати
е отразено удръжки от заплати на Т. по запорно съобщение , общо удържана
сума била 149,75лв. от януари до май 2017г., останалата сума била получена
лично от нея.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Правната квалификация на исковете се определя от императивни
Предявените искове са с правно чл.422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от
4
ГПК вр. с 232, ал.2 пр. 1 от ЗЗД– иск за установяване съществуване на
вземане за заплащане на наемна цена за ползване на автомобил, предоставен
по договор за наем , за което е издадена заповед по чл. 410 от ГПК.
Съдът приема за установено по делото че на 19.12.2016г. страните са
сключили писмен договор за наем за автомобил Хюндай”, рег. № ******* за
срок от 180 дни – от 03.01.2017г. до 01.07.2017г. при месечен наем от по
650лв. без ДДС, като ищецът е предоставил на ответника наетата вещ в
уговорения срок. Тези обстоятелства не са спорни по делото, при
обосноваване на изводите си за тях СРС не е допуснал нарушение на
императивна правна норма, с въззивната жалба не са въведени оплаквания
срещу изводите на СРС в тази част, поради което и при съобразяване на
ограниченията на чл. 269 от ГПК съдът приема за установени тези
обстоятелства, те се установяват и от представените договор и протокол,
носещи подпис за страните. Съдът приема за установено по делото, че
автомобилът е върнат от ответника на ищеца на 06.06.2017г. Това се
установява от представения по делото неоспорен от страните протокол,
носещ подписи за страните. При така установеното съдът приема за
установено по делото валидно възникнало задължение на ответника към
ищеца за заплащане на наем за автомобила за процесния период от
01.02.2017г. до 31.05.2017г. в размер на общо 2600 лв. без ДДС.
Съдът приема за установено по делото, че ответникът не е платил на ищеца
дължимия за процесния период наем. Представения по делото протокол от
06.06.2017г. носи подпис положен за ответника по исковете, същият съдържа
признание, че към 06.06.2017г. не е платен дължимия наем за автомобила за
периода февруари, март, април , май 2017г. Този протокол не е оспорен от
ответника, съдържа признание за неизгодни за ответника факти и като такъв
му е противопоставим. По делото не е установено наем да е платен от
ответника на ищеца след 06.06.2017г., като за пълнота на изложението следва
да се посочи, че по делото не е установено да е платен наема и преди това.
Твърденията на ответника направени в заповедното производство са били, че
е плащал дължимия наем лично на управителя на ответника и на Т.И..
Доказателства за тези му твърдения по делото не са ангажирани. В хода на
исковото производство ответникът е направил заявления едва във второто
редовно проведено съдебно заседание пред СРС, като тогава е навел
5
твърдения, които са били в противоречие с тези , които са направени в
заповедното дело – че задължения били плащани чрез удръжки от заплатата
на М. Т., както и с плащани от нея на ръка суми на управителя на ответника.
Това твърдение и направените във връзка с него доказателствени искания са
били преклудирани. Това е така, защото твърдения и доказателства, че едва
след първо о.с.з. ответникът по исковете е узнал за това обстоятелство, по
делото не са ангажирани и подробни съображения въззивният съд за този
извод е изложил в определението по насрочване, които не е нужно да се
повтарят. Обосновката на ответника е била, че прави тези изявления едва във
второ о.с.з., защото тогава се запознал и било прието основното заключение
по счетоводната експертиза. С това заключение обаче вещото лице само е
посочило, че в счетоводни записвания на ищеца ответникът не фигурира като
клиент. Това заключение не е посочило факти, свързани със заплати на Т.,
поради което и не може да служи като доказателство, че за ответника има
новоузнати факти и доказателства. При така възприето и като съобрази
заключението на вещото лице, съдът приема, че по делото не е установено
погасяване на задълженията чрез плащане. Вещото лице по счетоводната
експертиза не е установило такива плащания да са осчетоводени, нито е
констатирало съществуването на документи за такива плащания, че суми за
заплати на Т. са удържани от ищеца за погасяване на задълженията на
ответника по договора за наем. Без съществено значение по делото е
обстоятелството, че в счетоводство на ищеца ответникът не е посочен като
клиент. В случая признанието на задължението направено от ответника с
протокола от 06.06.2017г., липсата на доказателства в последствие
ответникът е платил на ищеца процесните суми, установяват основателността
на иска и правилно СРС е уважил този иск.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на СРС в
обжалваната част е правилно и следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на въззивника, възизваемият не е претендирал и
не е доказал да е направил разноски в производство пред СГС и такива не му
се следват.
Така мотивиран, Софийският градски съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20117874/17.05.2021г. по гр.д. № 17718 по
описа за 2020г. на Софийски районен съд, 153-ти състав в обжалваната част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7