Р Е Ш Е Н И Е
№321
Гр. Перник, 08.11.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска
колегия, II-ри съдебен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ:МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ
Мл. съдия
ИВЕТА ИВАНОВА
при секретаря Златка Стоянова, като разгледа докладваното
от младши съдия Иванова в. гр. дело № 437 по описа на съда за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С Решение № 21 от 18.04.2017 г., постановено по
гр. дело № 65/2016 г. по описа на Брезнишкия районен съд, Гражданска колегия, II-ри
състав са уважени предявените от И.П.П.-Ц. срещу А.М.Б. кумулативно обективно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е признато за установено по отношение на ответницата, че ищцата е
собственик на ¼ ид. части от следните недвижими имоти: 1.) поземлен имот
с идентификатор 06286.82.37 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-35/23.04.2009
г. на изп. директор на АГКК, с площ от 3001 дка, находящ се в гр. Брезник,
местност „Добра Могила“, с трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: нива, при съседи: имот № 06286.82.70, имот №
06286.82.36, имот № 06286.82.38 и имот № 06286.82.72.; 2.) поземлен имот с
идентификатор 06286.2.14 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-35/23.04.2009 г.
на изп. директор на АГКК, с площ от 2999 дка, находящ се в гр. Брезник,
местност „Цъвти Трън“, с трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: нива, при съседи: имот № 06286.2.15, имот №
06286.2.37, имот № 06286.2.13, имот № 06286.2.9 и имот № 06286.2.19 и 3.) поземлен
имот с идентификатор 06286.17.8 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-35/23.04.2009
г. на изп. директор на АГКК, с площ от 8000 дка, находящ се в гр. Брезник,
местност „Петров Камък“, с трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: нива, при съседи: имот № 06286.17.7, имот №
06286.17.26, имот № 06286.17.25, имот № 06286.17.24, имот № 06286.17.9 и имот №
06286.17.49. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен Нотариален акт за
собственост върху недвижими имоти, придобити по давност № 100/01.04.2016 г.,
том І, рег. № 993, дело № 37/2016 г. на нотариус И.М. с рег. № *** на НК и с район
на действие Районен съд-Брезник в частта за ¼ идеални части от описаните
в него недвижими имоти. Решението е постановено при участието на Р.С.К., в
качеството му на трето лице-помагач на страната на ответницата. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК А.М.Б. е осъдена да заплати на адв. В.П. – процесуален
представител на ищцата, сумата от 44 лв., представляваща разноски по делото, а
по сметка на Районен съд-Брезник сумата от 150 лв., представляваща държавна
такса за предявените искови претенции.
Срещу така постановеното решение е постъпила
въззивна жалба от ищцата И.П.П.-Ц. с изложени доводи за неговата неправилност в
частта, в която е признато за установено, че същата е носител само на
¼ ид. части от правото на собственост върху процесните недвижими имоти,
а нотариалният акт е отменен единствено за тези идеални части. Конкретно се
посочва, че като наследник на своя прадядо С.Т.К., въззивницата има право да
защитава интересите на всички негови законни наследствени правоприемници. Жалбоподателката
намира за недопустимо процесният нотариален акт да бъде отменен частично, тъй
като по този начин титуляр на останалите ¾ ид. части ще остане третото
лице-помагач Р.К., а последният не е техен носител. Изразява несъгласие с
изводите на съда в частта, в която е
призната за собственик единствено на ¼ ид. части от процесните земи,
доколкото към този момент същата не е открила други наследници на С.К., освен своята
сестра. С тези съображения отправя искане да бъде призната за изключителен
собственик на имотите, нориалният акт да бъде отменен изцяло, а А.Б. и Р.К. да
бъдат осъдени да й заплатят обезщетение за неоснователното ползване на земите.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от ответницата А.М.Б., чрез пълномощника й адв. Б. В.,
в който същата се оспорва като неоснователна и недоказана с искане да бъде оставена без уважение. Поддържа
се, че твърденията на ищцата са насочени към защита на права, които не
притежава, а и не са в размера, признат от първоинстанционния съд като нейн
наследствен дял. Намира за неоснователна търсената отмяна на нотариалния акт в
неговата цялост, доколкото въззивницата не е доказала, че е изключителен
собственик на земите. Счита, че направеното искане за присъждане на обезщетение
е недопустимо на този етап от процеса, а и лишено от основание.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба и от
подпомагащата страна Р.С.К. с релевирани доводи за неговата незаконосъобразност
поради постановяването му в нарушение на процесуалните правила и материалния
закон и несъобразяване със събраните по делото доказателства, обективиращи неоснователността на исковата претенция. Оспорва
се като неправилен извода на първата инстанция, че основанието, с което ищцата
се легитимира като собственик на имотите – решението на поземлената комисия,
отговаря на законовите изисквания. Твърди се, че по делото са събрани
убедителни доказателства за основателността на възражението му за придобиване
на земите на основание десетгодишна давност. Намира за незаконосъобразно
приетото в обжалваното решение, че обработването им не е достатъчно за
установяване на тяхното завладяване. Счита за доказано, че от 2000 г. до
издаване на процесния нотариален акт през 2016 г., както и след това
въззивникът е ползвал и владеел същите, както и, че през целия описан период
ищцата е бездействала – не е идвала в гр. Брезник, не е посещавала имотите, не
е манифестирала намерението си да ги свои, не е противопоставила правата си на Р.К..
С тези съображения същият отправя искане за отмяна на решението и отхвърляне на
предявените искове. Претендира присъждане на разноски в двете съдебни
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от ответницата А.М.Б., чрез пълномощника й адв. Б. В.,
в който излага становище за нейната основателност и доказаност. Споделят се
релевираните доводи за неправилност на изводите на съда по въпросите за
материалната законосъобразност на процесното решение на ПК – гр. Брезник и
възражението на ответната страна за придобиване на земите на основание
давностно владение, поради което се отправя искане за уважаване на депозираната
жалба.
Срещу решението е подадена въззивна жалба и от
ответницата А.М.Б., чрез пълномощника й адв. Б.В., с която по съображенията,
изложени във въззивната жалба на подпомагащата страна и формулирани по
идентичен начин, се оспорва правилността и обосноваността на съдебния акт. В
допълнение се посочва, че тази въззивница е придобила земите на оригинерно
правно основание, заплатила е дължимата за това цена на продавача и е била
добросъвестна. Изяснява се, че от друга страна именно ищцата не е установила
своята добросъвестност при упражняване правото на собственост и ползване и в
какво се е изразило същото. С тези доводи се иска отмяна на решението и
отхвърляне на исковите претенции. Претендират се разноски пред двете съдебни
инстанции.
Пернишкият
окръжен съд, Гражданска колегия, II-ри състав, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, в съответствие с правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по въззивни жалби, всяка
от които подадена от страна с правен интерес – от ищцата (с оглед твърденията
за неправилно постановена частична отмяна на нотариалния акт), от ответницата и
от подпомагащата страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му –
само в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен в проверката си
до релевираните в жалбата основания за неправилност. Съдът служебно може да
провери и спазването на приложими към спора императивни материалноправни норми,
дори когато тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване, в
който смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Настоящият въззивен състав намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е нарушена и императивна
материалноправна норма, поради което съдът дължи произнасяне по наведените във
въззивните жалби доводи за неправилност.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано
по искова молба (след уточнение, обективирано в молба с рег. № 1415/07.09.2016
г. и уточнение, обективирано в молба с рег. № 1735/26.10.2016 г.), вписана в Службата
по вписванията – гр. Перник, подадена от И.П.П.-Ц. срещу А.М.Б. с предявени
кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК и с искане да бъде признато за установено по
отношение на ответницата, че ищцата е собственик на ¼ ид. части от
процесните поземлени имоти, индивидуализирани в исковата молба, а като
последица от това да бъде постановена отмяна на Нотариален акт за собственост
на недвижими имоти, придобити по давност, № 100/01.04.2016 г., том І, рег. №
993, дело № 37/2016 г. на нотариус И.М. с рег. № *** на НК и с район на
действие Районен съд-Брезник за съответните идеални части. Ищцата е навела
твърдения, че правата й върху процесните имоти произтичат от възстановяване на
собствеността по силата на решение на Поземлената комисия – гр. Брезник и по
наследяване от С.Т.К., бивш собственик на земите. Посочва, че в полза на лицето
Р.С.К. е издаден процесният констативен нотариален акт, с което се смущават
правата й като действителен собственик. Изяснява, че като охранителен този акт
удостоверява правото на собственост, но доказателствената му сила не е
необорима. В депозираното по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК уточнение на исковата
молба от 26.10.2016 г. ищцата, чрез процесуалния си представител, отправя
искане претенциите да се считат предявени срещу А.М.Б. с твърдение, че именно
последната се легитимира като техен собственик по силата на Нотариален акт №
101, том 4, рег. № 1054 от 13.09.2016 г. на Службата по вписванията при Районен
съд-Брезник.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран писмен
отговор от ответницата А.М.Б., в който същата изразява становище за неоснователност
и недоказаност на предявените искови претенции. Оспорено е твърдението на
ищцата, че същата е собственик на сочените идеални части от процесните имоти. Изяснено
е, че не е представено пряко доказателство, правата й да са признати от органа
по поземлената собственост, като е отречено и съществуването на описаното
решение на поземлената комисия. Поддържа се, че към 01.04.2016 г. Р.К. вече е
бил собственик на трите земи на основание давностно владение, продължило повече
от десет години и намерило израз в целогодишното им използване по
предназначение – орал е и е засявал нивите, жънел е зърнени култури, охранявал
ги е. През този период трети лица, включително ищцата не са заявили свои
претенции към имотите. В първото съдебно заседание пред районния съд
ответницата, чрез процесуалния си представител уточнява, че същата е
правоприемник на лицето Р.К..
По реда на чл. 220, вр. чл. 219, ал. 1 ГПК и по
искане на А.М.Б. в хода на първоинстанционното производство в качеството на
трето лице-помагач е допуснат до участие Р.С.К.. Същият е изразил становище за
присъединяване към заявеното от подпомаганата от него страна.
За да постанови обжалваното решение,
първоинстанционният съд е приел, че актът на Поземлената комисия, въз основа на
който ищцата се легитимира като собственик на процесните земеделски земи е
постановен в предвидената от закона форма, при съблюдаване на
административно-производствените правила и в съответствие с изискванията на
материалния закон. Констатирал е, че към момента на включването им в ТКЗС
имотите, предмет на решението на органа по поземлената собственост, са били със
земеделски характер и са възстановени на наследниците на лице, което към този
момент е бил техен собственик. Приел е за доказано, че ищцата е сред тези
наследници, поради което и същата е носител на твърдените ¼ ид. части от
възстановеното право на собственост. Изяснил е, че обработването на процесните
земи от подпомагащата страна не е достатъчно, за да се приеме, че Р.К. ги е
завладял, доколкото същият не е противопоставил намерението си за своене на
ищцата и не е отблъснал претенциите й. Съдът е установил, че придобивната
давност не следва да бъде скрита, тъй като засегнатите лица нямат възможност да
защитят правата си поради незнание. Изяснил е, че ищцата е узнала за
претенциите на третото лице – помагач спрямо
спорните земи едва през 2016 г. когато се е снабдило с констативен нотариален
акт. С тези съображения първата инстанция е приела за неоснователни възраженията
на ответницата, в качеството й на правоприемник на подпомагащата страна, поради
което и с оглед доказаното придобивно основание от страна на ищцата, съдът е
уважил изцяло исковите претенции.
С оглед въведените с исковата молба твърдения
възникването в полза на ищцата на правото на собственост, при съответните
идеални части, върху процесните поземлени имоти е обусловено от установяването на
двата елемента от фактическия състав на твърдяното придобивно основание –
влязъл в сила акт за възстановяване на собствеността върху земите, притежавани
от нейния наследодател, по реституция, осъществена чрез провеждане на
административна процедура и настъпило универсално наследствено правоприемство.
В разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, вр.
чл. 14, ал. 1, т. 2, вр. чл. 17 ЗСПЗЗ е предвидено, че възстановяването на
правото на собственост върху земеделски земи в нови реални граници се
осъществява по решение на поземлената комисия въз основа на план за
земеразделяне. В посочения законов текст са установени реквизитите от
съдържанието на акта на колегиалния орган – описание на размера и категорията
на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на
собствеността с посочване на основанията за тях, а наред с това и изискаването
към същия да има приложена скица на имота, заверена от Общинската служба по
земеделие. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Правилника влязлото в сила
решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост върху
възстановения имот и има силата на констативен нотариален акт за това
обстоятелство. Следователно,
позитивното решение на комисията за възстановяване на земята с план за
земеразделяне представлява годен титул за собственост и легитимира адресатите
му като собственици на имота към настоящия момент. Този административен акт има
конститутивно действие по отношение на обектите – с оглед индивидуализацията на
имотите, и субектите на възстановеното право. В този смисъл са и задължителните
за съда разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 07.10.1997 г.
по гр. дело № 11/1997 г. ОСГК на ВКС и решения на ВКС, постановени по реда на
чл. 290 ГПК – Решение № 183 от 1.04.2010 г. по гр. дело № 3533/2008 г., IV г.
о., ГК, Решение № 827 от 16.05.2011 г. по гр. дело № 1/2009 г., I г. о., ГК,
Решение № 231 от 31.10.2011 г. по гр. дело № 1610/2010 г., II г. о., ГК.
За да породи това свое вещноправно действие и да
е годно придобивно основание, решението следва да бъде издадено от надлежен
орган, да е влязло в сила, с оглед предвидената в чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ (в
редакцията, приложима към датата на процесното решение) възможност за съдебен
контрол, да е придружено със скица, както и да индивидуализира имотите и
лицето, в полза на което е възникнало реституционното право.
Както вече беше изяснено, ищцата И.П.П.-Ц. основава
исковите си претенции на проведена земеделска реституция, приключила с решение
на Поземлена комисия – гр. Брезник, с което в полза на наследниците на С.Т.К. е
възстановена собствеността върху процесните земи, както и на настъпило в нейна
полза наследствено правоприемство в заявения наследствен дял.
С оглед направеното от ответницата с отговора на
исковата молба оспорване на правата, претендирани от ищцата, в доказателствена
тежест именно на И.П.-Ц. е да установи, при условията на пълно и главно
доказване, осъществяването на фактическия състав на сочения придобивен способ. Доколкото
във въззивната жалба на ответницата, а и на подпомагащата я страна са наведени
изрични доводи за необоснованост на обжалваното решение поради недоказаност на
исковите претенции и неправилен извод на съда относно съответствието на
процесното решение на поземлената комисия със законовите изискания, то тези
въпроси се включват в предмета на въззивната проверка.
Настоящият въззивен състав намира, че такова доказване
не е проведено успешно и ищцата не е установила процедурата по възстановяване
на имотите да е приключила с влязло в сила решение на реституционния орган.
Действително, като писмено доказателство пред
първата инстанция е прието Решение № 44 от 08.09.1998 г. на Поземлената комисия
– гр. Брезник, представено в препис от Общинска служба по земеделие – гр.
Брезник като част от преписка с вх. № 3911/28.02.1992 г. В същото е отразено,
че в полза на наследниците на С.Т.К., бивш жител ***, се възстановява правото
на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в
землището на гр. Брезник, както следва: нива от 2.999 дка, девета категория,
местност „Цъвти Трън“, имот № 002014 по плана за земеразделяне, нива от 8.001
дка, пета категория, местност „Петров камък“, имот № 017008 по плана за
земеразделяне и нива от 3.002 дка, девета категория, местност „Добра могила“,
имот № 082037 по плана за земеразделяне. Решението е издадено на основание чл.
27 от ППЗСПЗЗ от комисия в петчленен състав. Отразено е, че заверените скици на
възстановените имоти представляват неразделна част от него.
Доколкото в отговора на исковата молба липсват
конкретно наведени твърдения за материална незаконосъобразност на този административен
акт, то настоящият състав не следва да провежда косвен съдебен контрол за съответствието
на решението с изискванията на материалния закон по отношение на предпоставките
за негово издаване. В тази връзка не е предмет на обсъждане и въпросът за
валидността на решението, предвид изискването същото да е подписано от
законоустановен състав на поземлената комисия като колективен административен
орган. Въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи единствено, че в
конкретната хипотеза се касае за решение, представено в препис, изготвен и
подписан от Общинска служба по земеделие, което обосновава липсата на подписи
на членовете на поземлената комисия като реституционен орган към момента на неговото
издаване.
По делото обаче не са налице доказателства,
които да установяват влизането в сила на това решение, за да се приеме за
завършен фактическият състав на реституционната процедура. Вече беше посочено,
че решението на поземлената комисия е правопораждащ юридически факт за възстановяване
собствеността върху земеделски земи и удостоверява правото на собственост върху
имотите със силата на констативен нотариален акт. Настъпването на
реституционните последици обаче е обусловено от съблюдаване на изискванията за
форма и съдържание, но и от влизането в сила на решението, предвид
законоустановената възможност за съдебното му обжалване.
Както в представения препис, така и в цялата
приложена по делото преписка с вх. № 3911/28.02.1992 г. липсва удостоверяване
за влизане в сила на акта на поземлената комисия. Такива данни не се съдържат и
в останалата доказателствена съвкупност по делото. Предвид това, въззивният съд
не може да формира извод за приключила реституционна процедура, а оттук за
възникване на правата на ищцата, основани на твърдяно възстановяване на правото
на собственост върху процесните земи.
С проекто-доклада по делото, изготвен по реда на
чл. 140 ГПК и приет за окончателен в съдебното заседание от 11.01.2017 г. без
възражения от страните, първоинстанционният съд правилно е разпределил
доказателствената тежест, указвайки, че именно ищцата следва да установи
фактите, от които извежда твърдяното право на собственост върху процесните
имоти, конкретно, че е собственик на сочените идеални части, на основание
проведена законна реституционна процедура по възстановяването им, с
действителен административен акт – влязло в сила решение на поземлената
комисия, с
приложени към същото скици. В хода на първоинстанционното
производство районният съд е обезпечил възможността на страните да посочват и
представят доказателства във връзка с твърдяното от всяка от тях придобивно
основание. Въпреки това, исковата претенция е останала недоказана на това
основание, което обосновава и нейното отхвърляне.
В допълнение въззивният съд намира за необходимо
да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ в редакцията му
от ДВ бр. 48 от 1995 г., приложима към датата на процесния акт, към решението
се прилага скица на имота, заверена от Общинската служба по земеделие, като
именно влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на
собственост с присъщото действие на констативния нотариален акт – арг. чл. 27,
ал. 3 ППЗСПЗЗ. Към процесното решение № 44 от 08.09.1998 г. липсват приложени заверени
скици на възстановените имоти. Единствено е отбелязано, че същите са неразделна
част от акта, но такива не са представени като писмени доказателства по делото.
Приобщените към доказателствената съвкупност пред първата инстанция скици,
намиращи се на л. 26 – л. 28, издадени на 03.09.2011 г., съответно на л. 45 –
л. 47, издадени на 18.10.2016 г., от гр. дело № 65/2016 г. по описа на
Брезнишкия районен съд, касаят актуалния статут на поземлените имоти по
кадастралната карта и кадастралните регистри и не отразяват индивидуализацията
на земеделските земи, предмет на реституционната процедура съгласно плана за
земеразделяне. Предназначението на скиците е да индивидуализират имотите не
само чрез граници, но и според нанасянето им в действащия план. Ето защо следва
да се приеме, че тяхното отсъствие също рефлектира върху завършването на
административната процедура по възстановяването на земите.
От всичко изложено дотук следва извод, че ищцата
не е установила при условията на пълно и главно доказване, съобразно правилата
на чл. 154, ал. 1 ГПК и в съответствие с разпределената й доказателствена
тежест, възникването на първия елемент
от фактическия състав на твърдяното придобивно основание, а именно
възстановяването на собствеността върху земите по реституция, осъществена чрез
провеждане на административна процедура, приключила с влязло в сила решение. В
тази връзка не следва да бъде изяснявано съществуването на втория елемент –
наличието на настъпило в полза на И.П.-Ц. универсално наследствено
правоприемство от лицето С.Т.К., доколкото произнасянето по него е обусловено
от положителния факт на надлежно завършила реституционна процедура.
Предвид това, че предмет на делото са
положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и с
оглед тяхната недоказаност в процеса, въззивният съд не дължи произнасяне по
наведените в жалбите на ответницата и на подпомагащата я страна доводи,
свързани с оспорване правилността на решението в частта относно възражението им
за придобиване на имотите чрез давностно владение, тъй като тяхното разглеждане
е обусловено от успешно проведено доказване на твърдените от ищцата права,
каквото в случая не е осъществено.
При така достигнатите фактически и правни изводи
въззивният съд намира, че ищцата И.П.П.-Ц. не е установила своята активна
материалноправна легитимация в процеса чрез доказване на твърдяното придобивно
основание, явяващо се правопораждащият юридически факт за правото на
собственост върху ¼ ид. части от процесните недвижими имоти, поради
което неправилно първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените искови
претенции.
С оглед на това, че крайните правни изводи на
двете съдебни инстанции не съвпадат, обжалваното решение следва да бъде отменено,
а вместо него постановено друго, с което предявените обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При съобразяване с
изхода на спора – неоснователност на предявените искове и на основание чл. 78, ал.
7, изр. 2, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски пред първата инстанция има
ответницата А.М.Б.. Същата е направила искане за присъждане на сумата от 500 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, за
която сума е представен списък по чл. 80 ГПК. Извършването на тези разноски е
реално доказано, предвид приложените на л. 63 от гр. дело № 65/2016 г. по описа
на БрРС договор за правна защита и
съдействие от 29.11.2016 г. и пълномощно за учредена в полза на адв. Б.В.
представителна власт спрямо ответницата Б., както и с оглед действително
осъщественото представителство пред първата инстанция. Същевременно в договора
изрично е отразено, че част от уговореното адвокатско възнаграждение в размер
на общо 600 лв., а именно сумата от 500 лв. е платена изцяло и в брой, поради
което в тази част договорът има характера на разписка, удостоверяваща плащането,
в който смисъл са и разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС. Тези разноски следва
да бъдат възложени в тежест на насрещната страна – ищцата. Тъй като с
определение на първоинстанционния съд от 29.09.2016 г. И.П.П.-Ц. е освободена
от такси и разноски в производството, по арг. от чл. 78, ал. 6 ГПК държавните
такси, дължими за разглеждане на предявените искове следва да останат за сметка
на съда. По отношение на искането на адв. В.П., в качеството й на процесуален
представител на ищцата, за присъждане на сторени разноски по делото в размер на
сумата от 44 лв., предвид отхвърлянето на исковите претенции същото следва да
бъде оставено без уважение, тъй като при предоставена правна помощ под формата
на процесуално представителство по граждански дела по реда на чл. 95 ГПК, вр.
чл. 23, ал. 3 ЗПрП, когато изходът на производството е неблагоприятен за
лицето, получило правната помощ, същото не е длъжно да възстановява направените
разноски за това на Националното бюро за правна помощ.
На основание чл. 273,
вр. чл. 78, ал. 7, изр. 2, вр.78, ал. 3 ГПК и с оглед основателността на
депозираната от нея въззивна жалба право на разноски пред въззивната инстанция
има въззивницата - ответница А.М.Б.. Същата, чрез пълномощника си адв. Б. В., е
направила искане за присъждане на сумата от 75 лв., представляваща държавна
такса за въззивно обжалване, за която сума е и представеният списък по чл. 80 ГПК. По делото е приложено преводно нареждане от 29.06.2017 г. (л. 24 от в. гр.
дело № 437/2017 г. по описа на ПОС), удостоверяващо реалното внасяне на сумата
по сметка на Окръжен съд-Перник, поради което искането следва да бъде уважено.
С оглед изричната разпоредба на чл. 78, ал. 10, вр. чл. 273 ГПК на въззивника –
третото лице-помагач на страната на ответницата – Р.С.К. разноски не следва да
се присъждат. С посочената разпоредба законодателят оставя на третото лице – помагач
само да прецени дали и доколко неговият собствен интерес изисква то да участва
активно и да извършва процесуални действия, включително да подава жалби, съответно
и да понесе разноски за това в рамките на процеса между други страни, в който то
е било привлечено да помага. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.
274, ал. 3, т. 2 ГПК Определение № 576 от 7.10.2011 г. по ч. гр. дело
№ 515/2011 г., IV г. о., ГК на ВКС. По арг. от чл.
78, ал. 6 ГПК дължимата от страна на ищцата държавна такса за въззивно
обжалване на решението следва да остане за сметка на съда.
По арг. от чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването на препис на страните,
с касационна жалба, пред Върховния касационен съд.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1, предл. 2-ро ГПК,
Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 21
от 18.04.2017 г., постановено по гр. дело № 65/2016 г. по описа на
Брезнишкия районен съд, Гражданска колегия, II-ри състав, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.П.П.-Ц., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, срещу
А.М.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, кумулативно обективно съединени искове
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено по отношение
на А.М.Б., че И.П.П.-Ц. е собственик на ¼ идеални части от следните
недвижими имоти: 1.) поземлен имот с идентификатор 06286.82.37 по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-35/23.04.2009 г. на изп. директор на АГКК, с площ
от 3001 кв. м., находящ се в гр. Брезник, местност „Добра Могила“, с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при
съседи: имот № 06286.82.70, имот № 06286.82.36, имот № 06286.82.38 и имот №
06286.82.72.; 2.) поземлен имот с идентификатор 06286.2.14 по КККР, одобрени
със Заповед № РД-18-35/23.04.2009 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 2999 кв.
м., находящ се в гр. Брезник, местност „Цъвти Трън“, с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при съседи: имот №
06286.2.15, имот № 06286.2.37, имот № 06286.2.13, имот № 06286.2.9 и имот №
06286.2.19 и 3.) поземлен имот с идентификатор 06286.17.8 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-35/23.04.2009 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 8000 кв.
м., находящ се в гр. Брезник, местност „Петров Камък“, с трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при съседи: имот №
06286.17.7, имот № 06286.17.26, имот № 06286.17.25, имот № 06286.17.24, имот №
06286.17.9 и имот № 06286.17.49.
ОСЪЖДА И.П.П.-Ц., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, на основание чл. 78,
ал. 7, изр. 2, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на А.М.Б., с ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата в размер на 500 лв., представляваща сторени разноски пред
първата инстанция за адвокатско възнаграждение, както и на основание чл. 273,
вр. чл. 78, ал. 7, изр. 2, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 75 лв.,
представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на трето лице-помагач на страната на ответницата –
въззивникът Р.С.К., с ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването на препис на
страните, с касационна жалба пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.