Р Е Ш Е Н И Е
№ 357/11.2.2020г.
Град Пловдив, 11.02.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, VІ състав, в открито заседание на тридесет и първи януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
Административен съдия: Анелия
Харитева
като
разгледа административно дело № 795 по
описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на С.Е.У. *** против разпореденото демонтиране на рекламно
съоръжение, изградено в собствения на С.У. имот с идентификатор ****по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Поморие, местност „Лахана“,
обективирано в писмо с изх.№ 94-00-76 от
14.02.2019 г. на директора на ОПУ Бургас.
Според жалбоподателя оспореното писмо е нищожен акт поради липса на
компетентност на органа, който го е издал, както и незаконосъобразно поради
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Иска се
отмяна на оспореното писмо и присъждане на разноските по делото.
Ответникът чрез процесуалния си представител в писмено становище, постъпило
по електронната поща на съда на 31.01.2020 г., оспорва жалбата и моли тя изцяло
да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Иска се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, адресат
на оспореното писмо, чиито права са неблагоприятно засегнати от него, и в
преклузивния 14-дневен срок, доколкото по делото липсват данни кога и как
оспореното писмо е съобщено на жалбоподателя, и срещу акт, който според
определение № 13776 от 16.10.2019 г. по адм. дело № 10646/2019 г. на ВАС, VІІ
о., е индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол. Всичко
изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество и в
пределите на съдебната проверка е неоснователна поради следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
жалбоподателят е собственик на поземлен имот с идентификатор ****по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Поморие, местност „Лахана“,
въз основа на нотариален акт за покупко-продажба № 21, том 9, дело № 1499/2018
г. на Службата по вписванията Поморие, ведно с изградения в имота „Рие мега
билборд“. Представено е издаденото разрешение за поставяне № 10 от 21.03.2017
г. на главния архитект на община Поморие, с което на М.С.П.от град Бургас
(предишен собственик на процесния имот) е разрешено поставянето на „Рие мега
билборд“ съгласно схема за срок от 10 години. Т.е., съществуването на рекламно
съоръжение в имота на жалбоподателя не е спорен факт между страните и е
безспорно доказан не само чрез констатациите на контролните органи от пътната
администрация, но и чрез описанието на имота в нотариалния акт.
Във връзка с изпълнение на заповед № РД-11-741
от 27.07.2018 г. на председателя на УС на АПИ служител на РПС Поморие е
направил обход на регионалната пътна мрежа на територията на службата и е
констатирал, че на главен път І-9 „Варна – Слънчев бряг – Бургас“ са изградени
рекламни съоръжения при км 229+810 дясно, км 230+077 ляво, км 230+696 дясно. От
началника на СГКК Бургас е изискана информация за собствениците на поземлените
имоти, в които са изградени рекламните съоръжения. С писмо от 10.12.2018 г.
началникът на СГКК Бургас е предоставил извадка от кадастралния регистър на
недвижимите имоти, от която се установява, че собственик на процесния поземлен
имот с идентификатор ****е жалбоподателят С.У..
С оспореното писмо – предмет на настоящото съдебно производство –
жалбоподателят е уведомен, че рекламното съоръжение е изградено в нарушение на
Закона за пътищата и Наредбата за специално ползване на пътищата, в
ограничителната строителна линия на път І-9 „Варна – Бургас“ и че в едномесечен
срок от получаване на писмото следва да демонтира рекламното съоръжение, като
неизпълнението ще доведе до демонтирането му от АПИ за сметка на собственика и
до съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
При тези факти съдът намира, че разпореденото премахване на рекламното
съоръжение е законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна.
Изграждането на рекламни съоръжения
попада в обхвата на специалното ползване на пътищата. Съгласно § 1, т.8 ДР ЗП
специално ползване на пътищата е
използването на пътищата за превозване на тежки и
извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя
и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни
обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна
помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни
съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни
линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя;
временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други
лица. Т.е., съгласно легалното определение на понятието специално ползване на
пътищата изграждането и експлоатацията на рекламни съоръжения представлява
такова специално ползване.
Съгласно чл.18, ал.1 ЗП специалното ползване на пътищата се осъществява с
разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя.
Следователно представеното по делото разрешение за поставяне № 10 от 21.03.2017
г. на главния архитект на община Поморие, издадено по реда на чл.56 ЗУТ, не
може да замести разрешението за специално ползване по ЗП и при доказателствена
тежест за жалбоподателя да установи, че притежава разрешение за специално
ползване чрез експлоатация на процесното рекламно съоръжение, такива
доказателства не бяха събрани.
Съгласно чл.26, ал.2, т.1, б.“б“ и б.“в“ ЗП за дейности от
специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват, в обхвата на
пътя и ограничителната строителна линия: изграждането на рекламни съоръжения и
експлоатацията на рекламни съоръжения. Следователно в нарушение на
императивната забрана на закона, в настоящия случай жалбоподателят осъществява
специално ползване на първокласен път от републиканската пътна мрежа без да му
е издадено разрешение от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от
управителния съвет длъжностно лице от агенцията (чл.26, ал.3 ЗП).
Съгласно чл.6, ал.1
ЗП републиканските и общинските пътища имат от двете си
страни ограничителна строителна линия, която се разполага на 50 м при
автомагистралите, на 25 м при останалите републикански пътища и на 10 м при
общинските пътища, измерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от
края (ръба) на платното за движение или на лентата за аварийно спиране. Процесното
рекламно съоръжение, макар да е изградено в имот – частна собственост на
жалбоподателя, попада в ограничителната строителна линия на републикански път
І-9 (или казано иначе, се намира на разстояние по-малко от 25 м от края на
пътното платно) и тази констатация на административния орган не е оборена при
доказателствена тежест за жалбоподателя, за когото доказването на този факт има
благоприятни последици.
Доколкото нарушението на изискването на чл.26, ал.2 ЗП представлява
административно нарушение по чл.53, ал.1 ЗП, на основание чл.57, ал.1 ЗП
административният орган следва да задължи нарушителя в определен срок да
отстрани последиците от нарушението. Разпореденото премахване на процесното
рекламно съоръжение, поставено без разрешение за специално ползване,
представлява именно такъв акт, с който се цели премахване на последиците от
извършеното административно нарушение.
В този смисъл съдът
намира, че оспореното премахване е разпоредено от компетентен орган –
директорът на ОПУ Бургас, на чиято територия се намира процесният участък – км
230+077 – от републикански път І-9 и което ОПУ е специализираното териториално
звено за осигуряване на изпълнението на функциите на АПИ на територията на
област Бургас (чл.30, ал.1 от Правилника за структурата, дейността и
организацията на работа на Агенция „Пътна инфраструктура“), в този смисъл директорът
на ОПУ Бургас е представляващ администрацията, управляваща пътя.
В достатъчна степен ясно и точно е описано допуснатото нарушение –
наличието на рекламно съоръжение, постановено без разрешение за специално
ползване, поради което неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за
липса на мотиви. Фактическите и правните основания за разпореденото премахване
са достатъчно точно и недвусмислено изложени, известни са на жалбоподателя и по
същество фактите не се оспорват от него, като защитната му теза е изградена
върху твърдението, че е издадено разрешение за поставяне от главния архитект на
общината и че участъкът от пътя не е въведен в експлоатация.
Тези възражения са неоснователни, защото, както се каза по-горе,
разрешението за поставяне, издадено от главния архитект на общината по реда на
чл.56 ЗУТ, не може да замести разрешението за специално ползване, издавано от
АПИ или от упълномощено лице по реда на ЗП, за което жалбоподателят е бил
уведомен с нарочно писмо от 25.02.2019 г. (л.7). А дали участъкът от пътя е
въведен в експлоатация – е ирелевантен факт за законосъобразността на
разпореденото премахване, доколкото пътят се ползва и е част от републиканска-та
пътна мрежа, съответно за него важат всички изисквания за ползване на пътищата,
установени със ЗП.
Неоснователно и недоказано е възражението на жалбоподателя, че по
отношение на имота му е одобрен устройствен или застроителен план, който да
определя различна ограничителна строителна линия от тази по чл.6, ал.1 ЗП.
Обстоятелството, че по кадастралната карта на град Поморие имотът попада в
границите на урбанизирана територия, води автоматично до извод, че
ограничителната строителна линия на пътя е променена. Тъкмо напротив, дори
преминавайки през урбанизираните територии, пътищата от републиканската пътна
мрежа не променят своя характер, поради което за тях продължават да са в сила
изискванията на ЗП и АПИ е администрацията, която управлява тези пътищата, като
при условията на чл.30, ал.3 ЗП е възможно агенцията и общините да осъществяват
съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и
ремонта на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии.
Водим от всичко изложено, съдът намира, че жалбата като неоснователна
следва да се отхвърли. При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат
разноски. Не се дължат разноски и на ответника, доколкото същият не е бил
представляван от юрисконсулт в проведените открити съдебни заседание. Затова и
на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Е.У., ЕГН **********,***, против разпореденото демонтиране
на рекламно съоръжение, изградено в собствения на С.У. имот с идентификатор ****по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Поморие, местност
„Лахана“, обективирано в писмо с изх.№ 94-00-76 от 14.02.2019 г. на директора
на ОПУ Бургас.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването..
Административен съдия: