Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ В въззивен състав, в публичното съдебно заседание на девети юни през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА
ПЕЙЧИНОВА
АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от
мл. съдия Атанасова в.гр.дело № 15637 по
описа за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от
18.07.2019г., постановено по гр.дело № 64625/2018г. по описа на СРС, ГО, 85-ти
с-в, е признато за установено по отношение на П.С.В. – М., че М.М.А. и Й.С.О.,
са собственици по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане от 27.01.1994г., обективиран в № 109, том VI,
нотариално дело № 1140/94г., издаден от Първи нотариус
при Софийската нотариална служба към СРС, на ½ ид. част от поземлен имот
с идентификатор 68134.1934.175, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-68/02.12.2010г. на изпълнителния директор
на АГКК, находящ се в гр. София, община Столична, област София (столица), район
„Витоша”, ул. „******, с обща площ от 667 квадратни метра, с начин на трайно
ползване ниско застрояване (до 10м.) и трайно предназначение на територията –
урбанизирана, при съседи поземлени имоти с идентификатори: 68134.1934.726,
68134.1934.176, 68134.1934.180, 68134.1934.174 и на основание чл. 108 ЗС П.С. – В. - М. е осъдена да
предаде на М.М.А. и Й.С.О., владението на следния недвижим имот:
½ ид. част от поземлен имот с идентификатор 68134.1934.175, по
кадастраланата карта и кадастралнуте регистри, одобрени със Заповед
РД-18-68/02.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.
София, община Столична, област София (столица), район „Витоша”, ул. „******, с
обща площ от 667 квадратни метра, с начин на трайно ползване ниско застрояване
(до 10м.) и трайно предназначение на територията – урбанизирана, при съседи
поземлени имоти с идентификатори: 68134.1934.726, 68134.1934.176,
68134.1934.180, 68134.1934.174.
Със същото
решение на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт № 44 , том II, рег. № 6671, дело № 195 от 03.07.2018г. на Нотариус с
рег. № 340 от 03.07.2018г. в частта, с която П.С.В. – М. е призната за
собственик по наследство и давностно владение на ½ идеална част от
поземлен имот с идентификатор 68134.1934.175, по кадастраланата карта и
кадастралнуте регистри, одобрени със Заповед РД-18-68/02.12.2010г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, община Столична, област
София (столица), район „Витоша”, ул. „******, с обща площ от 667 квадратни
метра, с начин на трайно ползване ниско застрояване (до 10м.) и трайно
предназначение на територията – урбанизирана, при съседи поземлени имоти с
идентификатори: 68134.1934.726, 68134.1934.176, 68134.1934.180, 68134.1934.174.
С решението
освен това П.С.В. – М. е осъдена да заплати на М.М.А. и Й.С.О. на всеки един от
тях – разноски по делото. Молбата на П.С.В. – М. за присъждане на разноски по делото
е отхвърлена като неоснователна.
Решението е
постановено при участието на Столична община – трето лице – помагaч на страната на ищеца.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника. Излага съображения, че първоинстанционното решение е
неправилно и необосновано, поради съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и неправилно приложение на материалния закон. Поддържа, че
първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е допуснал до
разпит всички свидетели, за които ответникът е направил искане в първата
инстанция, а това са свидетелите, които именно са дали показания пред
нотариуса. Релевира и възражение, че районният съд освен това неправилно не е
кредитирал показанията на допуснатия до разпит свидетел на ответника, без да
изложи мотиви за това. Твърди, че не са взети предвид и останалите писмени
доказателства по делото, а именно постановлението за отказ от образуване на
досъдебно производство на СРП, в което
ясно е отразено, че липсват данни за извършено престъпление от нотариуса, така
и от свидетелите. Моли се първоинстанционното решение да бъде отменено, като на
негово място бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлен предявения иск.
Претендират се разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК ищците М.М.А. и Й.С.О., чрез процесуалния си представител адв. Р.Т.,
са подали отговор на въззивната жалба, в който твърдят, че същата е
неоснователна. Излага подробни съображения, че първоинстанционният съд не е
допуснал процесуални нарушения, както и че видно от материалите по досъдебното
производство № 5386/ 2018г. по описа на СДВР е установено, че част от свидетелите
са лъжесвидетелствали и е налице документно престъпление. Поддържа се, че
исковете са доказани въз основа на събраните по делото писмени доказателства и гласни
доказателствени средства, както и че е невярно твърдението на въззивника, че
съдът не е кредитирал показанията на св. А. и че не е изложил мотиви. Сочи и
подробни доводи за основателността на исковите претенции. Моли
първоинстанционното решение да се потвърди. Претендират се разноски.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен е за
разглеждане иск с правно основание чл. 108 ЗС за собственост и за предаване
владението върху имот, находящ се в гр. София, както и за отмяна на констативен
нотариален акт.
Жалбата, с
която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Според
уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната
му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящата въззивна
инстанция намира постановеното от СРС, 43 състав, решение за валидно,
допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя мотивите на
обжалваното решение, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към тях.
Независимо от това, доколкото дължи произнасяне по направените в жалбата
възражения, въззивният съд намира за необходимо да добави следното:
По делото се
установява, че процесният недвижим имот представяква ½ ид. част от
поземлен имот с идентификатор 68134.1934.175, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД -18-68/02.12.2010г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, община Столична, област
София (столица), район „Витоша”, ул. „******, с обща площ от 667 квадратни
метра, с начин на трайно ползване ниско застрояване (до 10м.) и трайно предназначение
на територията – урбанизирана, при съседи – поземлени имоти с идентификатори:
68134.1934.726, 68134.1934.176, 68134.1934.180, 68134.1934.174.
Видно от
представения по делото нотариален акт № 134, том XII, регистър 3389, дело № 2511/1937г. до 1937г. имотът е
бил собственост на А.Т.А., като с горепосочения нотариален акт процесният имот
е бил прехвърлен посредством договор за покупко – продажба на Е.С.Д., по мъж Б.П..
По делото се
установява и че през 1960г. В.Б.П. - Нейкова – наследник на Е.С.Д. – П., с
договор за покупко – продажба на недвижимия имот, обективиран в нотариален акт
№ 35, том XIV, дело № 2379 от 1960г. на Първи Нотариус при Софийски Народен съд, продава ½ ид. част от имота на Д.Г.К.и
с друг нотариален акт – останалата ½ ид. част от имота на К.В.К..
Видно от
представения по делото акт № 6187(стар) и нов с № 2981 за държавна собственост
на недвижим имот от Кирковски РНС, съставен на 03.01.1967г., ½ ид. част
от парцел XVIII-17, кв. 179 по регулационен план на м. „Кр. село –Боянско- V
ч.” от 330 кв.м., притежаван
преди това от К.В.К.и П.И.С., става държавна собственост /л. 210 от първоинстанционното
производство/. В графа седма на АДС-то е записано, че имотът е предаден на
„Софжилфонд”, считано от 05.05.1965г.
По делото е
представено и удостоверение за наследници на Д.Г.К., от което се установява, че
последният е починал на 22.03.1973г. и е оставил като наследници В.Д.О.
/дъщеря/, М.Д.С./дъщеря/ и А.Д.Г./син/.
Представен е и
нотариален акт № 163, том II, дело № 379/94г на Първи нотариус при Софийската
нотариална служба към СРС, съгласно който А.Д.Г.и М.Д.С.са дарили на сестра си В.Д.О.
своите наследствени идеални части от имота, при което последната придобива
½ ид. част от процесния имот.
Видно от
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № 109, том VI, дело 1140/94 г., издаден от Първи нотариус при Софийската
нотариална служба към СРС В.Д.О. прехвърля на М.М.А. и Й.С.О. правото на собственост
върху притежавания от нея недвижим имот, а именно върху ½ ид. част от
процесния недвижим имот.
По делото на
следващо място се установява и че през периода от 1994г. до 1996г. ищците са
предприели действия за ликвидиране на съсобствеността с държавата, като през м.
ноември 1994г. се снабдили с АДС, през 1996г. поискали издаване на
удостоверение за идентичност на имота, а на 16.10.2016г. са подали искане за
делба на имота до Областния управител.
По делото е
представена и още една молба от 2001г. с № 94 ДД/143/2001г., съгласно която ищците отново са инициирали
производство по прекратяване на съсобствеността с общината.
С молба с вх.
№ 94-И-165/05.09.2007г. до Столична община – район „Витоша” ищците са поискали
издаването на виза за проектиране и строителство на ограда, като в следствие на
това е била издадена скица на имота на 12.10.2007г. На 15.10.2007г. е
постановен отказ за издаване на виза поради съсобствеността с държавата/
общината.
По делото е
представена и скица на процесния имот от 2008г. Налични са и данни, че на
28.01.2013г. ищците са поискали изменение в кадастралните данни, както и
издаване на скица на имота. По делото се установява и че за периода от 2015г. –
2018г. ищците освен това са поискали и издаване на скици, удостоверения за актуване
на имота и за идентичност, а на 26.07.2018г. са подали молби за прекратяване на
съсобствеността с общината.
Видно от скица
на поземлен имот № 15-145867-09.03.2018г. на поземленият имот е с идентификатор 68134.1934.175, адресът на същия
е гр. София, район Витоша, ул. „******, с площ от 667 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване. От
същата се установява и че съседи на имота са поземлени имоти с идентификатори:
68134.1934.726, 68134.1934.176, 68134.1934.180 , 68134.1934.174, като собственици са М.М.А. и Й.С.О..
Видно от
нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение и
наследство № 44, том II, рег. № 6671, дело № 195 от 03.07.2018г. на нотариус В.Г.с
рег. № 340 при Нотариалната камара и район на действие - Софийски районен съд П.С.В. – М. е била
призната за собственик на целия поземлен
имот с идентификатор 68134.1934.175.
По делото е прието
като писмено доказателство и постановление от 15.10.2018г. по пр.пр.18199/2018г.
по описа на СГП, като в постановлението прокурор А.Т.е посочила, че преписката
е образувана във връзка с подаден сигнал от кмета на район „Витоша” – Столична
община – Т.Б.П.. СГП е възложила извършването на проверка, при която са снети
обяснения от нотариус В.Г., с район на действие СРС, от Г.С.П., Ю.Г.К., Т.Х.П.,
Й. и Д.О. и М. и Д.М.. В постановлението е посочено още, че при проверката,
извършена от СДВР, е установено, че част
от свидетелите по нотариалното дело са лъжесвидетелствали, както и че е налице
документно престъпление. Отразено е още, че заверката, предоставена от общината
– район „Витоша” е посочено, че има издаден акт за държавна собственост с №
2981/08.01.1967г., а в екземпляра, архивиран в нотариалното дело е посочено, че
няма издаден акт за държавна собственост. Прокурорът при СГП е заключил, че не
са налице данни за извършено престъпление от нотариус № 340 – В.Г., с район на
действие СРС, тъй като същата е изпълнила служебните си задължения да разпита
трима свидетели, проверила е документите, представени от молителката М. и е
издала нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение и
наследство № 44, том 2, рег. 667, дело № 195 от 03/07.2018г. съгласно
законовите изисквания. Застъпено е че са налице данни обаче за извършено деяние
от общ характер по смисъла на глава девета от НК – „Документни предтъпления”,
като същите са подсъдни на районен съд, респективно районна прокуратура е
компетентна да се произнесе по тях. Посочено е че СГП не е компетентна да се
произнесе по данните за престъпление по
глава девета от НК, поради което преписката следва да се изпрати на СРП.
С оглед на гореизложеното прокурорът от СРП е отказал да се образува досъдебно
производство по отношение на извършено престъпление от нотариуса и е прекратил
преписката № 18199/2018г.по описа на СГП, като е изпратил преписката за
разпореждане по компетентност на СРП.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, която
настоящият състав намира за компетентно изготвена, и от която се установява, че
описаният в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане № 109, том VI, нотариално
дело № 1140/94г., издаден от Първи нотариус при Софийската нотариална служба
към Софийски районен съд имот с пл. номер 17 кв. 179, местност Гърдова глава
при съседи на имота – ул. Безименна, М.Ц.И., О.А., Български Червен кръст е идентичен с описания в
Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение и
наследство № 44, том II,
рег. № 6671, дело № 195 от 03.07.2018г. на нотариус В.Г.с рег. № 340 при Нотариалната
камара и район на действие - Софийски
районен съд, описан в този акт като имот с идентификатор от КК 68134.1934.175
по КК и КР. Посочено е още, че описаният в нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 109, том VI, нотариално
дело № 1140/94г., издаден от Първи нотариус при Софийската нотариална служба
към Софийски районен съд имот с пл. номер 17 кв. 179, местност Гърдова глава
при съседи на имота – ул. Безименна, М.Ц.И., О.А., Български Червен кръст е идентичен с имот с
идентификатор 68134.1934.135, описан в Нотариален акт за собственост на
недвижим имот по давностно владение и наследство № 44, том II, рег. № 6671,
дело № 195 от 03.07.2018г. на нотариус В.Г.с
рег. № 340 при Нотариалната камара и район на действие - Софийски районен съд. В заключението си
вещото лице е уточнило и че идентичността на имотите се потвърждава от
приложените към исковата молба Кадастрална скица № 15-145867-09.03.2018г. на
Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. София, комбинирана скица за
пълна и частична идентичност от 16.04.2018г. на ГИС – София и Удостоверение за
идентичност на недвижим имот с изх. № 94-00-1360/17.04.2018г. на ГИС – София. Освен това в
заключението вещото лице е отбелязало, че, че описаните в удостоверението на
ГИС София разлики между имота с идентификатор по кадастрална карта
68134.1934.135, идентичен с ПИ 175 и имот с пл. номер 17 от кв. 179 и
отреденият за него УПИ XVIII-17 от кв. 179
по регулационния план на Красно село – Боянско – 5 част, одобрен със заповед №
149 от 18.06.1959г са минимални и са по границите на имота, като същите се
дължат на неуредени сметки по регулация и на методите за изработване на кадастралния
план и точността му.
Заключението по съдебно – техническата експертиза е дадено от компетентно вещо
лице с притежавани специални знания в областта на картографията, геодезията,
фотограметрията, както и е правоспособно лице по кадастър и е оценител на недвижими
имоти. Същото е мотивирано подробно и е обосновано, като вещото лице е дало и
категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид на което и
настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл. 202 ГПК
намира, че следва изцяло да го кредитира.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетелите Й.П.С.и А.Р.А..
От показанията на св. Стойнев се установява, че същият е
запознат с имота още от малък, от края на 60-те години, тъй като дядо му живеел
там, на гърба на бул. „Цар Борис III”
и локалното, както и че от края на 60-те години никой не живее в него,
както и че не е живял преди това там. Сочи, че там се е извършвала земеделска
дейност и докато е бил жив дядо му /до 1973г./, а именно Д.Г., същият е
стопанисвал имота, като е садил овошки, окопавал е лехите, садил е касис.
Свидетелства, че след смъртта на дядо му вуйчо му А.Г.до 2005г. /когато е
починал/ се е занимавал с имота – с овошки и зеленчуци. Заявява, че през 1994г.
собственици на имота са станали Й. и М. и основно те са се занимавали с
поддръжката на имота, но са разрешили на вуйчо му да се занимава в тяхно
отсъствие. Поддържа и че след 2005г. ищците са започнали да се занимават с
имота и свидетелят е ходил да им помага
- подрязване на живия плет, поливане и др. дейности. Свидетелят описва
подробно имота, като сочи, че от три страни е бил ограден с жив плет, а откъм
долното място е имало метална ограда и никога не е имало ограда от мрежа и
бетонни колове, но е имало метална порта, от която се е влизало, заставайки с
лице към имота. Заявява, че до портата в ляво са били лехите със зеленчуците и
след тях е имало лехи с касис и малини и след това с овощни дървета, както и че
в ъгъла в дясно е имало чешма, а в ляво дървена постройка с инструменти, а до
нея дървена маса и череша. Сочи, че до края на 2010г. със сигурност е имало
всичко описано от него, като бараката, която е била дървена, паянтова, вече е
била поразрушена, както и че в имота е нямало беседка. От показанията на св.
Стойнев се установява, че ищците, както и техните приятели и семейства са се
занимавали с имота, като са ходили да
чистят, да подрязват дърветата и да берат плодовете от крушите и сливите.
Стойнев заявява, че често е ходил и той да помаха на ищците и са се събирали
там да се виждат. Сочи, че другите лица, които са помагали са били майката на Д.и
нейния вуйчо М.до към 2018г, когато първата се е разболяла. Свидетелства, че
след 2018г. основно Стойнев се е занимавал с имота по молба на ищците, като
често е минавал оттам на път за работа и се е виждал често с ищците, защото са
имали вила в с. Рударци. Заявява, че не е ивждал никой друг да обработва
мястото. През февруари 2018г. е забелязал, че мястото е било заградено с ограда
и е имало работници на имота, които са му заявили, че някаква жена се е
снабдила с нотариален акт за собственост. Сочи, че е сигнализирал за това на
ищците, които са заявили, че не са изпращали работници на мястото. Поддържа, че
е запознат от Й. и М., че те притежават ½ от имота, а другата
½ е собственост на държавата и че са искали да закупят имота в каквато
насока са правили и постъпки, но неуспешни. Поддържа, че от 2018г. не е виждал насадени зеленчуци,
цветя, рози лалета, както и не виждал никаква жена, когато е минавал от там.
Сочи, че последните години е бил предимно с М. в имота, а Й. е минавал от там
по – рядко, тъй като живеел на друго място, извън гр. София. Заявява още, че
преди е имало бяла череша, сини сливи, круши, касис и малини, като мястото е било с жив плет, от който е
имало видимост. Свидетелства, че към настоящия момент има ограда, колци и имота
е покрит изцяло с чакъл, има само едно или две дръвчета, като всичко други е
изкоренено, дърветата са отрязани и липсва живия плет.
Свидетелят А.Р.А. заявява, че познава П. от двадесет
години, като мъжът й ги е запознал. Твърди, че имота е на „Охрид”, „ул.
Кипарис”, не знае точния номер. Заявява, че не знае почти нищо за имота, но е
виждал П. да работи там, а като е бил в
дома на П. е чувал, че трябвало да оправят документите за имота. Заявява, че
през тези 15 години я е виждал около пет
или шест пъти там през пролетта и лятото, като нещо са правили вътре, може би
са копали, виждал я е на оградата. Спирал се е да говори с нея на оградата,
било много обрасло и нищо не се виждало вътре в двора. заявява, че последно я е
виждал на мястото преди около четири или пет години, като постоянно е наминавал
оттам, тъй като има в квартала много приятели, а също и когато ходи на разходка
в планината. Поддържа, че от 2005г. – 2006г. я е виждал там и от тогава знае,
че имота е на П.. Заявява, че я е виждал да „ръчка” там с мотика покрай
оградата от вътрешната страна, но не е виждал точно какво прави – дали копае,
реже ли, сади ли. Сочи, че не е имало ток и вода на мястото и че не знае да е
имало кладенец, тъй като нищо не се виждало вътре поради храстите около
оградата. Твърде, че е била със земеделски сечива, но е могло да си ги носили
на мястото, тъй като живеят на близо – на 400 или 500 м. от мястото. Заявява,
че може би на мястото е имало череши, сливи, малини, тъй като единият път като
е минавал от там му е дала малини. Заявява, е освен П. е виждал на мястото и
една друга жена, като не е виждал никой друг.
В хода на въззивната инстанция са допуснати до разпит двама свидетели при
режим на довеждане на въззивницата и двама свидетели при режим на довеждане на
въззиваемите страни за установяване на обстоятелства, посочени във въззивната
жалба и отговора на въззивната жалба, като в зала са се явили единствено
допуснатите до разпит свидетели за ищците.
От показанията на св. Д.Б.Ф.- Симеонова се изяснява, че същата
познава ищците от 1985г., като по – често се е виждала с М., а с Й. по – рядко.
Сочи, че имотът, собственост на ищците, се намира в страничното платно на бул.
„цар Борис
III”, малко след
градинката на ул. „Кипарис”, вторият парцел отляво, като се върви по уличката.
Сочи, че са няколко имота там, около 4-5, като другите парцели също са празни,
а на третия има някаква малка къща, която е скрита в растителността.
Свидетелства, че знае, че имота е собственост на ищците някъде от около средата
на 90-те, тъй като често са ходили на мястото, където е имало дървета, малини,
касис, същият е бил обграден с жив плет и
се е минавало през вратичка в имота. Заявява, че е ходила последно да
види имота до преди няколко години, около 2017г., като до тогава е нямало ограда,
а е бил само живия плет, тъй като част от имота е собственост на държавата. Поддържа, че като се влезне в
началото на имота е имало насаждения, после плодни дръвчета, а в дъното вляво и
дървена барака, където са стояли инструменти, с които се е обработвало мястото,
както и е имало маса. Заявява още, че до масата е имало череша, а в имота също
и касис, дръвчета с ябълки и круши, както и че други постройки в имота освен
бараката е нямало. Сочи, че е посещавала
имота в периода от 1994г. до 2007г.,
когато се е запролетявало и до есента около един път месечно, често е минавала
отдам да види ищците, тъй като свекърите им имали наблизо къща. Заявява, че
знае, че за имота първоначално се е грижел вуйчото на Й., тъй като така се били
разбрали с него, но същият е починал около 2005г. и след това вече М., Д.,
децата им, майката на Д.– леля М.докато е била жива, са ходили там до момента,
в който се е появила някаква жена с нотариален акт. Свидетелства, че М., Й.и
техните семейства са се грижили за имота, но тъй като там е нямало сгради, грижите са били за насажденията, които са
били засадени, за да не запустее имота и да го наглеждат, като се е косяла
тревата и са се берели плодните дръвчета. Сочи, че освен това са ходили там често,
за да се веселят на тревата, докато са били още млади. Заявява, че не знае да е
имало тогава други хора, които да са били там и да са обработвали имота, д са
го владели, извън тези, които е споменала, също така и не е виждала някаква
жена, която да сади в имота зеленчуци, цветя, рози и лалета. Сочи, че като по-
млади семейства са си говорили кой къде ще живее и Д.и М. са изявавали желание
да закупят другата част от имота, която е държавна собственост и са правили
постъпки в тази насока, но е имало проблеми в общината. Изтъква, че М. и Й. са
оставили имота с жив плет, тъй като другата част от него е била държавна
собственост и са нямали право да го оградят, но е сигурна, че са подавали
документи до общината за ограждането му,
като им е било отказано заради собствеността на държавата. Заявява, че знае от М.,
че са искали с Й. да закупят другата част от имота, за да строят там малка
кооперация за семействата си. Поддържа още, че е имало вратичка с метална рамка
с опъната мрежа и някакъв кол, закрепена като вратичка, за да може да се влиза
през плета. Сочи, че не е виждала новите заграждения, но че някаква жена се е
появила с нотариален кат през 2018г. и е
оградила мястото със стоманена мрежа и че е насипано с чакъл.
От показанията на св. Н.С.П.се изяснява, че същият
познава Й. и семейството му, тъй като със сина му В.са приятели от ученическите
години, след това са следвали заедно в гр. София и до днес поддържат близки
отношения. Поддържа, че не познава М.М. и неговото семейство. Сочи, че от В.знае,
че реално родителите му Й. и Д.са приятели с тях и са съсобственици на парцел в
„Княжево”, като имотът се намира в „Княжево”
на ул. „Кипарис”, като е вторият от лявата страна на улицата, след бул.
„Цар Борис III”, като преди
него един ъглов имот, реално вторият отляво. Свидетелства, че е ходил на
мястото през 2009г. за първи път, в началото на лятото, където с отишли заедно
в Й., Д.и синовете им в началото на лятото. Заявява, че там са брали череши, Й.
и С.са подрязали храсите, тъй като е имало жив плет откъм страната на улицата,
който са подрязали са хапнали. Сочи и друг случай, когато с В.са се връщали от
Банско, през м.09.2011г., като също там са минавали доста често и със С.с
колата да нагледат мястото и да оберат плодовете, ако има нещо за обиране.
Поддържа, че имота е бил ограден, с жив плет от страната на улицата, а от
дясната страна на този плет е имало врата, като в съседство на нея е била
вратата на съседния имот. Сочи, че двата имота са били разделени с
преграда, а вътре в процесния имот е
имало храсти касис, малини, няколко овощни дръвчета след тях и една малка
дървена барака с пейка, както и маса и близо до тях стара череша. Заявява още,
че от В.е знаел, че е искал да постави по – стабилно ограждение на имота, но не
са получили разрешение от общината, тъй като е имало някаква съсобственост.
Твърди, че е нямало беседка в имота, освен бараката, която е споменал. Заявява,
че имота е бил винаги поддържан – тревата е била окосена, имало е засадени
храсти и овощни дървета дървета, както и ябълка, имало е барака, скована от
дървени дъски и пейка от дъски, а имота е изглеждал като поддържана градина.
Поддържа, че не е виждал друг човек да обработва земята, като това, което знае
от В.и С.е, че някаква жена се е снабдила с нотариален акт за мястото през
2018г. Сочи, че знаел, че съсобствениците са имали намерение да правят
кооперация там и с приятелката му са проявявали намерение да закупят там
жилище. Поддържа, че е знаел, че другата част от имота е държавна собственост и че М. и Й. са правили постъпки за
закупуването й, но е имало административни пречки, като в началото на 2017г.
процедурата по изкупуването е започнала, но реално началото на 2018г. малко по
– късно е била прекратена, тъй като е станало ясно, че има издаден нотариален
акт на името на друго лице.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на
свидетелите, с изключение на тези на свидетелката А., за достоверни, тъй като,
преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични,
като не се доказа останалите свидетели да са заинтересовани от изхода на
правния спор, предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой
детайли, това не може да доведе до извод за противоречивост, нелогичност и
непоследователност на показанията. Нещо повече, логично е с оглед изминалия
период от време свидетелите, да си спомнят детайлите по-общо, допускайки
неточности в някои от тях, които избледняват с времето, поради особеностите на
човешката памет. Същественото е, че субективните им възприятия по отношение на
правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи
се. Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на субективните
възприятия е нормално свидетелите да описва някои детайли по различен начин,
според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка
перцепция, сугестия и контрасугестия, които са обусловени от обективни, но и от
субективни фактори. Съдът не кредитира показанията на св. А., тъй като същите
противоречат на всички останали доказателства по делото – както на писмените
такива, така и на свидетелските показания на всички останали по делото свидетелски
показания.
За
да бъде уважен иск по чл. 108 от ЗС, е необходимо да са налице следните
кумулативно дадени предпоставки: 1) ищците да са собственици на процесния
имот,
предмет на иска на твърдяното от него придобивно право на собственост
– нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане № 109, том VI, дело 1140/94 г., издаден от Първи нотариус при Софийската
нотариална служба към СРС;
2) процесният недвижим имот да се намира във владение или държане на ответницата и 3) ответницата да владее или държи
вещта без основание /т.е. за това фактическо състояние да липсва основание в
отношенията между страните/. Установяването при условията на пълно и главно
доказване на първите две от горепосочените предпоставки е в тежест на ищеца -
арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК. В тежест на ответника е да докаже, че има правно
основание, въз основа на което да владее имота, т.е. че е собственик на имота
на посоченото от него основание - нотариален акт за собственост на недвижим имот по
давностно владение и наследство № 44, том II,
рег. № 6671, дело № 195 от
03.07.2018г. на нотариус В.Г.с рег. № 340 при Нотариалната камара и район
на действие - Софийски районен съд, а по отношение на възражението за давност да
докаже началната дата, от която е започната да упражнява фактическата власт
върху имота с намерение да го свои, като е владял имота явно, спокойно и
непрекъснато за срок от десет години от началната дата на установяване на
владението.
Въззивният
съд на първо място намира, че следва да изследва въпроса дали процесният
имот е идентичен на този отразен в нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №
109, том VI, дело 1140/94 г., издаден от Първи нотариус при Софийската нотариална служба
към СРС и този в нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно
владение и наследство № 44, том II, рег. № 6671, дело № 195 от 03.07.2018г. на нотариус В.Г.с
рег. № 340 при Нотариалната камара и район на действие - Софийски районен съд. В кредитираното от
съда заключение по съдебно – техническата експертиза се посочва, че описаният в
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № 109, том VI, нотариално
дело № 1140/94г., издаден от Първи нотариус при Софийската нотариална служба
към Софийски районен съд имот с пл. номер 17 кв. 179, местност Гърдова глава
при съседи на имота – ул. Безименна, М.Ц.И., О.А., Български Червен кръст е идентичен с описания в
Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение и
наследство № 44, том II,
рег. № 6671, дело № 195 от 03.07.2018г.
на нотариус В.Г.с рег. № 340 при Нотариалната камара и район на
действие - Софийски районен съд, описан
в този акт като имот с идентификатор от КК 68134.1934.175 по КК и КР. Посочено е още, че описаният в нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 109, том VI, нотариално
дело № 1140/94г., издаден от Първи нотариус при Софийската нотариална служба
към Софийски районен съд имот с пл. номер 17 кв. 179, местност Гърдова глава
при съседи на имота – ул. Безименна, М.Ц.И., О.А., Български Червен кръст е идентичен с имот с
идентификатор 68134.1934.135, описан в Нотариален акт за собственост на
недвижим имот по давностно владение и наследство № 44, том II, рег. № 6671,
дело № 195 от 03.07.2018г. на нотариус В.Г.с
рег. № 340 при Нотариалната камара и район на действие - Софийски районен съд. В заключението си
вещото лице е уточнило и че идентичността на имотите се потвърждава от
приложените към исковата молба Кадастрална скица № 15-145867-09.03.2018г. на
Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. София, комбинирана скица за
пълна и частична идентичност от 16.04.2018г. на ГИС – София и Удостоверение за
идентичност на недвижим имот с изх. № 94-00-1360/17.04.2018г. на ГИС – София. Освен това в
заключението вещото лице е отбелязало, че, че описаните в удостоверението на
ГИС София разлики между имота с идентификатор по кадастрална карта 68134.1934.135,
идентичен с ПИ 175 и имот с пл. номер 17 от кв. 179 и отреденият за него УПИ XVIII-17 от кв. 179
по регулационния план на Красно село – Боянско – 5 част, одобрен със заповед №
149 от 18.06.1959г са минимални и са по границите на имота, като същите се
дължат на неуредени сметки по регулация и на методите за изработване на
кадастралния план и точността му.
От значение е и това, което споменахме по – горе, че
съдът не кредитира свидетелските показания на св. А., тъй като не намира същите
за достоверни поради наличието на съществени противоречич между тях и всички
останали по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства,
поради което счита, че свидетелят А. не заявява достоверна информация. Поради тази причина наведеното от въззивника
възражение, че именно тези показания следва да бъдат взети предвид, не може да
бъде споделено от настоящия въззивен състав и се явява неоснователно. Това е
така, тъй показания на останалите свидетели по делото се явяват логични,
житейски издържани и еднопосочни, както и кореспондиращи с останалия по делото
доказателствен материал.
Нещо повече, във връзка с наведените възражения от
въззивницата, че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения, тъй
като не е допуснал до разпит всички трима свидетели за ответницата, също се
явява неоснователно. Настоящата въззивна инстанция с протоколно определение от
03.12.2020г. по настоящото дело, както бе отбелязано по – горе, е допуснала
събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за въззивницата и
двама свидетели при режим на довеждане на въззиваемите страни за установяване
на обстоятелствата, посочени във въззивната жалба и отговора на въззивната
жалба. Въпреки че въззивницата е била редовно уведомена за датата и часа на
следващото по делото съдебно заседание – на 09.06.2021г. при условията на чл.
56, ал. 2 ГПК, същата не се е явила, не се е представлявала и не е довела при
режим на довеждане допуснатите свидетели. В резултат на това със свое протоколно
определение от 09.06.2021г. въззивният съд е отменил определението си за
допускане до разпит при режим на довеждане на двамата свидетели за въззивната
страна. Поради гореизложеното възражението на П. за допуснати процесуални
нарушения от съда, поради което не е могла да докаже владението си върху
процесния имот, се явява също неоснователно.
На следващо място се явява неоснователно и възражението
на въззивницата, че посредством постановлението на СРП, с което е отказано да
се образува досъдебно производство се доказва по делото, че няма извършено
престъпление както от нотариуса, така и от свидетелите, които са се явили за
разпит пред него. Това е така, тъй като на първо място следва да се отбележи, че е отказано да се образува досъдебно
производство от СГП само по отношение на нотариус В.Г., тъй като същата е
извършила необходимите законови изисквания за проверка на документи. Въззияният
съд обаче следва да отбележи, че обратно на твърдението на въззивницата в
прокурорското постановление от 15.10.2015г. е посочено, че са налице данни за
извършено престъпление по глава девета от НК - „Документни предтъпления”, като
същите са подсъдни на районен съд, респективно районна прокуратура е
компетентна да се произнесе по тях, поради което и преписката е изпратена на
СРП за преценка за образуването на досъдебно производство. Отделно от това в
постановлението е посочено още, че при проверката, извършена от СДВР, е
установено, че част от свидетелите по нотариалното дело са лъжесвидетелствали,
както и че е налице документно престъпление. Отразено е още, че заверката,
предоставена от общината – район „Витоша” е посочено, че има издаден акт за
държавна собственост с № 2981/08.01.1967г., а в екземпляра, архивиран в
нотариалното дело е посочено, че няма издаден акт за държавна собственост.
Поради гореизложеното възражението на въззивницата, че не било установено, че
свидетелите по нотариалното дело били лъжесвидетелствали е необосновано, тъй
като именно в посоченото от нея прокурорско постановление е посочено обратното
– данни за извършено документно престъпление и лъжесвидетелстване, поради което
и преписката е изпратена на СРП по компетентност.
За пълнота следва да се отбележи и че ангажирания по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно
владение и наследство № 44, том II, рег. № 6671, дело № 195 от 03.07.2018г. на нотариус В.Г.с
рег. № 340 при Нотариалната камара и район на действие - Софийски районен съд не доказва правото на
собственост на въззивницата. В правната доктрина е застъпено становището, че
констативният нотариален акт доказва само, че: 1) е издаден от конкретен
нотариус; 2) датата и мястото на съставянето му; 3) представянето на описаните
в акта документи; 4) издаването на постановлението от нотариуса за признаване
на собствеността. Този нотариален акт не се ползва с материална
доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост. Важното е да се отбележи
освен това, че материалната доказателствена сила е присъща на официалните
свидетелстващи документи за факти, а самата констатация за принадлежността на
правото на собственост не е удостоверен от нотариуса факт, а негов правен
извод. Същото е застъпено и в Тълкувателно решение № 11/ 21.03.2013 г по тълк.
д. № 11/2012 г на Върховен касационен съд, Общо събрание на гражданска колегия.
Съгласно
разпоредбата на чл.133 във вр. с чл.131, ал.2, т.5 ГПК, респ. чл.370, във вр. с
чл.367, ал.1 ГПК, с изтичане на срока за отговор се преклудира възможността
ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни му
към този момент факти относно възникването, съществуването или погасяването на
спорното право. Това означава, че в срока за отговор на исковата молба
ответникът е длъжен да изчерпа и всички свои възражения, като в доклада си по
делото съдът е длъжен да посочи обстоятелствата, от които претендираните права
произтичат и съответните въведени от страните възражения. Следователно по
силата на концентрационното начало страната не може да поправи пред въззивната
инстанция пропуските, дължащи се на проявена от нея процесуална небрежност в
първоинстанционното производство, освен в хипотезата на нарушаване
съдопроизводствените правила или на особени непредвидени обстоятелства, поставили
заинтересованата страна в невъзможност своевременно да упражни процесуалните си
права, в обема, който и е гарантиран от законодателя. Затова, ако съдът се
произнесе по възражение на ответника, повдигнато за първи път след срока по
чл.131, ал.1 ГПК,респ..чл.367 ГПК, налице е допуснато съществено нарушение на
процесуалния закон, освен ако не се касае до хипотезата на особени непредвидени
обстоятелства или до приложението на императивна материалноправна норма.
Отговор на приетия за релевантен за изхода на делото процесуалноправен въпрос в
горепосочения смисъл се съдържа както със задължителната практика на ВКС,
обективирана в т.4 на ТР № 1/ 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и в ТР№ 1/2001 г.
на ОСГК, така и във формираната по реда на чл.290 ГПК казуална практика на
касационната инстанция: решение № 172 / 31. 05. 2014 г., по гр. д.№ 6229/2014
г. на ІV г.о.; решение № 382 от 06.01.2015 г., по гр.д. № 1558 / 2014 г. на ІV
г.о.; решение № 228 / 20.12.2010 г., по т.д.№ 530 /2010 г. на ІІ т.о. ;
решение№ 83 от 29.04.2014 г., по гр.д.№ 463/2013 г. на ІІІ г.о./; решение№ 56
от 28.06.2016 г., по т.д.№ 3591/2014 г. на І т. о., споделяща се от настоящия
съдебен състав изцяло.
В конкретния
случай въззивницата е навела възражение във въззивната жалба, че ищците не са
владели процесния имот повече от 13 години.
По делото ответникът не е направил такова възражение в срока по чл. 131 ГПК за отговор на исковата молба, тъй като не е бил депозиран такъв. Същото е
отбелязано и в определението на районния съд от 31.01.2019г., с което е изготвен проекто –
доклад по делото, като в откритото по делото съдебно заседание от 11.04.2019г.
страните не са направили възражение по проекто – доклада. По делото е
представено единствено становище от ответника
извън срока по чл. 131 ГПК, в която отново обаче не фигурира възражението на
ответницата, че ищците не са владели имота през последните тринадесет години. Поради
гореизложеното въззивният съд счита, че
настоящата съдебна инстанция не дължи произнасян по това възражение на
въззивника.
За пълнота
настоящият въззивен състав следва да се солидализира и с изводите на първостепенния
съд, че ответницата по делото владее имота без правно основание от 2018г. въз
основа на съставения по делото констативен нотариален акт, както и че по делото
не са представени доказателства, които да подкрепят твърденията на същата,ч е
собственик по давност или по наследство. Напротив, по делото са ангажирани
достатъчно както писмени така и гласни доказателствени средства, от които се
установява по безспорен начин, че ищците са собственици на ½ ид. части
от процесния имот и че същите са го владяли до 2018г.
Следва да се
допълни и че съгласно чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК нотариалният акт се отменя, когато бъде уважена
претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т. е. когато по исков път бъде
доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост. В конкретния случай съдът приема, че нотариален акт № 44 , том II, рег. № 6671, дело № 195 от 03.07.2018г. на Нотариус с
рег. № 340 от 03.07.2018г. в частта, с която П.С.В. – М. е призната за
собственик по наследство и давностно владение на ½ идеална част от
поземлен имот с идентификатор 68134.1934.175, по кадастраланата карта и
кадастралнуте регистри, одобрени със Заповед РД-18-68/02.12.2010г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, община Столична, област
София (столица), район „Витоша”, ул. „******, с обща площ от 667 квадратни
метра, с начин на трайно ползване ниско застрояване (до 10м.) и трайно предназначение
на територията – урбанизирана, при съседи поземлени имоти с идентификатори:
68134.1934.726, 68134.1934.176, 68134.1934.180, 68134.1934.174 установява неверни факти относно
принадлежността на правото на собственост. Същият не е годен да легитимира
ответницата П.С.В. – М. като собственик на посоченото
оригинерно придобивно основание поради невъзможността да бъде изпълнено
условието за владение на имота. В този смисъл на основание чл.
537, ал. 2 от ГПК, първоинстанционният съд правилно е отменил нотариален акт за собственост на
идеални части от поземлен имот в тази му част.
Във въззивната
жалба не се съдържат други конкретни оплаквания за нарушения на материалния
закон, неправилност и незаконосъобразност, като според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд относно проверката на правилността на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Тъй
като жалбата е подадена срещу решение, което се явява валидно, допустимо и при
постановяването му не са нарушени императивни материалноправни норми, въззивна
жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, респ.
постановеното от СРС решение като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход
на спора на въззивника не следва да се присъждат разноски. Искане за
присъждането на разноски за въззивното производство от въззиваемата страна, за
което е представен и списък по чл. 80 от ГПК с оглед изхода на спора следва да
бъде уважено за сумата от общо 1800 лв. – за адвокатско възнаграждение.
Въззивният съд
констатира и че въззивницата не е заплатила дължимата се държавна такса за
въззивно производство в размер на 111, 50 лв. по сметка на СГС, като по делото
е налично единствено платежно нареждане за заплатена държавна такса в посочения
размер по сметка на СРС. Поради това ответницата по делото следва да бъде
осъдена да заплати същата именно по сметка на въззивната инстанция.
С оглед
предмета на делото, решението подлежи на касационно обжалване – арг. чл. 280,
ал. 2, т. 1 от ГПК.
Воден
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.07.2019г., постановено по гр.дело № 64625/2018г. по описа на
СРС, ГО, 85-ти с-в, с което е признато за установено по отношение на П.С.В. - М.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, че М.М.А., ЕГН: **********, с адрес: *** и Й.С.О.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, са собственици по силата на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от
27.01.1994г., обективиран в № 109, том VI,
нотариално дело № 1140/94г.,
издаден от Първи нотариус при Софийската нотариална служба към СРС, на ½
ид. част от поземлен имот с идентификатор 68134.1934.175, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-68/02.12.2010г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, община Столична, област
София (столица), район „Витоша”, ул. „******, с обща площ от 667 квадратни
метра, с начин на трайно ползване ниско застрояване (до 10м.) и трайно
предназначение на територията – урбанизирана, при съседи поземлени имоти с
идентификатори: 68134.1934.726, 68134.1934.176, 68134.1934.180, 68134.1934.174
и с което на основание чл. 108 ЗС П.С.
– В. – М., ЕГН: ********** е осъдена да предаде на М.М.А., ЕГН: **********
и Й.С.О., ЕГН: **********, владението на следния недвижим имот:
½ ид. част от поземлен имот с идентификатор 68134.1934.175, по
кадастраланата карта и кадастралнуте регистри, одобрени със Заповед
РД-18-68/02.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.
София, община Столична, област София (столица), район „Витоша”, ул. „******, с
обща площ от 667 квадратни метра, с начин на трайно ползване ниско застрояване
(до 10м.) и трайно предназначение на територията – урбанизирана, при съседи
поземлени имоти с идентификатори: 68134.1934.726, 68134.1934.176,
68134.1934.180, 68134.1934.174; с което е отменен нотариален акт № 44 , том II, рег. № 6671, дело № 195 от 03.07.2018г. на Нотариус с
рег. № 340 от 03.07.2018г. в частта, с която П.С.В. – М. е призната за собственик
по наследство и давностно владение на ½ идеална част от поземлен имот с
идентификатор 68134.1934.175, по кадастраланата карта и кадастралнуте регистри,
одобрени със Заповед РД-18-68/02.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в гр. София, община Столична, област София (столица), район
„Витоша”, ул. „******, с обща площ от 667 квадратни метра, с начин на трайно
ползване ниско застрояване (до 10м.) и трайно предназначение на територията –
урбанизирана, при съседи поземлени имоти с идентификатори: 68134.1934.726,
68134.1934.176, 68134.1934.180, 68134.1934.174 и с което П.С.В. - М., ЕГН: **********,
с адрес: *** е осъдена да заплати на М.М.А., ЕГН: **********, с адрес: *** и Й.С.О.,
ЕГН: **********, с адрес: *** на всеки един от тях – разноски по делото и с
което молбата на П.С.В. - М., ЕГН: **********, с адрес: ***, за присъждане на
разноски по делото е отхвърлена като неоснователна
ОСЪЖДА П.С.В. - М., ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати на М.М.А., ЕГН: **********, с адрес: *** и Й.С.О., ЕГН:
**********, с адрес: ***, сумата от 1800 лв., представляваща направените
разноски пред СГС.
ОСЪЖДА П.С.В. - М., ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати сумата от 111,50
лв. – държавна такса за въззивна инстанция по сметка на СГС.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението
до страните пред ВКС, по реда на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.