№ 2487
гр. София, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослава Кацарска
Членове:Нели Алексиева
Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Въззивно гражданско
дело № 20221100508210 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника В. Г. В. срещу постановен по изп.д. №
20219230400065 по описа на ЧСИ Г.Н. отказ на частния съдебен изпълнител да прекрати
изпълнителното производство.
Жалбоподателят посочва, че са налице предпоставките за прекратяване на
образуваното срещу него изпълнително производство, защото то е образувано за събиране
на суми по изпълнителен лист, издаден на основание заповед за изпълнение, като по
заповедното производство съдът е постановил разпореждане, с което е дал на заявителя
възможност да предяви установителен иск с предмет дължимостта на вземанията, за които е
издадена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. Счита, че тези факти трябва да се
подведат под нормата на чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК.
В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че тя е
неоснователна. Заявява, че не е осъществен фактическия състав на нито едно от
основанията, уредени в чл. 433, ал. 1 ГПК, при които изпълнителното производство подлежи
на прекратяване.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
От представените от съдебния изпълнител материали по изп.д. № 20219230400065 по
описа на ЧСИ Г.Н., се установява, че жалбоподателят има качеството на длъжник в
образуваното изпълнително производство за принудително събиране на парични вземания,
присъдени с изпълнителен лист, издаден на 14.02.2020 г. по гр.д. № 6221/ 2020 г. по описа
на СРС, 63 състав, въз основа на допуснато незабавно изпълнение.
В чл. 435, ал. 2 ГПК изчерпателно са посочени изпълнителните действия, които
подлежат на обжалване от длъжника, като съгласно т. 6 на тази разпоредба това са и отказа
на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.
1
В случая от изложеното в жалбата се установява, че от длъжника В. Г. В. се обжалва
действието на съдения изпълнител по постановяване на отказ да прекрати принудителното
изпълнение по изп.д. № 20219230400065 по описа на ЧСИ Г.Н., което е сред изрично
изброените такива в нормата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, които подлежат на обжалване пред
окръжния съд. Ето защо подадената жалба е допустима и съдът следва да се произнесе по
нейната основателност, като отговори на въпроса дали са настъпили предвидените в закона
правно релевантни факти, при които изпълнителното производство се прекратява в някоя от
хипотезите на чл. 433, ал. 1 ГПК и конкретно в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК, на
която се позовава жалбоподателят.
В чл. 433, ал. 1 ГПК изрично и изчерпателно са уредени основанията, при които се
прекратява изпълнителното производство. В чл. 433, ал. 2 ГПК е предвидено и основание,
при настъпване на което изпълнителното производство се приключва, което е при
изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. Специално
основание за прекратяване на изпълнителното производство в случаите, когато то е
започнало въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание заповед за изпълнение, е
регламентирано в чл. 422, ал. 3 ГПК. В процесуалния закон няма уредени други хипотези,
при които образуваното изпълнително производство се прекратява или приключва.
От материалите по изп.д. № 20219230400065 по описа на ЧСИ Г.Н. се установява, че
в хода му не е настъпил нито един от фактите, при които законът предвижда, че
изпълнителното производство се прекратява или приключва съгласно чл. 433, ал. 1 и ал. 2
ГПК и чл. 422, ал. 3 ГПК. Това означа, че липсват основания за съдебния изпълнител да
постанови акт в този смисъл. Трябва да се посочи, че фактът на подаване на възражение
срещу заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на която е издаден
изпълнителния лист, за събиране на вземанията по който е образувано настоящото
изпълнително производство, както и на постановяване от съда на разпореждане по чл. 415
ГПК, с което се дава възможност и срок на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си срещу длъжника, за което е издадена заповедта за изпълнение, на които факти
се позовава длъжникът, не представляват основание за прекратяване на изпълнението в нито
една от хипотезите на чл. 433, ал. 1 ГПК. Те не са основание за прекратяване на
изпълнителното производство и в хипотезата, регламентирана в чл. 422, ал. 3 ГПК, съгласно
която изпълнението се прекратява, само ако искът за съществуване на вземането по чл. 422
ГПК бъде отхвърлен с влязло в сила решение, като в този случай се прилага чл. 245, ал. 3,
изречение второ, в която норма са уредени предпоставките за издаване на обратен
изпълнителен лист. При тълкуване на тази разпоредба се налага извода, че основание за
прекратяване на започнало въз основа на допуснато незабавно изпълнение на заповед за
изпълнение изпълнително производство, е само постановяването на влязло в сила съдебно
решение, с което спорът за дължимост на вземанията, за които е издадена заповедта по чл.
417 ГПК, е решен по окончателен начин между взискателя и длъжника, като е прието, че те
не съществуват. Основание за прекратяване на започналото изпълнение обаче не
представляват никакви други действия или актове на съда, предхождащи окончателното
съдебно решение, включително подаване от длъжника на възражение срещу издадената
заповед за изпълнение или даване от съда на указания на заявителя по чл. 415 ГПК за
предявяване на иск за съществуване на предявеното от него вземане срещу възразилия
длъжник. От нормата на чл. 422, ал. 3 ГПК се налага и друг извод, а именно, че дори и да
бъде постановено съдебно решение, с което предявеният установителен иск за съществуване
на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, е отхвърлен, издаденият въз
основа на постановено разпореждане за незабавно изпълнение изпълнителен лист не
подлежи на обезсилване, защото отношенията между заявителя и длъжника, породени от
неоснователно събрани в хода на проведеното изпълнение суми, се уреждат по друг ред –
чрез издаване на обратен изпълнителен лист. След като в закона не е предвидена изобщо
възможност за обезсилване на издаден в заповедното производство изпълнителен лист дори
и когато е постановено влязло в сила съдебно решение, то няма как да се приеме, че
подаване на възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение и
постановяване на разпореждане от съда по чл. 415 ГПК, могат да бъдат приравнени по
2
последици на хипотезата на обезсилване на издаден изпълнителен лист, както твърди
жалбоподателят.
Доколкото по делото не се доказа, че е осъществено което и да е от регламентираните
в закона основания за прекратяване на изпълнителното производство, то актът на съдебния
изпълнител, с който е отказал да прекрати принудителното изпълнение, е законосъобразен и
подадената жалба трябва да се остави без уважение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от длъжника В. Г. В. срещу
постановен по изп.д. № 20219230400065 по описа на ЧСИ Г.Н. отказ на частния съдебен
изпълнител да прекрати изпълнителното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3