ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Кюстендил, 19.02.2020 г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска
колегия, в закрито заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
разгледа
докладваното от съдия Костадинова в.ч.гр.д. № 16 по описа на съда за 2021 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 577 ГПК
във връзка с чл. 32а, ал.4 от Правилника за вписванията /ПВ/.
Образувано е по постъпила частна жалба
от Й.К.К.- синдик на Многопрофилна болница
за активно лечение „Д-р. Стоян Сантев“ ЕАД /в несъстоятелност/, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: ********, с която се обжалва определение
№23/14.12.2020 г., постановено от Съдията по вписванията към Районен съд – гр.
Дупница.
С оспорвания акт на съдия по вписванията
към ДнРС е отказано вписването на Решение №27 от 17.02.2016 г. по
гр.д.№781/2014 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, влязло в сила на
13.10.2016 г. и Решение №1794 от 01.09.2016 г. по гр.д. №2666/2016 г. по описа
на Софийски апелативен съд, представени за вписване със заявление вх.№4641/2020
г. от Й.К.К. – синдик на МБАЛ „Стоян Сантев“ ЕАД – в несъстоятелност.
В депозираната срещу постановеното
определение жалба се излагат съображения за неправилност на така постановения
отказ. Позовавайки се на заложените в Тълкувателно решение №7/25.04.2013 г. на
АОСГТК на ВКС постановки жалбоподателят приема, че не може да бъде отказано
вписване на съдебни актове по съображение, че не отговарят на изискванията за
форма и съдържание. Акцентира, че когато е представено за вписване съдебно
решение, чието вписване е предвидено в нормативен акт, съдията по вписванията
не разполага с правомощия проверка за неговата редовност, като единствено
дължимото поведение е вписване на акта. Пояснява, че предмет на подлежащите на
вписване съдебни решения е спор за собственост между МБАЛ „Стоян Сантев“ ЕАД –
в несъстоятелност и Община Бобов дол, както и че предявеният срещу ответната община иск е с правно основание
чл.620 ТЗ. В тази връзка се позовава на разпоредбата на ал.5 от цитираната
норма, която гласи, че по дело, което се води за попълване масата на
несъстоятелността и по отменителен иск, държавна такса не се внася предварително.
Със спецификата на производството по чл.620 ТЗ аргументира довода си за
заплащане на държавна такса за вписване на решение, постановено по такъв иск, в
минимално предвидения размер от 10 лева, съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от
Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията
/Тарифата/. Поддържа виждането, че
хипотезата на изр. второ от цитираната разпоредба на Тарифата, е неприложима за
решения по установителни искове за попълване масата на несъстоятелността, тъй
като ставало въпрос за акт, който не се таксува предварително, а отложено.
Приема също така, че е невъзможно в случая таксата за вписване да се определи
по данъчната оценка на имотите, предмет на процесното съдебно решение,
доколкото МБАЛ „Стоян Сантев“ ЕАД – в несъстоятелност, към момента не е
собственик на цялата сграда, поради извършени прехвърлителни сделки на обекти
от същата на трети лица. Заключава, че в този случай държавната такса за
вписване на решенията по чл.2, ал.1 от Тарифата, следва да се определи в размер
на 10 лева, а не на база удостоверение за данъчна оценка на цялата сграда. По
релевираните доводи поддържа искане за отмяна на обжалвания отказ с последица
даване указания на съдията по вписванията за извършване на исканото вписване.
Претендира заплащане на сторените в производството разноски на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
Частната жалба е процесуално допустима,
доколкото е депозирана от надлежна страна и в преклузивния срок по чл. 538,
ал.1 ГПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията на съда
в тази насока са следните:
След като се запозна с жалбата и прецени
събраните по делото доказателства, съдът прима за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление вх.№ 4641/14.12.2020
г. МБАЛ „Стоян Сантев“ ЕАД – в
несъстоятелност, чрез назначения синдик – Й.К.К. е поискано от съдията по
вписванията към РС – Дупница да разпореди вписване на Решение №27 от 17.02.2016
г. по гр.д.№781/2014 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, влязло в сила на
13.10.2016 г. и Решение №1794 от 01.09.2016 г. по гр.д. №2666/2016 г. по описа
на Софийски апелативен съд. Към молбата са приложени цитираните решение, чието
вписване се иска и вносна бележка за заплатена държавна такса за исканото
вписване в размер на 10 лева.
За да постанови обжалвания отказ съдията
по вписванията към ДнРС се е позовал на разпоредбата на чл.2, ал.1 от ТДТСАВ,
предвиждаща че за вписване на подлежащи на вписване актове и документи се
събира такса върху цената, по която е таксуван актът или документът, или върху
цената на иска в размер на 0.1 на сто, но не по-малко от 10 лева. В цитираната
разпоредба е нормирано също така, че когато цената, по която е таксуван
документът, не е указана, таксата се определя върху оценка, определена по реда
на Приложение №2 към Закона за местните данъци и такси. Съдията по вписванията
е мотивирал своя отказ с довода, че доколкото цената, по която е таксуван
документът, не е указана и не е представена оценка, определена по реда на
Приложение №2 към Закона за местните данъци и такси, не може да се определи
реално дължимата такса за извършване на исканото вписване.
При така установеното от фактическа
страна, КнОС прави следните правни изводи:
Вписването се състои в даване
гласност на подлежащите на вписване актове по начина, предвиден в ПВ. Вписване,
отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени
изрично в законите или в ПВ (чл. 1 и 2 ПВ).
Производството
по вписване е формално, едностранно и охранително, като основанията за отказ да
бъде извършено вписване са изрично изброени в разпоредбата на чл. 32а от
Правилника за вписвания, от който съдията по вписванията се ръководи при
осъществяването на своята дейност.
Безспорно решенията, чието вписване е
заявено от молителя – жалбоподател в настоящото производство, са от категорията
актове, за които закона е предвидил изискване за вписване с оглед разпоредбата
на чл.112, б. „з“ от ЗС и чл.4, б. „з“ от ПВ.
С ТР №7/2013 на ОСГТК на ВКС е дадено разяснение, че
проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ,
относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на
закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е
съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. С
цитираното ТР също така е прието, че действащата нормативна уредба не урежда
реквизити на молбата, с която се представя подлежащият на вписване акт. По
аргумент от чл. 571 ГПК тя трябва да е в писмена форма, но други изисквания към
нея законът не поставя. Молбата слага началото на охранителното производство,
без да има самостоятелно значение – не молбата подлежи на вписване в книгите по
ПВ, а приложеният към нея акт. Указания за отстраняване на нередовности в акта
съдията по вписванията не може да дава. Той може само да провери дали актът
подлежи на вписване и дали отговаря на изискванията за съдържание и форма. Ако
констатира несъответствия, извършването на вписването следва да бъде отказано,
тъй като нередовностите на акта не могат да се отстранят в рамките на
производството по вписване.
Настоящият съдебен състав споделя
изводите на съдията по вписванията, че заявителят дължи внасяне на такса по чл.
2, ал. 1 от ТДТСАВ, съгласно който за вписване на подлежащи на вписване актове
и документи се събира такса върху цената, по която е таксуван актът или
документът, или върху цената на иска в размер 0, 1 на сто, но не по-малко от 10
лв. Когато цената, по която е таксуван документът, не е указана, таксата се
определя върху оценка, определена по реда на приложение № 2 към Закона за
местните данъци и такси.
Не е спорно обстоятелството, че
заявителят е внесъл държавна такса за исканото вписване в минималния предвиден
размер от 10 лева. Доводите на жалбоподателя, че в случая приложение следва да
намери нормата на чл. 620, ал. 5 от ТЗ са неоснователни по следните
съображения:
Не е спорно, че заявените за вписване
решения са постановени по установителен иск, предявен по реда на чл.620 ТЗ с
цел попълване масата на несъстоятелността. Според изричната разпоредба на чл.
620, ал. 5 от ТЗ по дело, което се води за попълване масата на
несъстоятелността, и по отменителен иск държавната такса не се внася
предварително.
Настоящият съдебен състав обаче приема,
че тази норма не може да се тълкува разширително и да се прилага и в
охранителното производство по вписване на исковата молба. Посочената разпоредба
урежда изключение от принципа, че органите на съдебната власт, другите държавни
органи и бюджетни организации предоставят услуги след предварително заплащане
на държавна такса /чл. 1 от ЗДТ/. Съгласно мотивите към т.10 от ТР №7/2012 г.
от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС освобождаване от задължение за плащане на
държавни вземания става само при изрично предвидени в закона предпоставки.
Такива изключения са регламентирани в чл. 5 от ЗДТ, както и в някои специални
закони. В цитираното ТР е посочено, че „извън тези случаи освобождаване от
заплащане на държавна такса става само при изрично предвидени в закона
предпоставки. Такива изключения в производството по вписване не са предвидени,
нито може да се обоснове приложение на правилото на чл.83 ал.2 ГПК. Съдът не
може да освобождава от такси, дължими за други производства, в които не е
ръководно-решаващ орган, нито да освобождава от такси, чието постъпване не е
предвидено в бюджета на съдебната власт (чл.4 б.”В” ЗДТ). Освобождаване от
такси в производството по вписване не може да бъде постановено и от съдията по
вписванията. Той не е правораздавателен орган, макар че е в системата на
съдебната власт. С оглед дадените му от ЗСВ правомощия, няма основание да му се
признае компетентност да се произнася по искане за освобождаване от такси. Още
повече, че таксите по ТДТСАВ постъпват не в бюджета на съдебната власт, а в
този на Агенцията по вписванията, чиито орган съдията по вписванията не е“.
По тези съображения не може да се
сподели довода на жалбоподателя за прилагане по аналогия на разпоредбата на
чл.620, ал.5 ТЗ, която е относима към съдебните производства. По същите
съображения за липса на изрична разпоредба в приложимата ТДТСАВ, в закон или
друг нормативен акт, съобразно която да се предвижда освобождаване от внасяне
или от предварително внасяне на такса за вписването на искова молба, с която са
предявени искове за попълване масата на несъстоятелността или отменителни
искове, се налага извод, че жалбоподателят дължи внасяне на такса по чл. 2, ал.
1 от ТДТСАВ.
В случая съдията по вписванията е
констатирал, че молителят е заплатил държавна такса в непълен размер и
доколкото същият с оглед разясненията, дадени в цитираното ТР относно неговите
правомощия, не може да дава указания за отстраняване на констатирани по молбата
нередовности, законосъобразно е постановил обжалвания отказ.
С оглед изложеното подадената частна
жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.
Така мотивиран, Кюстендилският градски
съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
частна жалба от Й.К.К., синдик на Многопрофилна болница за активно лечение
„Д-р. Стоян Сантев“ ЕАД /в несъстоятелност/, с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: ********, служебен адрес: ********,
с която се обжалва определение №23/14.12.2020 г., постановено от Съдията по вписванията към Районен съд – гр.
Дупница.
Определението може да бъде обжалвано с
частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на
жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.