№ 145981
гр. София, 11.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Частно гражданско дело
№ 20241110157670 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от „П...“ ЕООД срещу Р. С. С., ЕГН: **********, с което се иска
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от общо 2176,86 лева, от която
665,36 лева главница, 172,79 лева договорна лихва, 172,82 лева законна лихва, 248,88 лева
възнаграждение за закупена услуга Фаст, 373,32 лева възнаграждение за закупена услуга
Флекси, 30лв. такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, 400 лева такса за по
тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 дни за плащане на
вноска по договора.
Вземането произтича от договор за потребителски кредит № 40013427032/16.11.2022г.,
отпуснат за сумата от 800 лева главница, със срок 18 месеца с месечна вноска от 59,51 лева,
при договорен лихвен процент от 41.00% и посочен ГПР от 48.81% с посочена обща
дължима сума по кредита 1071,05 лева, така и включен допълнителен пакет услуги на
стойност 320 лева – услуга „Фаст“ и 480 лева – услуга „Флекси“, с размер на вноската по
закупен пакет от 44,45 лева, или общо задължение по кредита и по пакета в размер на
1871,05 лева и общ размер на вноската от 103,96 лева. Съгласно споразумението за
предоставяне на допълнителен пакет от услуги – същите се изразяват в приоритетно
разглеждане и изплащане на кредита, възможност за отлагане на определен брой вноски,
възможност за намаляване на определен брой вноски, възможност за смяна на дата на падеж
и улеснена процедура по получаване на допълнителни парични средства.
В конкретния случай договорните отношения между страните се отнасят към
потребителски договор по см. на чл.9, ал.1 ЗПК, поР. което приложение намират
разпоредбите на ЗПК, съответно ЗЗП.
Съдът приема, че споразумението за допълнителните услуги включени към договора
противоречат на нормите на чл.10а, ал.2 и ал.4 вр. чл.19, ал.4 ЗПК, които са императивни,
поР. което и целият договор е недействителен. Това е така, защото в чл.10а, ал.2 ЗПК
изрично е уредена забрана да се изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, а включените в пакета услуги представляват
именно услуги във връзка с усвояване и управление на кредита, поР. което не може да се
приеме, че за същите се дължи възнаграждение. На следващо място, същите по размер са в
общ размер на 800 лева (при лихва от 41.00% в размер на 271,05 лева общо за периода), т.е.
сключени са при изначална липса на еквивалентност на престациите и има за цел единствено
да постави в неблагоприятно положение икономически по-слабата страна, съответно
1
заобикаляне на чл.10а, ал.2 ЗПК, водещо до кумулиране на възнаграждение наред с
погасителните вноски по кредита (видно и от разсрочване на вноските по „допълнителните
услуги“ в основния договор наред с вноските по главница и възнагР.телна лихва), което води
до скрито оскъпяване на кредита.
Съгласно чл.19 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи и бъдещи (лихви, преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения), като
в него не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора.
Уговарянето на възнаграждение за присъщи на основния предмет на договора услуги
заобикаля ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК ГПК да не е по-висок от пет пъти размера на
законната лихва, т.е. 50%). С невключването на възнаграждението по пакета за
допълнителните услуги се постига заблуждаваща търговска практика по см. на С-453/10 на
СЕС, съответно настоящият съд, анализирайки договорените „допълнителни услуги“ стига
до извод за неравноправния им характер, вкл. влечащо неравноправен характер на договора
относно цената на отпуснатия кредит. При включване на това скрито възнаграждение,
размерът на ГПР нараства и по размер нарушава чл.19, ал.4 ЗПК, следователно с оглед
чл.19, ал.5 ЗПК, предвиждащ, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се
считат за нищожни, то е налице нищожност на споразумението за допълнителен пакет от
услуги. Чл.11, ал.1, т.10 ЗПК урежда, че договорът за потребителски кредит съдържа ГПР по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК
начин, т.е. договорът за кредит следва да съдържа ГПР с вярно и коректно посочване, което
ще е такова, ако съответства на параметрите на договореното във връзка със задълженията
на потребителя, неговите преки и косвени разходи. Нарушаване на нормата по чл.19, ал.4
ГПК води до последиците на чл.22 (конкретно вр. чл.11, ал.,1, т.10 ЗПК) и чл.23 ЗПК, т.е.
договорът за кредит е недействителен и се дължи от потребителят само чистата стойност на
кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита, т.е. заявлението следва да се
уважи само за сумата от 665,36 лева главница, а се отхвърли за всички останали
претендирани вземания.
При издаване на заповедта по чл.410 ГПК, на заявителя следва да се присъдят и
разноски само пропорционално на уважената част от вземането, или сумата от 11,31 лева за
д.т. и 15,28 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на заповед за
изпълнение с вх. № 305075/30.09.2023 г., подадено от П... ЕООД, ЕИК... срещу Р. С. С., ЕГН:
**********, В ЧАСТТА, с която се иска да бъде издадена заповед за изпълнение за сумите,
както следва: 172,79 лева договорна лихва, 172,82 лева законна лихва, 248,88 лева
възнаграждение за закупена услуга Фаст, 373,32 лева възнаграждение за закупена услуга
Флекси, 30лв. такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, 400 лева такса за по
тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 дни за плащане на
вноска по договора.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен
иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на срока ще се
ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе
единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
2
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3