Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

28.11.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

01.11

Година

2023

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Бонка Василева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КА

дело номер

260

по описа за

2023

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Депозирана е касационна жалба от адв. С.С., действащ в качеството си на пълномощник на Н.А.Т. от ***, против Решение № 109/20.05.2023 г., постановено по АНД № 278/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали. Сочи, че със обжалвания акт била отхвърлена жалбата против Заповед за задържане на лице с рег. № 292зз-5/17.02.2023 г., издадена от *** при ОДМВР – Кърджали.

Счита, че решението на Районен съд - Кърджали е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.   

Излага съображения, че първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството, че административния акт, с който е постановено задържане за срок от 24 ч., бил неправилен и незаконосъобразен. В тази връзка твърди, че мотивите на съда, с които било прието, че били налице данни към момента на задържането Т. да е извършил престъпление по чл. 144, ал. 2 от НК, се явявали неподкрепени от фактическа и правна страна. Сочи, че в депозираната от д-р М. жалба липсвали посочени каквито и да са изрази или действия на Н.Т., от които да се обоснове извод за наличие на отправена заплаха и/или закана към лицето или други лице.

На следващо място счита, че липсвали и основания задържането на Т. да се третира и като превантивна мярка, тъй като нямало никакви данни, обосноваващи наличие на възможността същият да се укрие или да попречи срещу него да бъде извършено разследване.

Изразява категоричните си възражения относно възприетото от районния съд, че към момента на задържането е било налице: „недобро психично здраве на Т.“. В този смисъл счита, че съдът безкритично е възприел въведените в жалбата на д-р М. нейни твърдения относно състоянието на Н.Т., които не били от нейната компетентност.

Счита за изцяло неотносими мотивите на съда, че Т. разполагал със служебно оръжие, което можел да използва. 

В заключение се твърди, че от приложената преписка не ставало ясно, кога задържаното лице е било освободено и за какъв срок е било задържано.

Предвид изложеното, моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 109/20.05.2023 г., постановено по АНД № 278/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да постанови друго, с което да отмени Заповед за задържане на лице с рег. № 292зз-5/17.02.2023 г., издадена от *** при ОДМВР – Кърджали. Претендира деловодни разноски за две инстанции.

В съдебно заседание, касаторът лично и чрез адв. С.С. поддържа изцяло жалбата, по изложените в нея доводи.

В хода на устните състезания Н.Т. излага твърдения, че през цялото време е бил на работното си място, съдействал на ОДМВР – Кърджали и участвал в множество мероприятия. Сочи, че бил публична личност - служител в ***, никога не е бил наказван, действително имал лично оръжие, но то се съхранявало в каса. Представя писмени бележки, в които сочи подробни съображения относно незаконосъобразността и необосноваността на обжалвания акт.

Пълномощникът адв. С. твърди, че липсвали данни и дори не можело да се направи обосновано предположение, че Н.Т. е извършил престъпно деяние. Прокуратурата, която е извършила проверката, също стигнала до този извод, поради което постановила отказ да образува наказателно производство срещу касатора. Фактът, че Т. бил заявил, че ***, за което ще потърси правата си, не обосновавал квалификация за някакво предположение за извършено престъпление от него. Счита за неправилни констатациите на първоинстанционния съд относно възможността, че деецът би могъл да се укрие, да извърши ново престъпление или да попречи на разследването.

Ответникът по касация – Полицейски орган при ОДМВР – Кърджали – *** – К. И. А., редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощника юрисконсулт М. П., която оспорва жалбата. Счита, че решението на районния съд е правилно, в съответствие с материалния закон и обосновано. Споделя изводите на първоинстанционния съд, че заповедта за задържане на лице е издадена при наличие на фактическо основание по подадена жалба на 16.02.2023 г., по която е образувана ЗМ проверка в ОДМВР – Кърджали. Към момента на задържането на лицето са били налице данни за престъпление от общ характер, описано като закана спрямо длъжностно лице – лекар, при или по повод изпълнение на служебни задължения, както и е имало данни за недобро психично здраве и разклатено емоционално състояние, във връзка с ***. Обсъден е факта, че жалбоподателят е разполагал с оръжие, а пострадалото лице, от своя страна, е имало знание, че Н.Т. разполага с такова оръжие, което е можело да бъде използвано. Поради тези съображения, към онзи момент е било наложително прилагането на ПАМ по отношение на Н.Т., както правилно е преценил първоинстанционният съд. Моли съда да отхвърли касационната жалба като неоснователна

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор В. счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че от събраните по делото доказателства не били установени данни за извършено престъпление от касатора, такова, каквото е било описано в заповедта за задържането му по чл. 72 от ЗМВР, но към момента на задържането счита, че са били налице материално-правните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, което е дало основание на издаващия заповедта орган да постанови това задържане. Намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че е достатъчно към онзи момент да бъдат налице достатъчно данни за възможност посоченото престъпление в заповедта за задържане да е било извършено.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ касационен контрол, от страна по АНД № 278/2023 г. по описа на Районен съд - Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява основателна по следните съображения:

С обжалваното Решение № 109/20.05.2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали по АНД № 278/2023 г., е отхвърлена жалбата на Н.А.Т. от ***, срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 292зз-5/17.02.2023 г., издадена от *** при ОДМВР – Кърджали, с която спрямо Т. е постановено задържане за срок от 24 часа, поради това, че е бил заподозрян в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 2 от НК.

Първоинстанционният съд е приел, че оспорената Заповед за задържане на лице с рег. № 292зз-5/17.02.2023 г. е издадена при наличие на фактическо основание – ЗМ № *** от *** г. по описа на ОДМВР - Кърджали, за извършено престъпление по чл. 144, ал. 2 от НК. Изложил е мотиви, че задържането като ПАМ е предприета от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. Посочил е, че за прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето извършило евентуално престъпление по смисъла на НК. Достатъчно било само наличието на данни, обосноваващи правото на административния орган да наложи мярката, без да се поставят условия за точна квалификация на деянието, а още по-малко задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Такава мярка се налагала само във връзка на наличие на данни, обосноваващи евентуалната съпричастност на жалбоподателя към престъплението, но не и поради несъмненост на фактите, а единствено с оглед на тяхното изясняване.

Съдът е приел, че от доказателствата по делото се установявало каква е била конкретната цел за издаването на оспорената заповед и постановеното с нея задържане, а именно превантивна- да се предотврати възможността лицето, което има вероятност да е извършило престъпление, да извърши друго престъпление, както и още на този ранен етап по образуваната преписка в ОДМВР- Кърджали да се даде възможност на органите на МВР да реализират законовите си правомощия по разкриването и предотвратяването на престъпления чрез задържане на заподозряното лице за 24 часа, когато резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на тази принудителна мярка. В случая са били налице данни за престъпление от общ характер описано като закана спрямо длъжностно лице, а именно лекар, при и по повод изпълнение на службата, което е посочено да е изпълнено словесно, поради което е било оправдано и при наличието на материалноправните предпоставки на чл.72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, да се приложи процесната принудителна административна мярка.

Съставът на районния съд е посочил, че с оглед изнесените в жалбата данни за недоброто психично здраве на евентуалния извършител по повод на *** и данни за отправени закани ***, е имало вероятност тези закани да бъдат осъществени. Не без значение се явявали и обстоятелството, че жалбоподателят Н.Т. е разполагал с оръжие, за което и пострадалото лице е имало знание, и което е можел да използва. Счел е, че и поради този факт е било наложително прилагането на принудителна административна мярка по отношение на Н.Т.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че оспореното решение е валидно и допустимо, но неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано.

Задържането на лице, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението. Следва да се посочи, че понятието „данни” по смисъла ЗМВР е с различно съдържанието от понятието „достатъчно данни” по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК, като при налагането на принудителната административна мярка „задържане до 24 часа” по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е необходимо наличните данни да са достатъчни за извод, че задържаното лице има вероятност да е извършител на престъпление.

В конкретния случай не са представени никакви доказателства, че съществува вероятност задържаното лице да се укрие или да извърши престъпление. Горното, взето в съвкупност с липсата на данни, след задържането му да са били предприети действия по изясняване на обстоятелства, относими към евентуално извършване от страна на лицето на престъпление по чл. 144, ал. 2 от НК, обосновава извода, че релевантната заповед за задържане се явява издадена в несъответствие с целта на закона. Целта на задържането в хипотезите на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР е да се възпрепятства възможността съответното лице да се отклони от наказателно преследване, да разкрие извършено престъпление, както и възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено разследване или да се извършат необходимите процесуални действия. Безспорно е,  че упражняването на правомощието по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от страна на полицейския орган изисква съществуването на данни, че дадено лице е извършило престъпление. Достатъчно е да са налице данни, от които може да се направи обоснован извод за съпричастност на определеното лице към извършено престъпление, като не е необходимо посочените данни да са пълни или категорични, установяващи по несъмнен начин вината на лицето. Тези данни следва да са достатъчно, т. е. да са от такова естество, че позволяват да се направи извод за връзка между задържаното лице и съпричастността му към извършеното деяние. Това дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Не е необходимо да са събрани категорични доказателства за извършено престъпление. Без значение е и крайният резултат от образуваното досъдебно производство.

В конкретния случай обаче, от доказателствата по делото не може да са обоснове извод, че при задържането на Н.Т. са били налице данни за извършено от жалбоподателя престъпление или за съпричастност към престъпно деяние, което да налага задържането му за срок от 24 часа. В този смисъл следва да се отбележи, че в жалбата на д-р М. не се съдържат данни за отправени конкретни закани. Видно от съдържанието на жалбата, изложени са твърдения, че Т. е заявил: „***“, а по-късно *** и казал, че ***. Първото изявление на касатора се явява обвинение към длъжностното лице, но не и заплаха, а второто не съдържа данни за някакви конкретни закани към длъжностното лице за саморазправа или др.

Отново следва да се отбележи, че всички процесуални действия по ЗМ за изясняване на случая са били извършени до задържането на Н.А.. В тази връзка по ЗМ са налице единствено снети обяснения от няколко лица, включително д-р М. и касатора, съставен предупредителен протокол и предаветелно-приемателен протокол за предаване на огнестрелно оръжие, които са осъществени преди фактическото задържане на Т. на 17.02.2023 г. Всичко това взето в съвкупност с гореописаното обоснова извода, че  в настоящия случай не са били налице материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за задържането на Т. с процесната  Заповед за задържане на лице с рег. № 292зз-5/17.02.2023 г. Като е приел обратното, районният съд е постановил незаконосъобразен акт в противоречие с материалния закон.

Във връзка с горното, с приложената мярка правото на лицето на свободно предвижване за 24 часа е неоснователно ограничено, поради което задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се явява и в противоречие с принципа на съразмерност, установен в чл. 6 от АПК. В тази смисъл, прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка „задържане за срок от 24 часа“ е неоправдано, тъй като в случая не са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Следва в случая да се има предвид и нормата на чл. 5, т. 1 от КЗПОЧС, съгласно която всеки има право на свобода и сигурност и никой не може да бъде лишен от свобода освен в следните случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона. В б. „c“ на чл. 5 от КЗПЧОС е предвидено, че допустимо ограничение на посоченото основно право е законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването му пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. Предвид гореизложените мотиви, съдът счита, че в настоящия случай приложената мярка „задържане за срок от 24 часа“ се явява и в противоречие с посочените норми от Конвенцията. 

В заключение следва да се отбележи, че задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 от ЗМВР се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предполага наличието на данни, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление. Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на административния орган, което в конкретния случай не е извършено.

Касационният съд намира за ирелевантни доводите на пълномощника на ответника/изложени и в оспореното решение/, че от значение за задържането било и „недобро психично здраве“ на Т. и притежаването от негова страна на огнестрелно оръжие. В този смисъл следва да се отбележи, че конкретни данни за психичното здраве на касатора не са налични в материалите по делото, а и в заповедта за задържане не е посочено като основание чл. 72, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, а обстоятелството че Н.Т. е притежавал късоцевно оръжие, което съхранявал в служебна каса, е без значение, тъй като не съществуват данни същият да е носил оръжието при срещата си с д-р М. в *** или да е демонстрирал притежаването на оръжие и намерение за използването му.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба за основателна, респ. обжалваното решение на Районен съд – Кърджали следва да бъде отменено като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Следва касационният съд да реши спора по същество като отмени процесната Заповед за задържане на лице с рег. № 292зз-5/17.02.2023 г., издадена от *** при ОДМВР – Кърджали, с която Н.А.Т. от *** е задържан за срок от 24 часа, като незаконосъобразна, по горе изложените мотиви.

При този изход на делото и с оглед надлежно въведеното искане от пълномощника на касатора за присъждането на деловодни разноски за две инстанции, следва в полза на Н.А.Т. от *** да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 1 070 лв., от които 500 лв. заплатено в брой  адвокатско възнаграждение в производството пред районния съд, съгласно  ДПЗС от 05.07.2023 г., 500 лв., представляващо заплатено в брой възнаграждение за адвокат в производството пред административния съд по ДПЗС от 01.06.2023 г. и 70 лв. заплатена държавна такса в касационното производство. Посочените деловодни разноски следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР – Кърджали.

Следва да се отбележи, че заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение в производствата пред районния съд и касационната инстанция са значително по-ниски от минималния размер, предвиден в нормата на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което съдът следва да присъди разноски в пълен размер.   

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 109/20.05.2023 г., постановено по АНД № 278/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег. № 292зз-5/17.02.2023 г., издадена от *** при ОДМВР – Кърджали, с която Н.А.Т. от *** е задържан за срок от 24 часа, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кърджали, с административен адрес: ***,  да заплати на Н.А.Т. от ***, с ЕГН **********, разноски за две съдебни инстанции в общ размер на 1 070 лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.