Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 22.08.2019 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен съд, първи състав,
в публичното съдебно заседание двадесет и трети юли две хиляди и деветнадесета година,
в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при
секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов нак.адм.хар.дело
№ 124/2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена от Ц.З.З. ***, ЕГН **********,
против Наказателно постановление № 19-0353-000267
от 07.05.2019г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят излага подробни съображения, че
наказателното постановление е незаконосъобразно, като навежда
доводи и за съществени процесуални нарушения в административнонаказателното
производство.
Административнонаказващият
орган не изразява становище по основателността и допустимостта на жалбата. Не
се явява и не се представлява в откритото съдебно заседание.
Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното наказателно
постановление, както и материалите по прокурорска преписка № 98/2019г. по описа
на РП – Своге, приети са писмени доказателства и е разпитан свидетел.
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено следното от фактическа страна :
На 11.02.2019г., около 12,25 часа, разпитаният от съда свидетел - очевидец
Т.И. ***), заедно с колегата си П.Н.,
изпълнявал служебните си задължения в гр. Своге на бул. „Искър” срещу спирка
„Зърнени храни”. Двамата спрели за проверка товарен автомобил марка „Мерцедес”,
с рег. №…, управляван от жалбоподателя и движещ се с посока на движение
от гр. Мездра към гр. София. При проверката и след извършена справка в
оперативната дежурна част било констатирано, че моторното превозно средство е с
прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. На място бил съставен
акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който съдържа
всички реквизити посочени в чл. 42 от ЗАНН и при спазване на изискванията на
чл. 40 и чл. 41 от ЗАНН. Актът е подписан от актосъставителя,
жалбоподателя и свидетеля. Ц.З. се е запознал със съдържанието
на акта и не е направил възражения при съставянето му. Бил е уведомен за
правото в 3-дневен срок да се направят допълнителни възражения и обяснения,
като горното е удостоверено с подписа му върху акта. В АУАН е посочена нарушената правна норма, а
именно – чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.
Преписката е изпратена по компетентност в РП Своге, като прокурорът е
постановил отказ да се образува досъдебно производство и я върнал на РУ Своге
за продължаване на работата във връзка с издадения АУАН.
Издаденото на 07.05.2019г.
наказателно постановление съдържа всички необходими елементи по чл. 57 от ЗАНН,
като е редовно връчено на 31.05.2019г., а жалбата е изпратена по
пощата на 06.06.2019г.
Въз основа на установеното по делото съдът приема, че актът и наказателното
постановление са съставени, съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите
констатации, отразени в тях, не се опровергават от събраните и относими по делото доказателства. Свидетелските показания изцяло кореспондират със събраните други
доказателства и установени факти, поради което съдът ги кредитира.
Безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред, т.е. е от обективна
страна е налице състава на административното нарушение по 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Съдът обаче счита, че няма никакви доказателства, от които да може да се
заключи, че е налице и субективната страна на посоченото нарушение. Знанието от страна на водача на обстоятелството, че управляваното от
него моторно превозно средство не е регистрирано по надлежния ред не може да се
приема за даденост, която не следва да се доказва. В настоящият случай, според
съда, на жалбоподателя няма как да е бил известен горепосочения факт, като и
няма никакви събрани доказателства по делото в тази насока. Съображенията са
следните :
Видно е от приложените към делото писмени доказателства, че Ц.З.З., по силата на трудов договор от 03.10.2018г., е
изпълнявал длъжността „…” в „…” . Според т. 11, б. „а” от договора, работодателят е длъжен да осигури
на работника безопасни условия на труд, което включва и предоставянето на регистриран
по надлежния ред камион, тъй като, ако автомобилът не е надлежно регистриран
той не може да гарантира безопасен превоз. Следователно това задължение е
изцяло в правомощията на работодателя, който е и собственик или наемател на
средството за производство, в случая камион. По делото е налице и пътен лист,
подписан от механик с фамилия Т., в който е
удостоверено, че автомобилът е технически изправен. От приложения по делото
договор за наем, както и справка относно собствеността на автомобила, се
установява, че със същия са извършвани различни правни сделки, включително
принудително изпълнение, за които обаче по делото няма никакви данни
жалбоподателят да е знаел. Още по-малко той е имало откъде да знае, че
автомобилът е дерегистриран, тъй като новият му
собственик не го е регистрирал. По друг начин би стоял въпросът, ако самият
жалбоподател беше новият собственик на автомобила, но подобна хипотеза не е
налице по настоящото дело.
При така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи :
Подадената жалба е
редовна и допустима, а разгледана по същество е основателна, тъй като всяко едно нарушение има обективна и субективна
страна, като при липса на която и да е от тях няма и нарушение. Нарушението по чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП е от категорията на формалните, поради което извършването му е възможно само
при наличие на пряк умисъл.
Интелектуалният момент на същия включва съзнаване
от страна на дееца на
всички елементи от обективната страна на състава
на нарушението. След като по делото
не се доказа водачът да е знаел, че управляваното от него моторно превозно
средство не е регистрирано по надлежния ред, то и няма как да му се търси
отговорност за извършеното нарушение, тъй като липсва субективната страна.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
Отменя Наказателно постановление № 19-0353-000267 от 07.05.2019г., издадено от началник група към ОДМВР
София, РУ Своге, с което на Ц.З.З. ***, ЕГН **********, са наложени
административни наказания по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :